О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 484
07.10.2019г.
Бургаският Апелативен съд, гражданско отделение , в закрито заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова - Кочовска
Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №328 по описа за 2019 г., за да се произнесе , взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по частната жалба на С. С. С. , ЕГН ********** от гр. Б., представлявана от адв. Ч. , против определение №1463/05.08.2019 г. по гр.дело № 1750/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, с което е допълнено определение №1181/24.06.2019 г. по делото и жалбоподателката е осъдена да заплати на ответника съдебно деловодни разноски от 5лв. и адвокатски хонорар от 3547,50лв..
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. По отношение на присъдения по реда на чл.38, ал.2 ЗА адвокатски хонорар в размер на 3547, 50 лв. се сочи, че липсват доказателства между ответницата и нейния пълномощник за представителство по тази разпоредба. Твърди се и, че липсва задължителната според страната декларация по чл.23, ал.4 ЗПрП, което е равносилно на липса на договореност между страната и пълномощника й относно начина на плащане и за действително плащане, а това било императивно условие за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение.
При условията на евентуалност моли да бъде намален поради прекомерност присъденият с определението адвокатски хонорар, който не е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото и с това, че не са били провеждани открити съдебни заседания, няма разпит на свидетели, не са представяни експертизи и др.доказателства, които да са били обсъждани, респективно оспорвани. Ответникът е подал само отговор на исковата молба.
Отговор на частната жалба е подаден от адв. Г. , лично и като пълномощник на П. И. Г. двамата от гр. Б.. Молят жалбата да не бъде уважавана, като неоснователна. Сочат, че отношенията между С. ответницата не са уредени от Закона за правната помощ, а от разпоредбите на ГПК. Основанието за сключването на договор за процесуално представителство между тях е чл.38, ал.2 ЗА , поради липсата на финансова възможност представляваната да заплаща адвокатски хонорар за защитата си. Освен това с нарочна молба ответницата е била представила доказателства за липса на финансова възможност да заплаща разноските по делото и съдът е уважил тази молба.
Не е налице и изключението, обуславящо освобождаването на ищцата от носенето на отговорност за разноски( отказ или оттегляне на иск преди другата страна да е получила препис от исковата молба и да е сторила разноски за делото), а присъденото адвокатско възнаграждение е в минимален размер. В допълнение към отговора се сочи, че жалбата е бланкетна и подадена с цел забавяне на влизане в сила на определението.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, и като съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното :
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Г. Й. И. , починала в хода му и заместена от нейната майка, настояща частна жалбоподателка С. , подадена против П. И. Г. по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за осъждането й за сумата от 160 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП.
С определение № 1181/24.06.2019 г. съдът е уважил молбата на ищцата, с която исковите й претенции са оттеглени и е прекратил производството по делото.
С обжалваното тук определение съдът е уважил изцяло молбата на ответник П. И. Г. за допълване на прекратителното определение с присъждане на разноските, които е направила по делото, в размер на пет лева за съдебно удостоверение и отчасти за осъждането на ищцата да заплати на адвоката й разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съгласно представения по делото договор за правна помощ, в размер 3547,50 лв., от поисканите 4800лв.
Въззивната инстанция намира така постановеното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. С отговора на исковата молба ответната страна е представила договор за правна помощ, в който е вписано, че такава й се предоставя от пълномощник по реда на чл.38, ал.2 ЗА, т.к. П. И. Г. е материално затруднено лице. Наличието на горната уговорка опровергава твърденията в частната жалба за липса на доказателства, че страната и адвокатът й не били уговорили безплатно представителство. Предвид, че процесуалното представителство е договорено по реда на Закона за адвокатурата, а не по реда на Закона за правната помощ, не е необходимо представяне на декларация по чл.23, ал.4 ЗПрП.
В жалбата не се оспорва наличието на предпоставки за предоставяне на безплатно процесуално представителство, а само за липса на договореност за такова. За пълнота обаче съдът сочи, че с определение № 92/16.01.2019 г . съдът е уважил молбата на П. И. Г. с правно основание чл.83, ал.2 ГПК, да бъде освободена от заплащане на такси и разноски по делото, поради липса на средства.
Относно размера на присъдения адвокатски хонорар, при определянето му предходната инстанция е съобразила цената на иска, фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия , извършени от адвоката, това, че открити съдебни заседания не са провеждани, както и етапа на прекратяване на производството и на тази база е определил размера на хонорара, позовавайки се на чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
В частната жалба размерът на хонорара се оспорва само като прекомерен. Следователно оплакванията в тази насока са изцяло неоснователни, както е преценил и първоинстанционният съд. Хонорарът на адвоката на ответната страна е съобразен с вида и броя на процесуалните действия, осъществени от него в рамките на дадените му по делото пълномощия, както и с размера на предявения иск и етапа, на който производството е прекратено, а окръжният съд напълно обосновано и правилно е приложил при тези данни разпоредбата на чл. чл.9, ал.1 вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Искането за снижаване на хонорара на процесуалния представител на ответната страна под определения от съда размер, не намира опора в закона и следва да се приеме за неоснователно.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Б. :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. С. С. , представлявана от адв. Ст. Ч. , против определение №1463/05.08.2019 г. по гр.дело № 1750/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: