Р Е Ш Е Н И
Е № 177
гр. Пловдив,
16.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 02.12.2019
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6212 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по
искова молба от С.Х.Р. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с която е
предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми – 108.42 лева, представляваща съответстващото на
наследствения му дял задължение в общ размер на 542.08 лева,
стойността на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода,
съгласно констативен протокол № 609 от 15.01.2010 г. спрямо н. му Х. Х. Р., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15116/2010 г. по
описа на ПРС и изпълнителен лист от 11.11.2010 г, по който е образувано ***.
В исковата молба се твърди, че заповедта
е издадена срещу н.
на ищеца, който след нейното издаване е починал. По изпълнителния лист са
образувани последователно две ***
– едно при *** през
2010 г. и след това през 2017 г. при
***. Твърди се, че вземанията по заповедта са
погасени по давност в хода на изпълнителните производства, тъй като не са били
предприемани изпълнителни действия. В тази връзка е предявен иска. Претендира
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр.
с чл.124, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че срещу него /негов н./ е издаден изпълнителен
лист за посочените суми, че ответното дружество се е легитимирало като кредитор
за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти,
в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна
давност за остатъка от дължимата главница. В тежест на ответника е да докаже
съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения
в закона давностен срок.
Между страните е безспорно, че
ищецът е н. по закон на Х. Х. Р., спрямо
когото е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15116/2010
г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист на 11.11.2010 г. в полза на
„ВиК“ ЕООД за сумата в размер на 542.08 лева, стойността
на неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода, съгласно
констативен протокол № 609 от 15.01.2010 г., законна лихва от 30.09.2010 г. до
изплащане на вземането и 75 лева – разноски за заповедното производство, както
и че въз основа на изпълнителния лист е образувано ***, а в последствие и ***. Няма спор, че припадащата се на ищеца като задължение сума, като наследник
на Х. Х. Р., е в размер на 108.42 лева.
Между страните няма спор, че
Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 15116/2010 г. по описа на ПРС е влязла в законна сила най-късно на 11.11.2010 г., на
която дата е издаден изпълнителен лист.
Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е
предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по
отношение на тях е приложима давността по чл. 111,
б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този смисъл са
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В исковата молба не са изложени твърдения давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство, поради
което съдът следва да обсъди спирането и прекъсването на давността от момента на издаване
на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, на което
именно се позовава ищеца по делото.
Съгласно чл.116
б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното
тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността, както и действията, с които давността не се
прекъсва.
От издаване на
изпълнителния лист – 11.11.2010 г. до датата на образуване на първото *** с
молба от 07.12.2010 г. не е изтекъл
предвидения в закона тригодишен давностен срок за погасяване на вземането по
издадения изпълнителен лист. Подаването на тази молба, предвид разясненията, дадени в мотивите
по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е прекъснало давността, доколкото в молбата кредиторът „ВиК“ ЕООД е възложил на ***, по реда на
чл.18 ЗЧСИ, извършване на всички изпълнителни действия.
Следващото действие, които съдът приема, че прекъсва давността е извършено
доброволно плащане от длъжника Х. Х. Р. на сумата от 75 лева, на 22.12.2010 г. /л.115/, но давността не
е прекъсната за цялото вземане, доколкото липсва изрично признание за дължимостта
на цялото вземане от длъжника, а само за платена сума в размер на 75 лева, с
която са покрити разноски по делото.
В периода от образуване на изпълнителното дело 07.12.2010 г. до неговото
прекратяване на 01.02.2017 г. /л.119/ не са извършвани каквито и да било
действия по принудително изпълнения, които да са довели до прекъсване на
давността. Давността за главницата е изтекла безпрепятствено на 08.12.2013 г. Съдът
не може да приеме тезата на ответника, че в случая не се касаело за регулярна
доставка на услугите, предоставяни ответника, доколкото липсвало измервателно
устройство – водомер в имота на длъжника, поради което не е приложима кратката
3-годишна давност, а общта – 5-годишна. Облигационното отношение между ВиК и
потребителите възниква с присъединяване на ползвателите към водопроводната
система на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД потребителят е обвързан от
общите условия на дружеството. Обстоятелството,
че в имота на потребителя липсва водомер е относимо към начина на начисляване
на количествата вода, а не до характера на предоставяната услуга, като
повтаряща се през определен период от време. Дори и да се приеме тезата на
ответника, че в случая вземанията се погасяват не с кратката 3-годишна, а
общата 5-годишна давност, то и тази давност е изтекла – на 08.12.2015 г.
С оглед изложеното към датата на образуването на новото ***– 04.10.2017 г.
вземанията за главница са погасени по давност. В този случай са без значение
извършваните по това изпълнително дело изпълнителни действия.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се
пораждат за ищеца, който е направил своевременно искане в тази насока. Ищецът е направил следните разноски по делото – 50 лева – платена
държавна такса и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното
плащане на което е представена разписка /л.9/, които следва да бъдат присъдени
в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Р., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л., сумата в размер на 108.42 лева, представляваща съответстващото на наследствения му дял
задължение в общ размер на 542.08 лева, стойността на
неплатени суми за консумирана питейна и отведена канална вода, съгласно
констативен протокол № 609 от 15.01.2010 г. спрямо н. му Х. Х. Р., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15116/2010 г. по
описа на ПРС и изпълнителен лист от 11.11.2010 г, по който е образувано ***, като погасена по давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от у. С. Л. ДА ЗАПЛАТИ НА С.Х.Р., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 350 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ