РЕШЕНИЕ
№ 3874
гр. София, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110126656 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „(фирма)“ АД срещу „(фирма_“ ООД, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът „(фирма)“ ООД дължи на ищеца сумата от 264,57 лв.,
представляваща задължение за потребена електрическа енергия за обект, с клиентски № ***,
находящ се в гр. ***, район ***, ул. „***“ № ***, *** ***, за периода от 24.05.2021 г. до
30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 7,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
14.07.2021 г. до 28.10.2021 г., за които вземания на 01.12.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63920/2021 г. по описа на
СРС, 61 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, чиито клаузи са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е
доставил за процесния период на ответника електрическа енергия, като той не е заплатили
дължимата цена. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия абонатът разполагал с
десет дни да заплати консумираната електрическа енергия, след който срок вземането
ставало ликвидно и изискуемо. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в
посочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „(фирма)“
ООД, чрез адв. Д., с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е ползвал
услугите на ищеца в посочения в исковата молба период и обем, като излага, че през
процесния период обектът не е функционирал. Поддържа, че процесният електромер е
1
негодно техническо средство за измерване, тъй като не е преминал първоначална и
последваща метрологични проверки. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил електрическа
енергия в твърдяните количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Безспорно по делото е, че ищецът „(фирма)“ АД /с предишно наименование
„(фирма)“ АД“/ е доставчик на електрическа енергия, съгласно Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № ***-***/*** г. на ДКЕВР, Лицензия за търговия с
електрическа енергия № ***/*** г. на ДКЕВР и Лицензия за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № ***/*** г. на ДКЕВР.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Договор за
продажба на електрическа енергия и обществена дейност от 01.11.2013 г., сключен между
„(фирма)“ АД и „(фирма)“ ООД, и Споразумение към него № ***/*** г., се установява, че
между страните е налице облигационно правоотношение с предмет – доставка на ел.
енергия, както и че ответникът има качеството на клиент за обект, находящ се в гр. ***, ул.
„***“ № 1, ***, клиентски № ****.
Спорни по делото въпроси, с оглед релевираните в отговора на исковата молба
доводи, са дали през исковия период до процесния обект е доставяна ел. енергия и
количеството на последната.
За установяване на доставката на ел. енергия по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено. От заключението се установява, че се касае за снабдяване с
електроенергия за обект, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, като и че титуляр за
процесния имот в периода от 24.05.2021 г. до 30.06.2021 г., в електронния масив на
„(фирма)“ Ад и „(фирма)“ АД е „(фирма)“ ООД с клиентски № ***. Експертът е посочил, че
измерването и отчитането на консумираната електрическа енергия е извършено със средство
за търговско измерване с фабр. № ***. От заключението се установява, че са отчетени
показания на СТИ за периода от 24.05.2021 г. до 30.06.2021 г. със следните показания: I
тарифа /нощна/ 267; II тарифа /дневна/ 762. Вещото лице е посочило, че отразените kWh в
приложените по делото фактури съвпадат с показаните като редовен отчет в електронния
масив на „(фирма)“ АД и „(фирма)“ АД. На следващо място, експертът е посочил, че
средството за търговско измерване с фабричен № *** при монтажа си е било в техническа
изправност и отговаря на изискванията за качество на ДАМТН, както и че е електромер за
активна електроенергия. С оглед изводите на вещото лице по СТЕ неоснователни са
възраженията на ответника, че през процесния период не е ползвал ел. енергия в твърдения
обем, както и че процесният електромер бил негодно техническо средство за измерване.
Стойността на доставената електрическа енергия се установява от представените по
делото преписи от фактури, издадени за процесния клиентски номер и имот, както и от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът след преценка по
2
реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло. От заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че на името на ответника „(фирма)“ ООД при ищеца
се води открита партида за продажба на електрическа енергия с клиентски № ***, по която
редовно са осчетоводявани задължения и плащания. Експертът посочва, че за периода от
25.05.2021 г. до 30 .06.2021 г. са отчетени и фактурирани количества електроенергия,
отразени в процесните 2 броя фактури на обща стойност от 264,57 лв. с ДДС, които са
осчетоводени от ищеца и се водят като задължение за плащане от ответника. Съгласно
експертното заключение на вещото лице, в счетоводството на ищцовото дружество няма
отразяване на извършено плащане.
С оглед изложеното, съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства се
установява, че в полза на ищеца е възникнало вземане за цената на доставената ел. енергия
за исковия период в размер на сумата от 264,57 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В чл. 19, ал. 1 и 2 от Общите условия към договора за продажба на електрическа
енергия е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената
електрическа енергия ежемесечно – в десетдневен срок. В издадените фактури изрично е
посочен срокът за плащане на задълженията по тях. Съгласно правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. Следователно, от деня, следващ 10-тия ден за плащане, ответницата изпада в
забава и от този момент дължи мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, освен ако не е
предвидено друго.
В случая, най-ранната фактура е фактура № ***/*** г. за отчетен период от
24.05.2021 г. до 31.05.2021 г., като с оглед посоченото в нея, тя е била платима най-късно до
13.07.2021 г., поради което считано от 14.07.2021 г. ответникът е изпаднал в забава в
плащането на дължимата по нея сума, както и на тази по фактура № ***/*** г., отнасяща се
за отчетен период от 23.06.2021 г. до 30.06.2021 г. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза размерът на лихвата за забава върху задължението за цена на
електрическа енергия за претендирания период от 14.07.2021 г. до 28.10.2021 г. се равнява
на сумата от 7,81 лв., поради което предявеният акцесорен иск за сумата от 7,66 лв. се явява
основателен и следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцовото дружество.
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият
състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в
исковото производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 121 лв., от които 25 лв. – заплатена държавна
такса и 96 лв. – адвокатско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 955 лв., от които 25 лв. – заплатена
държавна такса, 440 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 370 лв. – депозит за
съдебно-техническа експертиза, и 120 лв. – адвокатско възнаграждение. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
с оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е
3
неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски в размер на 121 лв. за заповедното производство и в размер на 955 лв. за исковото
производсвто.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„(фирма)“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н „***“, бул. „***“
№ ***, бл. „***“ срещу „(фирма)“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № ***, ***, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „(фирма)“ ООД, дължи на „(фирма)“ АД сумата от
264,57 лв., представляваща задължение за потребена електрическа енергия за обект, с
клиентски № ***, находящ се в гр. ***, район ***, ул. „***“ № ***, ***, за периода от
24.05.2021 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 09.11.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 7,66 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 14.07.2021 г. до 28.10.2021 г., за които вземания на 01.12.2021 г. е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63920/2021 г. по
описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА (фирма)“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, ***, да заплати на „(фирма)“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, р-н „***“, бул. „***“ № ***, бл. „***“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 121 лв., представляваща разноски в производството по ч.гр.д. 63920/2021 г. по
описа на СРС, 61 състав, както и сумата от 955 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4