РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 07.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА
СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 113 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно
постановление № 1383 от 14.02.2019 г., издадено от инж.Павли Петров Богдански –
Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, на М.Т.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
лева за нарушение по чл.104,
ал.1, т.5 от Закона за горите и „Глоба” в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 108,
ал.1, т.1 от същия закон. С НП е определено Ц. да заплати паричната
равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението-2 пл.куб.м. дърва за
огрев от цер, благун и бук в размер на 100.76 лева и обезщетение в размер на
100.00 лева в полза на СЗДП ТП ДГС-Троян, определено на основание чл.5 от
Наредбата за определяне на размера на обезщетенията за щети върху гори и земи
от горския фонд. Вещта, послужила за извършване на нарушението-1 бр.
бензиномоторен трион „************с пазарна стойност 80.00 лева, е отнет в
полза на държавата.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от М.Т.Ц., като с жалбата се иска от съда да постанови
решение, с което да измени наказателното постановление в частта на размера на
наложените санкции. Посочено е, че същите не са съобразени със неговото
здравословно състояние и материално
положение.
Жалбоподателят М.Т.Ц. се явява лично в съдебно заседание, поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
За въззиваемата РДГ гр.Ловеч, редовно призовани,
в съдебно заседание не се явява представител. Ангажирани са доказателства.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и
от показанията на разпитаните по
делото свидетели Ц.В.К., Н.Б.Й. и И.Д.Б.преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.10.2018г. свидетелят Ц.К.-старши лесничей в ТП ДГС гр.Троян, извършвал
рутинна проверка в сечище, находящо се в
местн.“***********, обл.Ловешка,
отдел 56, потодел „к“, в имот държавна горска територия, когато чул звуци от
рязане на дърва с моторен трион. Ориентиран по шума, свид.К.
достигнал до мястото, където жалб.М.Ц. режел с
моторен трион повалено дърво на шайби. До него имало отрязани още няколко
дървета. Всички общо пет дървета били без поставена контролна горска марка. Ц.
не представил позволително за сеч, като заявил, че няма такова. Обяснил, че
реже дърва в услуга на свой приятел и в негов частен имот-ливада. За да се изясни
собствеността и предназначението на имота К. извикал своя колега лесничей Н.Й.,
който отишъл на мястото с джипиес. При замерване с техническото средство
служителите на ДГС-Троян установили, че сечта на немаркирани дървета е
извършена в имот държавна горска територия, на границата с други имотите.
Самият имот, в който е извършена сечта, бил индивидуализиран като имот с
идентификатор № 02302.150.9.
Свидетелят Ц.К. съставил констативен протокол
№ 107305/11.10.2018г., в който отразил констатациите при проверката, като
посочил вида на отсечените без КГМ дървета – 2 бр. цер, 2 бр. благун и 1 бр.
бук.
На 12.10.2018г. св.К. съставил
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 0080651, заведен в
регистъра на РДГ гр.Ловеч под № 1383/2018г., на М.Т.Ц. за нарушения по чл.104, ал.1, т.5 и по чл.108, ал.1 от Закона за горите.
АУАН е
съставен в присъствие на М.Т.Ц., в качеството му на нарушител, който отразил обяснения в акта, в които посочил, че И.Б.го помолил да му
отреже дървата и той смятал, че гората е негова собственост. Ц. подписал акта и
удостоверил с подписа си, че е получила екземпляр от него на датата, на която е
съставен, а именно - 12.10.2018 година. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил писмено
възражение срещу акта.
На 14.02.2019г. Директора на Регионална дирекция по горите гр.
Ловеч е издал атакуваното наказателно постановление.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се
установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на
извършеното административно нарушение; съставеният
акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът
предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По
приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед
разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед № РД-49-199 от
16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, поради което издалото НП лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителя и във връзка с разпоредбите на ЗГ,
съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на
неговите служебни задължения.
Атакуваното
наказателно постановление е издадено в
рамките на шестмесечния срок. При
извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения по
приложението на императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като и
АУАН, и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.
След извършената проверка за
законосъобразност съдът счита, че в хода на производството по издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя и
да обосновават отмяна на наказателното постановление.
По
приложението на материалния административен закон:
Съдът
счита, че нарушенията, за които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, са осъществени от него от обективна и субективна
страна и са доказани със събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1, т. 5 от Закона за горите, за което
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М.Т.Ц., забранява се
сечта на немаркирани дървета. Съгласно чл. 108, ал.1, т.1 от същия закон, сечите
се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от
директора на съответното държавно горско стопанство или държавно ловно
стопанство или оправомощени от него длъжностни лица с висше лесовъдско
образование - за горските територии - държавна собственост, както и за такива,
предоставени за управление въз основа на договор;
Безспорно е обстоятелството, че на 11.10.2018г. М.Т.Ц. е установен от служител на ТП ДГС-Троян в
землището на с.Балабанско, обл.Ловешка, в момент , в който е режел немаркирано
дърво и в близост до него е имало отрязани още четири дървета, които също не са
били маркирани с КГМ. Жалбоподателят не оспорва, че е отрязал посочените
дървета. Доказано е, че за тях не е имало издадено писмено
позволително за сеч. Установено е мястото на извършените нарушения, което е
държавна горска територия в местн.“*****
землището на с.*****, потодел „к“, имот с
идентификатор № 02302.150.9.
Жалбоподателят
оспорва наличието на умисъл за извършване на нарушенията, като твърди, че е
рязал в имота на Иван Б.на когото е извършвал услуга. В тази връзка е ангажирал
гласни доказателства. От показанията на свид.И.Б.се
установява, че последният е помолил Ц. да му извърши услуга, като му нареже с моторен
трион пет дървета от имота. Свидетелят е представил скица на собствения си
поземлен имот с идентификатор 02302.10.2.12, от която е видно, че същият се
намира в близост до имота, от който е извършена сечта на петте дървета –
02302.150.9. Имотът на свид.Б. е земеделска
зема-ливада, а имотът, от който са рязани дърветата е горска територия.
Независимо от твърденията на свид.Б.че
е имал писмено позволително за пет дървета в поземления си имот, в случая е
установено, че когато Ц. е рязал дърветата, същите не са били нито с поставена
КГМ, нито за тях е имало издадено позволително. В тази връзка е и справката от
кметския наместник на с****** / л.40/, от която е видно, че за поземлен имот с
идентификатор 02302.10.2.12 няма издадено позволително за сеч на 5 бр. дървета
на лицето И.Д.Б. От
изложеното съдът приема, че М.Ц. е
осъществил от обективна страна съставът на нарушението по чл.104, ал.1, т.5 ЗГ,
като е отсякъл 5 броя немаркирани дървета. Тъй като
за дърветата не е имало издадено позволително за сеч, той е осъществил и
второто нарушение- по чл.108, ал.1, т.1 от ЗГ.
Нарушенията
са осъществени и от субективна страна. Ц. е съзнавал, че дърветата са без КГМ и че за тях
няма издадено писмено позволително и независимо от това, е отсякъл 5 броя. Не
се приемат доводите му, изложени в жалбата, че се е доверил на свид.Б.който му е казал, че има издадено позволително за
сеч. В случая той е следвало да се увери в това обстоятелство / което е опровергано
от справката на кметския наместник/ и да предприеме рязане едва след като
дърветата са били маркирани , а позволителното се е намирало у него.
Съдът счита, че извършените нарушения
не са маловажен случай, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното
деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. Съдът не
счита, че конкретните нарушения, извършени от жалбоподателя, са с по-ниска
степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид. В
резултат на тези нарушения са причинени имуществени вреди. При това положение
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно
наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
За извършените нарушения на жалбоподателя М.Ц. са наложени две еднакви по размер глоби– по 200 лева. Съгласно 266, ал.1 от ЗГ параметрите на глобата за тези нарушения
са от 50 до 3000 лева. Съдът
намира, че при определяне на санкцията не са съобразени тежестта на нарушението
и целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН. При определяне на размера на
административните наказания АНО не е
посочил мотиви защо налага този размер на санкцията, а не минимално установения
такъв, предвид, че не са налични доказателства за извършени други нарушения от Ц.,
т.е. извършените са за първи път, както и че отсеченото количество дърва не е
голямо, съответно и стойността на предмета на нарушението.
В настоящето производство жалб.Ц. е представил доказателство, установяващо, че той е
лице с трайно намалена работоспособност 85 %. Същият е пенсионер. Съдът, като
съобрази тези обстоятелства, като взе предвид мотивите за извършване на
нарушенията, както и фактът, че няма други административни нарушения по ЗГ,
извършени от М.Ц., счита, че наложените му санкции са завишени и
ще следва обжалваното НП да бъде изменено в тази му част, като глобите бъдат
намалени до минимално установения
размер. По този начин ще се постигнат целите на индивидуалната и генералната
превенция - ще се въздейства в необходимата степен предупредително-възпиращо на
нарушителя и на останалите граждани към спазване на установения правов ред.
По отношение на определеното обезщетение и
присъдената стойност на предмета на нарушението, съдът намира, че същите са
правилно определени.
При тези съображения жалбата се явява частично основателна и обжалваното
наказателно постановление следва
да бъде изменено, като се намали размера на наложените глоби от 200 лв. на 50 /петдесет/
лева, а в останалата му част НП следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 1383 от 14.02.2019
г., издадено от инж.Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по
горите /РДГ/ гр. Ловеч, в частта, в която на М.Т.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.104,
ал.1, т.5 от Закона за горите и „Глоба” в размер на 200.00 лева за нарушение по чл. 108,
ал.1, т.1 от същия закон, като намалява размера на двете глоби на 50 /петдесет/ лева, а в останалата част
потвърждава обжалваното НП, като
правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено с
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: