№ 818
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330200769 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-1030-012215 от
22.12.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. Н. Й., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 900 /деветстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се посочва, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, както и се оспорва
описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в молба – становище оспорва жалбата, като сочи, че
самоличността на нарушителя е установена посредством попълнена
декларация от 24.11.2021г.. Също взема становище, че нарушението се
отличава с много висока степен на обществена опасност, като същото е
извършено на оживен булевард и със скорост от 120 км/ч., при ограничение
1
от 50 км/ч.. Още сочи, че фактическата обстановка е изяснена, в
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му
отговорност. Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено, алтернативно – прави
възражение относно намаляване присъдените разноски на другата страна до
предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 24.01.2022г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив на 28.01.2022г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също
така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд
/по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.06.2021г., в 11:53 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт Петербург“ –
срещу № 5, с посока на движение – от запад на изток, с техническо средство –
система за видеоконтрол TFR1-M с № 581, било установено движение на
МПС – лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег.№ „***“ със скорост от
123 км/ч.
След извършена проверка относно собствеността върху МПС с рег.№
„***“, както и след като се запознал със собственоръчно попълнил
Декларация по чл.188 от ЗДвП от 24.11.2021г.на жалбоподателя К. Н. Й.,
свидетелят З. Н. Г. - в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ – ОД
МВР – Пловдив установил, че водач на горепосочения автомобил бил именно
жалбоподателя К. Н. Й..
2
С оглед на горното, на 15.12.2021г. свидетелят Г. съставил АУАН с
бланков № 076506 срещу жалбоподателя Й. за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, който АУАН последният подписал. Въз основа на същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел З. Н. Г.. Последният помни случая,
като подробно описва начина на установяване нарушението, включително –
подадената от жалбоподателя декларация, както и начина на съставяне на
АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От последните
се установява начина констатиране нарушението и самоличността на
нарушителя, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и писмените доказателства – Декларация по чл.188 от
ЗДвП от 24.11.2021г. на жалбоподателя Й., от която се установява, че на
26.06.2021г., в 11:53 часа, жалбоподателят е управлявал МПС с рег.№ „***“,
разпечатка от клип от дата 26.06.2021г., в 11:53:05 часа, от която се
установяват данните от паметта на техническото средство, протокол за
използване на АТСС с рег.№ 1030р-18640/26.06.21г. от който се установяват
данни за начина на разполагане на техническото средство.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
3
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което К. Н. Й., ЕГН:**********, виновно е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това, че на 26.06.2021г., в 11:53 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Санкт
Петербург“ – срещу № 5, с посока на движение – от запад на изток, е
управлявал МПС – лек автомобил марка „Порше Панамера Турбо“ с рег.№
„***“ със скорост от 123 км/ч. , като е превишил допустимата за населеното
място скорост от 50 км./ч..
Във връзка с горното и на първо място следва да се отбележи, че в
настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е
преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП – за „При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш..“. В
случая обаче за установеното нарушение – управление на МПС със скорост,
превишаваща разрешената максимална такава в населено място над 50 км/ч.,
освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство.
В случая категорично се установява и че именно жалбоподателя Й. е
лицето, управлявало МПС с рег.№ „***“ към момента на нарушението, видно
от собственоръчната му декларация от 24.11.2021г..
Ето защо и в случая като единствена възможност, нарушението е
фиксирано с техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с №
4
581, но не е преминато към производство по издаване на електронен фиш, а е
съставен АУАН.
На следващо място следва да се посочи, че нарушителят е открит по
смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН към 24.11.2021г. - при попълване
декларацията от страна на собственика, поради което и спазен е срока,
посочен в същата разпоредба със съставянето на АУАН с бланков № 076506
на дата 15.12.2021г..
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се
отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. -
съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на
чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Съгласно Протокол № 2-33-21 от 11.03.2021г. за лабораторна проверка,
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -
№ TFR1-M 581 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, с Рег.№ 1030р-18640 от
дата 26.06.2021г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от запад
на изток.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Същите възражения са бланкетни и не могат да бъдат
коментирани от съда.
На следващо място съдът намери, че в случая не се констатират
основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно
установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкриват една
степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Процесното нарушение е такива на простото извършване и законодателят е
5
предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната
обществената опасност не е необходимо /и не е възможно/ да се установява
във всеки отделен случай. Още повече, в случая се касае за една скорост,
значително надхвърляща максимално допустимата такава.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата – за разглежданото
нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 900
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на
наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на
установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-012215 от
22.12.2021г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“
на ОД МВР – гр.Пловдив, с което на К. Н. Й., ЕГН:**********, с адрес – ***,
на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 900 /деветстотин/
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, за
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6