№ 1236
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
Членове:Албена Ботева
Невена Чеуз
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Въззивно гражданско дело №
20231100500221 по описа за 2023 година
прецени:
Производство по чл. 436 във вр. с чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД срещу отказ на
съдебния изпълнител по изп. дело № 20228500401013 на ЧСИ А.Б. да намали
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят, който е длъжник по
изпълнението, излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане,
поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и лишаването на
длъжника от възможността да изпълни доброволно с незабавното налагане на
запор върху Б.вите му сметки.
Представителят на взискателя Б. М. К. в отговор оспорва жалбата.
В мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител обосновава
правилност на определените разноски по изпълнението.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Изпълнителното производство пред ЧСИ А.Б. е образувано на
18.11.2022 г. на основание изпълнителен лист, издаден на 15.11.2022 г. по
в.гр.д. № 852/2022 г. на Софийския апелативен съд, с взискател Б. М. К.,
длъжник „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“АДи предмет на изпълнението сума от 45 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
19.01.2017 г. до окончателното изплащане. Към молбата за образуване на
изпълнително дело е било приложено пълномощно за представителство в
изпълнителното производство и договор за правна помощ между взискателя и
упълномощения адвокат за образуване и водене на изпълнителното
производство, с уговорено възнаграждение от 4000 лева. На същата дата, на
1
която е подадена молбата с вх. № 17929 от 18.11.2022 г. за образуване на
изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя е подал втора молба с
вх. № 17930 от 18.11.2022 г. за налагане на запор върху Б.ви сметки на
длъжника (каквото искане е направено и с първоначалната молба). На същата
дата съдебният изпълнител е наложил запор върху Б.ви сметки на длъжника и
едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника е изпратил
запорно съобщение до „УниКредит Булбанк“ АД. Запорното съобщение е
получено от банката на същата дата, а поканата за доброволно изпълнение е
получена от длъжника на 21.11.2022 г. По изпълнителното дело не са
представени доказателства за доброволно заплащане от длъжника на сумата –
предмет на изпълнението.
При така изложените обсотятелства, основателна е жалбата в частта и
относно прекомерността на адвокатското възнаграждение. Упълномощеният
адвокат е извъпшил едно действие и то е подаването на молбата за образуване
на изпълнителното дело. Подаването едновременно с молбата за образуване
на изпълнителното дело и на втора молба с искане за изпълнителни действия
не е отделно изпълнително действие, защото посочването на начините за
изпълнение е част от задължителното съдържание на молбата за образуване
на изпълнителното дело и в конкретния случай, начинът на изпълнение е
посочен в молбата по чл. 426 ал. 1 ГПК. Поради това, длъжникът дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение само за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лева, според чл. 10 т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
тази част обжалваният отказ следва да се отмени и размерът на дължимото
възнаграждение да се намали от 4000 лева на 200 лева.
Частично основателна е жалбата и в частта и срещу определената от
съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ. Не са представени доказателства за доброволно изпълнение от
жалобподателя на задължението му – предмет на изпълнителното дело, нито
преди образуване на делото, нито в срока за доброволно изпълнение. С оглед
предмета на дейност на длъжника, който е застрахователно акционерно
дружество, запорът върху Б.ви сметки в една банка не е пречка за доброволно
плащане на сумата, предмет на изпълнението. Сумата – предмет на
изпълнителното дело е 45 000 лева, а законната лихва от 19.01.2017 г. до
18.11.2022 г. е 26 625 лева. Общият размер на вземанията, предмет на
изпълнителното дело е 71 625 лева. Дължимата такса по т. 26 от Тарифата е
3220 лева плюс 4 на сто от 21 625 лева, или 3220 + 865 = 4085 лева без ДДС.
Начисленият ДДС е 817 лева, или общият размер на дължимата по т. 26 от
Тарифата такса с ДДС е 4902 лева. Следва таксата по т. 26 от Тарифата да се
намали от 5095,94 лева на 4902 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя отказ по изпълнително дело № 20228500401013 на ЧСИ А.Б.
рег. № 850 с район на действие СГС, по искане за намаляване на адвокатско
възнаграждение, заплатено от взискателя Б. М. К., и такса по т. 26 от
2
Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, и вместо него постановява:
Намалява приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено
от взискателя Б. М. К. В.С.И. по изп. дело № 20228500401013 на ЧСИ А.Б.
рег. № 850 с район на действие СГС от 4000 лева на 200 (двеста) лева.
Намалява определената такса за изпълнение на парично вземане по т. 26
от ТТРЗЧСИ от 5095,94 лева на 4902 (четири хиляди деветстотин и два) лева
с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3