№ 779
гр. Бургас, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120201506 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба, подадена
от И. Х. Я., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 22-0431-000063 от
15.03.2023 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР-Бургас, Първо РУ към ОД МВР-
Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на НП, като излага доводи за липса на
субективния елемент на нарушението, поради което моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се явява представител.
Жалбата е подадена в срок (подадена е в дена на връчване на НП на жалбоподателя –
11.04.2023 г.) от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е и основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2022 г., около 09:45 часа св. К. Ч. - мл.полицейски инспектор към Първо РУ -
Бургас, изпълнявал служебните си задължения в гр. Бургас. По републикански път I-9 до
местност Пода в посока от кв. „К.....“ към бул. „Т..... А......“ спрял за проверка товарен
автомобил „И...... Д......“, червен от кат. N1 с рег. № A.........., управляван от жалбоподателя
Я.. В хода на проверката св. Ч. констатирал, че автомобилът не е собственост на водача,
както и че е със служебно прекратена на 30.06.2022 г. регистрация по реда на чл. 143, ал. 10
ЗДвП. Товарният автомобил бил собственост на „И.......“ ЕООД с ЕИК .......
За констатираното на място св. Ч. съставил АУАН с бланков № 115095/27.09.2022 г.,
като посочил, че автомобилът е с прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти като
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и
1
получил препис от него, без да направи възражения. В нарочно сведение (л. 6) Я. посочил, че
не собственик на превозното средство, както и че не му е било известно, че същото е със
служебно прекратена регистрация.
Материалите по преписката били изпратени в РП-Бургас, като с постановление от
09.02.2023 г. (л. 11) наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, поради което и отказал да образува досъдебно
производство.
Въз основа на решението на прокурора за отказ за образуване на ДП на 15.03.2023 г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка,
изложена в акта. Административнонаказващият орган взел предвид фактите, установени от
проверката по случая, и решил, че с действията си Я. е осъществил състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му наложил
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло
не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявал процесния автомобил,
но заявява, че не е собственик на управлявания от него автомобил, както и че не е бил
наясно с това, че регистрацията на същия е служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД
на МВР-Бургас, Първо РУ към ОД МВР-Бургас, АУАН също е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок от постановяване на отказа да се образува ДП. Вмененото нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Я. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, т. 2 от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за
регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях (Наредбата) - регистрацията на съответното
превозно средство може да се прекратява служебно, като това може да стане съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата Наредба - по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП
след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, възпроизведена в разпоредбата на чл.
18б, ал. 2 от горепосочената Наредба - задължително следва да бъде уведомен собственикът
на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното ОД МВР за
тази прекратена регистрация. От писмените доказателства се установява, доколкото нищо не
сочи противното, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е с прекратена
2
регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, считано от 30.06.2022
г., но за това действие към 27.09.2022 г. не е уведомен собственикът на автомобила.
Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да уведоми собственика за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията. От друга страна, няма
доказателства, от които може да се направи извод, че жалбоподателят е бил наясно с
прекратяването на регистрацията на автомобила. Нещо повече това изискване за
уведомяване е на собственика на превозното средство, а в случая видно от представените
писмени доказателства жалбоподателят не е собственик и не се установява и по какъвто и да
е друг начин е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е
прекратена. На следващо място, АНО е следвало да изпълни задължението си по ал. 11 и да
изиска и получи регистрационните табели на автомобила. Липсата на уведомяване и
наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя
да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на
автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
Както е прието в задължителната съдебна практика - Тълкувателно Постановление №
2/05.04.2023 г. на ВКС и ВАС – „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от
Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното
превозно средство“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 140,
ал. 1 ЗДвП, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на
виновното извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0431-000063 от 15.03.2023 г., издадено от
Началник сектор в ОД на МВР-Бургас, Първо РУ към ОД МВР-Бургас, с което на И. Х. Я.,
ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3