Решение по дело №396/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 364

 

гр. ВРАЦА,26.11.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 17 октомври 2018 год.  в състав:

 

                        Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

                               Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                                   ПЕНКА Т. ПЕТРОВА                         

при секретаря Лилия Горчева,като разгледа докладваното от съдия Досов въззивно гр.дело №396/2018 год.,за да се произнесе,взе предвид следното :               

      Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №356/14.05.2018 год.,постановено по гр. дело №753/2018 год. ,РС- Враца e уважил предявения от ЕТ „Ц.Г. - ***”-с.***,Област Враца,ЕИК *** срещу МБАЛ"Христо Ботев"АД -гр.Враца, ЕИК *** положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.318 ТЗ и чл.79 ,като е признал за установено,че ответникът  дължи на ищеца сумата от общо  6104.09 лева, представляваща главница по договор,сключен на 12.06.2014 г. на основание чл.41, ал.1 ЗОП и решение № 83/15.05.2014 г. на изп.директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр.Враца, с предмет – доставка на готови храни и хранителни продукти по обособени позиции № 4 „Хляб и хлебни изделия“, по издадени фактури за периода от 22.07.2017 г. до 04.10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва,считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.                                             На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от общо 644.18 лева деловодни разноски -322.09 лева за исковата производство и 322.09 лева за заповедното производство по ч.гр.дело №5807/2017 год. на РС-Враца.                                                                                                                                В срока по чл.259 ГПК от МБАЛ"Христо Ботев"АД -гр.Враца е подадена въззивна жалба.Поддържа се във въззивната жалба, че решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се,че решението е  и необосновано,тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Поддържа се също,че към решението не са изложени мотиви.Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен изцяло .                                                                                                      В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,в който се мотивира становище за нейната неоснователност.Претендират се  разноски.

Под условие се формулира искане за допускане пред въззивната инстанция на съдебно-счетоводна експертиза .Сочи се,че такава е поискана,но не е допусната от първоинстанционния съд,тъй като ответникът-въззивник в настоящето производство, изрично с отговора си по чл.131 ГПК е признал верността на изложените в исковата молба твърдения,заявил е становище за основателност на предявения иск и не го е оспорил по размер.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Във въззивното производство доказателства не са събирани,като искането на въззиваемия-ищец за допускане на съдебно-счетоводна експертиза пред въззивната инстанция е отклонено с протоколно определение от 17.10.2018 год. при изложените в същото определение мотиви.

Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от ЕТ „Ц.Г. - ***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***,общ.Криводол, обл.Враца,представляван от Ц.Т.Г.   против МБАЛ „Христо Ботев” АД-гр.Враца , ЕИК *** положителен установителен иск  по чл.422 ГПК във вр. чл.318, ал.1 ТЗ, и вр.чл.79, ал.1 ЗЗД  за признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата от общо  6104.09 лева, представляваща главница по договор,сключен на 12.06.2014 г. на основание чл.41, ал.1 ЗОП и решение № 83/15.05.2014 г. на изп.директор на МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, с предмет – доставка на готови храни и хранителни продукти по обособени позиции № 4 „Хляб и хлебни изделия“, по издадени 75 броя подробно описани фактури за периода от 22.07.2017 г. до 04.10.2017 г. вкл.,ведно със законната лихва,считано от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.В исковата молба се поддържа, че за така претендираните суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410  ГПК по частно гр.дело №5807/2017г. по описа на Районен съд-Враца.

Ищецът е представил своите писмени доказателства,като е поискал и назначаване на съдебно-счетоворна експертиза с подробна задача при оспорване на исковата претенция от страна на ответника.

По реда на чл.131 ГПК ответникът МБАЛ „Христо Ботев” АД-гр.Враца  е подал отговор,с който е заявил,че искът е допустим и основателен,а изложеното в исковата молба отговаря на действителното фактическо положение между страните.Заявил е също,че не оспорва иска по размер,като причина за липсата на плащане е тежкото му финансово състояние.Заявил е желание за сключване на съдебна спогодба,с която да се договори разсрочено погасяване на задълженията му към ищеца.

След постъпване на отговора съдът е постановил своето определение по чл.140 ГПК,с което е приел представените от ищеца писмени доказателства и е приложил изисканото ч.гр.дело №5807/2017г. по описа на РС-Враца.Отхвърлил е искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза,като е приел,че с оглед  становището на ответника за основателност на исковата претенция допускането на експертиза е безпредметно.Определението съдържа и подробен проект за доклад,в който съдът е посочил,че всички елементи от фактическия състав на предявения иск са безспорни и ненуждаещи се от доказване,с оглед заявеното в отговора на ответника. Определение №860/16.04.2018 год. е връчено на страните заедно с призовките за първото по делото открито с.з.Това първо и единствено по делото заседание е проведено на 08.05.2018 год. и в него представител на ответника не се е явил.Проектодоклада е обявен за окончателен и е даден ход на устните състезания.Последвало е обжалваното пред ОС-Враца решение,с което първоинстанционният съд е уважил изцяло исковата претенция, приемайки я за основателна и доказана.

От приложеното ч.гр.дело №5807/2017г.по описа на РС-Враца се установява,че същото е образувано въз основа на заявление по чл.410 ГПК на ЕТ „Ц.Г. - ***”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***,общ.Криводол, обл.Враца,представляван от Ц.Т.Г.   против длъжника МБАЛ „Христо Ботев” АД-гр.Враца , ЕИК ***  за сумата от 6104.39 лв.главница,представляваща неизплатени суми съгласно договор  от 12.06.2014 год. за доставка по обособена позиция №4 "Хляб и хлебни изделия" по 75 броя подробно описани фактури,издадени в периода от 22.07.2017 г. до 04.10.2017 г. вкл.,както и за законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното й изплащане.Със заявлението са  представени договора от 12.06.2014 год. и описаните в същото фактури.Заповедното производство е  приключило с издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК под №11/03.01.2018 год.,по силата на която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя описаните в заявлението суми,а също и сумата от 122.09 лв. за внесена държавна такса и сумата от 200.00 лв. за адвокатско възнаграждение.

С оглед подадено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, заявителят ЕТ „Ц.Г. - ***” е предявил иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането,въз основа на който е било образувано гр.дело №753/2018 год.,като с исковата молба е представил отново представените и в заповедното производство документи.

За да се произнесе по основателността на жалбата,въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, като с оглед релевираните във възивната жалба оплаквания намира следното:

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита,предявено с исковата молба на ищеца.

Доколкото по отношение на правилността на обжалваното решение въззивният контрол е органичен до оплакванията в жалбата, а всички оплаквания на въззивника са свързани с твърдения за допуснати от районния съд процесуални нарушения, то за да се прецени правилността на решението,следва да се отговори на въпроса налице ли са твърдените нарушения и водят ли те до неправилност на решението.

На първо място във въззивната жалба се твърди,че съставеният от първоинстанционният съд доклад не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК,тъй като съдът не е разпределил доказателствената тежест и не е дал указания относно фактите, подлежащи на доказване.

Това оплакване е неоснователно,тъй като докладът на първоинстанционния съд (л.95-96 от гр.дело №753/2018 год.)  отговаря на всички изисквания на чл.146 ГПК-обстоятелства,от които произтичат претендираните ,права на ищеца;липсата на възражения от страна на ответника;правна квалификация на претендираните от ищеца права; кои права и кои обстоятелства се признават; кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.Съдът е разпределил доказателствената тежест,но отчитайки  становището на ответника в отговора по чл.131 ГПК е посочил,че елементите от фактическия състав на предявения иск са безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Неоснователно се явява и следващото оплакване в жалбата,а именно,че в нарушение на чл.236,ал.2 ГПК РС-Враца не е изложил мотиви към обжалваното решение.Решението е мотивирано и,въпреки признанието на иска от страна на ответника,каквото по същество е изразеното в отговора по чл.131 ГПК становище,съдът е анализирал клаузите на представения с исковата молба договор, както и представените фактури.

Последното оплакване също е за процесуално нарушение,въпреки че въззивникът го сочи като нарушение на материалния закон,и също е неоснователно.Въззивникът се позовава на чл.154,ал.1 ГПК и твърди,че ищецът-въззиваем не е доказал исковата си претенция в условията на пълно и главно доказване. Съгласно чл.153 ГПК обаче,на доказване подлежат спорните между страните факти,а в конкретния казус такива липсват.Твърдението на ищеца е било,че в изпълнение на задълженията си по договора от 12.06.2014 год. е доставил на ответника описаните в 75-те броя фактури количества  хляб "Добруджа" и хляб "Типов", ответникът е приел доставките,но не ги е заплатил в договорените срокове.Ответникът не е оспорил нито едно от тези твърдения,не е оспорил и представените документи.Напротив,той по същество е признал иска, заявявайки,че искът е основателен и не го оспорва по размер.

Въз основа на изложените съображения въззивният съдебен състав приема,че въз основа на релевираните в жалбата оплаквания не са налице основания за обезсилване или отмяна на обжалваното решение на РС-Враца, поради което същото ще следва да се потвърди изцяло.

При този изход на спора на въззиваемия се следват и направените разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция от 250.00 лева.

Водим от горното,съдът

 

                                                  Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №356/14.05.2018 год.,постановено по гр.дело №753/2018 год. на Районен съд-Враца.

ОСЪЖДА  Многопрофилна болница за активно лечение "Христо Ботев" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, бул.*** да заплати на ЕТ „Ц.Г. - ***”,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***, общ.Криводол, обл.Враца, представлявано от Ц.Т.Г. сумата от 250.00 лева, представляваща разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване - чл280,ал.3,т.1,пр.2-ро ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.