№ 13673
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110109946 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 264 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
въз основа на договор № 08-10/2020 г., по което, действайки като изпълнител се е задължил
срещу възнаграждение да изгради обект, представляваващ стоманобетонна стена с височина
2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „хале“, „Х. з.“, К..
Заявява, че въпреки, че е изпълнил възложените му от ответника строително-
монтажни работи, последният, имащ качеството на възложител по договора, не му е
заплатил част от дължимото възнаграждение в размер на 14196.24лв., която вземане е обект
на настоящата претенция, въпреки че възложените работи били изцяло изпълнени от ищеца,
а ответното дружество не е отправяло забележки във връзка с изпълнението им.
Претендира и направените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
исковете като неоснователни. Твърди, че не е приемал изпълнена от ищеца работа, което
приемане да е удостоверено като факт с предвиден от страните акт, като заявява, че работата
била изпълнена от ищеца некачествено и с недостатъци.
Прави възражение за прихващане със сумата от 14196лв., равняваща се на стойността
на разходите за отстраняване на недостатъците по изпълненото от ищеца.
Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства намери за установено от правна и фактическа страна следното, а
именно:
Между страните е безспорно, а и от представените по делото доказателства се
1
установява, че въз основа на договор № 08-10/2020 г., по който договор ответникът има
качеството на възложител, ищецът, действайки като изпълнител, се е задължил срещу
възнаграждение в общ размер от 70620 лв. без ДДС или 84744 лв. с ДДС да изгради обект,
представляващ стоманобетонна стена с височина 2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „хале“,
„Х. з.“, К..
Безспорно е и че ответникът е заплатил в полза на ищеца по договора сума в общ
размер от 70547.76 лв., която била начислена с издадени от ищеца фактури.
Спорът по делото е концентриран около това – дължи ли ответникът в полза на
ищеца процесната сума, представляваща остатък от уговореното възнаграждение между
страните за изпълнение на процесните СМР, изпълнена ли е в цялост възложената работа от
ищеца, качествено без недостатъци и приета ли е тя от ответника по предвидения от
страните начин.
При изследване на спорните обстоятелства съдът взе предвид следното, а именно:
Съгласно раздел VI от договора страните са постигнали договореност за това, че
приемането на изпълненото от изпълнителя се извършва с подписване на приемо-
предавателен протокол, включващ вида и количествата на извършените работи, като ако при
приемането на изпълненото се установи, че същото има недостатъци, възложителят има
право да иска отстраняването им за сметка на изпълнителя в срок, посочен в протокола.
В случая между страните не е спорно обстоятелството, че представител на ответника
не е подписвал приемо-предавателен протокол включително и представения по делото
протокол от 15.06.2021 г., удостоверяващ факта на изпълнението и приемането на
процесните СМР от страна на ответното дружество, като за това обстоятелство е налице и
признание от страна на ищеца, обективирано в молбата от 08.11.2022 г., като съгласно
изявленията, инкорпорирани в молбата изпълнителят е уведомил устно възложителят за
извършените работи и последният ги е приел без забележки.
Следователно в случая не е изпълнено изискването на раздел VI от договора, с което
страните са постигнали договореност за това, че приемането на изпълненото от изпълнителя
се извършва с подписване на приемо-предавателен протокол, включващ вида и количествата
на извършените работи.
Съобразно практиката на ВКС (решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010
г. на ІІ т. о.), приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия.
В случая, както се посочи по-горе страните са предвидили ред за удостоверяване
факта на извършване на възложените СМР от страна на ищеца и приемането им от страна на
ответника, който факт се удостоверява със съставянето на приемо-предавателен протокол,
подписан от представители на двете страни.
В разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството, не е предвидено съставяне на акт образец,
респ. приложение № 19, но дори и да се приеме, че по своята същност се касае за акт
приложение № 7, то неподписването му от поканена, но неявила се страна, не го прави
2
недействителен. В този смисъл в чл. 5, ал. 1 - ал. 5 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за
изготвяне и съставяне на актове и протоколи по време на строителството, изрично е
предвидена, както процедурата по документиране приемането на СМР със съответните
актове и протоколи, така и възможността неявилата се за подписване на съответния
протокол страна по сключения договор за строителство да бъде заместена от органа, издал
разрешението за строеж /а в случай, при който не е необходимо разрешение за строеж -
органа, осъществяващ инвеститорски надзор или главния възложител/, както и същият да се
смята за съставен на датата на проверката, независимо от неявяване на поканена страна, или
липсата на подпис на заинтересована страна. Основното изискване, което в случая се
поставя във връзка с изготвените в съответствие с наредбата актове за извършени СМР е
страната, която следва да приеме работата, да бъде поканена, респ. уведомена чрез
изпращане /връчване/ на изготвения акт - протокол. Не се отразява върху действителността
на акта неявяването на поканената, респ. неподписването /неприемането/ на протокола от
страната, до която е отправено. Едва при представяне на доказателства, че изготвените
актове са изпратени на ответника и че същият е отказал да ги приеме, може да се счете, че
възложителят не е осигурил своето съдействие и участие в процеса по приемането на
работата като страна по договора, поради което не може да черпи благоприятни правни
последици от неизпълнение на своето задължение по чл. 264, ал. 1 ЗЗД и работата следва да
се счита приета.
В случая ищецът твърди в молбата от 08.11.2022 г., че е уведомил „устно
възложителят за завършване на обекта и предстоящото изготвяне на протокол, обр. 19и
разплащателните документи-фактури“.
От страна на ответника в отговора на исковата молба е направено изрично
оспорване на това, че „за съставянето на протокола, доверителите ми са били уведомени, за
да ангажира представител за приемане на обекта“.
В конкретния случай ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, че е
уведомил надлежно и е изпратил на ответника изготвените от него едностранно протокол за
извършени СМР.
Такъв протокол, удостоверяващ вида и количествата на извършените СМР, от
страна на ищеца е представен като приложение на исковата молба /л. 13-14 от делото/.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на процесуалния
представител на ответника – обстоятелство, което е удостоверено с изявленията на
длъжностното лице по призоваването, инкорпорирано в призовката на л. 28 от делото.
Следователно на процесуалния представител на ответника е връчен и препис от
въпросния протокол, обстоятелството, което следва да се отчете като новонастъпил в
рамките на настоящия процес факт и да се вземе предвид от съда при формиране на
решаващите му изводи по спора, съгласно правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Нещо повече, във връзка с представения протокол и твърденията на ищеца,
ответникът е релевирал и своите възражения, а именно, че извършените СМР са с трайни
3
дефект, стоманобетонната ограда не е с еднаква височина, основата не е изградена от
качествени материали, има места на напукване на оградата и основата.
Релевираните от ответника възражения навеждат на извода, че той е запознат с
извършените от ищеца СМР, като съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД ответникът е
длъжен да заплати на ищеца възнаграждение за извършените работи, ако са изпълнени
съгласно уговореното или да поиска намаляване на възнаграждението, поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите,
необходими за поправката, ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от
поръчката, в случай, че отклонението от поръчката или недостатъците не са толкова
съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, в
който случай може да развали договора.
В случая видно от заключението от СТЕ, което съдът кредитира като вярно,
обективно и компетентно, а и съгласно изявленията на вещото лице, дадени в процедурата
по изслушването му, проведена в о.с.з. от 11.11.2022 г., изпълнената от страна на ищеца
работа е с недостатъци- на места оградата е с височина по-малка от предвидената в договора
/2-2.20м/, което обаче не се отразява на здравината на оградата, а на визията й според
вещото лице, като на места има пропуквания в оградата, от порядъка на 3мм до 5мм, които
според вещото лице „са несъществени и може в течение на времето да се получат по-големи
отвори“.Като причини за появата на въпросните напуквания вещото лице посочва
недостатъчна дълбочина на основата, като вещото лице уточнява, че обичайно фундаментът
се поставя на дълбочина 70 см, за да се стигне до почва, която не замръзва, а в случая
основата е изградена на дълбочина – 20 см. Друга причина за появата на напукванията е
липсата на изградени фуги.
Вещото лице уточнява, че стойността на възложените СМР отговаря на
договорената от страните, като съгласно заключението разходите за отстраняване на
необходимите дефекти възлизат на 13632.59лв., от които 4730.15лв. са разходите са
отстраняване на вертикалните пукнатини, а 8902.44 лв. са разходите за направата на
фундамент и подпорна стена в участъка на част от източната стена и по т. 7 до т.9 от
скицата, неразделна част от експертизата.
Доколкото вещото лице заяви изрично, че констатираните недостатъци не
препятстват ползването на процесния обект по неговото предназначение, съдът намира, че в
случая е приложима разпоредбата на чл. 265 ЗЗД, даваща право на възложителят при
отклонение от поръчката да иска заплащане на разходите за поправката, за които се
установи, че възлизат на сумата от 13632.59лв , съответно да иска намаляване на цената с
тази стойност.
С оглед на това, че по делото не се ангажириха доказателства от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване работата да е приета от ответника или същият да е
уведомен за съставяне на протокола, удостоверяващ вида и количествата на извършените
СМР в по-ранен момент от връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
то съдът приема, че ответникът е направил своите възражения по изработеното в най-ранния
4
възможен момент и доколкото е релевирал възражение по чл. 265, т. 2 от ЗЗД, то съдът
приема, че същото е основателно за сумата от 13632.59лв., като исковата претенция следва
да се уважи за сумата от 563.65лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
от 14196.24лв.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 74лв., а в полза на ответника
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в размер от 2064лв., като
съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на претендирания от ответника
разход за адвокат за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „РК М.“ ООД, ЕИК еик, адрес, да заплати на „К. Н. С.“ ЕООД, ЕИК ЕИК,
по иск с правно основание чл. 264 ЗЗД сумата от 563.65лв., представляваща остатък от
възнаграждение по договор № 08-10/2020 г., с обект, представляваващ стоманобетонна
стена с височина 2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „хале“, „Х. з.“, К., ведно със законната
лихва от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ този иск
за разликата до пълния предявен размер от 14196.24лв., както и да заплати разноски за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер от 74лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К. Н. С.“ ЕООД, ЕИК ЕИК, да заплати на
РК М.“ ООД, ЕИК еик, разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в
размер от 2064лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5