№ 876
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20211110207502 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.И.Г.” ЕООД, представлявано от
управителя С.П.Я-Ц, срещу наказателно постановление № 22-
007389/26.04.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда София”, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5
вр. ал.1 КТ. Съгласно мотивите на наказателното постановление
работодателят не изпълнил предписание № 6, дадено в протокол за
извършена проверка Изх.№ ПР 2034649/21.12.2020г., а именно: „У.И.Г.”
ЕООД в качеството на работодател да изплати на М.Т.М дневни пари за
целия срок на командироването или изпращането му в гр.Антверпен,
Кралство Белгия, а именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г., в размер,
определен със Заповед № 10/16.09.2020г., съгласно разпоредбата на чл.215,
ал.1 КТ.
Жалбоподателят оспорва наказателно постановление № 22-007389
/26.04.2021г. с бланкетна жалба и моли съда да същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
1
становище по делото.
Въззиваемият Дирекция „Инспекция по труда“ се явява в съдебно
заседание, възразява срещу твърденията, направени с жалбата и моли съда да
остави жалбата без уважение. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено:
По допустимостта на жалбата
Видно от наказателно постановление 22-007389/26.04.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, същото е връчено
на нарушителя на 12.05.2021г. „У.И.Г.” ЕООД депозира въззивната жалбата
на 19.05.2021г. – в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, поради което същата е
допустима и следва да бъде разгледана.
От фактическа страна:
При извършване на последваща проверка по спазване на трудовото
законодателство на 01.04.2021г. от инспектори при Дирекция „Инспекция по
труда“ на „У.И.Г.” ЕООД, относно изпълнението на предписание № 6, дадено
на основание чл.404, ал.1, т.1 и т.12 КТ в Протокол за извършена проверка
Изх.№ ПР 2034649 /21.12.2020г., изменен в разпоредителната част на
основание чл.91, ал.1 АПК, а именно: „У.И.Г.” ЕООД в качеството на
работодател да изплати на М.Т.М дневни пари за целия срок на
командироването или изпращането му в гр.Антверпен, Кралство Белгия, а
именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г., в размер, определен със Заповед №
10/16.09.2020г., съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ”, със срок – до
28.02.2021г. включително, даденото предписание не било изпълнено.Съставен
бил Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2109557/07.04.2021г.,
надлежно връчен на жалбоподателя. За констатираното нарушение бил
съставен и акт за установяване на административно нарушение № 22-
007389/07.04.2021г., надлежно връчен на нарушителя на датата на съставяне.
„У.И.Г.” ЕООД не се възползвал от правото си да възрази в срока по чл.44,
ал.1 ЗАНН и не депозирал възражение. Административнонаказващият орган
приел, че с бездействието си нарушителят реализирал административно
нарушение на чл.415, ал.1 КТ, поради което издал наказателно постановление
№ 22-007389/26.04.2021г., с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ наложил
2
на дружеството имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание
чл.416, ал.5 вр. ал.1 КТ.
Съдът констатира:
Акт за установяване на административно нарушение № 22-007389
/07.04.2021г. и наказателно постановление № 22-007389/26.04.2021г.
отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл.42, респ. чл.57
ЗАНН, констатираното нарушение е изчерпателно описано, съответно на
фактическите обстоятелства, подведено е правилно под нормата на
материалния закон. Акт за установяване на административно нарушение №
22-007389/07.04.2021г. и наказателно постановление № 22-007389
/26.04.2021г. са надлежно връчени на нарушителя с оглед гарантиране на
неговите права във всички фази на административнонаказателния процес.
Поради тези причини съдът приема, че при издаване на наказателното
постановление административнонаказващият орган не е извършил
съществени нарушения на процедурата по издаването му.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Предмет на санкция в обжалваното наказателно постановление е
неизпълнение на предписание на длъжностни лица от Дирекция „Инспекция
по труда“. Същото по естеството си представлява индивидуален
административен акт, чиято функция е подробно уредена в разпоредбата на
чл.404 КТ и се свежда най-общо до форма на административна репресия за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство. Като не е оспорил дадените от длъжностното лице
задължителни предписания, жалбоподателят е бездействал, лишавайки се от
възможността да отмени правното им действие, поради което е бил длъжен да
се съобрази с предписанието.
Видно от т.6 от протокол Изх.№ ПР 2034649/21.12.2020г., изменен в
разпоредителната част на основание чл.91, ал.1 АПК за извършена проверка,
работодателят е бил длъжен да изплати на М.Т.М дневни пари за целия срок
на командироването или изпращането му в гр.Антверпен, Кралство Белгия, а
именно от 16.09.2020г. до 22.10.2020г., в размер, определен със Заповед №
10/16.09.2020г., съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ.
Съгласно Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2109557
/07.04.2021г., работодателят не е изпълнил вмененото му задължение по т.6 от
3
протокол Изх.№ ПР 2034649 /21.12.2020г., изменен в разпоредителната част
на основание чл.91, ал.1 АПК, в срока по предписанието.
Поради тези мотиви съдът приема, че дружеството-работодател е
реализирало нарушение по чл.415, ал.1 КТ, което обстоятелство е
правопораждащият факт за налагане на административната санкция по
чл.412а, т.2 КТ – налагане на имуществена санкция.
Съдът съобрази съдебната практика /Решение № 6048/15.10.2014г. по
д.№ 5397/2014г. по описа на Административен съд София-град, XI кас.състав;
Решение № 5104/23.07.2014г. по к.н.а.х.д.№ 4259/2014г.по описа на
Административен съд София-град, XIV кас.състав: При оспорването на
наказателното постановление по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на
изследване е единствено фактът на неизпълнение на предписанието като
основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност;
последица от необжалването на предписанието е влизането в сила на същото,
с което е преклудирана и възможността да се релевира инцидентно неговата
незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, за нарушение, което е
отстранено веднага и от което не са произтекли вредни последици за
работниците и служителите работодателят се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 100 до 300 лв.
От представените по преписката доказателства е видно, че
предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.415в, ал.1 КТ, не са налице,
поради което административнонаказващият орган е определил
законосъобразно размера на наложеното наказание – минималния от 1500 лв.
Наказателно постановление № 22-007389/26.04.2021г. като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и предявената претенция за присъждане на
разноски по делото следва на въззиваемата страна да бъдат заплатени
разноски по делото в размер на 100 лв.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-007389
/26.04.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, с
което на „У.И.Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „Искър“, ж.к.”Дружба”, бл.322, вх.”В”, ет.4, ап.9, представлявано от
управителя С.П.Я-Ц, за нарушение на чл.415, ал.1 КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв., на основание чл.416, ал.5 вр. ал.1
КТ.
ОСЪЖДА „У.И.Г.” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Искър“, ж.к.”Дружба”, бл.322, вх.”В”, ет.4, ап.9,
представлявано от управителя С.П.Я-Ц, да заплати на Дирекция „Инспекция
по труда“ разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София – град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5