Решение по дело №1810/2023 на Административен съд - Бургас

Производството e по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от М. Т. М., [ЕГН], с адрес затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с необходимост от лечение, за периода 13.06.2023г. – 25.09.2023г., ведно с мораторната лихва в размер на 762,91 лева и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че за посочения период затворническата администрация на Затвора Бургас не е изпълнила задължението си да му осигури адекватно и ефективно медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Заявява, че на 07.05.2023г., вследствие нанесен побой и опит за грабеж спрямо него, М. е претърпял хирургично увреждане на долната челюст – счупването и на места, заради което му е била направена операция. След задържането му под стража заради кражба ищецът е следвало да бъде конвоиран до Окръжен съд – Бургас, като при рязък завой на служебния автомобил М. се е блъснал и наранил счупената си челюст, тъй като бил с белезници и липсвало обезопасителни колани на седалките. След тази случка ищецът е бил извозен до [населено място], където лекуващият лекар е дал становище, че трябва да му бъдат поставени скоби на зъбите, за да зарасне челюстта правилно, но това не се случило. В. М. е бил заведен до [жк], [населено място], за да му направят панорамна снимка. Докторът, който го е прегледал - д-р М., дал становище за необходимост от оперативно лечение. Тъй като администрацията на затвора не предприела необходимите действия в тази връзка, челюстта на ищеца е започнала да зараства накриво и му е било трудно да се храни. В исковата молба е заявено, че след настаняването му в 6-^та група в корпуса на затвора, М. е бил оставен без медицинско наблюдение и лечение близо месец, през което време търпял ежедневни болки, а травмата му прогресирала. Единствените лекарства, които му били осигурявани в дните, когато болките били непоносими, били аналгин и темпалгин. Посочените вреди оценява в размер на 20 000 лева и претендира обезщетяването им.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа исковата претенция и претендира за уважаване на исковата молба в пълен размер. Счита, че е налице нарушение на чл.3, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в липса на медицинско обслужване, доколкото не били изпълнени назначенията на медицинските специалисти за извършване на оперативно лечение.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], редовно призован, не се явява. В представен по делото отговор на исковата молба, чрез процесуален представител юрисконсулт Ч., оспорва исковата претенция (л.35-38). Заявява, че предявеният иск е допустим, но не е основателен, тъй като не са представени доказателства за реално претърпени и установени от ищеца неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че в Затвора Бургас не е било оказвано лечение на ищеца, а напротив, за сметка на затвора на М. били осигурени изследвания при външен специалист и контролен преглед в УМБАЛ „Св. М.“ - [населено място]. Поради това счита, че претенциите на ищеца за нарушаване на правата му са неоснователни и не обосновават ангажиране на отговорността по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. С писмения отговор се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

1. ФАКТИТЕ:

Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди касае периода 13.06.2023г. – 25.09.2023г.

Според представена по делото медицинска справка от 12.12.2023г., подписана от д-р Г. (л.41), М. Т. М. е постъпил в Ареста на Затвора Бургас на 15.06.2023ч. с твърдение, че имал фрактура на долна челюст и му е било проведено оперативно лечение в УМБАЛ „Света Марина“ [населено място]. Документи, удостоверяващи извършване на такава операция, не са били представени от страна на ищеца.

В деня на постъпването му в ареста, на М. бил проведен дентален преглед и същият е бил насочен към лицево-челюстен хирург.

След проведени многократни телефонни разговори с лечебното заведение било установено, че на 04.05.2023г. ищецът е бил опериран, като на 06.06.2023г. е следвало да се яви за сваляне на шините. От последващ разговор със задържания се установило, че същият не се е явил на преглед предвид липсата на финансови средства.

Поради самоволното напускане на лечебното заведение М. не е получил епикриза, а същата е била изискана с писмо от началника на Затвора Бургас.

В епикризата, издадена от УМБАЛ „Света Марина“ Е. – Варна (л.42), е посочено, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 04.05.2023г. и изписан на 09.05.2023г. с окончателна диагноза fractura mandibulae bilateralis, по КП №231 „Лечение на фрактури на лицевите и челюстните кости“.

Като дата на операцията е посочено 05.05.2023г., а съгласно оперативен протокол №279 била извършена закрита репозиция на фрагментите на долна челюст в правилно анатомично положение и тяхната фиксация чрез прилагане на бимаксиларни шини. Посочено е, че на 06.05.2023г. била поставена еластична бимаксиларна фиксация, която на 09.05.2023г. била сменена с твърда фиксация.

В медицинската справка е посочено, че с издаден талон №119/21.06.2023г. (л.67) ищецът бил насочен към рентгенова лаборатория в [населено място] за провеждане на панорамна снимка, заплатена от бюджета на Затвора Бургас, като същата била проведена на 27.06.2023г. (л.112).

На 27.06.2023г. от медицинския център към затвора било издадено направление за консултация в УМБАЛ „Света Марина“ – [населено място] за провеждане на контролен преглед в кабинета на д-р Д. – лицево-челюстен хирург (л.68).

На 06.07.2023г. в 13:30ч. ищецът е бил конвоиран с транспорт на затвора до УМБАЛ „Света Марина“ – [населено място] за прегледа при д-р Д.. След проведения дентален преглед била назначена екстракция на 48-ми долен зъб при амбулаторни условия и осъществяване на лицево-челюстна фиксация до възстановяване на захапката (л.68, гръб).

Видно от медицинската справка, на 13.07.2023г. била извършена екстракция на горепосочения зъб от д-р Г., като били пристегнати шините на долната челюст. На ищеца била назначена антибиотична и болкоуспокояваща терапия.

На същата дата М. попълнил декларация, в която саморъчно вписал, че желае доброволно да се лекува в Затвора Бургас при стоматолога на затвора д-р Г., който е посещавал и друг път; използвал е неговите услуги и е доволен от тях (л.71).

На 17.07.2023г. шините отново били пристегнати.

На 31.07.2023г. бил проведен повторен дентален преглед при д-р Г., като към този момент състоянието му било преценено като стабилно. Такъв преглед му е бил проведен и на 03.08.2023г., когато също е било констатирано стабилно състояние, без особености.

С медицинско направление/искане от 09.08.2023г. (л.78) ищецът е бил насочен в УМБАЛ „Света Марина“ – [населено място] за контролен преглед след проведено лечение, назначено от д-р Д.; на 15.08.2023г. - за панорамна снимка на горна и долна челюст, както и за преглед при д-р М. в стоматологичния му кабинет в [жк], [населено място].

След проведения контролен преглед от д-р Д., на 15.08.2023г. на М. била направена втора по ред панорамна снимка на горна и долна челюст, като разходите за това били поети от бюджета на Затвора Бургас.

На 15.08.2023г. в 10:00ч. ищецът е бил насочен за провеждане на медицински преглед от д-р М. в МЦ в [жк], [населено място].

В медицинската справка е посочено, че на 15.08.2023г. с талон №119 и изх. №1557 д-р М. е назначил оперативно лечение в МБАЛ „Света Марина“ [населено място], където е била проведена предходната операция, но без издаден талон за хоспитализация по НЗОК, като не е описан проведения медицински преглед от него и освен това бил сгрешен месеца на издаване на талона.

Цитираният талон е приложен по делото (л.79) и в същия е отразено, че М. М. се насочва към оперативно лечение, а датата на издаване на талона е 15.07.2023г.

В справката се сочи още, че на 05.10.2023г. бил проведен дентален преглед от д-р Г. и е направена екстракция на 28-ми зъб, мъдрец /горе вляво/.

На 14.11.2023г. поради диагноза абсцес на 7-ми зъб долу вдясно била проведена трепанация (отваряне на зъба), като ищецът е получил антибиотик – 1 опаковка Клиндамицин.

На 16.11.2023г. била направена екстракция на 47-ми зъб долу вдясно и снемане на горна шина, а на 23.11.2023г. била снета и долната шина. На последната дата бил проведен и контролен преглед от д-р Г., който установил, че ищецът е в добро състояние.

По делото е представена и медицинска справка от 27.02.2024г., изготвена от фелдшера на Затвора Бургас - Р. П. (л.99-101), която в по-голямата си част преповтаря изложеното в предходната справка, изготвена от д-р Г. – стоматолог на затвора. В допълнение е посочено, че на 14.12.2023г. на ищеца е бил проведен повторен дентален преглед от д-р Г., а впоследствие на 22.02.2024г. поради поставена диагноза „периодонтитис хроника“ била направена екстракция на 2/7 зъб. В справката се сочи, че и към момента на изготвянето й ищецът продължава своето лечение в МЦ Затвор Бургас при д-р Г., като това лечение не било осъществено извън затвора.

Приложен е амбулаторен лист №000528/14.06.2021г. от проведен медицински преглед от д-р Д. – дерматолог, който е поставил на ищеца диагноза „алергичен контактен дерматит от други агенти“ и е назначена терапия с Ксизал (л.104).

На 28.09.2021г. било издадено и медицинско направление №010928 от д-р Г. – ОПЛ при Затвор Бургас за ортопед-травматолог предвид поставена на ищеца диагноза „Счупване на друга метакарпална кост“ (л.106). В саморъчно попълнена от М. декларация от 29.09.2021г. същият отказал преглед при ортопед-травматолог, тъй като се чувствал добре (л.105).

По делото са приложени копия от амбулаторния журнал на стоматолога д-р Г., като съгласно тези доказателства ищецът е посетил стоматолога на 12.07 и 13.07.2023г. (л.69), на 17.07.2023г. (л.72), на 31.07.2023г. (л.74), на 03.08.2023г. (л.76), на 05.10.2023г. (л.52), на 14.11 и 16.11.2023г. (л.53), на 21.11 и 23.11.2023г. (л.54), на 14.12.2023г. (л.125, гръб), на 22.02.2024г. (л.127, гръб).

2. ПРАВОТО:

Искът е процесуално допустим.

Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с осигуряването на медицинско обслужване и лечение по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.205, ал.1 от АПК сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище София, съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.3 ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.

При това положение Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Както вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7-^ма от ЗИНЗС.

Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с които се нарушава чл.3 от закона; настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция; причинно-следствена връзка между тях.

Т.е. отговорността на държавата се ангажира както при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1 от ЗИНЗС), така и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Ищецът твърди наличието на бездействия на затворническата администрация по отношение на задължението им да осигурят адекватно медицинско обслужване по начин, описан в исковата молба.

Твърди, че поради бездействията на ответника да изпълни предписанията на медицинските специалисти за извършването на оперативно лечение, ищецът е търпял ежедневни болки, челюстта му е зараснала накриво, а на моменти не е можел да се храни.

Разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС сочи, че в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпява наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Нормата на чл.3 от ЗИНЗС въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Тук следва да се посочи, че факторите, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, не са изчерпателно изброени.

Конкретните действия, бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от тях върху лишения от свобода/задържания под стража, при отчитане на основните му човешки права.

Съдът счита исковата молба за неоснователна, тъй като не са осъществени горепосочените предпоставки за основателност на иска, в частност не е налице бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС.

Задължението на ответната страна за оказване на медицинска помощ и здравен контрол е разписано в чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и в издадената въз основа на този текст Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Според чл.12, чл.13 и чл.14 от Наредба № 2/22.03.2010г., амбулаторният прием в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицински специалист в срок до 24 часа от вписването. Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицински център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав. Амбулаторният преглед се регистрира в амбулаторна книга, в която се записват имената на пациента, диагнозата с латинското наименование на заболяването и предписаното лечение. При необходимост се определя дата за повторно явяване, дават се препоръки за освобождаване от работа, за амбулаторно или стационарно лечение и други медицински препоръки. Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.

От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин ответната страна да е проявила бездействие и да не е осигурила дължимата медицинска помощ на ищеца, така както тя е описана в цитираните по-горе нормативни актове.

Наличните доказателства предпоставят извод, че медицинското обслужване на ищеца е било съобразено със здравословното му състояние.

По делото е установено, че здравословните проблеми на М. са започнали през пролетта на 2023г., преди постъпването му в затвора. Съгласно изложеното в представената епикриза, на 05.05.2023г. ищецът е бил опериран в УМБАЛ „Света Марина“ – [населено място], където му е била извършена репозиция на фрагментите на долната челюст в правилно анатомично положение и тяхната фиксация чрез прилагане на шини (л.103).

Съдът намира за доказано, че след тази дата на ищеца многократно са били провеждани консултации със специалисти, включително и са му били правени панорамни снимки за установяване хода на травмата.

Не са ангажирани обаче доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи извод, че здравословните проблеми на М. са резултат от несвоевременно предприети мерки от затворническата администрация.

От приложеното по делото медицинско направление за изследване и консултация, издадено на 09.08.2023г. от медицинския център при Затвора Бургас (л.78), се установява, че ищецът е бил насочен за контролен преглед след проведено лечение в УМБАЛ „Св. М.“ [населено място], а на 15.08.2023г. - за панорамна снимка на челюстта и за преглед в стоматологичния кабинет на д-р М. в [жк], [населено място].

Последният е издал медицинско направление/искане за болнично лечение от 15.07.2023г. (л.79), като тази дата не съответства на датата на предходно издаденото направление от 09.08.2023г. Този факт поставя под съмнение твърдението, че такъв преглед действително е бил извършен.

В посоченото направление, издадено от д-р М., действително е посочено, че ищецът се изпраща за оперативно лечение, но по делото няма доказателства какво е било установено при посочения преглед и какво е било физическото състояние на пациента, че да се установи необходимостта от неговото повторно оперативно лечение. Не е издаден талон за хоспитализация по НЗОК, който би създал задължение за затворническата администрация да конвоират ищеца до съответното лечебно заведение, за да му бъде извършена оперативна интервенция.

Съгласно чл.137, ал.1 от ЗИНЗС при несъгласие с определената диагноза или с назначеното от МЦ лечение, лишеният от свобода за своя сметка можел да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения, като в този случай администрацията на затвора има задължението да осигури достъп на съответния специалист до молителя за извършването на консултативен медицински преглед.

В случая обаче липсват данни за направено от М. искане по см. на чл.137 от ЗИНЗС. Вместо това ищецът е попълнил саморъчна декларация от 13.07.2023г., с която е декларирал, че желае да бъде лекуван доброволно от д-р Г. - стоматолог на Затвора Бургас, тъй като е доволен от предоставяните от него медицински услуги (л.46).

Представените по делото медицинска справка и копия от амбулаторния журнал на стоматолога на затвора доказват, че на ищеца е била извършена необходимата профилактична медицинска дейност.

По делото не се установи той да е бил записан в специалния дневник по чл.12, ал.2 от Наредба №2/22.03.2010г. и да му е отказан амбулаторен преглед. Не са ангажирани доказателства, сочещи това да е бил в състояние, което изисква незабавен прием, още по-малко да е бил оставян без медицински грижи от страна на затворната администрация.

Отразените в медицинските справки дентални прегледи и лечението, предприето от д-р Г. (екстракция на зъби, снемане на долна шина, отваряне на зъб), макар и да не попадат в обхвата на заявения период, съставляват индиция за факта, че здравословното състояние на ищеца не е било неглижирано.

Противно на твърденията на процесуалния представител на ищеца, по делото не са ангажирани доказателства за това, че ако е било проведено оперативно лечение е нямало да се стигне до последващи състояния, изразяващи се в абсцеси и вадене на зъби. Наличието на такава причинно-следствена връзка не е установено.

По делото е доказано, че състоянието на ищеца е било следено непрекъснато, като същият е бил транспортиран за рентгенови снимки на челюстта и периодично са били издавани направления, с които М. е изпращан за консултации в други лечебни заведения извън територията на медицинския център в затвора. Тук следва да се посочи, че съгласно ал.3 на чл.137 от ЗИНЗС становището на специалистите от другите лечебни заведения има консултативен характер и те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението. Тоест самият закон предвижда, че становището на външния специалист не е задължително за затворническата администрация.

В заключение съдът приема, че субективните преценки на ищеца за това каква по вид медицинска помощ трябва да му бъде оказана не може да бъде основание за извод, че администрацията на Затвора Бургас е бездействала противоправно относно оказването на дължимата спрямо него медицинска грижа.

При положение, че по делото не се установи наличие на предприети от затворническата администрация действия, които да са били несъответни на моментното здравословно състояние и оплаквания на ищеца, следва исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана по основание и размер.

Въпреки изхода на спора и своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, такива не се дължат.

Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

В случая ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Само в хипотезата на чл.78, ал.6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, при осъдително решение разноските се заплащат от ответника и се присъждат в полза на съда. В другия случай – при отхвърляне на иска, по аргумент за обратното, те остават за сметка на съда, респективно не следва да се възлагат и разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение на ищеца, за когото е признато, че не разполага със средства да ги заплати. Поради това направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.

Мотивиран от горното, А. съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ искова молба, подадена от М. Т. М., [ЕГН], с адрес затворническо общежитие „Дебелт“ към Затвор Бургас, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, [населено място], за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с необходимост от лечение, за периода 13.06.2023г. – 25.09.2023г., ведно с мораторната лихва в размер на 762,91 лева.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на А. съд - Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му.