№ 1740
гр. Плевен, 09.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Н.
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Н. Гражданско дело №
20234430102994 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба, подадена от
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.„Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, представлявано от и.д.
Л.Д. и .С.П., действащо чрез юрисконсулт Е. А., Съдебен адрес: гр. София, ул.
„Хенрик Ибсен“ № 15, ет.6 против Е. З. Н., ЕГН **********, адрес: ***, в
която се твърди следното : предявява се иск за установяване на вземане, което
„Фронтекс Интерненгънъл“ ЕАД, ЕИК *** има спрямо Е. З. Н., за сума в общ
размер на 1661.60 лева, от които: 986.95 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 404.57 лева -
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2020 г. до
15.12.2021 г. и 270.08 лева - лихва за забава, начислена за периода от
16.01.2020г. до 17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до
13.07.2020 г. включително. Вземането се обосновава със следното : На
13.12.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
ЕИК: *** и Е. З. Н. с ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски
кредит с номер CREX-17521720/наричан по-долу Договор за кредит/, въз
1
основа на който между страните възниква облигационноправна връзка.
По силата на Договора Кредитодателят предоставя на кредитополучателя
целеви кредит в размер на 986,95 лева, с цел финансиране покупката на стоки
(трион — модел 992691; консумативи за инструменти и оборудване - модел
961175, генератор - модел 1001638) и услуги (Застраховка „Сигурност на
плащанията“).
Съгласно чл.1 от Условията по договора кредитополучателят — ответник
изрично се съгласява предоставената му в кредит сума да бъде изплатена
пряко на упълномощените Търговски партньори, като направеното плащане
съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора месечните
погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“
и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Договорът за кредит е сключен при
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който е в размер на 35,21
%.
В чл.2 от договора са посочени относимите към съответния кредит
допускания, взети при изчисляване на ГПР, който е в размер на 41,50%.
Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е изпълнил
всички свои задължения по Договора за кредит.
От своя страна кредитополучателят се задължава да върне предоставения
кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 24 броя месечни погасителни
вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на
първата страница от договора за кредит. Всяка месечна погасителна вноска
съдържа главница по кредита, ведно с надбавка, която представлява печалбата
на Кредитора (договорна възнаградителна лихва).
Кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнява
своите задължения по договора за кредит и не извършва дължимите
плащания, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на
15.01.2020г. Считано от следващия ден длъжникът изпада в забава. В този
случай се дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за
забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва, както
и уговорената договорна възнаградителна лихва.
2
Въпреки изпадането на длъжника в забава още на 15.01.2020 г., нито
кредитодателят, нито доверителят ми са се възползвали от правото си да
обявят предсрочна изискуемост на вземането си. Крайният срок за
изпълнение на договора за кредит настъпва на 15.12.2021 г., с което става
изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата,
която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната
възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до
края на срока на договора, както и лихва за забава за периода преди подаване
на заявлението. Доверителят ми претендира лихва за забава в общ размер на
270.08 лева, която е начислена върху падежирала, непогасена в срок и
просрочена към съответния момент главница за периода от 16.01.2020 г. до
17.02.2023 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. За
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително на основание чл.6 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, не е начислявана лихва за забава.
На 22.04.2020г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ ЕИК *** в качеството му на цедент и доверителя ми „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *** в качеството му на цесионер е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
цедента прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани
в Приложение №1а. На 22.04.2020 г. е подписано Приложение № 1а, в което
подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания.
По силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията
по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото
производство, става доверителят ми. Това обстоятелство е видно от
приложените като писмени доказателства Рамков договор за продажба и
прехв ърляне на вземания, ведно с Приложение № 1а от 22.04.2020 г.
С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентьт „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК *** упълномощава цесионера
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД да уведоми Е. З. Н., за прехвърлянето
на вземанията спрямо нея. Доверителят ми, изпраща чрез „Български пощи“
3
ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до посочения
адрес в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски служител, който
не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му
или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което
е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски
клон. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната
на доверителя ми в цялост, като посочената причина за връщане е
„непотърсена“.
Съгласно чл.7 от договора, всички съобщения с изявления на Кредитора ,
отправени към Кредтополучателя се считат за получени и узнати от него, ако
бъдат изпратени на адреса, предоставен от Кредитополучателя. Последният е
удостоверил чрез подписването на договора изричното си съгласие за
получаване на съобщенията отправени от Кредитора по този начин.
Независимо от гореизложеното, към настоящата молба представям и моля
съдът да връчи при размяната на книжата по чл.131 ГПК на насрещната
страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от доверителя ми в
качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на
преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника ще бъде най-
късния момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията. /В този смисъл е
и Решение 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.А» 12/2009г.,П т.о.,ТК/.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на договорните му
задължения довери телят ми, в качеството си на цесионер по Договора за
кредит, предявява претенцията си по съдебен ред и подава заявление по
чл.410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. №948/2023г. по описа на PC - Плевен,
има издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 ГПК. Поради тази причина съдът е указал на довери
теля ми да предяви иск, с който да установи вземането си.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за
установено, че Е. З. Н., ЕГН ********** дължи на „Фронтекс
Интернепгънъл” ЕАД, ЕИК *** следните суми, обективирани в заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 948/2023 г. по описа на Районен съд Варна,
а именно: 986.95 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 404.57 лева - договорна
4
възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2020 г. до 15.12.2021 г.;
270.08 лева - лихва за забава, начислена за периода 16.01.2020 г. до 17.02.2023
г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от адв.С. Г. от АК-Плевен, съдебен
адрес: гр.Плевен, ул.”Ресен” №2 - особен представител на ответницата, в
който се твърди следното : искът е допустим, но изцяло неоснователен.
Навежда подробни доводи досежно твърдението си, че Договорът за цесия не
е произвел действието си спрямо ответницата. Оспорва Договор за
потребителски кредит CREX-17521720, сключен с ответницата от
13.12.2019г., като твърди, че същият не е сключен от валидно и
упълномощено по закон лице с такива правомощия, в случая служителят на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ - С. М.С.-П., която е
положила подпис в графа „Кредитор“ Счита, че представеният договор за
потребителски кредит е подписан от лице без представителни права и не
може да произведе целените резултати. Оспорва и исковете за заплащане на
договорна възнаградителна лихва в размер на 404.57лв. за периода от
15.01.2020г. до 15.12.2021г., както и лихва за забава в размер на 270.08лв. за
периода 16.01.2020г. до 17.02.2023г., в техния размер, тъй като счита, че
неправомерно и противозаконно са начислявани в този размер, като
възнаградителната лихва възлиза почти на 50% от главницата, което е
недопустимо.
Съдебната практика приема, че противно на добрите нрави е да се
уговори възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва.
Прави възражение за изтекла давност на част от лихвите, но към
настоящия момент заявява, че не може да го конкретизира като размер и
период, тъй като не са посочени помесечно от ищеца.
В о.с.з. ищецът не се представлява, но е депозирано писмено становище
от пълномощника.
В о.с.з. ответницата се представлява от особения представител адв .С.Г. ,
която оспорва исковете и поддържа изложеното в отговора.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,
5
съобрази доводите на страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира
за установено следното от фактическа и правна страна страна:
От приобщеното по делото ч.гр.д.№ 948/2023год. по описа на ПлРС се
установява, че по същото е издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца
срещу ответницата /в качеството на длъжник/ за процесните суми и на
процесното основание. Вземането в двете производства е идентично по
основание и размер.
От приетия като доказателство по делото договор за потребителски
кредит CREX-17521720 от 13.12.2019год., ведно с погасителен план, се
установява, че БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, като кредитор, е
предоставил на ответницата, като кредитополучател, паричен заем в общ
размер на 1391,52лв., дължим на 24 месечни вноски от по 57,98лв.,
включващи главницата и възнаградителна лихва, застраховка. Договорът е
подписан от ответницата, ведно с общите условия към същия.Приет е като
доказателство по делото договор за застрахователно посредничество ,
сключен между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС и ответната страна,
както и Стандартен европейски формуляр. Кредитът по договора е
предоставен на ответната страна за закупуване на стоки, а именно – бензинов
генератор, моторен трион, масло смазв. вериги 1л. и масло 2-тактово 1л, като
по делото е представена подписана от ответницата фактура за получените от
нея стоки – л.16 от делото.
От приетия като доказателство по делото Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020г., ведно с извлечение от Приложение
1 към договора, се установява, че БНП Париба Парсънъл Файненс ЕАД е
прехвърлило вземането си от ответника по горепосочения договор на ищеца
Фронтекс интернешънъл ЕАД.
Съгласно Пълномощно от 22.04.2020г., БНП Париба Пърсънъл Файненс
ЕАД е упълномощило Фронтекс интернешънъл ЕАД да уведоми по
законоустановения ред длъжниците по сключения договор от 22.04.22020. за
прехвърляне на вземанията.
Процесният договор за кредит не е оспорен като неавтентичен, поради
което макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответника - отразените в него неизгодни за
страната факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно
6
възникнало договорно правоотношение между ответникa и "БНП Париба
Пърсънъл Файнес" ЕАД, както и неговото съдържание. От съдържанието на
настоящия договор може да се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е
реално предадена на заемателя, което било удостоверено с подписа му в
самия договор, като заемателят се е задължил да върне на заемодателя заетата
сума.
По делото се установява, че след сключването на договора за отпускане на
потребителски паричен кредит, вземането по него е било цедирано на
22.04.2020 г. на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Освен промяна в субектите
на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото
цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало от
предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора. Установеното в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи
на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Следва да се отбележи в
тази връзка, че уведомяването на длъжника няма отношение към валидността
на цесионния договор, а има отношение за момента, от който новия кредитор
може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към
вече уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента(неговия носител към
същия момент) върху цесионера(приобретателя на вземането). С постигане на
съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е
намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на
чл. 99 ал.4 от ЗЗД. В чл. 99 ал.3, ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че
предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което
има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на
длъжника не води до недействителност на прехвърлянето. Само това
уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД. Законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомяването и тъй като
цесионерът действа като пълномощник на цедента - налице е изрично
7
овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне,
чрез обсъденото по-горе пълномощно - в случая препис от уведомителното
писмо е връчен на ответника, заедно с препис от исковата молба, поради
което съдът намира, че цесията е съобщена /Решение №123/24.06.2009г. по
т.дело№12/2009 - ІІт.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В този
смисъл изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 прeдл.I от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал.4 от ЗЗД. Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването, доколкото уведомяването по чл. 99 ал.4 от ЗЗД има това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. В случая ответникът не твърди, че е извършил
плащане на прехвърлената с цесията сума, поради което ищецът се явява
носител на процесното вземане. Поради това, съдът счита, че е налице
надлежно уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на
вземането и спрямо него цесията е породила действие, като налице е
задължение на ответника към "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД.
По делото не се твърди и не се установи ответницата да е платила
претендираната сума за главница, поради което съдът намира предявената
претенция за установена по основание и размер.
По делото, като неоспорено от страните, е прието заключение на ВЛ Т.И.
– 93 и сл. от делото. От същото се установява, че заемната сума по процесния
догово за потребителски заем е усвоена от ответницата – сумата от 827,98лв.
на 13.12.2019год. е преведена на доверие Брико, за която покупка е издадена
Фактура № **********, с доставчик на стоките Доверие Брико и получател
на стоките – ответницата по делото. Падежът на договора е настъпил на
15.12.2021год. Установява се, че ответницата не е извършила нито едно
плащане. От заключението на ВЛ се установява, че неизплатените суми по
процесния договор за кредит са, както следва : 986,95лв. – главница;
404,57лв.- договорна лихва за периода от 15.01.2020год. до 15.12.2021год.;
262,95лв. - лихва за забава за периода от 16.01.2020год. до 17.02.2023год. От
8
изслушването на ВЛ в о.с.з. се установява, че ГПР по договора е 41,50 %.
Застраховката по делото е платена на застрахователното дружество.
Неоснователни се явяват възраженията за сключване на договора при липса
на представителна власт, като в тази връзка съдът споделя наведените доводи
от страна на ищеца, а именно, че следва да се приложи разпоредбата на
чл.301 от ТЗ.
По отношение направеното възражение за изтекла давност по отношение
претендираната главница: в случая съдът приема, че изискуемостта на
кредита е настъпила на 15.12.2021год. – с изтичането на крайния срок за
изплащането му. Съдът намира, че предсрочната изискуемост на кредита не е
настъпила автоматично на основание чл.5 от договора, т.к. съгласно
съдебната практика кредиторът е следвало да уведоми изрично длъжника за
това, а доказателства в тази връзка не са представени. Възражението за
давност е неоснователно. Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ, кредитополучателят
(заемателят) се задължава да върне отпуснатата по кредита сума след
изтичане на срока по кредита. Срокът по кредита е този, с изтичането на
който заемателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва. Ако междувременно не настъпи предсрочна изискуемост на
кредита, едва след изтичане на този срок вземането на кредитора става
изискуемо и започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Правната уредба на
договора за банков кредит дава възможност на страните да уговорят връщане
на кредита и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни) вноски, до
пълното погасяване на задължението. Това обаче не превръща договора за
банков кредит в договор с периодични плащания (ВКС Р. 28-2012-ІІІ), нито
определя по-кратък срок за неговото погасяване, нито по-ранен начален
момент на давностния срок. Това е така, защото при периодичните плащания
отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения (ВКС ТР 3-2012-ОСГТК). Докато при
договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски, отделните
плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. Давността в случая започва да тече от 15.12.2021год., а
предвид депозираното заявление по ч.гр.д.№ 948/2023год. по описа на ПлРС ,
на 21.02.2023год., то 5-годишният давностен срок не е изтекъл, респ.
вземането не е погасено по давност.
9
По отношение претендираните лихви: в случая е приложима 3-годишната
давност във вр. с направеното възражение от ответника. В договора за
потребителски кредит е уговорено заплащането на договорна лихва,
включена в месечната погасителна вноска, съгласно погасителния план.
Вещото лице дава заключение, че размерът на лихвата за забава е 262,95лв.,
като същата не е включен периода от 13.03.2020год. до 13.07.2020год. –
периода на обявеното извънредно положение във връзка с пандемията от
Ковид 19.
Следва да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите : главница, така, както се претендира; възнаградителна лихва в размер
376,40лв. за периода 21.02.2020год. до 15.12.2021год., като за сумата от
28,17лв. и за периода от 15.01.2020год. до 20.02.2020год. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност; лихва за забава в размер 262,78лв. за
периода от 21.02.2020год. до 17.02.2023год., като за сумата от 7,30лв. и за
периода от 16.01.2020год. до 20.02.2020год. следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност. Следва да се присъди законната лихва.
По отношение направените по делото разноски: същите следва да се
присъдят съразмерно уважената част на исковете. Ищецът е представил
списък на разноските. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в
настоящото производство, съразмерно уважената част на исковете /за
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ,
възнаграждение за особен представител/ - общо в размер на 863,93лв.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част на исковете - в размер на 32,52лв. за
държавна такса и 50лв. разноски за юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Е. З.
Н., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.Т.Александров №109-115 ет.6, бизнес сграда ТАО, с
10
пълномощник юркс.А. сумите, както следва: главница в размер 986,95лв.;
възнаградителна лихва в размер 376,40лв. за периода 21.02.2020год. до
15.12.2021год., лихва за забава в размер 262,78лв. за периода от
21.02.2020год. до 17.02.2023год., ведно със законната лихва, считано от
21.02.2023год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№948/2023год. по описа на ПлРС, като за разликата до претендираната
404,57лв. възнаградителна лихва и за периода от 15.01.2020год. до
20.02.2020год. и за разликата до претендираната лихва за забава от 270,08лв.
и за периода от 16.01.2020год. до 20.02.2020год., ОТХВЪРЛЯ исковете, като
погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.3 ГПК Е. З. Н., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Т.Александров
№109-115 ет.6, бизнес сграда ТАО, с пълномощник юркс.А. сумата 863,93лв.,
представляваща направени разноски за исковото производство и сумите
32,52лв. - държавна такса и 50лв. разноски за юрисконсулт, представляващи
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №948/2023год. по
описа на ПлРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11