Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

26.05.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.04

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Росица Георгиева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КА

дело номер

51

по описа за

2022

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е депозирани касационни жалби от Община Кърджали, действаща чрез пълномощника адв.М.С./вх. № 265566/18.11.2021 г./ и адв. К.П., действаща в качеството си на особен представител на заинтересованите лица – С.А.А., Х.А.А., Ш.А.А. и Е.А.О./вх. 265651/01.12.2021 г./, против Решение № 260251/01.11.2022 г., постановено по а.д. № 1214/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е прогласена нищожността на Решение № 5678/11.05.2009 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, признаващо и възстановяващо правото на собственост на наследниците на А. А. С. от ***, по заявление с вх. № 7696/26.07.2007 г. на Ш. А. С. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. А. С.. С решението е осъдена Общинска служба по земеделие гр.Кърджали да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса и разноски в общ размер на 1 110 лв.

В двете жалби са развити идентични съображения за незаконосъобразност на решението на районния съд. Касаторите считат решението за неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Оспорват изцяло изводите на първоинстанциония съд, с които е обявена нищожността на процесното решение на Общинска служба по земеделие –Кърджали, считайки, че същите изцяло се основават на изложеното в протеста на прокуратурата и противоречат на императивни норми на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане.

Излагат съображения, че решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респективно за териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение представлявало индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростирало както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта /легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността/ и действа за бъдеще /вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС/.

По отношение на производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ следвало да се отбележи, че срокът за обжалване на издадения от ОСЗ административен акт бил 14- дневен от съобщаването му, като спазването на този срок е условие за допустимост на жалбата. Компетентен да разгледа жалбата е районният съд, като страни по делото са заявителят и ОСЗ.

Считат, че в конкретния случай първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е приел, че протестираното решение е нищожно на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Този извод се налагал от обстоятелството, че по делото не били събрани доказателства, които да установяват тежък и нетърпим от закона порок, който да възпрепятства протестираното решение да породи правни последици. В тази връзка цитират Решение № 7738 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9227 / 2017 г. на Върховния административен съд, съгласно което, за да е налице нищожност на оспорения административен акт следвало същият да е издаден при липса на материална компетентност, т.е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т.е. да съставлява „правно нищо“.

От събраните по делото доказателства се установявало, че протестираното решение било прието от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ.

Релевират доводи, че изводите на първоинстанциинния съд, че процесното решение на Общинска служба по земеделие гр. Кърджали било издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, визиращи изискванията относно набора от документи и тяхното съдържание въз основа на които ОбСЗ следва да се произнесе, и по конкретно разпоредбите на чл.11, ал.1 и чл. 13, ал.4, 5 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, и Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г., изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн., ДВ, бр.83 от 19.09.2003 г., били неправилни и изцяло погрешни. В тази връзка сочат, че производството по искането за издаване на удостоверение и скица било междинно спрямо производството по възстановяването или не на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановявала решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.13 а от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 и ал. 3 на чл. 11 били посочени, кои имоти и спрямо кои части от тях се провежда възстановяването. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в случаите когато се искало възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11 /ППЗСПЗЗ/ към молбата се прилагали удостоверение и скица от техническата служба на общината със съдържание, уредено в ал. 5 и 6, вкл. с изискване да съдържат определяне на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване. Застроената част, съгласно чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определяла служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба се одобрявали със заповед на кмета на общината и се обжалвали по реда на АПК.

Спорният по делото въпрос, имащ значение за преценката за нищожност на протестираното решение, бил: налице ли са били предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за издаване на документи, от значение за приключване на реституционна процедура пред ОбС Земеделие гр. Кърджали, а именно — скица и удостоверение за 17-те имота, подробно описани в решението, представляващи бивши земеделски земи.

Считат, че от мотивите на ТП № 2/03.04.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и от разпоредбата на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ било видно, че удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ се издавали от техническата служба на общината при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се намират в границите на урбанизираните територии.

В този смисъл неправилни и незаконосъобразни се явявали изводите на Кърджалийския районен съд, че ОбСЗ е следвало да се произнесе след представяне на удостоверение, издадено от главния архитект на общината и че единствено компетентен да подписва тези удостоверения бил главният архитект на община Кърджали. Правомощията на главния архитект били уредени в изричен закон - ЗУТ, който нямал отношение към протестираното решение. С други думи, законът не поставял изрична забрана пред кмета на общината да издаде удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите били необходими на органа по поземлената собственост, дотолкова да разполага с данни за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земи, техните граници, площ и др. данни.

Сочат, че неправилни били и изводите на районния съд, че релевантните удостоверенията и скици били с невярно съдържание, в частта им относно собственика на възстановяваните имоти, понеже в тези удостоверения и скици за собственик е било посочено лице, което не е било собственик на имотите. Следвало да се има предвид, че законодателят не бил предоставил правомощия на кмета на община Кърджали да решава, кой е собственик на имотите, чиято реституция се иска. Това правомощие било предоставено изцяло на ОбСЗ - Кърджали, пред когото би следвало да се установява и доказва собствеността върху бившите земеделски земи, а при спор за материално право спорът следвало да се отнесе пред съда по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

На следващо място излагат съображения за необоснованост и неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че имотите, предмет на обжалваното решение били записани в регистъра на бившите имоти / в имотния регистър, разписния списък / на името на наследниците на А. А. С., което означавало, че е бил съставен официален документ с невярно съдържание, тъй като в него са били удостоверени неверни обстоятелства относно собствеността на имотите по регистрите в общината. В този смисъл решението на съда се основавало изцяло на заключението на вещото лице, което не притежавало необходимата компетентност да отговори на поставените задачи, съответно да изготви заключение по делото. Нормативните изисквания за лица, правоспособни да изпълняват дейности по геодезия, картография и кадастър, били уредени в глава втора, чл. 16 и сл. от ЗККИР, като за да бъде правоспособно дадено лице по геодезия, по картография или по кадастър, то следвало да има завършено виеше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен магистър-инженер или призната професионална квалификация по геодезия по реда на Закона за признаване на професионалните квалификации, ако е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария - чл. 1/, ал. 1, т. 1, б.„а" от ЗКИР.

Предвид изложеното и след като първоинстанционния съд бил обосновал решението си със заключение на вещо лице, което не притежавало нормативноизискуемата компетентност да отговори на поставените въпроси по предмета на спора, то съдът бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, респ. постановил е незаконосъобразен акт, което било самостоятелно основание за отмяната му и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

На следващо място оспорват изцяло изводите на съда, че по отношение на всеки един от 17 имота, съгласно данните от регистър на имотите на бившите собственици на гр. Кърджали, създаден по данните от „***“ от 1949/1950 г., били отразени неверни обстоятелства, респ. налице било съставяне на официални документи с невярно съдържание, тъй като същите не намирали опора както в закона, така и в доказателствата приобщени по делото. В тази връзка сочат, че регистър „*** от 1949/1950 г. не бил официален регистър, който е третиран от закона.

Излагат съображения ,че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план и номера и размера на имота според кадастралния план. Т е. от гледна точка на закона, меродавния регистър, въз основа на които следвало да се извлекат данни, бил кадастралния план.

Въвеждат доводи, че удостоверението и скицата са официални документи, актове, установяващи факти с правно значение и са важна част и необходимо условие, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за издаването на решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на правото на собственост. Именно въз основа на удостоверението и скицата но чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и отразените в тях данни се постановявало решението на ОСЗ.

Оспорват като неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че протестирането решение било издадено в несъответствие с целта на закона - да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали/чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ/.

Отделно от горното сочат, че повече от 12 години никой не бил оспорвал собствеността на наследниците на А. А. С. върху имотите, възстановени с протестираното решение. Освен това считат, че в конкретния случай били изтекли всички законови срокове по смисъла на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.  

В заключение, считат, че районният съд не бил изследвал изцяло и не бил направил пълен фактически и правен анализ на всички относими и свързани с предмета на спора обстоятелства. В тази връзка не бил отчел и разграничил правомощията на кмета на община Кърджали и правомощията на главния архитект на Общината.

С тези пропуски на съда съществено били нарушени съдопроизводствените правила. Необсъждането, съответно незадълбоченото обсъждане на всички доказателства, в тяхната цялост се явявало процесуално нарушение, което като последица било довело и до необоснованост на решението.

Молят съда да отмени Решение № 260251 от 01.11.2021 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по а. д. № 1214/2019 г., като неправилно  е незаконосъобразно.

При условията на евентуалност молят съда да отмени Решение № 260251 от 01.11.2021 год. на Районен съд - Кърджали, постановено по а. д. № 1214/2019 г. и върне делото за разглеждане от друг състав на съда.

По депозираната касационна жалба от заинтересованите страни е постъпил писмен отговор от Община Кърджали, в който са изложени доводи за основателност на жалбата, респ. за необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът Община Кърджали, чрез пълномощника адв.М.С., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Зантересованите страни, чрез адв. К.П. поддържат изцяло касационната жалба по въведените в нея доводи.

Ответникът – Общинска служба по земеделие гр.Кърджали, не изпраща представител.

Ответникът – РП – Кърджали, ТО – Ардино, не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали, прокурор Г., излага доводи, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на въведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка за допустимост на обжалваното решение, настоящият касационен състав намира, че е налице основание за отмяната му, поради допуснати от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В тази връзка производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по протест от прокурор при Районна прокуратура гр. Кърджали, ТО – Ардино, с който се иска обявяването на нищожност на Решение № 5678/11.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр.Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, на наследниците на А. А. С. от ***, по заявление с вх. № 7696/26.07.2007 г. на Ш. А. С. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. А. С.

Видно от съдържанието на процесното решение със същото е възстановено правото на собственост на наследниците на А. А. С. в съществуващи стари реални граници на 23 бр. недвижими имоти – находящи се в землището на ***. Решението е постановено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколи № 170/09.08.1993 г., въз основа на Удостоверение за наследници № **/*** г. и представените удостоверения по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и скица за всеки един от имотите.

Видно от мотивите на обжалваното Решение № 260251/01.11.2021 г., постановено по а.д. № 1214/2019 г. на Районен съд – Кърджали, съдът е обявил протестираното Решение № 5678/11.05.2009 г. за нищожно, излагайки следните мотиви и доводи:

„От приложената по делото в оригинал преписка на ОбСЗ-Кърджали по издаване па процесното решение №5678/11.05.2009г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, която преписка е образувана по заявление с вх. № 7696/26.07.2007г. на Ш.А.А. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. А. С., *** се установяват редица закононарушения, които са толкова съществени и непоправими, че водят до единственото и категорично заключение за нищожност на процесното решение. На първо място процесното решение е подписано за началника на комисията К. А. със запетая, като не става ясно кой е подписал за началника на комисията по издаване на пропесната заповед със запетая, респективно не се представя заповед за оправомощаване на такова лице. Тоест налице е незаконен състав на комисията, издала процесната заповед. Независимо от това, по делото се констатират и други съществени нарушения на закона, които на самостоятелно основание водят до нищожност на атакуваното решение.

Решение № 5678/11.05.2009г. на Общинска служба по земеделие гр.Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, признаващо и възстановяващо правото на собственост на наследниците на А. А. С. е незаконосъобразно, на оси. чл. 146 т. 4 и т. 5 АПК, нищожно :

-Като издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, визиращи изискванията относно набора от документи и тяхното съдържание въз основана, на които ОбСЗ следва да се произнесе, и по конкретно разпоредбите на чл.11,ал.1 и чл. 13,ал.4 ,5 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, и Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003г.,изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн.ДВ,бр.83от 19.09.2003г, Съгласно посочените разпоредби, ОбСЗ е следвано да се произнесе след представяне на удостоверение ,издадено от главния архитект на общината. Последното не е било издадено от главния архитект и това е било видно от самия документ, доколкото пред длъжността е поставена запетая, индиция, че документа не е подписан от главния архитект, нито в удостоверението фигурира името на главния архитект на Общината. При това положение Общинска служба Земеделие е следвало да изиска надлежно удостоверение или да откаже възстановяването на правото на собственост, и изключи от набора документи подлежащи на преценка издаденото удостоверение. Произнасяйки се въз основа на същото ОбСЗ е нарушила материал ноправнитс разпоредби и е постановила един незаконосъобразен акт. Решението е постановено, при привидност за наличие на предпоставките, визирани в посочените разпоредби ,т.е при пълна липса на предпоставките на материалния закон. При този видим порок на удостоверенията Общинска служба по земеделие административния орган не е имал право ,нито задължение да издаде административния акт- процесното решението.

 Решението на Общинската служба по земеделие за възстановяване на правото на собственост върху посочените имоти в границите на урбанизираните територии са нищожни, като постановени въз основа на удостоверенията и скиците с невярно съдържание, в частта им относно собственика на възстановяваните имоти:в тези удостоверения и скици за собственик е посочено лице което не е било собственик на имотите .

Решението е нищожно и като постановено въз основа на удостоверения, подписани от кмета на община Кърджали .вместо от единствено компетентния да ги подписва главен архитект на община Кърджали, което означава, че удостоверенията ,които също са индивидуални административни актове ,са нищожни .като издадени при липса на компетентност въз основа на тях е постановено процесното решение на Общинската служба по земеделие, което за това също е нищожен ИАА.Решението е издадено без правно основание, основано на друг нищожен административен акт.

-Като издадено в несъответствие с целта на закона.решението с постановено в пълно несъответствие с целта на закона -да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали / чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ /, а лицата, на -шито наследници с процесното решение на Общинската служба по земеделие са били възстановени земеделските земи, никога не са ги притежавали, т.е. постигната е друга цел, различна от законоустановената в ЗСПЗЗ.“

Настоящият касационен състав намира, че в обжалваното решение не са изложени мотиви във връзка с релевантните факти за преценката относно нищожността на процесното Решение № 5678/11.05.2009 г. на Общинска служба по земеделие гр.Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, на наследниците на А. А. С. от ***, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На практика, въведените в решението на съда мотиви, представляват копие на протеста на прокуратурата, без да са обсъдени конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които е обоснована нищожността на протестираното решение, предмет на производството. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му.

Във връзка с горното на първо място следва да се отбележи, че съставът на районния съд, приемайки, че протестираното решение не е подписано началника на ОСЗ – Кърджали, е изложил съвсем схематични мотиви в тази връзка, задоволявайки се до посочи/на л. 5, стр. 2 от решението/ единствено, че е неясно кой е подписал решението, респ. касаело се за незаконен състав на комисията. По никакъв начин съдът не е изследвал обстоятелството дали Решение № 5678/11.05.2009 г. е подписано от началникът на ОСЗ – К. А. или от друго лице, както и в какво качество е положило подписа си това лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ/в релевантната на нормата редакция с ДВ, бр. 31/2003 г./, решенията на общинските служби по земеделие във връзка с възстановяването на собствеността и обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани се подписват от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“ служители от службата. Анализът на цитираната норма обоснова изводът, че липсата на подпис на председателя на колективния орган, издал процесния акт, представлява особено съществено нарушение на неговата форма, както и липса на валидно волеизявление на колективния административен орган, издадено в упражняване на неговите властнически правомощия при изпълняване функции на държавно управление. Този порок, в случай, че е налице, засяга в особено тежка степен законността на административния акт, която води до неговата нищожност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир, обявявайки го за нищожен.

Предвид това районният съд е следвало да изследва обстоятелството, кое лице е подписало процесното решение на ОСЗ – Кърджали за началник на службата и случай, че това лице не е посоченото в титулната част на решението /К. А./, да издири и събере доказателства, в какво качество е действал подписалият решението, респ. по силата на упълномощаване, по силата на заместване на титуляра или без да са му били делегирани правомощия. След като събере всички релевантни доказателства относно лицата, подписала протестираното решение, съдът следва да извърши анализ на същите и изложи мотивите си дали решението е подписано от изискуемия по чл. 60а от ППЗСПЗЗ състав на ОСЗ, след което да прецени дали е налице валиден административен акт, респ. налице ли е основанието за прогласяването му за нищожен поради липса на компетентност на издалите го лица.

На следващо място касационният съд намира за необходимо да посочи, че Удостоверението и скицата по чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ се издават от техническата служба на общината при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се намират в границите на урбанизираните територии. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ тези земи се възстановяват в съществуващи реални граници. Ето защо, органът по поземлената собственост следва да разполага с данни за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земи, техните граници, площ и др. данни. Въз основа на решението на кмета за определяне на застроената част, техническата служба на общината издава удостоверение по чл. 13, ал. 5 и скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Както вече бе посочено, двата документа установяват част от релевантната за възстановяване на собствеността информация: нанесен ли е имотът в кадастралния план, под какъв номер и с каква площ, какви са границите и регулационният му статут, каква е застроената част и др. Техническите изисквания за издаването им са определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството в изпълнение на нормативното му задължение по чл. 13, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Същите са въведени в заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г. В т. 1.3 от която е посочено, че удостоверението съдържа данните по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Задължително към удостоверението се прилага и скица. Образците на удостоверението и скицата и данните, които следва да залегнат в тях, са представени съответно в приложение № 1 и № 2 към заповедта. Съдържанието на двата образеца сочи, че документите трябва да бъдат подписани от изготвилите ги лица и от главния архитект. Това показва, че издаването на двата документа от техническата служба и главния архитект е част от дейността на администрацията и извършването от нея административно обслужване. Волеизявлението на кмета е във връзка с тяхното издаване, респективно отказа за това.

Горното обоснова извода, че цитираната заповед въвежда единствено техническите изисквания за издаването на удостоверенията по  чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, като по силата на компетентна да издава удостоверенията е техническата служба към общината. Районния съд не изложил никакви на какво основание е обосновал извода си, че процесните удостоверения са издадени от некомпетентен орган и съответно е извършил преценка, че именно поради това протестираното решение се явява нищожно. Отразено е единствено: „съгласно посочените разпоредби, ОбСЗ е следвало да се произнесе след представяне на удостоверение, издадено от главния архитект… ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не съдържа разпоредба, която определя като компетентен орган да издаде удостоверението по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ главния архитект на общината, поради което и с оглед мотивите на съдебния акт, то неясно е на кое основание съдът е приел нищожност на удостоверението. Следва да се посочи, че удостоверението по чл. 13, ал. 5 не е индивидуален административен акт, тъй като е част от производството по възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ, приключваща с индивидуалния административен акт – решението за възстановяване, поради което и по арг. от чл. 21, ал. 5 от АПК, удостоверението не представлява индивидуален административен акт.  Предвид това удостоверението не би могло да бъде нищожно, а като документ би могло да бъде истински, неистински, с невярно съдържание и т.н.

Неясно и поради какви съображения е прието от състава на първоинстанционния съд, че след като процесните удостоверения били с невярно съдържание, то това обосновавало нищожността на протестираното решение. От обстоятелството дали в посочените доказателства – удостоверения и скици, са отразени действителни обстоятелства относно собствеността на съответния имот не може да се обоснове нищожност, респ. валидност или не на решението за възстановяване. Следва да се отбележи, че коментираните в протеста и решението на съда удостоверения, представляват официални свидетелстващи документи и като такива се ползват с материална доказателствена сила, че удостовереното в документа отговаря на действителното фактическо положение, обвързваща всички органи, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на издателя на документа, са се осъществили така, както се твърди в документа, докато тя не бъде опровергана чрез доказване на тяхната невярност. В този смисъл, твърдението, че официалният документ е с невярно съдържание, подлежи на оспорване пред съда, тъй като материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи важи спрямо всички и ползва всички. В заключение, ако се установи в съдебен процес, че процесните горепосочените доказателства са с невярно съдържание, то това евентуално би било имало значение за някакъв спор относно материално право, респ. относно правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на решението за възстановяване, но не и относно валидността на решението, респ. относно нищожността му.

Постановилият обжалваното решение състав на Районен съд – Кърджали не е извършил самостоятелна преценка на относимите за спора норми на ППЗСПЗЗ, както и не е осъществил анализ на представените и релевантни към предмета на делото доказателства. По същество са изложени идентични с въведените в протеста на прокуратурата доводи за незаконосъобразност на  Решение № 5678/11.05.2009 г., без да са изложени мотиви, дали същото е издадено при липса на материална компетентност или страда от толкова тежки и нетърпими от закона пороци, които да водят до неговата нищожност.

И най-накрая, но не на последно място следва да се отбележи, че съдът е назначил вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което вещо лице не е компетентно да даде заключение по поставените въпроси. В този смисъл според касационния състав е следвало за вещо лице да бъде назначено такова със специалност геодезия, а не вещо лице строителен инженер, каквото в случая е изготвило и представило заключение по експертизата, очевидно възприета от районния съд, но без за това да са изложени мотиви в решението. В мотивите на обжалвания акт – л. 237, стр. 2 от делото, е посочено, че в заключението с вещите лица, извършили съдебната комплексна тройна техническа експертиза, сочели, че имотите със съответните номера по издадените удостоверения и скици не били записани в регистър воден синдикат на името на наследниците на лицата, фигуриращи в удостоверенията и скиците. Тройна комплексна експертиза в производството пред районния съд не е назначавана по делото, поради което е неясно, какво конкретно е имал предвид съда.

Най-накрая следва да се отбележи, че с решението си първоинстанционният съд е обявил нищожността на протестираното решение, като е изложил някакви съображения, касаещи единствено 17 бр. от общо възстановените с решението 23 имоти-ниви. Неясно е, каква е преценката на съда за решението, в останалата му част, а именно за останалите 6 бр. имоти, предмет на възстановяване, тъй като липсват каквито и да са съображения за издадените удостоверения и скици по отношение на тези имоти.

С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че районният съд не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на твърденията на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи относно релевантните по делото обстоятелства опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност, тъй като съдът дължи произнасяне по въведените от страните съображения относно законосъобразността/нищожността/ на оспорения акт, независимо от това дали са основани на нови доказателства или на такива, които са били представени от страните по делото, съответно със жалбата и отговора на същата.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. В случаите, когато първоинстанционният съд обявява нищожността на издаден индивидуален административен акт по ППЗСПЗЗ, съдът следва да изрично да посочи основанията, поради които приема, че е налице нищожност, което не е сторено в мотивите на оспореното решение. Липсата на такова произнасяне от първоинстанционния съд води до процесуална недопустимост настоящия касационен състав да се произнесе по въведените доводи в касационната жалба, тъй като произнасянето по същите за пръв път в касационната инстанция, би лишило страната от една съдебна инстанция.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при допусната съществено нарушение на съдопроизводствените, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кърджали, който при разглеждане на жалбата следва да извърши самостоятелна преценка на относимите за спора норми на ППЗСПЗЗ, да осъществи анализ на представените и релевантни към предмета на делото доказателства, след което да се произнесе по валидността на протестираното решение, съобразявайки се със задължителните указания по тълкуването и приложението на закона, дадени в мотивите на настоящето решение.

Предвид горното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено изцяло Решение № 260251/01.11.2021 г., постановено по а.д. № 1214/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали, като делото бъде върнато за произнасяне от друг състав на съда, съобразно дадените указания.

На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при постановяване на решението си районния съд следва да се произнесе и за разноските за водене на делото в касационния съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 260251/01.11.2021 г., постановено по а.д. № 1214/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на дадените в мотивите на касационното решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.