Решение по дело №554/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Делото е образувано по искова молба, подадена от Ц.Г.Д. с ЕГН:**********,***, срещу Областна дирекция на вътрешните работи – Х...

Ищецът твърди, че заема длъжността полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Х.. при ОДМВР – Х... Посочва, че със Заповед №272з-825/04.04.2022г. на ВПД Директор на ОД – МВР – Х.. бил временно преназначен на длъжност „Полицейски инспектор“ V степен /ТП/ в Участък - С. към РУ – Харманли при ОД МВР – Х... След като заповедта му била връчена, Д. незабавно бил изпратен в Полицейския участък на МВР в гр.С.. Считано от 11.04.2022г. започнал да пътува ежедневно от град Х.. до град С. със собствения си автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№*******. Предвид че имал съпруга и две малолетни деца, които живеели, работели и учели в град Х.. му било невъзможно да остава да нощува на квартира в град С.. Твърди, че новите му служебни ангажименти принудили цялото семейство да промени начина си на живот, тъй като се прибирал у дома много по – късно от обикновено, поради което не можел да вземе децата от училище и детска градина, да ги води на тренировки, да им отделя време и да бъде полезен на съпругата си в домакинството. Ищеца сочи, че в службата му настъпил срив, като всичките му колеги възприели изпращането му в С. като един вид наказание спрямо него. Сочи още, че в публичното пространство и сред криминалните среди също се разчуло за преместването му, което смазало авторитетът и самочувствието му.

Ищеца сочи, че така създалата се ситуация му се отразила негативно, като същият се чувствал виновен и в безизходица, че не може да помага в грижите за децата. Разходите за ежедневно пътуване до друг град повлияли негативно и на семейния му бюджет. Заради несъгласието си с мотивите на заповедта за преназначаване в друго управление, ищецът Д. обжалвал същата пред съда. Образувано било Административно дело №344/2022г. на Административен съд - Х.., по което било постановено Решение №437/29.06.2022г., с което оспорената Заповед №272з-825/04.04.2022г. на ВПД Директор на ОД – МВР – Х.. била приета за незаконосъобразна и отменена. Решението на съда влязло в законна сила на 24.02.2023г., когато било потвърдено с Решение №2062/24.02.2023г. по АД №7225/2022 на ВАС.

Ищецът твърди, че незаконното му преназначаване в друго управление, е довело до негативи за него, свързани с претърпени имуществени щети /направени транспортни разходи в общ размер на 1410,00 лв. /, както и с неприятни от гледна точка на морала и етиката последици. Претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди се явявали пряка и непосредствена последица от издаването и превеждането в изпълнение на признатия за незаконосъобразен акт - Заповед №272з-825/04.04.2022г. на ВПД Директора на ОД – МВР – Х.., отменена с решението по АД №3442022г. на АС – Х...

С оглед категоричния отказ на Директора на ОД – МВР да заплати на ищеца причинените му във връзка със заповедта щети, не бил налице друг процесуален способ, по който ищецът да претендира обезщетяване за тях, освен предвидения в ЗОДОВ общ ред. Ищецът твърди, че са налице фактическите предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В откритото съдебно заседание на 19.09.2023г. по делото е допуснато изменение на размера на иска по отношение на имуществените щети, като същият е намален от сумата 1410,00 лева на сумата от 1354,60 лева.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1354,60 лева и за неимуществени вреди в размер на 5000,00 лева.

Ответната страна депозира отговор, в който твърди, че исковата молба е неоснователна и недоказана. Не се установявало по делото, че вследствие от нецелесъобразно приложеното преназначаване, ищецът е претърпял твърдените вреди, съответно не се доказвало наличието на причинна връзка между отменения акт и настъпилия вредоносен ефект. В случая по делото било безспорно установено, че спрямо ищеца било приложено преназначаване. С отмяната на заповедта за преназначаването бил отменен даден административен акт, като признат за незаконосъобразен, предвид което можело да се приеме, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР-Х.. по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен административен акт. Но наличието на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност, съдът следвало да приеме за недоказано. В заключените ответникът твърди, че по отношение на Областна дирекция на МВР –Х.., не били изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащият отговорността фактически състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно, че предявените срещу ОД на МВР-Х.. искове за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди се явявали неоснователни.

Окръжна прокуратура счита предявените искове за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът Ц.Д. заема длъжността полицейски инспектор V степен в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Х.. при ОДМВР – Х...

Със Заповед №272з-825/04.04.2022г. на ВПД Директора на ОД – МВР – Х.. същият е бил временно преназначен на длъжност „Полицейски инспектор“ V степен /ТП/ в Участък - С. към РУ – Харманли при ОД МВР – Х.. /л.7/.

По подадена от служителя жалба е образувано Административно дело №344/2022г. на Административен съд – Х.. и с влязло в сила решение №437/29.06.2022г. по това дело оспорената Заповед №272з-825/04.04.2022г. на ВПД Директора на ОД – МВР – Х.. е отменена като незаконосъобразна.

Докато е изпълнявал служебните си задължения в ПУ – С. Д. е подал Заявление вх.№272р-20946 от 27.09.2022г. до Директора на ОД – МВР- Х.., с което е поискал да му бъдат изплатени направените транспортни разходи от град Х.. до гр.С., считано от 12.04.2022г. до момента на подаване на заявлението. Към заявлението са приложени разходни документи.

С Писмо изх.№272р-21738/05.10.2022г. на ОДМВР – Х.. /л.16/ Директор на ОД на МВР Х.., в отговор на подаденото заявление сочи, че транспортните разходи на ищеца до гр. С. няма да му бъдат изплатени, предвид че работното му място било в границите на населените места, където е мястото на работата му, определено при възникване на служебното правоотношение. Поради това и служителят не се считал за командирован и от страна на ОД на МВР Х.. би било нарушение на законодателството да му се изплащат разноски за пътуване.

Не се спори по делото, че в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта за преназначаване, със Заповед №272з-2707/05.10.2022г. на Директора на ОД – МВР – Х.. /л. 14/ преназначаването на служителя е било прекратено, считано от датата на издаване на заповедта.

Разпитаните по делото свидетели С.Ч. и С.Д. установиха, че от момента на преназначаването си ищецът започнал да пътува ежедневно от град Х.. до град С. със собствения си автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№*******. Представени са по делото 34 броя фактури за закупувано от ищеца дизелово гориво.

По делото е прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза, вещото лицето по която е изчислило размера на средствата необходими за пътуването на ищеца от град Х.. до град С. за времето от 11.04.2022г. до 05.10.2022г. Позовавайки се на доказателствата за закупено гориво и имайки предвид модела и марката на ползвания от ищеца лек автомобил, както и предвид разстоянието между градовете в километри и броя на пътуванията, вещото лице установява, че разходваните от ищеца средствата за пътуване от град Х.. до град С. за времето от 11.04.2022г. до 05.10.2022г. са в размер на 1354,60 лева.

В съдебно заседание по делото свидетелите С.А.Ч. и С.А.Д. се разпитаха и относно обстоятелства във връзка с доказването на вида и размера на причинените на ищеца неимуществени щети.

Свидетелят С.Ч. заяви, че познава ищеца Д. от много време и е негов пряк ръководител в системата на МВР, включително е бил такъв към момента на преназначаването на служителя в друго районно управление, което станало през пролетта на 2022 година. Според свидетеля, Ц.Д. бил един от най-добрите служители на РУ - Х.. с много добри резултати и многократно награждаван за заслуги в работата си. Преназначаването му било изненадващ и неочакван факт, както за преките ръководители на служителя, така и с за самия него. Д. го приел тежко и бил много обиден от незаслуженото отношение към него. Причините за преназначаването останали непонятни за всички. В управлението се разнесли слухове, че Д. се е издънил и е направил някакво нарушение и преназначаването му е един вид наказание спрямо него. Тези слухове били понесени тежко от Д.. Самочувствието му било сринато. Преместването му създало и дискомфорт, свързан с продължително отсъствие от дома му, липса на възможности да бъде полезен за семейството си и загуба на част от свободното време заради пътуването.

Свидетелката С.Д., която е съпруга на ищеца, заяви, че преназначаването на съпруга ѝ в друго районно управление било шок за цялото им семейство. Създалата се покрай преместването му ситуация изключително затруднила нея и съпруга й, тъй като разполагали с един автомобил и имали две деца, които трябвало да се водят всяка сутрин на училище и да се прибират. Децата били на малка възраст - 9 и 11 години. Обикновено Д. откарвал децата сутрин и ги вземал след работно време, а после водел сина си на тренировки по футбол, а дъщеря си на народни танци. Св.Д. работела до късно и нямала възможност да се грижи за извънкласните занимания на децата, което наложило докато баща им отсъства от града, те да спрат да ги посещават. Д. и съпругата му не били родом от град Х.. и не можели да разчитат на помощта на свои близки. Разходите за пътуване на ищеца се отразили на семейния бюджет и причинили допълнителен стрес на него и семейството му. Фактът на преназначаването бил голям шок за Д. и го сринал емоционално. Същият месеци наред не можел да спи, наложило се да взема медикаменти за сън и успокоителни, което преди това не се било случвало. Чувствал се унизен и с накърнено самочувствие. Преди преназначаването Д. бил много отдаден на работата си и винаги работел извънредно. След случая той бил демотивиран и разочарован.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава – Глава Единадесета. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Съгласно чл.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. За да възникне право на иск за обезщетение, следва да са налице кумулативно предвидените предпоставки: да е налице вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие, и настъпилата вреда.

Вредата е отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени или неимуществени интереси на увредения, като тя е пряка и непосредствена, ако следва от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. При липсата на елемент от фактическия състав, то не може да се реализира отговорността по чл.203 от АПК във вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В настоящия случай безспорно е установена първата предпоставка – незаконосъобразна заповед на Директора на ОД на МВР - Х.., с която ищецът е преназначен на длъжност в друг град, като тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение. В този смисъл съдът приема, че е доказано наличието на незаконосъобразен акт, издаден от административен орган при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. ЗМВР не предвижда особен ред, по който да бъде реализирана отговорността за вредите, предмет на настоящото производство. Поради това по аргумент на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ същите могат да бъдат претендирани с иск по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

След преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и при тяхното обсъждане във връзка със събраните писмени доказателства и експертното заключение, съдът намира, че вследствие на незаконосъобразната заповед ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, релевантни за отговорността по ЗОДОВ – направени са разходи за пътуване, незаконосъобразната заповед е рефлектирала негативно върху личността на ищеца, предизвикала е у него отрицателни психически и емоционални преживявания. Налице е безспорно доказана причинно-следствената връзка между щетите и незаконната заповед за преназначаване на лицето, а оттам се поражда и отговорността на ответника за репарация на всички щети.

За да се определи размера на обезщетението за имуществените вреди, то следва да се отчете, че за да изпълнява служебните си задължения в гр.С., ищецът, който със семейството си живее в град Х.., е следвало да пътува ежедневно между двата града със собствения си лек автомобил. Несъмнено това пътуване е било свързано с направата на разходи от негова страна, чийто размер бе установен от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза. Ето защо, искът за обезщетяване на имуществените вреди като основателен следва да бъде уважен до доказания по делото размер от 1354,60 лева, в какъвто смисъл е и претенцията на ищеца след допуснатото нейно изменение.

За да се определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид всички факти и обстоятелства, които са от значение, с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД - продължителността на действието на заповедта до отмяната ѝ /6 месеца/, естеството на причинените на ищеца неудобства, начинът, по който самият факт на преназначаване се е отразил върху психическото и здравословно състояние на служителя, създадените за него неприятности в професионален и в личен план, уронването на авторитета му и накърняването на граденото с години в службата добро име.

Съдът намира за доказано по делото, че с оглед отмененото като незаконосъобразно преназначаване в друго населено място, ищецът е изпитвал притеснения, стрес и неудобства, като пряка последици от този акт. Безспорнно тези негативни преживявания имат характер на неизмуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение в размер по на 500,00 лева месечно или общо за шестте месеца, през които служителят е работел в друго населено място - 3000,00 /три хиляди/ лева. Този размер съдът намира за достатъчен, за да репарира претърпените от ищеца морални вреди, намиращи се в пряка връзка с незаконното му преназначаване в друго районно управление.

С оглед крайния извод за основателност на предявените искове, то ответникът следва да заплати съразмерно на уважената част от исковете разноските, търсени от ищеца съгласно представения списък на разноски и доказателствата за тях - 10,00 лева държавна такса за съдебното производство, 444,00 лева възнаграждение за вещо лице и 1000,00 лева възнаграждение за адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 01.05.2023г. Поради това, че в договора не е посочен размера на заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от исковите претенции, съдът приема, че за всяка от тях размерът на възнаграждението възлиза на сумата от по 500,00 лева. Предвид уважаването в пълен размер на претенцията за имуществени вреди, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 954,00 лв./10 лв. ДТ, 444,00 лв. възнаграждение за вещо лице и 500,00 лв. адвокатско възнаграждение./ По претенцията за неимуществени вреди разноските се изчисляват на сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение съобразно размера на уважената претенция/. Общо дължимите в полза на ищеца и в тежест на ответника разноски са в размер на 1254,00 лв.

От страна на ответника не се претендират разноски.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Областна Дирекция на МВР – Х.. ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.Д. с ЕГН:**********,***, сумата в размер на 1354,60 лева /хиляда триста петдесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пътни разходи за времето от 11.04.2022г. до 05.10.2022г., както и сумата в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменен незаконосъобразен административен акт - Заповед №272з-825/04.04.2022г., издадена от ВПД Директора на ОД – МВР – Х.., ведно с дължимата законна лихва върху всяка от сумите, считано от датата на предявяване на исковете – 04.05.2023г. до окончателното им изплащане, като предявеният иск за неимуществени щети над дължимата сума от 3000,00 лева до пълния предявен размер от 5000,000 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Х.. да заплати на Ц.Г.Д. с ЕГН:********** разноски по делото в размер на 1254,00 лева

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

	Съдия: