№ 51
гр. Русе, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Светослав Т.
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Светослав Т. Въззивно гражданско дело №
20224500500749 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Д. П., чрез пълномощника му адв. Д. С. – АК – Русе,
против решение № 260026/08.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 381/2019 г. на Русенския
районен съд, с което е осъден да заплати на Т. В. П. сумата в размер на 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, ведно със
законната лихва, считано от 02.07.2018 г. до окончателното плащане, както и направените
разноски за производството.
Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Сочи се, че размерът на присъденото на ищцата обезщетение не съответства на
действително претърпените от нея вреди и като такъв се явява несправедлив. В нарушение
на процесуалните правила и при липса на правно основание за това, първоинстанционният
съд отделил в отделно производство материалите по предявения от ответника иск срещу
участващото по делото трето лице помагач Застрахователна компания „Олимпик“.
Претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд или решаване спора по същество и уважаване на предявения
иск до размер на сумата от 500 лева. Иска се и присъждане на направените разноски за
производството.
Ответницата по жалбата Т. В. П. не е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК. В
1
молба –становище, подадена преди съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице помагач Застрахователна компания „Олимпик“ не изразява становище по
жалбата.
Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно
правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно
решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение
на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора. Определението, с което е
разделено производството по предявения обратен иск от ответника И. Д. П. срещу
застрахователя по действащия към момента на произшествието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ не прегражда по-нататъшното развитие по този иск и не подлежи
на инстанционен контрол по отношение на своята правилност и целесъобразност. Липсва
твърдяното във въззивната жалба процесуално нарушение водещо до недопустимост на
обжалваното решение, тъй като преценката дали съвместното разглеждане на исковете ще
бъде значително затруднено е предоставена на съда, който ги разглежда.
Производството по делото е образувано по искова молба от Т. В. П. срещу И. Д. П., с
която е предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от деликт неимуществени вреди изразяващи се
в болки, страдания и дискомфорт, ведно със законната лихва от деня на увреждането –
02.07.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
На 02.07.2018г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 494/132
за настъпило на същата дата, в 18:20 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Хан Крум“ с
улица „Проф. Асен Златаров“ ПТП, при което лек автомобил с ДКН Р**** КВ, управляван
от И. Д. П. блъска пресичащият кръстовището пешеходец Т. В. П.. В протокола е посочено,
че произшествието е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който е нарушил
правилата за предимство и блъска ищцата, пресичаща върху обозначена пешеходна пътека.
За произшествието е съставен АУАН № 566972/02.07.2018г. за извършено нарушение на
2
чл.119, ал.1 ЗДвП и на И. Д. П. е наложено наказание глоба с НП № 18-1085-
002276/31.08.2018г., необжалвано и влязло в законна сила на 07.11.2018г.
От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно-
медицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП Т. В. П. е получила следните
травми: охлузвания на десен лакът, охлузване на ляво коляно, оток на ляв глезен и
кръвонасядане на ляво ходило. Пълното възстановяване при подобен тип увреждания
настъпва в рамките на около 10-15 денонощия според вещото лице.
Повече от 5 месеца след произшествието, ищцата е посетила специалист по психиатрия
и съдебно психиатрия, като в резултат на извършения преглед е съставена медицинска
оценка, която е приобщена към доказателствата по делото. В показанията на разпитания по
делото свидетел И.Г.Я. се твърди, че след инцидента ищцата изпитвала стрес, не можела да
спи и споделяла, че сънува ПТП-та. Свидетелят потвърждава посещението от ищцата при
психиатър и извършения преглед. Твърди още, че след този случай ищцата спряла да ходи
пеша на работа.
При така установените факти, районният съд правилно е приел, че са установени
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД и е присъдил обезщетение за претърпените
от ищцата неимуществени вреди в размер на 2000 лева, който е приел за съответстващ на
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В ППВС №4/68 г. е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на причинените телесни и психични увреждания, както и
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други
страдания и неудобства.
Доводите на въззивника за несправедлив размер на определеното обезщетение за
неимуществени вреди не се споделят от настоящия състав на съда. Размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди правилно е определен при съобразяване не само на
вредите от физическите увреждания, но и при отчитане на събраните писмени и гласни
доказателства за увреждания на психиката на ищцата в резултат на произшествието, при
което е пресичала на обозначена пешеходна пътека – в продължителен период след
инцидента изпитвала стрес, не можела да спи, споделяла, че сънува ПТП-та, спряла да ходи
пеша на работа, което наложило и консултация със специалист по психиатрия през м.
декември 2018г. Показанията на свидетеля И.Я.Г. следва да бъдат кредитирани при
условията на чл.172 ГПК - преценени с оглед всички данни по делото и предвид възможната
му заинтересуваност от изхода от спора. Свидетелят разказва за пряко и непосредствено
възприети факти и обстоятелства, показанията са последователни, логични и
непротиворечиви, като съответстват на приетите по делото доказателства. Представената с
исковата молба медицинска оценка няма характер на заключение на вещо лице, но същата
3
удостоверява посещението при специалист по психиатрия през м. декември 2018г. от
ищцата и споделените от нея оплаквания и причини за консултацията.
Решението не страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да
бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя. Доколкото насрещната страна не е направила искане за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция и не е ангажирала доказателства за извършване на
такива, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260026/08.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 381/2019 г.
на Русенския районен съд.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач Застрахователна
компания „Олимпик“ АД, Кипър, чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон
България“ КЧТ, ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 102, бизнес център Белисимо, ет.2, ап.22.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4