О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№ ……………..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно частно дело N
2244 по описа за 2018 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г.В.Г. и С.Й.Г., чрез процесуалния им
представител адв. Д.П. срещу определение №8529 на
Варненския районен съд, постановено на 26.07.2018г. по гр.д. № 10288/2017г. и с
което е прекратено производството по същото дело поради недопустимост на
предявения иск.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че изводът на съда
за недопустимост на исковата им претенция поради липса на правен интерес,
поради това, че с решение по гр.д. № 7844/2007г. на ВРС е признато за
установено по отношение на ищците, че Иванка Т., Д.П. и Е.Г. са собственици на
2/6 ид.ч. от жилищна сграда, идентична със сграда с
идентификатор 10135.3516.177.3 и е налице сила на пресъдено
нещо е неправилен. Правният си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск обосновават с обстоятелството, че ищците
са собственици общо на 66/108 ид.ч., / Г. на 4/108 ид.ч., а двамата ищци са собственици в СИО на 62/108 ид.ч./, което право се оспорва от ответниците.
Ответницата Т. се е снабдила с КНА през 2007г. за собственост на ½ ид.ч. от имота, като е собственик само на 1/6 ид.ч., съгласно решение по в.гр.д.№1926/2012г. на ВОС. Ответниците Г. и П. са се снабдили с НА през 2007г. за
собственост на общо ½ ид.ч. от имота, макар,
че притежават собственост върху 1/6 ид.ч.. През
2013г. същите са продали на ищеца Г. притежаваната от тях идеална част.
Констативните НА са издадени преди влизане в сила на решението по в.гр.д.
№1926/2012г. на ВОС, но са настъпили нови факти, които обосновават правния
интерес на ищците от предявяване на иска – договор за дарение и договор за
продажба от 23.01.2017г., с които ищците са станали собственици на общо 66/108 ид.ч. от имота.
Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК насрещните страни не
са депозирали отговор на жалбата като.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните
съображения:
В исковата си молба и направените
уточнения жалбоподателите са изложили твърдения, че ищецът Г.Г. е собственик на 4/108 ид.ч. от
жилищна сграда с идентификатор 10135.3516.177.3 по КККР на гр.Варна, одобрени
със заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителен директор на АГКК,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.3516.177, със ЗП от 33 кв.м. по силата
на договор за дарение, сключен на 23.01.2017г., с НА № 4, рег.№ 422, д. №
3/2017г. на нотариус Л.Гонова, а двамата ищци са
съсобственици в режим на СИО на 62/108 ид.ч. от процесната сграда по сила та на договор за продажба, сключен
на 23.01.2017г. с НА №5/2017г. и НА № 6/2017г. на нотариус Л.Гонова. Ответниците Е.Г. и Д.П.
са се снабдили през 2007г. с НА, издаден въз основа на писмени доказателства за
собственост на ½ ид.ч. от два имота, единият
от които и процесния. Ответницата Иванка Т. се е
снабдила с КНА № 185/2007г., на нотариус Л.Гонова за
собственост на ½ ид.ч. от имота. Твърдят, че
към момента на издаване на КНА, ответниците са били
собственици само на 1/6 ид.ч. от процесната
сграда, тъй като същата е била собственост в режим на СИО на Г. Николов и Рада
Николова, на основание договор за покупко-продажба от 29.12.1984г. Тази общност
е прекратена на 25.03.1987г., със смъртта на Г. Николов, който е оставил за
свои наследници Рада Николова/съпруга/, Иванка Г.Т., Илия Георгиев Илиев/деца/.
Последният е починал на 26.02.1997г. и е оставил за наследнициЕленка
Г. и Д.П.. Процесния имот е станал съсобствен между наследниците при квоти: 4/6 ид.ч. за Рада Николова и по 1/6 ид.ч.
за Иванка Т. и Илия Илиев. Наследници на Рада Николова , са нейните братя –
Петър Атанасов, Д. Атанасов и Дачо Атанасов. Техните наследници по заместване
са продали собствените си придобити по наследства идеални части от процесния имот на ищците с НА №4/2017г. и НА №5/2017г. След
като имотът е бил собственост при режим
на СИО на Г. Николов и Рада Николова, наследниците на Г. Николов са придобили
по наследство само по 1/6 ид.ч. от имота, а не по
½ ид.ч.
С оглед на тези си твърдения
са сезирали съда с искането си за приемане за установено по отношение на ответниците Е.Г., Д.П., не са собственици на 2/6 ид.ч. от процесния имот, а
ответницата Иванка Т. на ½ ид. Част от имота.
Ответницата Иванка Т. е
оспорила предявените искове, с твърдения, че праводателите
на ищците не са били собственици на имота, тъй като Рада Николова не е оставила
наследници след смъртта си.
Безспорно е, че съгласно нормата на
чл.124 ал.1 ГПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването на
едно свое право, но когато има интерес от това. Когато ищецът твърди, че
определено право не съществува, предмет на иска е отричаното право. Наличието
на правен интерес, като условие за допустимост на иска се преценява конкретно
въз основа на твърденията в исковата молба.
В настоящия случай е безспорно, че е
налице влязло в сила решение №11/03.01.2013г., постановено по гр.д.№
1926/2012г. по описа на ВОС, потвърдено с решение по гр.д.№ 3665/2013г. на ВКС,
с което Иванка Т., Д.П. и Е.Г. са признати по отношение на Г.В.Г. и С.Й.Г. за
собственици на 2/6 ид.ч. от жилищна сграда, построена
в ПИ №2, кв.2 по плана на 26-ти подрайон на гр.Варна,
идентичен с имота, по отношение на който
е предявен настоящия иск. Правото на собственост на посочените лица по
отношение на останалите 4/6 ид.ч. от имота е
отречено. Следователно между страните в настоящото производство е налице влязло
в сила решение по отношение на обстоятелството, че ответниците
са собственици на 2/6 от процесния имот, поради което
и за ищците не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за отричане на права на ответниците. Констативните НА са издадени преди
постановяване на посоченото влязло в сила решение, поради което същите не
представляват нови факти и
обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на правен интерес от
предявяване на иска.
Това лишава
търсената от ищците защита от правен интерес, което води до недопустимост на
предявения установителен иск. Това е тка и съгласно даденото с Тълкувателно решение №8/2013г. н
ВКС по тълк.д.№8/2012г. ОСГТК разрешение на въпроса
относно наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. С решението е прието, че
такъв интерес е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право на
собственост, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правният интерес
се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането му /упражняването
му/ би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. В
тежест на ищеца по предявен отрицателен установителен
иск следва да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, като
установи наличието на защитимо свое право, засегнато от правния спор, като
докаже и фактите, от които то произтича. В случая ищците не са навели твърдения,
че очакват да придобият бъдещи права от отричането на права на ответниците. В този смисъл, за ищците е налице правен
интерес да предявят положителен установителен иск за
собственост, но не и отрицателен такъв.
По
изложените съображения, съдът намира, че ищците не са доказалиналичието
н правен интерес от предявения отрицателен установителен
иск, поради което и производството по него е недопустимо.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата
инстанция ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №8529 на Варненския
районен съд, постановено на 26.07.2018г. по гр.д. № 10288/2017г., с което е прекратено производството по
същото дело поради недопустимост на предявения иск.
Определението може да се обжалва с частна
жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: