П Р О Т О
К О Л
град
Велико Търново, 19.11.2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети състав в публично заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., сложи за разглеждане административно дело № 635 описа за 2019 година,
докладвано от съдия Банев.
На второ четене след спазване разпоредбата на чл. 142,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК на именното повикване в 9,35 часа
страните се представят, както следва:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– Х.З.Х., редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – ДИРЕКТОРА НА ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ” – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, представлява
се от ***В.А., с пълномощно от 12.03.2019 г., представено в днешно съдебно
заседание.
***А.: Да се даде ход на делото.
Съдът, като взе предвид, че жалбоподателят е редовно призован
за днешно съдебно заседание и същият не сочи причини, които обективно да го
препятстват от явяване лично или чрез пълномощник намира, че не са налице основания
за отлагане на делото от вида на визираните в чл. 139, ал. 1 от АПК. Съобразно това
и като не намери други процесуални пречки за даване ход на делото,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Х.З.Х. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/1097 от 22.08.2019 г. на директора на Дирекция “Социално подпомагане”
- Велико Търново, потвърдена с
Решение № 04-РД06-0084/ 26.09.2019 г. на директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане град Велико Търново. Първоначално за разглеждането на
жалбата е образувано адм. д. № 633/ 2019 г. на АСВТ, от което е отделено
производството по оспорването на процесната заповед. Със същата на Х.З.Х. е отказано отпускането на целева помощ
за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2019/2020 г. по
заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/1097 от 02.08.2019 година. Като основание за издаването на заповедта е
посочено, че заявителят не отговаря на изискванията на условията на чл. 2, ал.
1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане
на целева помощ за отопление и на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т.
4 от ППЗСП, тъй като притежава недвижима собственост, която може да бъде
източник на доходи. В становище от 18.09.2019 г. на ответника при
административното обжалване и в потвърждаващото решение на директора на РДСП –
гр. В. Търново е отразено, че заявителят е инвалид с определени 95% трайно
намалена работоспособност без чужда помощ, живее сам, родителите му са
починали, няма братя и сестри. Получава пенсия за инвалидност в месечен размер
252,34 лв. и месечна финансова подкрепа по чл. 70 ог ЗХУ, в размер на 87,00
лв., на този етап не желае да ползва социални услуги. Няма дялови участия в
търговски дружества, не е извършвало прехвърляне на недвижими имоти през
последните 5 години, няма други декларирани доходи. При справка в дирекция
„МДТ“ – Община Велико Търново е установени, че Х. притежава 1 дка земя и
селскостопански склад в землището на с. Шемшево, за който имот е декларирал, че
е необитаем, както и 13,800 дка земеделска земя в землището на с. Овча могила,
общ. Свищов, с които участва в ЗППК „Бъдеще – 93“ – Овча могила и за които не е
получавал рентни площония за 2019 година. Съобразно това е преценено, че Х.З.Х.
притежава недвижима собственост – земеделска земя, която може да бъде източник
на допълнителни доходи и това се явява
пречка за отпускане на исканата целева помощ. В жалбата се правят оплаквания за
незаконосъобразност на административния акт, като се сочи, че реално Х.Х. не
осъществява владение върху земеделските земи в землището на с. Овча могила, не
ги е включвал в кооперацията „Бъдеще – 93“, нито има договор за аренда на същите,
нито рентни доходи, отново по вина на кооперацията. Сочи се, че единствената
реална собственост която има е върху 1 дка пустееща земя край гр. В. Търново,
от която не може да реализира доходи, а и тези доходи не биха подлежали на
облагане по ЗДДФЛ. Изтъква, че доходът му е само от инвалидната пенсия и е
по-малък от изискуемия минимум – диферинциран доход за отопление, самият той е
онкоболен и с минимални доходи, които не достигат за покриване на ежедневни нужди,
при което издадената заповед противоречи и на целта на закона. Посочените
оплаквания съдът квалифицира като такива за издаване на оспорения
административен акт в противоречие с материлноправните разпоредби на закона –
отменително основание по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят заявява,
че вярва в справедливата оценка на съда.
С допълнителна жалба с вх. № 4810/11.11.2019 г. Х.Х. е
развил и доводи за противоречие на обжалвания акт с Всеобща декларация за
правата на човека и Конституцията на Република България, както и такива, че
евентуалните му доходи от рентни плащания не подлежат на данъчно облагане.
С
докладваното допълнение към жалба от 11.11.2019 г. жалбоподателят е представил писмени
доказателства и печатни материали във вид на незаверени ксерокопия.
С писмо
изх. № 04-11-00-0693/16.10.2019 г. по делото е депозирана административната преписка.
Междувременно по делото постъпва:
Заявление – декларация от Х.З.Х. с вх. 4931/19.11.2019 г. в деловодството на Административен
съд – Велико Търново. В Заявлението - декларация се заявява, че Х.З.Х. оттегля
жалбата си в частта срещу Заповед № 1097/22.08.2019 г. на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Велико Търново и прекратява съдебното производство на основание
чл. 159, т. 8 от АПК /чл. 232 от ГПК/, чл. 60, ал. 5 от ГПК за срок в дни и чл.
29, ал. 6 от АПК. Посочено е, че искането е подадено по пощата и от датата на
подаване и е в срок, поради невземане предвид правата на жалбоподателя по
редица закони и европейски актове с решение от 12.11.2019 г. по административно
дело № 633/2019 г. с подобна тема, но жизнено важна в несъответствие с целите.
***А.:
Предвид заявеното с депозираното в днешно съдебно заседание Заявление-декларация
желание на г-н Х. за оттегляне на жалбата, с която е сезиран Административен
съд – Велико Търново считам, че настоящото производство следва да бъде
прекратено.
Съдът, като взе предвид последно докладваното изявление
от Х.З.Х. - жалбоподател в настоящото производство, намира следното. Въпреки
непълното посочване номера на оспорвания административен акт, в частта му касаеща
административно дело № 635/2019 г., образувано за разглеждане на жалба срещу
Заповед № ЗСП /Д-ВТ/1097 от 22.08.2019 г. на Дирекция „Социално подпомагане“
гр. Велико Търново, въпросното изявление съдържа недвусмислена воля за
оттегляне на жалбата, по която е образувано делото. За това сочат и цитираните
текстове от АПК и ГПК. Съобразно горното и заявеното от ответника становище съдът
намира, че е налице валидно волеизявление от лице с разпоредителна власт по отношение
на настоящото производство, за оттегляне на оспорването срещу заповедта, която
е предмет на разглеждане по делото. Изявлението е своевременно извършено, съгласно
чл. 155, ал. 1 от АПК и в съответната писмена форма по чл. 155, ал. 3 от АПК, доколкото
жалбоподателят не присъства в днешно съдебно заседание Налице е основание по чл.
159, т. 8 от АПК за прекратяване на производството по настоящото дело.
Съобразно
горното и на основание чл. 159, т. 8 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Х.З.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, срещу Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/1097 от 22.08.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане”
гр. Велико Търново, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение №
04-РД 06-0084 от 26.09.2019 г. на Директора
на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 635/2019 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 7-дневен срок, който за ответника
тече от днес, а за жалбоподателя от съобщаването на настоящото определение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което
приключи в 9,50 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: