Настоящото производство е с правно основание чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба ищците ,Симеон Спиров Хаджипантелеев и Георги Спиров Хаджипантелеев,твърдят ,че с искане вх. № V 8.2168/20.09.1998 г., на основание чл.6,ал.1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/,заявили пред министъра на регионалното развитие и благоустройството,претенцията си да бъдат обезщетени със собственост върху обект “ Профсъюзен дом” в гр. Кърджали,построен върху одържавения им през 1948 г. по ЗОЕГПНС,наследствен имот,представляващ един етаж от сграда-трети;три дюкяна от първи етаж,7/12 ид.ч. от парцел ІV с пл.сн. № 657 в кв.81 по плана на града от 1921 г. с площ 479.80 кв.м. Твърдят също,че с писмо на МРРБ /вх.№ ПО-00-551/04.05.99 г./,искането е изпратено по компетентност на Областния управител - Кърджали,тъй като сградата междувременно била предоставена на областната администрация ,поради което и получила статут на публична държавна собственост по смисъла на чл.2,ал.2,т.2 от ЗДС. Твърдят,че признатия им размер на дължимото обезщетение е определен с влезли в сила актове : решение № 5082/02.07.2001 г. на ВАС на РБ,постановено по КАД № 6947/00 г. по описа на съда и Заповед № ОУ-320/21.09.2001 г. на Обл. Управител - Кърджали. Твърдят,че паричното задължение на държавата в лицето на Областния управител –Кърджали чрез Министерство на финансите за целия им одържавен имот възлиза на 55 209 лв. за всеки от тях,двамата. Частично изпълнение получили едва на 17.04.2002 г. в размер на от по 27 861 лв.,за всеки от тях. Твърдят ,че цялото им вземане е изискуемо от момента на превръщане на сградата на”Профсъюзен дом” в гр. Кърджали в имот-публична държавна собственост,тъй като в свое решение КС на Р.България /№4/11.03.1998 г./,приел,че случаите на чл.2,ал.7 от ЗОСОИ се определят като частен случай на принудително отчуждаване на частна собственост за държавни нужди след предварително и равностойно обезщетение,поради което паричното задължение на ответниците е възникнало с промяна в режима на собственост и е без срок,а според разпоредбата на чл.69,ал.1 от ЗЗД,безсрочните задължения могат да станат изискуеми веднага след възникването им. Твърдят също ,че в случая е налице хипотезата на забавено изпълнение,тъй като с второто си искане вх.№ ПО-01-677/03.08.99 г. поканили длъжника да изпълни безсрочното си задължение,Считат,че от забавеното изпълнение на паричното задължение на длъжника,те търпят имуществени вреди в размер на законната лихва за времето след изпадането му в забава. Молят да бъде осъдена държавата в лицето на Областния управителна Област-Кърджали чрез Министерството на финансите на РБ да им бъде заплатено обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 1 500 лв.,мораторна лихва върху сумата 27 861 лв.,за периода от 03.08.1999 г. до 17.04.2002 г.,за всеки от тях;1 600 лв.,мораторна лÞхва върху сумата от 27 348 лв.,за периода от 03.08.99 г. до завеждане на исковата молба ,за всеки от тях;както и мораторна лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изпълнение на остатъка от сумата на главното задължение,който възлизал на 27 348 лв.,за всеки от тях. Претендират и заплащане на направените в производството,разноски. В съдебно заседание,ищците правя искане и решаващият съд е допуснал увеличение на иска,като същия се счита предявен за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 10 857.55 лв.,мораторна лихва върху сумата 27 861 лв.,за периода от 03.08.1999 г. до 17.04.2002 г.,за всеки от тях; 11 114.47 лв.,мораторна лихва върху сумата от 27 348 лв.,за периода от 03.08.99 г. до датата на завеждане на исковата молба – 30.05.2002 г. ,за всеки от тях;както и мораторна лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изпълнение на остатъка от сумата на главното задължение,който възлиза на 27 348 лв.,за всеки от тях. В съдебно заседание,ответникът по иска,Министерство на финансите,гр. София,чрез процесуалния си представител,оспорва изцяло исковата претенция и по основание,и по размер. Моли същата да бъдат отхвърлена като неоснователна,както и на основание чл.64,ал.5 от ГПК,претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,ответникът по иска,Областен управител на Област с административен център Кърджали,чрез процесуалния си представител,оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Моли същата да бъдат отхвърлена като такава,както и на основание чл.64,ал.5 от ГПК,претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Окръжният съд,действуващ в качеството си на първа инстанция,по повод депозираната искова претенция,прие за установено следното : По делото е представено заверено копие от изпълнителен лист № 110/22.10.2001 г. на Председателя на Кърджалийския окръжен съд,издаден въз основа на решение № 5082/02.07.2001 г. , постановено по адм.д. № 6947/01 г. по описа на ВАС ,по силата на който е изменен размера на определеното на Георги Спиров Хаджипантелеев,с ЕГН ********** и Симеон Спиров Хаджипантелеев,с ЕГН **********,и двамата от гр. Кърджали,ул.”В.Априлов” № 2,бл. “ИТР”,вх.”Б”,ап.33 ,34,на обезщетението по чл.2,ал.7 от ЗОСОИ в размер на 6 680.70 лв.,утвърдено от Областния управител на Област Кърджали на 14.02.2000 г.,като го увеличава от 3 340.35 лв. на 27 861 лв. за Георги Спиров Хаджипантелеев и от 3 340.35 лв. на 27 861 лв. за Симеон Спиров Хаджипантелеев.Към доказателствата по делото е приложено и заверено копие от цитираното съдебно решение,въз основа на което е издаден изпълнителния лист.От него е видно,че същото е влязло в сила на 02.07.2001 г. По делото е представено заверено копие от изпълнителен лист от 06.11.2001 г. ,издаден въз основа на решение № 45/01.11.2001 г. , постановено по ч.гр.д.№ 922/01 г. по описа на Кърджалийския районен съд ,по силата на който е осъдено Министерство на финансите на Република България да заплати на Симеон Спиров Хаджипантелеев,с ЕГН **********,от гр. Кърджали,ул.”В.Априлов” № 2,бл. “ИТР”,вх.”Б”,ап.34, сумата в размер на 27 348 лв.,представляваща обезщетение по Заповед № ОУ -320/21.09.2001 г. на Областния управител на Област Кърджали. Към доказателствата по делото е приложено и заверено копие от цитираната заповед. По делото е представено заверено копие от изпълнителен лист от 06.11.2001 г. ,издаден въз основа на решение № 45/01.11.2001 г. , постановено по ч.гр.д.№ 922/01 г. по описа на Кърджалийския районен съд ,по силата на който е осъдено Министерство на финансите на Република България да заплати на Георги Спиров Хаджипантелеев,с ЕГН **********,от гр. София,ж.к. “Хаджи Димитър”,бл.184,вх.”А”,ет.2,ап.6,сумата в размер на 27 348 лв.,представляваща обезщетение по Заповед № ОУ -320/21.09.2001 г. на Областния управител на Област Кърджали. Към доказателствата по делото е приложено и заверено копие от цитираната заповед,влязла в сила на 05.10.2001 г./след изтичане на 14-дневния срок за обжалване./ По делото е представено заверено копие от банково авизо по бюджетно платежно нареждане от 21.11.2003 г.,от което се установява,че Министерство на финансите е извършил плащане на сумата в размер на 27 348 лв. на Георги Спиров Хаджипантелеев /по сметка № **********,б.к. 66096608,ТБ “Биохим” /,съставляваща обезщетение по дело № 922/01 г.,решение № 45/01.11.2001 г. По делото е представено заверено копие от банково авизо по бюджетно платежно нареждане от 21.11.2003 г.,от което се установява,че Министерство на финансите е извършил плащане на сумата в размер на 27 348 лв. на Симеон Спиров Хаджипантелеев /по сметка № **********,б.к. 66076327,ТБ “Биохим” –клон Хасково/,съставляваща обезщетение по дело № 922/01 г.,решение № 45/01.11.2001 г. По делото е представено извлечение от сметка № ********** на името на Георги Спиров Хаджипантелеев,от което се установява,че от МФ на 17.04.2002 г. ,като обезщетение е преведена по същата сметка, сумата от 27 861.00 лв. По делото е представено извлечение от ТБ “Биохим” АД,клон Хасково,офис Кърджали, от сметка № ********* на името на Симеон Спиров Хаджипантелеев,от което се установява,че от МФ на 26.04.2002 г. ,като обезщетение е преведена по същата сметка,сумата от 27 861.00 лв. Към доказателствата по делото,съдът е приобщил и адресирано до Министерство на финансите ,заявление вх.№ 96-00-0836/20.07.2001 г. ,за изпълнение на “...дължимото,ликвидно и изискуемо обезщетение...”,според ищците в настоящото производство,в размер на 27 861 лв.,за всеки от тях.В същото са посочени и банковите им сметки ,а именно за Георги Спиров Хаджипантелеев -сметка № **********,ТБ “Биохим”, и за Симеон Спиров Хаджипантелеев - сметка № **********,ТБ “Биохим” .Приложено е и адресираното до Министерство на финансите ,второ заявление вх.№ 96-00-0046/10.01.2002 г. /придружително писмо към вх.№ 96-00-0836820.07.01 г./ ,за изпълнение на “...дължимото,ликвидно и изискуемо обезщетение...”,според ищците в настоящото производство, в размер на 27 861 лв. ,за всеки от тях,ведно със законна лихва ,считано от 02.07.2001 г. Към доказателствата по делото е приобщено и адресирано до Министерство на финансите ,заявление вх.№ 96-00-1134/08.10.2001 г.,с което ищците посочват,че очакват да им бъде изплатено “...дължимото,ликвидно и изискуемо обезщетение...”,в размер на 27 348 лв., за всеки от тях,с посочване на описаните по-горе банкови сметки. В хода на тези констатации,съдът формира своите констатации : По направеното условно наречено първо искане за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 10 857.55 лв.,съставляващо мораторна лихва върху сумата 27 861 лв.,за периода от 03.08.1999 г. до 17.04.2002 г.,за всеки от ищците. Не се спори по делото,че с влязло в сила на 02.07.2001 г.,решение № 5082/02.07.2001 г. , постановено по адм.д. № 6947/01 г. по описа на ВАС ,е изменен размера на определеното на Георги Спиров Хаджипантелеев и Симеон Спиров Хаджипантелеев,обезщетение по чл.2,ал.7 от ЗОСОИ в размер на 27 861 лв.,за всеки от тях. От обсъдените в предходен абзац ,доказателства,се установява и обстоятелството,че ищците са депозирали пред Министерство на финансите ,заявление вх.№ 96-00-0836/20.07.2001 г. ,имащо характер на покана за доброволно изпълнение на “...дължимото, ликвидно и изискуемо обезщетение...”,в търсения размер от 27 861 лв.,за всеки от тях.Не се спори по делото,че по посочените банкови сметки - за Георги Спиров Хаджипантелеев -сметка № **********,ТБ “Биохим”, и за Симеон Спиров Хаджипантелеев - сметка № **********,ТБ “Биохим”,длъжникът,Министерство на финансите е превело на 17.04.2002 г.,сумите в размер на 27 681 лв.,за всеки от тях. По направеното условно наречено второ искане за присъждане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 11 114.47 лв.,съставляващо мораторна лихва върху сумата 27 348 лв.,за периода от 03.08.1999 г. до завеждане на исковата молба -30.05.2002 г.,за всеки от ищците. Не се спори по делото,че с влязла в сила на 05.10.2001 г.,Заповед № ОУ -320/21.09.2001 г. на Областния управител на Област с административен център Кърджали,е утвърдена общата стойност на дължимото обезщетение по действителни пазарни цени по смисъла на чл.2,ал.7 от ЗОСОИ,както следва за Георги Спиров Хаджипантелеев и за Симеон Спиров Хаджипантелеев,сумата в размер на 27 348 лв.,за всеки от тях. От обсъдените в предходен абзац , доказателства,се установява и обстоятелството,че ищците са депозирали пред Министерство на финансите ,заявление вх.№ 96-00-1134/08.10.2001 г. ,имащо характер на покана за доброволно изпълнение на “...дължимо, ликвидно и изискуемо обезщетение...”,в търсения размер от 27 348 лв.,за всеки от тях.Не се спори по делото,че по посочените банкови сметки - за Георги Спиров Хаджипантелеев -сметка № **********,ТБ “Биохим”, и за Симеон Спиров Хаджипантелеев - сметка № **********,ТБ “Биохим”,длъжникът,Министерство на финансите е превело на 21.11.2003 г.,сумите в размер на 27 348 лв.,за всеки от тях. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище : безспорно съобразно разпоредбата на чл.2,ал.7 от ЗОСОИ,когато един имот е превърнат след 25.02.1992 г. в публична собственост на държавата по закон или с решение на Министерския съвет,или на общината –с решение на съответния общински съвет ,той се заплаща на собствениците по действителни пазарни цени към деня на влизане в сила на този закон от държавата чрез министерство на финансите или от общината извършила превръщането. Безспорно е ,че по силата на цитираната разпоредба и при условията на същата,на ищците в производстÔото Георги Спиров Хаджипантелеев и Симеон Спиров Хаджипантелеев,е признато правото им на обезщетение. Нещо повече с влязъл в сила на 02.07.2001 г.,съдебен акт-решение № 5082/02.07.2001 г. , постановено по адм.д. № 6947/01 г. по описа на ВАС и с влязъл в сила на 08.10.2001 г.,административен акт - Заповед № ОУ-320/21.09.2001 г. на Областния управител на Област с административен център гр. Кърджали,е определен общия размер на дължимото обезщетение - за всеки от ищците по 55 207.00 лв. В този аспект ,и съобразно цитираната законова разпоредба и съобразно обсъдените в предходен абзац,писмени доказателства,отговорността за заплащане на определеното възнаграждение принадлежи на държавата чрез Министерството на финансите. Нещо повече,от представените,надлежно заверени 2 бр. банково авизо по бюджетно платежно нареждане и 2 бр. извлечения от сметки на ищците се установява,че признатият длъжник, Министерство на финансите е извършил плащане /за сумата от по 27 861 лв. ,за всеки от ищците на 17.04.2002 г. и за сумата от по 27 348.00 лв.,за всеки от ищците на 21.11.2003 г./. Безспорно предявените при условията на обективно съединяване,искове са с правно основание чл.86 от ЗЗД. Прочие предпоставките за уважаване на искови претенции с посоченото правно основание са две, и те са поставени в съотношение на кумулативност,а именно наличие на изискуемо парично задължение и разбира се изпадане на длъжника по паричното задължение в забава. В този аспект,съдът намира,че за да бъде изискуемо едно вземане,то трябва да бъде установено по основание и по размер. Правото на обезщетение изобщо по силата на цитирания ЗОСОИ,възниква разбира се по силата на самия закон,и при влизане му в сила, но доколкото самият закон предвижда различни форми /вид и размер/ на обезщетение,признатото,установено по вид и по размер,обезщетение ,е станало с влизането в сила на посочения по-горе съдебен акт /на 02.07.2001 г./,респ. административен акт /на 05.10.2001 г./,а не към искания от ищците момент-03.08.1999 г. Съобразно разпоредбата на чл.84,ал.2 от ЗЗД,когато няма определен ден за изпълнение,длъжникът изпада в забава,след като бъде поканен.Т.е. по отношение на признатото парично задължение от 27 861 лв.,за всеки от ищците-взискатели поотделно,длъжникът Министерство на финансите, е изпаднал в забава от момента на поканата- 20.07.2001 г.,а за признатото парично задължение от 27 348 лв.,за всеки от ищците-взискатели поотделно ,длъжникът Министерство на финансите, е изпаднал в забава от момента на поканата- 08.10.2001 г. Поради изложеното следва да бъде уважена исковата претенция на всеки от ищците частично,а именно следва да бъде присъдена на всеки от тях сумата в размер на 3 054 .92 лв.,установена съобразно представеното и прието по делото,заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху присъдената главница от 27 861 лв.,считано за периода от 20.07.2001 г. до 17.04.2002 г., и сумата в размер на 2 593.14 лв.,установена съобразно представеното и прието по делото,заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху признатата главница от 27 348 лв.,считано за периода от 08.10.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.05.2002 г./т.е. не повече от поисканото/.В останалата им част и до пълния им предявен размер,исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Следва прочие,с оглед изложеното до тук, исковите претенции в посочения им размер да бъдат уважени по отношение на ответника Министерство на финансите. По отношение на ответника Областен управител на Област с административен център,гр. Кърджали,исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Действително на основание чл.6,ал.1,т.2 от ЗОСОИ, Областният управител на Област с административен център, гр. Кърджали е страна в едно особено административно производство. Не се спори по делото,че това особено административно производство е приключило с окончателен съдебен акт,респ. административен акт. Безспорно по делото е и обстоятелството,че по смисъла на чл.2,ал.7 от ЗОСОИ,отговорността принадлежи на държавата чрез Министерството на финансите. Нещо повече,по делото с оглед обсъдените в предходен абзац,доказателства,признатият длъжник Министерство на финансите е извършил плащане на основното задължение,на дължимата главница. Доколкото предявените искови претенции ,са с правно основание чл.86 от ЗЗД,и същите целят защита срещу твърдяно от ищците забавено изпълнение от страна на признатия длъжник,който определено не е Областният управител на Област с административен център, гр. Кърджали,то по отношение на последния,те се явяват неоснователни. Що се касае до направеното от ищците,искане за присъждане на мораторна лихва върху сумата от 27 348 .00 лв. ,считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата -21.11.2003 г. в размер на 5 343.30 лв. ,за всеки от тях,съдът намира ,че същото не следва да бъде обсъждано в настоящото производство,изобщо,доколкото това искане е направено едва в пледоарията по същество,в този му вид не фигурира в исковата молба и като такова не съставлява искова претенция,ангажираща съда да се произнесе. Действително с първоначалната искова молба се претендира присъждане на законни лихви върху неизплатената главница,считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. По своя характер обаче търсенето на лихва за забава /мораторна лихва/,за точен период и размер ,е ново искане,не направено по съответния на разпоредбата на чл.116 от ГПК,ред. Нещо повече такова искане би било и недопустимо при отсъствие на платена дължима държавна такса,каквато по делото определено отсъствува. А по отношение на търсените законни лихви върху неизплатената главница,считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,доколкото към настоящия момент такова неизпълнение не е налице,то същото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото,следва съдът да се произнесе и досежно изрично направени искания за присъждане на извършени в производството разноски.Разбира се същите следва да бъдат присъдени на ищците по компенсация,а именно в общ размер за двамата ищци от 570 .15 лв. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ на Р. БЪЛГАРИЯ, гр. София 1040,ул.”Г.С.Раковски” № 102, да заплати на Симеон Спиров Хаджипантелеев от гр. Кърджали ,ул.”Васил Левски” № 2, вх.”В”, ет.3, ап.34,с ЕГН **********,сумата в размер на 3 054 .92 лв. ,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 27 861 лв.,считано за периода от 20.07.2001 г. до 17.04.2002 г.,както и сумата в размер на 2 593.14 лв.,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 27 348 лв.,считано за периода от 08.10.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба-30.05.2002 г.,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и до пълния й предявен размер,вкл. и за присъждане на законни лихви върху неизплатената главница,считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ на Р. БЪЛГАРИЯ, гр. София 1040,ул.”Г.С.Раковски” № 102, да заплати на Георги Спиров Хаджипантелеев от гр. София ,ж.к. “ Хаджи Димитър” ,ул.” Макгахан” ,бл.184,вх.1,ет.2,ап.6 ,с ЕГН **********, сумата в размер на 3 054 .92 лв. ,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 27 861 лв.,считано за периода от 20.07.2001 г. до 17.04.2002 г.,както и сумата в размер на 2 593.14 лв.,съставляваща обезщетение за забавено плащане върху главница от 27 348 лв.,считано за периода от 08.10.2001 г. до датата на завеждане на исковата молба-30.05.2002 г.,като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата й част и до пълния предявен размер вкл. и за присъждане на законни лихви върху неизплатената главница,считано от завеждане на исковата ýолба до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявените от Симеон Спиров Хаджипантелеев от гр. Кърджали ,ул.”Васил Левски” № 2, вх.”В”, ет.3, ап.34,с ЕГН ********** и Георги Спиров Хаджипантелеев от гр. София ,ж.к. “ Хаджи Димитър” ,ул.” Макгахан” , бл.184,вх.1,ет.2,ап.6 ,с ЕГН **********,против Областният управител на Област с административен център, гр. Кърджали,искове с правно основание чл.86 от ЗЗД,като неоснователни. ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ на Р. БЪЛГАРИЯ, гр. София 1040,ул.”Г.С.Раковски” № 102, да заплати на Георги Спиров Хаджипантелеев от гр. София ,ж.к. “ Хаджи Димитър” ,ул.” Макгахан” ,бл.184,вх.1,ет.2,ап.6 ,с ЕГН **********,и Симеон Спиров Хаджипантелеев от гр. Кърджали ,ул.”Васил Левски” № 2, вх.”В”, ет.3, ап.34,с ЕГН **********,направените по делото разноски в общ размер 570.15 лв. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
|