Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198
гр. Перник, 17.11.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Мария Христова
С
участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело №
369/2022 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 Административнопроцесуалния АПК/, във вр. с чл.
172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от В.В.Д.,
ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-4332-003586/22.07.2022 г., издадена от И.В.Й.– полицейски инспектор
към СДВР – отдел „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“
от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, с рег. ****, със свидетелство за
регистрация на МПС ****, за срок от шест месеца.
В
жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди
се, че не са налице материалните предпоставки за издаването му. Жалбоподателят
сочи, че свидетелството му за управление на МПС е издадено от ****, преди
влизане в сила на Споразумението за оттегляне, поради което отговаря на
изискването да е издадено от държава-членка на Европейския съюз. Алтернативно
сочи, че **** е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата,
подписана на 08.11.1968 г. във Виена, и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към Конвенцията, което също е основание за признаването му в
Република България. Отделно излага доводи, че в
оспорената заповед не е посочено на коя дата жалбоподателят е влязъл в
Република България за да се приеме че, от влизането му в страната не е изтекъл
срокът от три месеца, в който трябва да подмени СУМПС. Искането му към съда е
да отмени процесната заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. С молба вх. № 3066/19.10.2022 г., чрез пълномощника си – адв. К.С.,
поддържа жалбата. Моли съда да вземе предвид изложените в жалбата подробни
доводи и да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски, за което прилага списък по реда на чл. 80 от ГПК.
В
съдебно заседание, ответният административен орган – И.В.Й.– полицейски
инспектор към СДВР – отдел „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от административния орган,
но настоящият съдебен състав счита, че същите не следва да се кредитират,
предвид обстоятелството, че са депозирани след приключване на съдебното
заседание, без да е поискан и съответно предоставен срок за представянето им.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след преценка на доказателствата по
делото и становищата на страните, както и след проверка за допустимостта и
основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения
административен акт, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК и съобразно критериите
по чл. 146 от АПК, счита за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебно оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна по следните съображения:
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1
от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това
орган – Полицейски инспектор, към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/, съгласно приложена заповед от директора на СДВР.
Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава V, раздел ІІ от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП
/нова – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм., бр. 54 от 2017
г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г. / за прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
От
събраните в хода на делото доказателства се установява, че административното
производство е започнало със съставянето на АУАН серия GA, № 660585/15.07.2022
г. от А.И.Т.на длъжност младши автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“.
В него е отразено, че на 14.07.2022 г. в 23:59 ч. В.В.Д.,***, на път граница Р-В-М-В-М-С-Б-К-
граница Ге управлявал собствения си лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Авенсис“, с рег. ****, по ул. „Пернишко шосе“ от гр. София с посока с.
Драгичево, и при извършена проверка на КПП Владая е установено, че управлява с
чуждестранно национално свидетелство за управление на МПС, издадено от В., без
да е подменено с национално такова повече от з месеца от датата на влизане в
България. След справка не е установено водачът да е напускал територията на
Република България през последните 6 месеца. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. С АУАН, на място са иззети
СРМПС **** и два броя регистрационни табели с рег. ****.
Въз
основа на съставения АУАН, И.В.Й.– полицейски инспектор към СДВР – отдел „Пътна
полиция“ е издала оспорения административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-4332-003586/22.07.2022 г., с която на
основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС,
пътно превозно средство, с рег. ****, със СРМПС **** за срок от шест месеца.
Препис
от нея е връчен лично на жалбоподателя на 09.09.2022 г. и той я е оспорил пред
съда с жалба с вх. № 2785/23.09.2022 г.
В хода
на съдебното производство са приобщени като доказателства копие от свидетелство
за управление на МПС ****, издадено на 26.04.2017 г. от ****, със срок на валидност
25.04.2027 г., АУАН серия GA, № 660585/15.07.2022 г., оправомощителни заповеди,
копие от свидетелство за регистрация Част I и справка картон на водача.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е
произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на
приложимия материален закон.
Този
извод се налага по следните съображения:
Нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспорената
заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и
материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон или оправомощени от тях служители. В
случая това е полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, на
когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по силата на Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на
директора на СДВР.
Процесната
заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за
констатирано управление на МПС от неправоспособно лице, като са изложени и
установените обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа
необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй
като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо
едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл. 171, т. 2А,
б. "а" от ЗДвП, поради това, че МПС се управлява от водач, който без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти.
По
делото от страна на жалбоподателя са приложени като доказателства, документи
удостоверяващи наличието на издадено в Кралство В.свидетелство за управление на
МПС с номер ****, издадено на 26.04.2017 г. със срок на валидност 25.04.2027 г..
Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1
изр. 1 от АПК имат доказателствена сила в настоящия процес, но тази презумпция
е оборима. От събраните в хода на делото доказателства не може да се приеме по
категоричен начин, че е осъществено административно нарушение от В.В.Д., поради
което и не се доказва наличието на основание за прилагане на ПАМ по отношение
на МПС – собственост на жалбоподателят. Свидетелството за правоуправление на В.Д.,
представено при проверката, е издадено от държава, подписала Конвенцията за
пътното движение, подписана във Виена на 8.11.1968 г., включително поправките
към Конвенцията, влезли в сила на 03.09.1993 г., по която страна е и Република
България. Съгласно разпоредбата на чл. 41, т. 2, б. "b" от
Конвенцията договарящите се страни ще признаят всяко национално свидетелство за
управление, отговарящо на положенията от приложение 6 на настоящата Конвенция,
а съгласно чл. 41, т. 2, б. "с" договарящите се страни ще признаят
или всяко национално свидетелство за управление, отговарящо на положенията от
приложение 7 на настоящата Конвенция. В т. 3 на чл. 41 от Конвенцията пък са
посочени ограничения, при които може да не бъдат признати такива свидетелства
за правоуправления, а именно: когато валидността на свидетелството е обусловена
от изискване за притежаване от водача на някои приспособления или изискваща
някои преустройства на превозното средство с оглед инвалидността на водача,
свидетелството за управление ще бъде признато за валидно само ако тези условия
са изпълнени; b) Договарящите страни могат да откажат да признаят валидността на
тяхна територия на всяко свидетелство за управление, чийто собственик не е
навършил 18 години; c) Договарящите страни могат да откажат да признаят
валидността на тяхна територия на автомобили или композиция от превозни
средства от категория С, D и Е, указани в приложения 6 и 7 от настоящата
Конвенция, на всяко свидетелство за управление, чийто водач не е навършил 21
години. Сочените изисквания на Конвенцията са транспонирани и в разпоредбата на
чл. 161, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията
на Република България за категорията, за която е издадено, ако държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата
и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към Конвенцията.
Именно
с представянето на данни относно правоспособност на лицето В.В.Д., които не са
оспорени по надлежния ред от административния орган отпада и условието за прилагане
на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което,
съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната
заповед в тежест на настоящия жалбоподател. По делото не са събрани
доказателства, че представеното СУМПС от лицето В.В.Д. не отговаря на сочените
по-горе изисквания, респективно, че не е издавано от ****. С оглед на това и не
може да се приеме за категорично доказано, че лицето е неправоспособен водач на
МПС.
Принудителната
административна мярка е форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията
на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на
принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение
на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на
акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки
трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са
точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени
там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който
са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни
норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително
тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен
характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на
адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички
нормативноустановени за това условия. А щом като не е налице правопораждащ
фактически състав, липсва и основание за прилагане на правомощието на
административния орган за прекратяване регистрацията на МПС. Следователно
процесната ПАМ е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това
и като такава следва да бъде отменена.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че не е била налице предпоставката на чл.
171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП за издаване на оспорената заповед. Същата е
материално незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид
изхода на спора и с оглед своевременно направеното от процесуалния представител
на жалбоподателя искане за заплащане на разноските по делото, настоящия съдебен
състав приема същото за основателно. Ето защо на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него съдебни
разноски в общ размер на 510
лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна такса
за образуване на делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-4332-003586/22.07.2022 г., издадена от И.В.Й.– полицейски инспектор към
Столична дирекция на вътрешните работи – отдел „Пътна полиция“, с която на В.В.Д.,
ЕГН ********** *** на основание чл. 171, т. 2А, б. „а“ от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство, с рег. ****, със СРМПС **** за срок от шест месеца, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.В.Д.,
ЕГН ********** *** сумата от общо 510 лв. /петстотин и десет лева/,
представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО
на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 – ро от ЗДвП не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/