№ 996
гр. Б., 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120202745 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на А. И. с ЛНЧ: **********, с посочен адрес
с*********** срещу Наказателно постановление № 346а-41/27.05.2024 г., издадено от Началник в
РУ-С., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 17б, ал.1 от Закон за устройството на
Черноморското крайбрежие и , на основание чл.30,ал.3 ЗУЧК е наложено наказание – "глоба" в
размер на 1000 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се оспорва
възприетата в НП фактическа обстановка, с протвостояща версия, основаваща се на бланкетни
твърдения на жалбоподателя,че не бил влизал на морски плаж „Дюни“ с цел да премине през
плажна ивица, а бил паркирал на 5-7 метра от асфалтираното пътно платно, по дефиниция
неподходящо за използване като плаж.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен , се явява лично и с адв.Я., който
настоява за отмяна на оспореното наказателно постановление като издадено в противоречие с
императивните изисквания на чл.57 ЗАНН, при непълнота на съществени елементи от описанието
на нарушението и неяснота,дали автомобилът е бил в движение или в покой.
Жалбоподателят А. И. моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен,не се явява и не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на НП е връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г., а жалбата е подадена на
28.06.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
07.05.2024 г., около 15.00 ч. от път BGS 1210 в близост до в.с. „Дюни“ управлява собствения си л.а.
марка „В.“, модел „****“ с рег. №*******, като навлиза на територията на морски плаж „Дюни“ с
цел да премине през плажната ивица и паркира върху нея.
Според фактическото изложение в обстоятелствената част на АУАН, автомобилът бил установен
на плажната ивица с GPS координати 42 ‘35968; 27’ 70898; Направени били 3 бр. снимки,
1
неразделна част от АУАН.
При така изяснените фактически параметри на нарушението, актосъставителят достигнал до
извод,че А. И. нарушил разпоредбата на чл.17б,ал.1 от Закон за устройството на Черноморското
крайбрежие.
Въз основа на АУАН, на 27.05.2024 г. било издадено и атакуваното НП, в което била възпроизведена
при цялостно словесно единство и в пълнота фактическата обстановка, изложена в акта, като
очертаните обективни и субективни характеристики на нарушението били субсумирани под
нормата на чл.17б,ал.1 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, предвид което и
на основание чл.30,ал.3 ЗУЧК на жалбоподателя било определено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и доказателствени източници, преценени индивидуално и комплексно, които
формират единна и устойчива доказателствена верига, цялостно хармонираща с гласните
доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство.
Показанията на разпитаните свидетели актосъставителят К. М. и свидетелят Т. С., оценени
индивидуално и в съвкупност с останалите доказателства, съдът кредитира с доверие. В
услуга на извода за тяхната надеждност, обективност, логическа правдивост и цялостно
съответствие с действителното събитие на нарушението. Съдът съобрази оригинерния
характер на представената чрез тях информация,както и че непосредствените впечатления
на актосъставителя К.М. и св.С. почиват на преки визуални възприятия от процесната дата
07.05.2024 г., на която жалбоподателя А. И. около 15.00 ч. бил паркирал на територията на
плажната ивица с GPS координати 42 ‘35968; 27’ 70898. Свидетелите са последователни и
категорични във възприятията и нивото им на осведоменост относно предходно получен сигнал
със съдържание,че жалбоподателят е управлявал в близост до в.с. „Дюни“ л.а. марка „В.“, модел
„****“ с рег. №*******, като фактически навлязъл на територията на морски плаж „Дюни“
,преминавайки през плажната ивица и паркирайки върху нея. Противно на персоналното
несъгласие на процесуалния представител на жалбоподателя за доказателствена неизясненост
относно фактическия елемент „преминава“, следва да се изтъкне,че макар косвени в една тяхна
част и формирани на база опосредствано придобита информация чрез получения сигнал,
впечатленията на св.Кр.М. и Т.С. са потвърдени и чрез конкретен пряк визуален опит- за оставени
следи от автомобила, насочващи към навлизане в плажната ивица.И двамата свидетели
единодушно откроиха,че жалбоподателят при проверката пред тях е привел в движение
автомобила, управлявайки го в опит да излезе пясъчните дюни, при което е затънал. Предвид
произхода на така съобщената информация от контролни длъжностни лица, с необременена и
лишена от заинтересованост свидетелска позиция, и връзката й със събитието на нарушението,
която обхваща и проследява преки зрителни възприятия относно персоналното поведение,
съставомерността и авторството на нарушението, относно точната и тясно очертана локация на
преминаването и паркирането на МПС върху плажната ивица с конкретизирани GPS координати,
съдът е длъжен и следва да им признае пълнота и достоверност, респ. абсолютна власт над
истината при изясняване на правнозначимите фрагменти от времето, мястото, начина на
реализиране на административното нарушение.
В показанията на длъжностните лица от РУ-С. се съдържат убедителни твърдения за
съществени факти, относно мястото на разположение на автомобила към момента на
проверката,като съдът кредитира показанията на св.Т. С.,според които точната
локация на разположението на процесния л.а. е между в.с „Дюни“ и в.с. „Св.
Т.“, така нареченият шофьорски плаж.
Свидетелите М. и С. са със запазени възприятия относно релевантните факти,които са
подробни,и лишени от смислови противоречия или логически несъответствия. И двамата
свидетели отграничиха,че са разполагали с директен зрителен контакт към автомобила,
паркиран от жалбоподателя, като съобщиха пред съда,че е бил паркиран на около 10
м.отстояние от морето. Св.С. дори конкретизира, че автомобилът е бил „доста навътре на
пясъка в самия плаж“ и „ към морето“ и по време на проверката, тръгвайки да излиза,
закъсал в дюните. Ето защо съдът приема,че разположението на автомобила е било именно
на територия на морски плаж с конкретно посочени GPS координати 42 ‘35968; 27’ 70898.
2
Съдът кредитира с доверие съобщеното от св.К. М.,че при въвеждане на горните координати на
скицата в кадастъра чрез мобилно устройство,се установява , че местонахождението им попада в
обхвата на морски плаж „Дюни“. Поради това не следва да се залага като на източник на
противоречие упоменатото в справката на Началник на СГКК /л.32/ по повод извадка от КККР на
гр.С., на в.с.“Дюни“-морски плаж „Дюни“- морски плаж „Дюни-Алепу“-блато „Алепу“. Според
справката индивидуализираните GPS координати 42 ‘35968; 27’ 70898 не попадат в границите на
морски плаж „Дюни“, но местоположението им попада на територията на морски плаж „Дюни-
Алепу“-блато „Алепу“.
Съдът кредитира като пълен, детайлен и описателен спомена на св.Т. С., който отграничи
неколкократно,че автомобилът е бил паркиран навътре към морето, на 10 м. от морето и върху
пясъка на самата плажна ивица. Св.С. бе категоричен,че след пристигане на контролния
екип,жалбоподателят, опитвайки да излезе от плажната ивица, е закъсал в дюните зад плажната
ивица. Св.Т. С. е последователен във възпроизвеждането на фактите от своя спомен,че той и
колегата му М. се е наложило да издърпат автомобила на А. И. с въже.
На следващо място, следва да се отбележи,че и в АУАН и в НП е описан процес на движение и
управление на МПС в близост до в.с. „Дюни“ чрез навлизане на морски плаж „Дюни и
евентуално преминаване през плажна ивица до окончателното паркиране върху плажна ивица,
детайлизирана пунктуално чрез GPS координати 42 ‘35968; 27’ 70898. Ето защо мястото на
нарушението е индивидуализирано ясно, конкретно и недвусмислено чрез посочване GPS
координати 42 ‘35968; 27’ 70898 на съставомерното паркиране, което не буди неяснота, нито
бележи противоречие с фактическите данни в справката от СГКК-Б. /л.32 от делото/.
Установените чрез свидетелските показания и писмените доказателствени източници от
административно-наказателната преписка, доказателствени факти, в т.ч. извличащите се
фактически подробности от фотоснимките, приложени към АУАН, , в своята съвкупност оформят
логическа система от факти, свързани помежду си с основния факт, която изключва всяка
възможност за случайното им комбиниране, по отношение на извода на настоящия състав относно
датата -07.05.2024 г. и мястото на управление и паркиране на л. а. марка „В.“, модел „****“ с рег.
№******* върху територията на морски плаж с точно посочени GPS координати.
От правна страна:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по см. на чл.33, т.9 ЗУЧК –
Началник РУ-С., оправомощен със Заповед № 1523/05.04.2022 г. на директор на ОДМВР-Б., а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице,– полицейски инспектор при РУ-С. съгл. чл.32,ал.11
ЗУЧК и съгласно т.1.2 от Заповед №251з-1937/27.05.2020 г. на директор на ОДМВР-Б. , т. е. от
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Съгласно чл. 32, ал. 11 от ЗУЧК, актовете за установяване на нарушенията по чл. 30, ал. 3 се
съставят от длъжностни лица, определени от директорите на областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
процесуалните изисквания и същите изпълняват необходимите съдържателни критерии от гледище
на задължително включени реквизити съобр. разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, т.к.
относимите към състава на нарушението факти и обстоятелства са описани изчерпателно и точно,
позволяващи на жалбоподателя да разбере характера и естеството на
административнонаказателното обвинение и да се защити. По отношение на защитното
възражение за процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42,т.4 ЗАНН и чл.57,т.5
ЗАНН,изразяващо се в допусната неяснота относно мястото и обстоятелствата при извършване на
нарушението, свързани с управлението на автомобила, съдът формулира пространен отговор за
неоснователността на това възражение в горния доказателствен анализ. Правилно е определена
материалноправната квалификация на нарушението, с вярно и съответстващо на фактическите
особености на нарушението изписване на нормативната рамка на чл.17б,ал.1 ЗУЧК и
законосъобразно и в закономерна връзка е приложен санкционният състав на чл.30,ал.3 ЗЧУК.
3
Следователно липсват допуснати съществени процесуални нарушения, които да компрометират
процесуалната законосъобразност на НП и да обосноват неговата отмяна на формално основание.
По приложимия материален закон:
Съгласно императивния нормативен регламент на чл. 17б, ал.1 от Закона за устройство на
Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), забранява се преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена
част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални
образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския
плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или
попадащи върху морския плаж. Същностен елемент от обективната съставомерност на деянието
е установяване, че мястото попада в обхвата на морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК.
Видно от АУАН и НП, мястото, на което е установен при проверката, паркираният автомобил, е
идентифицирано с конкретни GPS координати,/на 10 м. от морето според св.Т. С./, като видно и
от фотоснимките, приложени към АУАН, и от показанията на св.М. и С., несъмнено
конкретизираната локация на паркиране е част от морския плаж и представлява защитена
територия. Видно и от справка в Уикипедия пясъчни дюни „Алепу“, в близост до посоченото в
АУАН и НП в.с. "Дюни" са (площ от 120 дка) и са със статут на природна забележителност от
1994 г. – най-високите дюни на Балканския полуостров.
От показанията на свидетелите се установява,че именно А. И. е паркирал МПС л.а.
марка „В.“, модел „****“ с рег. №******* върху територията на морски плаж, като се е наложило
извеждането му с въже. Предвид изложеното, за настоящия съдебен състав безпрекословен и
категоричен е изводът, че последователното осъществяване на две от формите на изпълнителното
деяние, нормирани с чл.17б,ал.1 ЗУЧК – преминаване и паркиране върху територията на морски
плаж са осъществени от А. И., с което той е извършил вмененото му нарушение.
Административно-наказателната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда,че
който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране
върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в
урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция
от 3000 до 5000 лв..
Ето защо индивидуализираното административно наказание в размер на 1000 лв. е към абсолютния
законоустановен минимум и не подлежи на корекция.
Що се отнася до хипотетични затруднения в правото на информираност относно естеството и
характера на нарушението, вменено на жалбоподателя,чужд гражданин, предпоставени от
твърдения за невладеене на български език, съдът намира следното:
От показанията на разпитания актосъставител се установява по несъмнен и категоричен начин, че
към момента на съставяне и предявяване на АУАН, жалбоподателят е комуникирал свободно на
български език, разбрал е, какво нарушение му се вменява, а именно, че противоправно навлиза и
паркира на територията на морски плаж ; в т.ч. установява се с категоричност и,че жалбоподателят
е влязъл в активен диалог с контролните длъжностни лица на български език.
Не на последно място, въззивната жалба е изготвена на български език и подписана лично от А. И.,
като липсват данни, същият да е ползвал преводач за изготвяне текстуалното изложение на
жалбата. В този см. съдът не кредитира изявления на адв.Я.,че жалбата е изготвена с негова помощ,
т.к. видно от пълномощното ,с което се делегира представителна власт на адвоката, същото е от
12.10.24 г., т.е. много след подаване на жалбата на 26.06.24 г.
Видно от развитите в нея оплаквания, следва да бъде отбелязано,че в нея се съдържа признание, че
при съставяне на акта, А. И. влязъл във вербален контакт, като потърсил отговор от актосъставителя
К. М., защо по крайбрежната зона липсват „разпоредителни, предупредителни или забранителни
знаци“. Тази реторика е била очевиден защитна реакция във вр.с предявеното му обвинение за
нарушение по чл.17б,ал.1 ЗУЧК, чиято същност и фактически състав жалбоподателят е разбрал
4
напълно. Следва да се отбележи и че евентуални възражения за липса на субективен състав на
нарушението поради отсъствие на забранителни табели са несъстоятелни, т.к. от показанията на
актосъставителя М. и св.С. се установи,че на разстояние от около 50-60 м. е имало забранителен
знак : „забраняват се престоят,паркирането и преминаването“
Независимо от изложеното,по отношение липсата на нарушения в правото на
информираност на санкционираното лице да узнае характера на нарушението,за което е
санкционирано, съдът следва да допълни следното: Съгласно ДИРЕКТИВА 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, чл. 16 "... В някои държави-членки орган,
различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага
санкции за относително леки нарушения. /…/ В подобни случаи не може да се изисква
компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност
по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд.“Цитирането на този текст съдът прави с
оглед на това, че е възможно и да не се гарантират всички права на санкционираното лице.
Въпреки, че Директивата е за правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, а производството по издаване на НП е административно-наказателно, съдът,
няма как да игнорира предвиденото в нея допустимо отклонение от гарантиране на правото
на устен и/или писмен превод по отношение на основанията за налагане на санкция за леки
нарушения, в случая административно наказание.
Предвид изложените съображения, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно
и обосновано, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 346а-41/27.05.2024 г., издадено от Началник в
РУ-С., с което на А. И./ I.A. с ЛНЧ:**********, за нарушение по чл. 17б, ал. 1 , от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК е наложено
наказание – "глоба" в размер на 1000 лева .
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5