РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Ямбол, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330201292 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на „*** ООД гр.Свети власт
ЕИК:*** против наказателно постановление № 02-0003293г. издадено от Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.62,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр. чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв. Твърди ,че наложеното наказание е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния и процесуален закон ,поради което се моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат.Излага се
,че описаното в НП нарушение не се установява и доказва от данните по преписката и
доказателствата събрани в хода на производството по настоящото дело.Сочи се ,че не е
установено между дружеството- жалбоподател и лицето Д.Р. да е имало каквото и да е било
правоотношение , още по-малко трудово такова.В тази връзка се иска наказателното
постановление да бъде отменено като се присъдят и направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита
обжалваното наказателно постановление за издадено в съответствие със закона , при
изяснена фактическа обстановка, поради което се моли да бъде потвърдено.Претендира се
и присъждане на юрисконслутско възнаграждение
След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Във връзка с издадена заповед на Директора на ТП „НОИ“ гр.Бургас за разследване на
1
злополука възникнала на 27.05.2021г. ,при която в резултат на ПТП са пострадали
работници на „****“ ООД,свидетелите –К.С. и Г.С. *** към Инспекция по труда -Бургас
извършили проверка на документи в офиса на дружеството.В хода на проверката се
установило ,че на посочената дата пострадалите работници са полагали труд в Авиобаза
Безмер, като след края на работния ден се прибирали към домовете си лек автомобил
„Хюндай“ ,собственост на дружеството.В този автомобил било установено ,че пътувал и
свид.Д.Р..От същия било снето писмено обяснение, в което посочил ,че е работил за
дружеството от 04.05.2021г., за което е подал документи на 30.04.20221г.Свид.Р. посочил
също ,че в деня на инцидента е бил взет със служебния автомобил на дружеството и заедно
със останалите работници са отпътували за обекта в с.Безмер за изпълнение на трудовите си
задължения.Там бригадата полагала асфалт и свид.Р. управлявал валяк, като работота
продължила до 19.00 часа.
В хода на проверката контролните органи изискали и писмени обяснения от управителя
на дружеството Р. С., в които посочил, че „ след индицента извършил собствена проверка, в
резултат на което разбрал ,че свид.Р. е бил на обект „Авиобаза-Безмер“ с.Безмер, без негово
знание и съгласие и без със същият да е сключен писмен трудов договор“.
Проверката приключила със съставяне на протокол № ***/27.08.2021г.
След като приела ,че дружеството- жалбоподател в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключило трудов договор в писмена форма със лицето
ДЖ. Р. Р. ,свид.С. съставила АУАН за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ.Акта бил съставен в
присъствието на управителя на дружеството и подписан без възражения.
В последствие на 15.11.2021г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Въз основа така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по
налагане на имуществената санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно
нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава
правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН .
От материална страна от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
безспорно се установява,че дружеството- жалбоподател не е сключил трудов договор в
2
писмена форма с работника Д.Р.. Фактът, че свид.Р. е бил допуснат до работа без сключен
писмен трудов договор се установи безспорно от показанията му, в които заявява ,че е подал
документи за работа в дружеството на 30.04.2021г. и е започнал работа на 04.05.2021г. ,
като на процесната дата е карал **** в „Авиобаза Безмер“, за което е получавал надница от
80 лв., т. е налице са и трите съществени елемента на правоотношението, които го
квалифицират като трудово-определено е мястото на работа, характера на работа, работното
време и е уговорено трудово възнаграждение.Съдът кредитира изцяло показанията му ,тъй
като са последователни , безпротиворечиви и най вече съдържат логично обяснение по
какъв начин е влязъл и защо е бил на територията на „Авиобаза Безмер“ .Освен това
показанията му частично се подкрепят , както от показанията на свид. К., в които излага
твърдения ,че свид.Р. е пътувал със служебния автомобил на дружеството до „Авиобаза
Безмер“ и се е прибрал с него към дома си ,след края на работния ден, така и от писменото
обяснение на управителя на дружеството, в което излага ,че свид.Р. е бил на обекта. В този
смисъл възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя ,че свид.Р. не е било
възможно да влезе на територията на „Авиобаза Безмер“, тъй като е нямал пропуск са
несъстоятелни.
Съдът не кредитира показанията на свид К. и Т. ,че не са виждали свид.Р. на
обекта,тъй като са дадени от заинтересовани свидетели.Видно е ,че те са служители на
търговското дружество и се опитват да помогнат да избегне административнонаказателната
отговорност.Освен това в показанията на свид.К. няма логично обяснение защо свид.Р. е
попътувал на 27.05.2021г. със служебния автомобил на дружеството до Авиобаза Безмер и
какво е правил до 19 часа ,преди да отпътува обратно.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото ,че СМР в „Авиобаза Безмер“ се
изпълнявали от дружеството- жалбоподател, без участието на други подизпълнители се
налага извода, че лицето Д.Р. е упражнявал трудова дейност в обекта, без сключен с
работодателя трудов договор. По този начин, жалбопадателят е нарушил правилата на чл. 62,
ал. 1 от КТ, изискващ писмен трудов договор, което е и основание за ангажиране на
административно наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63, ал. 2 на
нарушителя се налага глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В настоящия случай наложената
от наказващия орган глоба е в минимален размер от 1500 лв.,което наказание според съда
отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.
Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно
и обосновано.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63д, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсулскто възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът
3
отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както
е в случая за ДИТ-Бургас), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. В тази законова рамка и с оглед характер на делото съдът прие ,че следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-0003293г. издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Бургас,с което на „**** ООД гр.Свети
власт ЕИК:**** жалбоподателя за нарушение на чл.62,ал.1 от КТ, на осн. чл.416,ал.5 вр.
чл.414,ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв
ОСЪЖДА „**** ООД гр.Свети власт ЕИК:****ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Бургас сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4