№ 74
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20201001002193 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2189 от 4.12.2019 г. по т.д. № 348/ 2019 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 21 състав Фондация „Формат СФФ“ - гр. София е осъдена да
заплати на Център за развитие на човешки ресурси - гр. София на основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД сумата 109 970.40 евро поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за
отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект
„Youth Short Movie Learning App“, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до
окончателното й заплащане; отхвърлен е иска с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
връщане на сумата 109 970.40 евро, платена авансово по посочения договор поради
неосъществяване на основанието за получаването й ; отхвърлен е иска с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 5 834.53 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода от 14.08.2018 г. до 20.02.2019 г.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от Фондация
„Формат СФФ“ - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно, в подкрепа на което са
изложени следните съображения.
1
Необосновано и в противоречие с чл. 18, т.1 и приложение III, б. „в“ от общите условия на
договора съдът приел, че в случая редукцията в одобрената сума е неприложима. По
същество установяването на окончателния размер на финансовата помощ представлявало
финансова корекция на първоначално одобрената сума, а според практиката на Съда на
Европейския съюз финансова корекция не била санкция, а имала за цел възстановяването на
онези разходи, които не са били сертифицирани пред Европейската комисия и не са в
съответствие на приложимото право на Европейския съюз. В този смисъл съдът неправилно
приел, че не са били представени никакви доказателства за направени разходи.
Не било обсъдено писмото с изх. № МП 02-08 / 10.11.2016 г., в което били изложени
констатациите на експертите на Центъра, че проекта се изпълнява и има леко забавяне
поради смяна на партньор. Неправилни били и изводите относно настъпилите форсмажорни
обстоятелства - ставало въпрос за обективно настъпили събития, които способствали за
неизпълнението на договора. Документите, удостоверяващи заличаването на информацията
от дисковете на компютрите не били оспорени в нито един момент от ищеца.
В противоречие с договореното и установеното в общите условия по програмата
фондацията била санкционирана за пълно неизпълнение на проекта. С оглед коректното
прилагане на финансовите правила и справедливостта първоначално одобрената сума
следвало да се редуцира наполовина с предвидените 50 % при оценка на проекта от 26 - 40
точки.
Молбата е обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с
което иска да бъде отхвърлен изцяло.
Ответникът по въззивната жалба Център за развитие на човешки ресурси - гр. София в
писмения отговор я оспорва като неоснователна.
Не отговаряло на истината твърдението, че договора бил административен, а финансирането
било получено по европейски фондове, тъй като дейността на Центъра се финансирала със
средства от държавния бюджет и от бюджета на Европейския съюз, предоставени от
Европейската комисия, а не от фондове. Финансирането по Програма „Еразъм +“ било
предоставено директно и целево от Европейската комисия на отделните държави членки,
чрез националните им агенции.
Правните изводи на съда били правилни и законосъобразни, тъй като въззивникът не
представил никакви доказателства, че е изработил основния продукт - предмет на договора.
Едва в срока за представяне на краен отчет същият започнал да изтъква наличието на
обстоятелства, които са пречка за представяне на крайния отчет. Несъстоятелно, в тази
2
връзка, било твърдението за наличие на криптовирус, който бил криптирал компютъра и
евентуално унищожил съдържащата се в него информация.
- 3 -
Невярно било твърдението, че Националната агенция е била длъжна да се произнесе в
условията на обвързана компетентност - договора бил облигационен, а не административен
и затова крайните отчети не били оценявани съобразно нормите на специалния ЗУСЕСИФ, а
преценката се извършвала след пълна проверка на крайния резултат от изпълнявания проект.
Поради липсата на разходооправдателни документи и реален интелектуален продукт, всички
разходи били определени като нелегитимни, недопустими и неподлежащи на одобрение.
Жалбоподателят неоснователно се позовавал на неприложими към настоящия случай актове
на Европейския съюз и практика на Съда на Европейския съюз.
Във връзка с позоваването на непреодолима сила се изтъква, че липсват данни за
предприемането от ответника на разумни и необходими мерки за предотвратяване на
загубата на данни, въпреки които да е настъпила обективна невъзможност за запазването и
възстановяването на създадената от него информация. Освен това, в противоречие с
уговорките в договора, не спазил задължението си да уведоми незабавно възложителя за
настъпването на обстоятелства, които счита за форсмажорни.
Молбата е решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от
страна, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден
и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът Център за развитие на човешки ресурси - гр. София твърдял, че на
19.01.2016 г. ищецът сключил с ответника Фондация „Формат СФФ“ - гр. София договор за
отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681, по силата на който се
задължил да отпусне финансова подкрепа в максимален размер 137 463 евро за изпълнение
на проекта „Youth Short Movie Learning App“, дейностите по който трябвало да бъдат
извършени в периода 1.02.2016 г. - 30.07.2017 г.
3
Ищецът изпълнил задължението си да направи авансово плащане на сумата 109 970.40
евро в срок 30 календарни дни от влизане в сила на договора. По искане на ответника
договора бил изменен с допълнително споразумение № 1, подписано от ищеца на 19.07.2016
г., а от ответника на 4.08.2016 г. С писмо от 6.01.2017 г. ищецът одобрил междинен отчет за
напредъка по проекта, представен с писмо от 9.12.2016 г. На 14.08.2017 г.
ответникът направил искане за удължаване срока на проекта, тъй като цялата му
информация била криптирана на ползваните от него сървъри. В електронно писмо от
18.09.2017 г. отговорил, че молбата не може да бъде удовлетворена, защото е подадена след
изтичането на срока на договора. С
писмо от 23.11.2017 г. ищецът предоставил срок от 30 календарни дни за представяне на
краен отчет с предупреждение, че ще развали договора. След като ответникът отговорил, че
не може да спази срока с писмо от 3.01.2018 г. ищецът го уведомил ответника за
намерението си да прекрати договора и му предоставил 45 - дневен срок за възражение. На
7.02.2018 г. бил подаден краен отчет за проекта, който според ищеца бил непълен и не
отговарял на изискванията на договора. При извършената на 6.06.2018 г. документална
проверка били установени множество липси и разминавания, поради което била дадена
оценка под 50 т., разходите не били признати, за което ответника бил уведомен с писмо от
13.06.2018 г. С друго писмо от 17.07.2018 г. ответникът бил поканен да възстанови сумата
109 970.40 евро.
Молбата към съда била да осъди ответника да заплати на основание чл.55, ал.1, пр. 2
от ЗЗД сумата 109 970.40 евро, представляваща авансово плащане по договора за отпускане
на финансова помощ, прекратен с изтичането на уговорения срок, ведно със законната лихва
от предявяването на иска до окончателното плащане ; при условията на евентуалност
същата сума да бъде присъдена на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД като
обезщетение за неизпълнение на договора, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
5 834.53 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.08.2018 г. до
предявяването на исковата молба.
В писмения отговор ответникът Фондация „Формат СФФ“ - гр. София оспорил иска като
неоснователен.
Потвърдил сключването на договора от 19.01.2016 г. и допълнителното споразумение
от 21.07.2016 г. към него, което се наложило от смяната след започналото изпълнение на
проекта на един от неговите партньори. Посочил, че е представил междинен отчет за
извършените и предстоящи дейности по проекта, който бил приет от ищеца. Твърдял, че
една седмица преди изтичането на крайния срок за предоставяне на окончателния отчет,
4
съхраняваната и обработвана на сървърите информация, както и кореспонденцията и
документацията по проекта, били почти напълно унищожена от крипто вирус. Хард
дисковете с информацията били проверени в два сервиза, които потвърдили, че
възстановяването на информацията и данните е невъзможно.
- 5 -
Крипто вирусът бил форсмажорно обстоятелство според уговорките в договора, но въпреки
това ответникът не се позовал на него, а поискал продължаване на срока за изпълнение на
проекта. В периода от заявяването на искането до последвалото одобрение за продължаване
на срока с писмо от 10.11.2017 г. ответникът не предприел действия за възстановяване на
информацията, защото това изисквало извънреден труд, който бил неоправдан, ако
продължаването не бъде разрешено. Впоследствие представил окончателен отчет и
документи за отчитане на дейностите и разходите по проекта, като всяко действие и забава
били извършени със знанието на ищеца и били потвърдени от него чрез последващи
действия.
Твърдял, че било създадено приложение, което било качено на страницата на 14
Международен фестивал за късометражно кино, проведен в периода 23.06.2017 г. - 1.07.2017
г., като линкът отварял страница с препратки към Google play store и Apple store,
осигуряващи свободен достъп до него. Приложението със заглавие YOUMOVI съдържало
информация за изработването и финансирането му, както и целите за неговото създаване,
обособени били рубрики по тематика на филмите. Представянето на приложението в
рамките на фестивала било дейност, заложена в първоначалния проект и договора.
Незадоволителния резултат от изпълнение на проекта се дължал на обстоятелства, които не
следвало да му се вменяват във вина. Поставената оценка от 39 точки предпоставяла
редуциране на размера на одобрената финансова помощ с 50 %. Извършената от екипа
работа, проведените събития и срещи, изготвените документи и разработеното приложение
не давали основание за изискуемост на предоставените авансови средства в пълен размер.
Молбата към съда била да отхвърли исковата претенция.
Установената от доказателствата фактическа обстановка на спора е следната.
5
В договор № 2015-3-BG01-KA205-022681 от 19.01.2016 г. „Център за развитие на човешките
ресурси“ - гр. София, в качеството на Национална агенция за Р България на Европейската
комисия по Програма „Еразъм +“ на Европейския съюз, като финансираща институция,
решила да отпусне, а Фондация „Формат СФФ“, в качеството на координатор (и
индивидуално като бенефициент) се съгласила да получи финансова подкрепа със средства
на Европейския съюз с цел изпълнение на проект, озаглавен „Youth Short Movie Learning
Арр“, поемайки еднолична отговорност за това.
Максималния размер на финансовата подкрепа бил 137 463 евро, а проекта трябвало да се
осъществи в рамките на периода от 1.02.2016 г. до 31.07.2017 г., включително.
В срок от 30 календарни дни от влизането в сила на договора Националната агенция
трябвало да преведе авансово сумата 109 970.40 евро (80 % от максималния размер). До
1.11.2016 г. координаторът трябвало да изготви и подаде междинен отчет за изпълнението
на проекта, а в срок от 60 календарни дни от крайната дата на проекта - краен отчет, който
да съдържа информацията, оправдаваща размера на исканата сума, като удостовери, че тази
информация е пълна, точна и достоверна. Крайният отчет трябвало да се счита за искане за
плащане на остатъка от безвъзмездната помощ. Балансовото плащане следвало да се изплати
еднократно в рамките на 60 календарни дни от получаването на придружаващите документи
към крайния отчет.
С нареждане за презграничен превод от 25.01.2016 г. (на лист 110) по сметката на
координатора била преведена сумата 109 970.40 евро.
В допълнително споразумение № 1 от 4.08.2016 г. (на лист 111) страните се съгласили
отказалият се от участието си в проекта партньор „London Borough of Redbridge“ да
бъде заменен с организацията „Fly in the Eye Animation Ltd“.
В писмо от 6.01.2017 г. (на лист 117) агенцията уведомила координатора, че подадения на
9.12.2016 г. междинен отчет за напредъка по проекта, е одобрен.
В писмо от 14.08.2017 г. ответникът поискал продължаване на срока на договора с
максимално допустимия срок, като изтъкнал, че поради криптирането на цялата фирмена
информация в сървърите, причинено от вирус, и невъзможността да бъде възстановена,
било необходимо време да бъде събрана и обработена отново.
В писмо от 10.11.2017 г. ищецът предложил продължаване на срока за отчитане на
проекта до 31.12.2017 г. и „запазване легитимния период на договора“, за което да се
сключи допълнително споразумение.
С писмо от 23.11.2017 г. ищецът предупредил ответника, че ако не подаде краен отчет и
придружаващите го документи в срок от 30 календарни дни от получаването на писмото,
6
ще прекрати договора и ще изиска възстановяването на авансовите плащания.
След като в писмо от 28.12.2017 г. ответникът заявил, че не може да спази този срок, с
писмо от 3.01.2018 г. ищецът го уведомил за намеренията си да прекрати договора и му
предоставил срок от 45 календарни дни да внесе възражение.
В електронно писмо от 2.04.2018 г. ищецът определил 18.04.2018 г. като краен срок за
представяне на хартиен носител на необходимите документи към крайния отчет, до
която дата срокът за разглеждане на
- 7 -
крайния отчет нямало да тече. В друго писмо от 15.05.2018 г. ответника бил информиран,
че до момента не са получени никакви документи във връзка с крайното отчитане на
проекта и при непредставянето им до 17.05.2018 г. крайният отчет ще бъде извършен с
наличната документация.
В електронно писмо от 31.05.2018 г. ищецът изброил подробно документите, които
ответника трябва да представи в срок до 4.06.2018 г., за да може да се пристъпи към
финализирането на договора.
С писмо от 13.06.2018 г. ответникът бил уведомен за резултатите от проведената
проверка, според които крайния отчет е с оценка на качеството 39 от 100 възможни
точки, както и че във връзка с непредставянето на придружаващите документи всички
отчетени разходи се считат за нелегитимни и авансово платената сума 109 970.40 евро
следва да бъде възстановена в срок от 30 календарни дни.
С писма от 17.07.2018 г. и от 22.08.2018 г. ответникът бил отново поканен да възстанови
сумата.
След провеждането на среща на 17.09.2018 г., с писмо от 2.10.2018 г. ищецът предупредил
ответника, че ако не възстанови незабавно авансово пратената сума ще потърси правата
си в съда.
При тази фактическа обстановка правните изводи са следните.
Исковата претенция по евентуалния иск е заявена на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Правоотношението между страните е възникнало по силата на валидно сключен
ненаименован договор, по отношение на който, с оглед неговото съдържание и поетото от
7
ответника в спора задължение - да изработи на свой риск иновативно мобилно приложение с
наименование „Youth Short Movie Learning Арр“, са приложими разпоредбите на чл. 258 и
сл. от ЗЗД.
При безспорно установения факт, че проекта не е бил осъществен до изтичането на
определения в договора краен срок - 31.07.2017 г., следва да бъде обсъдено възражението на
ответника за наличието на форсмажорно обстоятелство, което е направило невъзможно
изпълнението и е основание за прилагане на освобождаващата го от отговорност клауза на
чл. ІІ.13.4 от договора. Това възражение е оспорено от ищеца, според когото твърдяното от
ответника събитие не изпълва съдържанието на понятието форсмажорно обстоятелство така,
както то е дефинирано в чл. ІІ.13.1 - „всяка непредвидима ситуация или събитие извън
контрола на страните, което не позволява някоя от тях да изпълни някое от задълженията си
по договора, не се дължи на грешка или небрежност от тяхна страна или от страна на
подизпълнителите, свързани лице или трети страни, участващи в
изпълнението, и която не може да бъде избегната въпреки положените усилия“.
В доклада по чл. 140, ал. 1 от ГПК, изложен в определението от 25.09.2019 г., съдът
изрично указал на ответника, че в негова тежест е доказването на факта, от който
извлича благоприятни за себе си правни последици. Съвкупната преценка на
доказателствата не обуславя извод, че доказването е успешно проведено.
Въпросното обстоятелство е криптирането на цялата фирмена информация в сървърите,
причинено от вирус, за установяването на което ответникът е представил писмени
доказателства - констативен протокол от 26.07.2017 г., съставен от „Станкос ПС
Съпорт“ ООД и констативен протокол от 1.08.2017 г., съставен от „СТК - Корп“ ЕООД,
в които е отразено, че при извършената проверка на състоянието на представената им
от ответника компютърна техника се установило наличието на криптиращ софтуеър,
непозволяващ използването му, както и че информацията, съдържаща се там, не може да
бъде възстановена.
Двата протокола са частни свидетелстващи документи, издадени от трети лица за спора,
и в съответствие с разпоредбата на чл. 180 от ГПК не доказват нито фактите, които са
предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето им,
поради което съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения от ищеца
факт, засвидетелстван в тях, нито за достоверна датата на съставянето им. Тяхната
доказателствена стойност следва да бъде преценявана с оглед на всички обстоятелства
по делото.
От съдържанието на двата документа не се установява, че криптираната информация е
точно тази, която е била създадена в изпълнение на проекта. В случая издателите на
8
частните свидетелстващи документи не са страни по делото и ответникът е можел да
поиска те да бъдат разпитани като свидетели за установяването на този факт, но това
не е било сторено.
От друга страна изгубването на информацията не е събитие, което не е могло да не бъде
избегнато, ако ответникът беше положил необходимото усилие, което в настоящия
случай се свежда единствено до прехвърлянето на цялата информация или на отделни
части от нея на други електронни носители.
В подкрепа на казаното е и друго съществено обстоятелство. Ответника е сключил
договора в качеството на координатор на проекта, който според формуляра за
кандидатстване за финансова помощ (на лист 238 - 269) обединява усилията на
организации, работещи в областта на младежта от пет европейски държави. В този
формуляр ответникът е посочен като водещ партньор при изработката на
интелектуалния продукт
- 9 -
„Приложение за обучение YOUMOVI“ и натоварен с отговорността да посочи компания за
разработка на приложението, за да гарантира техническото производство и поддръжка
на продукта в съответствие с предишния си опит в разработването на онлайн платформи
и цифрови ресурси.
В изпълнение на това задължение той възложил в договор от 1.07.2016 г. (на лист 176) на
„ЕСОФ БГ“ ООД проект за създаване на мобилно приложение YOUMOVI за IPhone и
Android мобилни устройства. Следователно дори да е вярно твърдението, че
съдържащата се в неговия компютър информация е била криптирана и не е било възможно
да бъде възстановена, то пълният й обем, или значителна част от нея, свързана с
възложеното по този договор, е била налична в компютърната система на изпълнителя и е
могла да бъде предоставена на възложителя, за да удостовери пред агенцията
осъществяването на дейността по създаването на проекта.
От изложените съждения произтича извода, че след сключването на договора не е
възникнало непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което е
основание за освобождаването на ответника от отговорност за неизпълнението на
задължението в уговорения срок.
9
От писмените доказателства, и по - конкретно от кореспонденцията между страните, се
установява по безспорен начин, че дължимата от ответника престация - иновативно мобилно
приложение, не е била осъществена, въпреки че ищецът в продължение на повече от година
след изтичането на срока на договора, благосклонно му е предоставил възможност да
изпълни задължението си.
В тази връзка голословно и неубедително е твърдението на въззивника, че мобилното
приложение „не е качено в платформата, но е изработено, което е видно и от коментарите на
оценяващия относно това какво съдържа или не съдържа приложението“. В споменатия
коментар (на лист 297) ясно е казано, че „основното иновативно измерение на приложението
трябва да се разглежда от по - широка публика и да бъде представено на специфичните
инструменти - т.е платформа Salto, Отворено образование…въпреки направените опити да
бъде намерен основният продукт на проекта едва може да се види в Google Play Store или
Apple Store, което достатъчно подценява цялата предоставена информация.“
Това изявление категорично насочва към установения и от останалите доказателства факт на
неизпълнението на задължението на координатора, установено в чл. ІІ.4 от приложение ІІІ
към договора - да
представи „писмени доказателства за продуктите от проекта като цяло, които трябва да
бъдат качени на Платформата за разпространение на резултатите най - късно при
предаването на крайния отчет“.
Представянето на придружаващи документи по смисъла на чл. ІІ.16.2.5,А,(в) от цитираната
разпоредба на договора, е задължително условие за признаване на разходите, от което зависи
предоставянето на безвъзмездното финансиране.
При неизпълнението на това изискване финансиращата институция основателно е приела, че
счита за нелегитимни всички отчетени разходи и на основание чл. ІІ.9 от договора сумата
по авансовото плащане следва да бъде възстановена.
В контекста на изложеното е несъстоятелно оплакването на въззивника, че след като
крайния отчет е бил оценен с 39 точки, сумата за възстановяване е следвало да бъде
редуцирана до размер на 50 %.
В приложение ІІІ.В. (на лист 104) е регламентиран начина, по който ще бъде оценяван
крайния отчет, както и намаляването на размера на финансовата подкрепа заради лошо,
частично или забавено изпълнение. Всеки един от изброените критерии - степен на
изпълнение, качество на изпълнените дейности, респ. на произведените продукти и
резултати и пр. задължително предпоставят наличието на изпълнен проект, което за
настоящия случай означава наличието на иновативното мобилно приложение, което е
10
предмет на договора. При безспорно установения факт на пълното неизпълнение на
дължимата от ответника престация тези критерии, както и установените стойности на
редукцията за неточно изпълнение, са очевидно неприложими.
Крайният извод от изложените съждения е, че ответникът дължи на ищеца обезщетение за
виновното неизпълнение на задължението си по договора, което обуславя основателност на
претенцията, заявена на основание чл. 79, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Поради съвпадането на крайните изводи на първостепенния съд с тези на настоящия състав
на въззивната инстанция решението, в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да понесе отговорността за разноските,
направени от ответника по жалбата за адвокатско възнаграждение в настоящата инстанция,
които са в размер на сумата 6 997.99 лева, платена съгласно договора за възлагане на
юридическа услуга от 6.07.2020 г. с платежно нареждане от 16.09.2020 г.
- 11 -
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2189 от 4.12.2019 г. по т.д. № 348/ 2019 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 21 състав в частта му, с която Фондация „Формат
СФФ“ - гр. София е осъдена да заплати на Център за развитие на човешки ресурси - гр.
София на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 109 970.40 евро поради виновно неизпълнение
на задълженията по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-
022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App“, ведно със законната
лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й заплащане.
11
ОСЪЖДА Фондация „Формат СФФ“ - гр. София, ул. „Трепетлика“ № 12, партер, с ЕИК
********* да заплати на Център за развитие на човешки ресурси - гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 15, ет. 4, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
6 997.99 (шест хиляди деветстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки)
лева, представляваща разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12