№ 1723
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110215205 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й. И. П., ЕГН **********, с адрес област П., община С., с.
В., ул. „***“ № 4, против наказателно постановление № 22-4332-010435/10.06.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени
нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. За същите
на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на
20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в
размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за
нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че правото на защита на
санкционираното лице е нарушено, тъй като са нарушени разпоредите на чл. 40, ал. 2 ЗАНН
и на чл. 43, ал. 4 ЗАНН - АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя и не му е
предявен. Навежда се, че не е изяснен начинът, по който П. е определен за извършител на
нарушенията, както и механизмът и точното местоположение на извършването им. Посочва
се и нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН - липса
на посочване на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено нарушението по чл.
20, ал. 1 ЗДвП и на мястото на извършване на нарушението, както и липса на данни за
нанесените в резултат от ПТП вреди. По изложените съображения в съвкупност е направено
НП да бъде отменено.
За проведеното на 21.03.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Не се явяват и не изпращат процесуални представители.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 20.12.2021 г. в гр. София свидетелят Б. Б. управлявал лек автомобил „***“ с ДК №
***. Около 12:10 ч. се намирал на бул. „***“, срещу № 13, като спрял автомобила напречно,
от дясната страна на пътя, чакайки да се освободи място в колоната от паркирали вдясно
автомобили, за да паркира на мястото на някой от тях. Пред него се освободило такова
място, като един от колоната спрели автомобили, находящи се пред неговия, излязъл, при
което Б. предприел маневра, за да паркира на неговото място. Същевременно на същото
място предприел опит да паркира и жалбоподателят Й. П., който управлявал лек автомобил
„***“, ДК № ***, собственост на „***“ ООД. Извършвайки маневрата, П. заобиколил
управлявания от Б. автомобил от ляво, изпреварвайки го, при което било реализирано ПТП
между двете превозни средства, в резултат на което по лек автомобил „***“ настъпили щети
в областта на лявата предна броня и предния ляв калник.
Двамата водачи излезли от автомобилите и помежду им възникнал спор относно
вината за настъпване на ПТП, който бил забелязан от преминаващ в близост екип на ОПП-
СДВР. Полицейските служители, неустановени по делото, казали на водачите да изчакат на
място, и подали сигнал, по който бил изпратен друг екип на ОПП-СДВР. Въпреки че
разбрал, че по повод настъпилото ПТП е подаден сигнал, и въпреки липсата на съгласие
между него и свид. Б. относно причините за настъпването му, жалбоподателят П. напуснал
местопроизшествието преди да пристигне изпратеният екип на ОПП-СДВР.
Дошлите на място полицейски служители снели писмени обяснения от свид. Б., който
посочил марката и регистрационния номер на напусналия произшествието автомобил, и
изготвили протокол за ПТП, в който били описани констатираните по лек автомобил „***“ с
ДК № *** щети. Изготвена била и докладна записка, в която били описани констатираните
на място обстоятелства.
След извършена проверка относно собствеността върху лек автомобил „***“, ДК №
*** била изискана информация относно управлявалото го на процесната дата лице. Като
такова бил посочен жалбоподателят Й. П., видно от декларация за предоставяне на
информация във връзка с чл. 188 ЗДвП от 15.03.2022 г.
Преценявайки събраните по преписката материали, на 11.04.2022 г. свид. А. С.,
младши автоконтрольор при ОПП-СДВР, без да изпрати на П. покана за съставяне на
АУАН, респективно в негово отсъствие, съставил АУАН бл. № 143628/11.04.2022 г., в който
като нарушени разпоредби посочил чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
АУАН бил изпратен за връчване на Й. П. по адрес по местоживеене, находящ се в с. В.,
община С.. На 03.05.2022 г. му били снети писмени обяснения по случая и АУАН бил
връчен при условията на отказ, което било удостоверено с подписа на един свидетел. П.
вписал в АУАН възраженията си срещу съставянето му.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушенията и давайки им правна квалификация съобразно
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, Началник Група в
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР издал атакуваното наказателно постановление, с което
наложил на П. административни наказания, както следва: глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 100
/сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец - за нарушението
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
2
следва: гласни - показанията на свидетелите А. С. и Б. Б., и писмени - обяснения от Д. Е. В.
и Й. И. П.; декларации по чл. 188 ЗДвП; декларация от свид. Б.; протокол за ПТП; докладна
записка до Началника на ОПП СДВР; писма до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР П.; справка-картон на водач; докладна записка до Началника на ОПП СДВР;
заповед № 8121К-13180/24.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Показанията на свид. С., които съдът кредитира като обективни и логични, са
информативни относно съставянето на процесния АУАН и по отношение на
обстоятелството, че не изпратил покана за съставянето му до жалбоподатея.
Компетентността му като актъставител следва от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. От
заповед № 8121К-13180/24.10.2019 г. следва и компетентността на наказващия орган по
издаване на НП.
Обстоятелството, че на 20.12.2021 г. лек автомобил „***“, ДК № *** бил управляван от
жалбоподателя П., се изяснява от дадените от него писмени сведения, както и от
декларацията, попълнена от собственика на превозното средство във връзка с разпоредбата
на чл. 188 ЗДвП.
Времето, мястото и участвалите в настъпилото ПТП автомобили от друга страна се
установяват посредством показанията на свид. Б. и приобщените писмени доказателства -
писмена декларация и протокол за ПТП. Въз основа последния се изясняват и причинените в
резултат от ПТП на лек автомобил „***“, ДК № *** материални щети. Що се отнася до
механизма на настъпване на ПТП, съдът го прие за изяснен посредством показанията на
свид. Б., който като участник в ПТП възприел непосредствено факта на настъпването му и
индивидуализиращите белези на автомобила, който го причинил.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в изискуемата от закона писмена форма, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и от
компетентни органи. Независимо от това обаче, настоящият съдебен състав констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП. Същите са, както следва:
На първо място, основателно е възражението относно липсата на предпоставките за
съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
По делото се установи, че АУАН е съставен на 11.04.2022 г. в отсъствие на
жалбоподателя или негов представител, и е бил предявен на П. за връчване на 03.05.2022 г.
Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е възможно, допустимо и
законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не
може са бъде открит, или е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно
общото законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на
извод за извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е длъжен да
го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако
нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на АУАН в негово отсъствие
ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче
жалбоподателят изобщо не е бил поканен за явяване с цел съставяне на АУАН /видно от
показанията на свид. С. и от липсата на съответни данни в административнонаказателната
преписка/. Същевременно липсват данни да е била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 1
ЗАНН - нарушителят да не може да бъде открит, доколкото постоянният му адрес е бил
известен на свид. С., което се установява от последващото му призоваване за връчване на
АУАН. Въпреки това опит за уведомяването му изобщо не е бил направен, при което неясно
остава защо актосъставителят е приел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2, предл. 1
ЗАНН.
Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на жалбоподателя не е от
3
естество да компенсира пропуска да бъде призован и уведомен за датата и часа на
съставянето му, доколкото правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи
едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на
акта с участието на посочените лица, в това число при неговото съставяне и подписването
му, което гарантира правото на защита на нарушителя още в началния етап от
производството.
Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за
съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за започването на
административнонаказателното производство срещу него, като по този начин му се
предостави възможност да участва пълноценно и да упражни правото си на защита още в
този най-ранен етап.
Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е
пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е лишил от право на защита в
този етап от производството, което е довело до цялостното опорочаване на последното. С
оглед невъзможността нарушението да бъде санирано, издаденото наказателно
постановление подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.
Наред с това, констатираха се и допуснати при съставянето на АУАН и наказателното
постановление нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
На първо място, по отношение нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, от прочита на
АУАН и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили
задълженията си за детайлно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Съгласно легалната дефиниция, пътнотранспортно произшествие е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети. В процесните АУАН и НП обаче не са изложени каквито
и да било факти за причинени имуществени или неимуществени вреди, и още повече, не са
описани обстоятелствата по настъпване на ПТП. Описанието на последните се изчерпва с
лаконично посочване, че привлеченото към отговорност лице, поради недостатъчен контрол
върху МПС, реализира ПТП в лек автомобил „***“, ДК № ***.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и
издаденото въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена и от анализа на
доказателствения материал, посредством който се установява действителното причиняване
на щети по автомобила, управляван от свид. Б., предвид обвинителната функция на АУАН и
НП. Предвид това и доколкото е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от
закона право на защита на жалбоподателя да узнае параметрите на претендираната спрямо
него юридическа отговорност, представлява основание за отмяната на НП.
Наред с това, приетата за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 ЗДвП съдържа правно
предписание, съгласно което водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Същевременно по делото липсват каквито и да било
доказателства, които да сочат именно за загуба на контрол върху управляваното от
жалбоподателя МПС като причина за настъпване на ПТП, доколкото очевидецът Б. не
излага подобни обстоятелства в показанията си. Липсата на доказателства относно
причините за ПТП, които да сочат извършено от страна на П. нарушение на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, водят и до нарушение на материалния закон и следващата от него отмяна на НП по
този пункт.
Отговорността на П. по втори пункт на атакуваното наказателно постановление пък е
ангажирана за това, че не останал на местопроизшествието и не уведомил органите на МВР
при наличието на разногласия относно обстоятелствата по ПТП. Съответни фактически
положения действително се установиха посредством показанията на свид. Б., като са
4
относими към дадената правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Същевременно обаче, доколкото в обстоятелствената част на АУАН и НП не е отразено, че
от ПТП са настъпили имуществени вреди, отново е налице непълнота на обстоятелствата,
субсумирани под състава на съответната правна норма, което води до формиране на извод за
допуснато при издаването на АУАН и НП съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо отмяната на санкционния акт и по този пункт.
С оглед изложеното съдът прецени, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и по двата пункта, което като последица налага цялостната му отмяна.
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 22-4332-010435/10.06.2022 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Й. И. П., ЕГН
********** за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ ЗДвП, за които са му наложени административни наказания, както следва: глоба в
размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл. 185 ЗДвП - за нарушението по чл. 20, ал. 1
ЗДвП, и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
/един/ месец - за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5