Определение по дело №4335/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1480
Дата: 25 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Ралица Манолова
Дело: 20211100604335
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1480
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев

Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604335 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на В. П. Н. срещу определение на СРС от
17.09.2021г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. срещу
постановление на СРП от 11.12.2020г., с което е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 230 ЗМК 2935/2018г. по описа на
06 РУ - СДВР, пр.пр. № 31690/2018г. по описа на СРП.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното определение е
незаконосъобразно, тъй като са неправилни изводите на СРС относно липсата
на процесуална легитимация от страна на жалбоподателя да обжалва
постановлението на СРП по реда на чл.243 от НПК.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VІ-ти въззивен състав,
като се запозна с материалите по делото намира за жалбата за неоснователна,
при следните съображения:
Наказателното производство по досъдебно производство № 230 ЗМК
2935/2018г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. № 31690/2018г. по описа на
СРП е образувано и водено за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
С постановление от 11.12.2020г. представителят на СРП е прекратил
наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1
от НПК.
1
Срещу постановлението е подадена жалба от В. П. Н. до по-
горестоящата прокуратура /СГП/.
С постановление от 30.03.2021г., СГП, по реда на
вътрешноинстанционния ред за проверка на постановленията в рамките на
прокуратурата, е разгледала жалбата на Н., като подробно е обсъдила
доводите на жалбоподателя, но не се е произнесла по нейната основателност,
а е изпратила материалите на СРС.
По така изпратените от СГП материали е образувано НЧД №
5001/2021г. по описа на СРС. СРС е оставил жалбата без разглеждане, като
намерил същата за недопустима.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на
първостепенния съд относно недопустимостта на подадената от В.Н. жалба
срещу постановлението на СРП, при същите съображения, изложени в
атакувания с настоящата жалба съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК процесуално
легитимирани да обжалват постановлението за прекратяване на
наказателното производство са пострадалият от престъплението, ощетеното
юридическо лице и обвиняемият. Този кръг на активно легитимираните лица,
които могат да възбудят съдебен контрол за законосъобразност на
постановлението за прекратяване, е изчерпателно ограничен.
Изложените в мотивите на обжалваното определение съображения са
в съответствие със закона, така и със съдебната практика, поради което
наведените в жалбата доводи не могат да бъдат споделени от настоящата
инстанция. Наказателното производство е било образувано и водено за
престъпление по чл.296, ал.1 от НК, който състав на престъпление
систематически се съдържа в глава VІII от Особената част на НК
“Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции” и обект на
посегателство при които са законосъобразното осъществяване на
обществените отношения, свързани с осъществяване на правосъдието. От
друга страна престъплението по чл.296, ал.1 от НК е формално и липсва
предвиден съставомерен вредоносен резултат. От изложеното следва извод,
че специфичният обект на нарушаване при престъплението по чл.296, ал.1от
2
НК изключва наличието на “пострадал”, тъй като при осъществяването на
престъпния състав не се нарушават права на отделната личност и/или
институция, респ. такова засягане се явява несъставомерно. Ето защо и
лицата, засегнати от престъплението, не могат да бъдат конституирани в
качеството на граждански ищци и/или частни обвинители. Законът дава
възможност единствено на лицето, претърпяло вреди от престъплението, да
защити интересите си по реда на чл.243, ал.5 от НПК. В настоящия случай
това не е така и жалбоподателят няма подлежащ на защита интерес. В този
смисъл е и задължителното за съдилищата тълкуване на понятието
„пострадал”, респ. за кръга на лицата, легитимирани да инициират
производство по реда на чл.243, ал.5 НПК в ТР№2/2002г. на ОСНК, ВКС.
Районният съд е изложил верни и обосновани съображения за
липсата на процесуална легитимация на жалбоподателя да инициира съдебен
контрол върху прекратяване на наказателното производство, както и по
отношение липсата на правомощие да указва на прокуратурата какви
процесуални действия по разследването следва да извърши, кои лица да бъдат
привличани към наказателна отговорност и за какви престъпления, което
изцяло е в компетентността на прокуратурата.
След като атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство не подлежи на съдебен контрол по искане на
физическо или юридическо лице, поради липса на легитимация по чл. 243, ал.
4 НПК да го обжалва пред съда, това означава, че разглеждането на жалбата,
депозирана в СРП, е от компетентността на горестоящата прокуратура по
отношение на тази, която е прекратила наказателното производство.
Правната защита на жалбоподателя в конкретния случай се
осигурява тъкмо по реда на вътрешноинстанционния ред за проверка на
постановленията в рамките на прокуратурата. Този извод се формира по
аргумент от по-силното основание по чл. 243, ал. 10 НПК, в чиято хипотеза е
предвиден горестоящ прокурорски контрол върху постановленията за
прекратяване на наказателното производство, когато те не са били обжалвани
пред съда. Оттук следва, че постановленията за прекратяване на наказателни
производства, по които не съществуват лица с право на жалба по чл. 243, ал. 4
НПК, също могат да бъдат атакувани пред горестоящата прокуратура, защото
тя има правомощия и служебно да се самосезира за проверка на правилността
3
им. Легитимацията на лицата, които имат право да възбудят съдебно
обжалване, не е идентична с тази на лицата, които могат да поискат
инстанционен прокурорски контрол. Това е така, доколкото прокуратурата,
поради конституционното си правомощие по чл. 127, ал. 1 Конституцията на
РБ да преценява на кои лица и за кое престъпление ще повдига обвинение,
може да извърши пълна ревизия както на фактите на престъплението, предмет
на разследването, така и на правната му квалификация и да прецени, не само
дали е извършено първоначално разследваното престъпление, но и дали има
данни по делото за друго и за вината на други лица. Тази проверка е дължима
с оглед осигуряването на правото на достъп до правосъдие на всяко лице.
При извода, че жалбоподателят няма качеството на пострадало лице,
респ. няма и правото да атакува постановлението на СРП, с което е
прекратено наказателното производство, съдът намира атакувания съдебен
акт за законосъобразен и като такъв ще следва да бъде потвърден.
Воден от изложеното и на основание чл.243, ал.7 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението на СРС от 17.09.2021г., постановено
по НЧД № 5001/2021г., СРС, НК, 114 състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата на В. П. Н. срещу постановление на СРП от
11.12.2020г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно
производство № 230 ЗМК 2935/2018г. по описа на 06 РУ - СДВР, пр.пр. №
31690/2018г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се подписва с особено мнение на съдия Петър
Стоицев.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5