№ 5480
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110148758 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. С. А. срещу „Д К“ ЕООД (с предишно
наименование „Н Д“ ЕООД).
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 23 от 23.11.2020 г. между него и
ответника имало трудово правоотношение, по което заемал длъжността „куриер“. Заявява,
че на 16.02.2021 г. бил в базата на работодателя за разтоварване на стока в гр. София, ж.к.
..........., когато около 18:45 часа подхлъзнал на заледен участък и паднал. В резултат на
падането получил увреждания и се наложило да бъде транспортиран по спешност до
УМБАЛ „Св. Анна“ АД – гр. София, където се установило, че има данни за трималеоларна
фрактура вляво, бималеоларна фрактура и фрактура на диафизата на фибула. Проведена
била медикаментозна терапия, а на 17.02.2021 г. му е било извършено и оперативно лечение
чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза – открито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация, тибия и фабула. Сочи се, че на 22.02.2021 г. бил изписан от болничното
заведение с препоръки за антикоагулантна профилактика и движение с помощни средства,
без да се натоварва оперирания крайник. На 19.04.2021 г. отново да постъпил в УМБАЛ „Св.
Анна“ АД - гр. София, Клиника по ортопедия и травматология, където била извършена нова
оперативна намеса. Твърди се, че бил изписан на 22.04.2021 г. за продължаване на лечението
в домашни условия. Поддържа, че поради злополуката се наложило да извърши и разходи за
медицински дейности, консумативи и лекарства в размер на 2246,11 лв. (от които 31,31 лв.
за закупуване на лекарства, 34,80 лв. за потребителска такса и 2180 лв. за закупуване на
медицинско изделие). Сочи, че с разпореждане № 30326 от 23.02.2021 г. на ТП на НОИ-
София град падането на 16.02.2021г. било признато за трудова злополука. Моли ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 50000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 16.02.2021г. до окончателното плащане и 2246,11 лв. -
1
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
24.08.2021г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Признава, че между страните е имало трудово правоотношение,
в срока на което ищецът е претърпял злополука, която е призната за трудова с влязло в сила
разпореждане на ТП на НОИ. Оспорва наличието на връзка между уврежданията, настъпили
след 22.03.2021г., в т.ч. повторното болнично лечение. Счита, че е възможно повторното
постъпване в болница да е в резултат на неизпълнение на дадените предписания за лечение
след първоначалното изписване за домашно лечение. Оспорва продължителността и
интензитета на възстановителния процес. Въвежда възражение за груба небрежност, като
твърди, че последният носел неподходящи за зимния сезон обувки. Счита, че от дължимото
обезщетение следва да бъде приспаднато полученото от ищеца обезщетение за временна
неработоспособност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа страна следното:
Не се спори по въпроса, че В. С. А. и ответното дружество са били страни по трудово
правоотношение, по силата на което ищецът изпълнявал длъжността „куриер“, което
обстоятелство е видно и от приложения трудов договор № 23 от 23.11.2020 г.
С изрично определение на съда от 06.02.2022г. е отделено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване обстоятелството, че на 16.02.2021 г. ищецът е претърпял злополука, която е
призната за трудова по надлежния ред, което е видно и от приложеното разпореждане №
30326 от 23.02.2021г. на ТП на НОИ – София град.
Сведения относно обстоятелствата, при които е настъпила злополуката се съдържат в
показанията на свид. Костов, който заявява, че времето било студено, а на мястото на
инцидента имало заледявания. Според същия свидетел ищецът носил черни летни
маратонки, като заявява, че работодателят не осигурявал служебни зимни обувки и не му е
известно на ищеца да е правена забележка за обувките, с които ходи на работа, тъй като бил
въпрос на лична преценка.
Недоказано е ищецът да е бил уведомяван за правилата за безопасни условия на труд, в
т.ч. не е доказано ищецът да е преминал първоначален и периодичен инструктаж или да е
бил запознат с приложените към молбата на ответника от 30.05.2022г. правила за
безопасност.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза,
както и от подробния разпит на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, се
установява, че в резултат на злополуката ищецът е получил трималеоларна фрактура
(триглезенно счупване) на глезенната става на лява подбедрица, бималеоларна фрактура
(двуглезенно счупване) и фрагментно счупване в долна трета на диафизата на фибула
(счупване на дългата тръбеста част на малкопищялната кост на подбедрицата), които
2
представляват сравнително тежко травматично увреждане на опорно-двигателния апарат.
Установено е още, че с оглед многофрагментния характер на счупването, съпроводено с
разместване на счупените фрагменти, е било наложително провеждането на хирургично
лечение с метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените кости. Впоследствие на
19.04.2021г. е проведено и втора операция, при която е извършена ревизия и хирургична
обработка на раната на лява подбедрица, дебридман, ексцизия на некротични тъкани и
екстракция на супрасиндесмалния винт. Според вещото лице, след първата операция
медикаментозното лечение на ищеца е продължило в домашни условия, като последният е
бил ограничен да ходи с две помощни средства, без да натоварва оперирания крайник, а след
втората операция лечението е продължило с приемането на медикаменти и извършването на
стерилна превръзка през 3-4 дни. Според експерта след втората операция отново е имало
период на обездвижване за около 2-3 седмици (щадящо, с възможност за придвижване с
помощно средство, но без пълно обездвижване). Според вещото лице счупването е било
съпроводено от силни болки, особено интензивни през първите дни до 1-2 седмици, които са
налагали медикаментозно обезболяване, като с времето и провежданото лечение болките
постепенно са отшумявали. Разяснено е и това, че поради фрактурите е била ограничена
основната функция на крайника – опорна и ходилна, като за около месец след инцидента е
било необходимо да бъде подпомаган от асистент за битови дейности, като след този период
постепенно се е адаптирал към възникналото състояние и е можел постепенно да натоварва,
като се придвижва самостоятелно с помощни средства. При извършения от експерта преглед
е установено, че към 03.02.2023г. е установено, че здравословното състояние на ищеца е
добро, като увреденият ляв долен крайник е напълно възстановен, като силата и обема на
движения са в пълен обем. Единствените остатъчни последици от травмата са три линейни
белега от проведени операции и лек оток на гръбната повърхност на ходилото към вътрешен
глезен (който оток при изслушване в съдебно заседание е разяснено, че е причинен поради
настъпилата промяна в тъканите на ставната област), както и изпитвана от ищеца поносима
болка при по-продължително натоварване от ходене и от резки застудявания, които
последици според вещото лице са сравнително чести при подобна травма и могат да се
възприемат като нормални посттравматични изяви. Според вещото лице, въпреки че
принципно не е изключено да се наложи трета операция за пълното премахване на
остеосинтезата, такава би трябвало да се назначи само при наличие на допълнителни
оплаквания и с оглед моментното състояние на ищеца, на база проведени изследвания, като
понастоящем такава не е наложителна.
Съдът кредитира приетата съдебно-медицинска експертиза като обективна, достоверна
и убедителна. Изводите на вещото лице относно състоянието на ищеца и
продължителността на възстановителния процес се потвърждават в значителната си част и
от показанията на свид. Стамболка А.а, от които също става ясно, че непосредствено след
злополуката ищецът е претърпял операция, след която се е наложило да бъде проведено и
болнично лечение за около седмица. От същите показания се потвърждава и това, че през
първите седмици ищецът е изпитвал силни болки, а след изписването му е трябвало да бъдат
полагани активни грижи за него. В потвърждение на заключението на вещото лице са и
3
изявленията на свид. А.а затова, че постепенно е настъпило и възстановяване на ищеца,
който първоначално е започнал да се придвижва с помощни средства (патерици), а
впоследствие и сам. Съдът намира, че посоченият от този свидетел период на
възстановяване (около 6 месец) съставлява субективна оценка на свидетеля, която е
съобразена от експерта наред с приложените медицински документи, поради което следва да
се приеме за обоснован извода на д-р Г., че ищецът в значителна степен е бил възстановен
около 3-4 месеца след инцидента. Няма съществени противоречия и относно остатъчните
последици от инцидента, като изявленията на свид. А.а относно изпитваните и до момента
оток и болки в крака са съобразени от вещото лице, което ги е интерпретирало като логични
и закономерни последици от настъпилата травма. Установените по-горе травми и
възстановителен процес се потвърждват в значителна степен и от показанията на свид.
Вучев, според когото ищецът изпитвал силни болки в началото, а впоследствие се
възстановявал няколко месеца, преди да започне да се придвижва самостоятелно, а към
днешна дата, когато ставало студено споделял, че усеща болки в крака.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че извършването на втора операция нямало връзка с процесната злополука. По
този въпрос съдът намира за убедителни разясненията на вещото лице при изслушването му
в съдебно заседание, според които от рентгеновите снимки на ищеца не се установява
последващо счупване, а в същото време от приложената медицинска документация става
ясно, че при извършената операция е отстранен един от поставените винтове. Недоказано е и
възражението, че повторното постъпване за операция било причинено от неизпълнение на
дадените предписания за лечение.
От приложените фактури и фискални бонове (л. 22-24) се установява, че в периода от
19.02.2021г. до 22.02.2021г. ищецът е извършил разходи в размер на 2246,11 лв. (от които
31,31 лв. за закупуване на лекарства, 34,80 лв. за потребителска такса и 2180 лв. за
закупуване на медицинско изделие), които видно от приетата съдебно-медицинска
експертиза се намират във връзка със злополуката, като извършването им е било
необходимо за лечението на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 200 КТ. В тежест на ищеца е да
докаже верността на наведените от него твърдения, както следва: че е работил при
ответника, когато на 16.02.2021 г. претърпял злополука, която е призната за трудова по
надлежния ред, че в резултат на злополуката са му причинени описаните в исковата молба
имуществени и неимуществени вреди в посочените от него размери.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже, че
ищецът не е спазил конкретни изисквания за безопасност в т.ч. че е бил с неподходящи за
зимния сезон обувки, което е допринесло за настъпване на злополуката и уврежданията от
4
нея, както и да докаже, че ищецът е получил пенсия и/или обезщетение по общественото
осигуряване (в т.ч. неговия размер).
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че ищецът e работил при
ответника на длъжност „куриер“, когато на 16.02.2021 г. е претърпял злополука, която е
призната за трудова по надлежния ред.
Предвид изложеното, съдът намира, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на предявеното материално право, поради което на разглеждане
подлежат въпросите за размера на претърпените от ищеца неимуществени и имуществени
вреди и за наличието или липсата на проявена от ищеца груба небрежност.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
извърши при условията на чл. 52 ЗЗД, а именно „по справедливост”, като се отчетат редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
във всеки отделен случай. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са
свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр.
В конкретния случай, при определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът отчита вида, характера и тежестта на телесните увреждания,
които се изразяват в трималеоларна фрактура (триглезенно счупване) на глезенната става на
лява подбедрица, бималеоларна фрактура (двуглезенно счупване) и фрагментно счупване в
долна трета на диафизата на фибула (счупване на дългата тръпбеста част на
малкопищялната кост на подбедрицата), които съставляват сравнително тежко травматично
увреждане на опорно-двигателния апарат. Настоящият състав взема предвид и начина, по
който са осъществени уврежданията, а именно чрез внезапно подхлъзване и падане, при
което увреждането е настъпило ненадейно и неочаквано за пострадалия. Следва да се
съобрази и това, че с оглед многофрагментния характер на счупването, съпроводено с
разместване на счупените фарагменти, е било наложително провеждането на хирургично
лечение с метална остеосинтеза за стабилизиране на счупените кости, а впоследствие и на
втора операция, при която е извършена ревизия и хирургична обработка на раната на лява
подбедрица, дебридман, ексцизия на некротични тъкани и екстракция на супрасиндесмалния
винт. От съществено значение са и силните болки, които е изпитвал непосредствено след
инцидента, както и през първите дни до 1-2 седмици, които са налагали медикаментозно
обезболяване, но с времето и провежданото лечение болките постепенно са отшумявали.
Следва да се вземе предвид и това, че с оглед претърпените травми и хирургично лечение е
била ограничена основната функция на крайника – опорна и ходилна, като за около месец
след инцидента е било необходимо ищецът да бъде подпомаган от асистент за битови
дейности, като след този период постепенно се е адаптирал към възникналото състояние и е
можел постепенно да натоварва крайника, като се придвижва самостоятелно с помощни
средства. От значение е и периода на обездвижване, макар и непълно (с възможност за
придвижване с помощни средства), който е продължил около 2-3 седмици след втората
операция. Относимо към търпените от ищеца ограничения и неудобства е и периода на
5
домашно лечение, през който е приемал медикаменти за обезболяване, а след втората
операция е било необходимо и извършването на стерилна превръзка през 3-4 дни.
Несъмнено важни за преценката по чл. 52 ЗЗД са и отчетените от съда вид, характер, тежест
и интензитет на търпените от ищеца болки, страдания, неудобства и психически
увреждания, които неизменно и житейски логично съпътстват описаните по-горе телесни
увреждания и свързаните с тях неотложна и последваща медицинска помощ, болничен
престой и продължително домашно лечение. От особено значение е и установеният от
вещото лице възстановителен процес, който съдът възприема да е продължил около 3-4
месеца, от които през първия ищецът не е бил в състояние самостоятелно да обслужва
битовите си нужди. Независимо от констатираното подобрение (установеното в
медицинските документи и експертизата добро общо състояние на ищеца и напълно
възстановени сила и обем на движенията на левия долен крайник), следва да се отдаде
внимание и на това, че и към момента ищецът търпи някои остатъчни последици – три
линейни белега от проведени операции и лек оток на гръбната повърхност на ходилото към
вътрешен глезен, както и изпитвана от ищеца поносима болка при по-продължително
натоварване от ходене и от резки застудявания. Въпреки че според приетата експертиза тези
последици са сравнително чести при подобна травма и могат да се възприемат като
нормални посттравматични изяви, все пак същите следва да бъдат отчетени, доколкото от
показанията на свид. А.а и свид. Вучев, същите оказват негативно влияние върху
самочувствието на ищеца. При преценката си по чл. 52 ЗЗД съдът съобразява и
положителното становище на вещото лице, според което здравето на ищеца може да се
смята за възстановено, а извършването на трета операция към момента не е наложително,
освен при бъдеща преценка, обоснована с евентуалното наличие на допълнителни
оплаквания и обективни медицински находки от нови изследвания.
Преценявайки горните обстоятелства, настоящият състав счита, че следва да определи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 28000 лв. Така определеното обезщетение
в максимална степен съответства на установените по-горе критерии, преценени и в
контекста на възрастта на пострадалия (20-годишен към датата на злополуката) и неговата
трудова дейност (шофьор, според показанията на свид. А.а), поради което съдът намира, че
същото отговаря в най-пълна степен на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претенцията за сумата от 2246,11 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди за извършени разходи за медицински медикаменти, консумативи и
манипулации (от които 31,31 лв. за закупуване на лекарства, 34,80 лв. за потребителска
такса и 2180 лв. за закупуване на медицинско изделие), от приетата по-горе фактическа
обстановка се установява, че извършването им се намира в причинна връзка с
констатираните увреждания, поради което претенцията на ищеца се явява доказана по
основание и размер.
Следователно предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на
2246,11 лв. следва да се уважи изцяло като основателен, а искът за обезщетение за
неимуществени вреди се уважи като основателен до сумата от 28000 лв. и се отхвърли за
6
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 50000 лв.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият състав на съда намира
за неоснователно възражението на ответника за проявена от ищеца груба небрежност.
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Относно съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смис. чл. 201, ал. 2 КТ е налице
трайна и безпротиворечива съдебна практика, в която е прието, че същата съставлява проява
на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност, т.е. неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия (Решение № 125 от
04.05.2016г. на ВКС по гр.д. № 4417/2015г., IV г.о., Решение № 252 от 30.09.2016г. на ВКС
по гр.д. № 1364/2016г., IV г.о. и мн. др.).
В настоящия случай според свид. Костов, по време на злополуката ищецът е носил
черни летни маратонки, но последното изявление е крайно недостатъчно, за да се приеме, че
конкретните характеристики на обувките на ищеца са били до такава степен несъвместими
с конкретните особености на мястото, където ищецът е полагал труд през зимния сезон, че
да обуславят извод, че се касае за неполагане на грижата по начин, който не би си позволил
дори и най-небрежният куриер по време на работа в ден с атмосферни условия като тези на
16.02.2021 г.
Неоснователно е и възражението на ответника за намаляване на дължимото на ищеца
обезщетение с полученото от последния обезщетение за временна неработоспособност. В чл.
200, ал. 3 КТ е предвидено, че работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Цитираната разпоредба касае
случаите, в които се претендира обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение, която пропусната полза е вече компенсирана чрез
обезщетението за временна неработоспособност. Само в този случай неприспадането на
сумата би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Не такъв
обаче е настоящият случай, тъй като ищецът не претендира обезщетение за пропуснати
ползи, а за претърпени имуществени вреди за извършени разходи за лекарства и
консумативи и за неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания. Тези
обезщетения нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, тъй като
задоволяват напълно различни интереси на пострадалия и нямат връзка с вредите, които
търпи от загубеното трудово възнаграждение. Следователно присъждането им, наред с
обезщетението за временна неработоспособност, не води до неоснователно обогатяване на
ищеца, поради което правилото по чл. 200, ал. 3 КТ не намира приложение. В този смисъл
напр. Решение № 54 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о., ГК.
При този изход на спора ищецът има право на възнаграждение съобразно уважената
част от предявените искове, но в случая такива не следва да се присъждат, тъй като не са
поискани, а и не са ангажирани доказателства за действителното им извършване. На
7
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски, определени съобразно
отхвърлената част от предявените искове, както следва: 2,10 лв. – държавна такса за
снабдяване със съдебно удостоверение и 1010,60 лв. – адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв., тъй като същото не надхвърля значително
минималния размер от 2097,83 лв., предвиден в приложимата редакция на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СРС, следните суми: 1210,24 лв. –
държавна такса и 335,86 лв. – разноски за експертиза.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д К“ ЕООД (с предишно наименование „Н Д“ ЕООД), с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.......... да заплати на В. С. А., с ЕГН
**********, с адрес: обл. Софийска, общ. .......5 следните суми, дължими във връзка
претърпяна от ищеца трудова злополука на 16.02.2021 г., а именно: 28000 лева -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука от
16.02.2021 г., ведно със законната лихва от 16.02.2021 г. до окончателното плащане, 2246,11
ЛЕВА – обезщетение за имуществени вреди (от които 31,31 лв. разходи за закупуване на
лекарства, 34,80 лв. за платена потребителска такса и 2180 лв. за закупуване на медицинско
изделие), ВЕДНО със законната лихва от 24.08.2021г. до окончателното плащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 28000 лв. до пълния предявен размер от 50000 лв.
ОСЪЖДА В. С. А., с ЕГН **********, с адрес: обл. Софийска, общ. .......5 да заплати
на „Д К“ ЕООД (с предишно наименование „Н Д“ ЕООД), с ЕИК .........., със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к.......... сторените по делото разноски, а именно: 2,10
ЛЕВА – държавна такса и 1010,60 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д К“ ЕООД (с предишно наименование „Н Д“ ЕООД), с ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.......... да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 1210,24 ЛЕВА – държавна
такса и 335,86 ЛЕВА – разноски за експертиза.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9