МОТИВИ към
ПРИСЪДА по НОХД№132/11год.
по описа
на ВрОС
Съдебната фаза на
наказателното производство пред Врачанския окръжен съд е образувана по
обвинителен акт на Окръжна прокуратура гр.П., /поради отвод на съдиите при
ПлОС, делото е изпратено от ВКС за разглеждане на ОС Враца/, с който на С.А.Ц. ***
е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, за това, че през периода
19.07.2007г. - 14.02.2008г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице -и.д. и представляващ на „Е."АД - гр. П.,
съгласно решение на ОС-П. №749 от 23.03.2007г. по
ф.д. №353/1996г. по описа на ОС-П., не положил
достатъчно грижи за управлението и стопанисването на повереното му
имущество, съгласно чл.36 ал.3 т.2 от Устав на „Е."АД -допуснал образуване на изпълнително дело
№20074430410011/2007г. по Изпълнителен лист издаден на „В и К" ЕООД
- гр. П. срещу „Е." АД, въпреки наличие на парични средства на каса и в
банкови сметки, не предприел действия за
доброволно изпълнение съгласно призовка за доброволно изпълнение от 19.07.2007г. по ИД
№20074430410011/2007г.; съгласил се с изготвена
експертиза на вещо лице М.Ч. по ИД №20074430410011/2007г.,
която е многократно занижена - разлика от 4 652 716 лева; сключил договор за търговска продажба на „Н."АД
- София от 07.02.2008г. на движими
вещи, с наложен запор по ИД от 2007г.
на ЧСИ П.Д. със занижена обща цена на вещите
- разлика от 29540 лева и от това последвала значителна щета за дружеството в размер на 4 682854 лева, като деянието е
извършено умишлено
И на М.К.Ч. *** е повдигнато обвинение по
чл.291 ал.1 от НК, за това, че на 10.08.2007г. в гр. П., като вещо лице,
назначен по изпълнително дело №10011/2007г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител при РС-П. пред съд - Държавен съдебен изпълнител при РС-П. по същото изпълнително
дело, съзнателно писмено е дал невярно заключение - оценка на недвижими
имоти находящи се в гр. П., изготвена на 08.08.2007г.
на обща стойност 207716,00 лева при пазарна
стойност на имотите в размер на 4 860
030,00 лева.
Представителят на Врачанска Окръжна
прокуратура в съдебно заседание поддържа обвинението, така както е предявено.
Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
авторството на деянията, като и двамата подсъдими от обективна и субективна
страна са осъществили посочените престъпления. Искането е подсъдимите Ц. и Ч. да бъдат признати за
виновни и им бъдат наложени наказания, както следва - от 3 години лишаване от
свобода, при "общ" режим на изтърпяване за първия и от 1 година
лишаване от свобода за Ч., също при ефективно изтърпяване. Намира, че следва
също да бъдат лишени от права съгласно чл.37 т. 6 и т.7 НК.
По делото беше предявен и приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес, гр. иск за нанесени имуществени
вреди в размер на 4 682 854 лв. от Ф.К. - процесуален представител на "Е."
АД, против подсъдимия С.Ц., като същата беше конституирана като гр. ищец в
процеса. След множество съдебни заседания, по решение на управителния съвет на
дружеството - "Е." АД се представлява от М.К., която в последното
проведено съдебно заседание в хода на съдебното следствие и преди неговото
приключване оттегли предявения гр. иск против подс.Ц.
и поиска производството в гражданската му част да бъде прекратено. Съдът като
съобрази, че направеното искане е по време на процеса, когато това може да бъде
сторено от надлежна страна, като нейно законоустановено право и по направеното
искане, допусна оттегляне на предявения и приет за съвместно разглеждане гр.
иск в нак. производство против подс.
Ц. за сумата от 4 682 854 лв. и прекрати производството в гражданската му част,
поради оттегляне на гражданския иск.
В съдебно заседание подсъдимия С.Ц. се
явява лично и със защитници адв.В.К. - САК, адв.И.М. - ВрАК и адв.К.Д. -ПлАК. Подсъдимия Ц.
дава обяснения по делото, като не се признава за виновен. Становището на
защитата му е, че подзащитният им не е осъществил
състава на повдигнатото му обвинение по чл.219 ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което и искането е
за постановяване на оправдателна присъда. На следващо място се правят
алтернативни възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи
до отмяна на съд. фаза и връщане на делото на досъдебна
фаза. Алтернативно се отбелязва, че би могло да се обсъжда наличие на
осъществен състав по чл.217 ал.1 от НК, но не и за осъществена умишлена
безстопанственост.
Подсъдимия М.Ч. се явява лично и със адв.Е.Н. - САК, в хода на процеса заменен от адв.М.П. - САК. Подсъдимия Ч. не се признава за виновен и
дава обяснения по делото. Процесуалния представител на подсъдимия адв.П. е на становище, че подзащитният
му не е осъществил състава на престъпление по чл.291 ал.1 от НК, като отправя
искане за постановяване на оправдателна
присъда. Алтернативно с това отбелязва, че съдът ако приеме осъществен състав
на престъпление, то той е по ал.2 на чл.291 от НК, в която връзка се прави
възражение за изтекла давност и искането е производството да бъде прекратено по
отношение на подс.Ч..
Съдът, като анализира събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимия С.Ц. *** и св.Ф.К. ***
познавали по между си, като дълги години, живеели на семейни начала. Двамата и
св.М.Б., П.Х., Т.М. също се познавали, били в добри отношения и имали съвместен
бизнес.
С Решение
353/22.02.1996г. по фирмено дело 353/1996г. на ОС-П. било вписано в Търговския регистър, том 4. парт.252, стр.342 „Е." ЕАД със
седалище и адрес на управление - гр. П., ул. "Гривишко
шосе" №1 с предмет на дейност -
производство на екструдирани и строителни изделия, метални
конструкции и други стоки с цел продажба, проектиране и монтаж на метални конструкции и екструдирани
изделия, комплексно изграждане на строителни
обекти, търговско представителство и посредничество, развойна, консултантска, търговска, спедиционна
складова, превозна, хотелиерска и др.дейности,
сделки с интелектуална собственост, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; с
капитал ********* лева; разпределен в
107422 поименни акции с номинална стойност 1000 лева всяка една; със съвет на Директорите за срок от 3
години: К.Д. К.; П. В. Н. и В.И. Т., с представител В.И. Т. - изпълнителен директор.
От
вписването до инкриминирания период - 2007 год.,
били вписани множество промени в регистрацията на дружеството, касаещи както
наименованието, така и седалището
и адреса на управление и членовете на съвета на директорите.
"Е."
АД през периода 2006г. - 2007г. се е управлявало от Съвет на директорите в
състав подсъдимия С.Ц., Ф.К. и П.Х., последният в последствие заменен
от Т.М..
През
същия период тримата - подс. Ц., св.К. и св.Х.
поддържали приятелски отношения, работели и
в „А. и." ООД със седалище гр.София.
Предвид съвместната им работа в
двете дружества те си имали доверие, поради което
рядко идвали едновременно в гр. П.,
освен при провеждане на съвещание, подписване на договори и др.
На
15.01.2007г. в гр. П. било проведено Общо събрание на акционерите на „Е." АД, на което подс.
Ц. и П.Х. представили отчети за
дейността на дружеството. Към този момент не били посочени необслужвани задължения или образувани изпълнителни дела. Въпреки непосочването "Е." АД имала неизплатени задължения
към ВиК.
На
работниците дружеството било заплащано редовно трудово
възнаграждение.
Към
31.12.2006г. по документи дружеството разполагало: със собствен капитал -1475000 лева; активи - 1771000 лева; активи ДМА - 1227000 лева; парични средства - 271000 лева, като от тях 254000 лева в
каса и 17000 лева в банки; пасиви 296000 лева; вземания
261000 лева; и печалба 680000 лева.
Заради наличие на
задължения на дружеството, „В и К" ЕООД гр.П. подали молба до РС-П. с искане на
основание чл.237 б.„к" от ГПК отм. във вр. с чл.203 от ЗВ да бъде издаден изпълнителен лист срещу „Е." АД-П.,
за сумата от 16732,11 лева представляваща стойността на консумираната, но
неплатена питейна вода по 13 броя
фактури за периода 28.02.2005г. - 31.10.2006г.; както и лихва за забавено плащане за периода от 03.03.2005г. до
09.11.2006г. в размер на 2931,10 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата - 08.01,2007г. до
окончателното й изплащане както и направените деловодни разноски в
размер на 421,26 лева.
На
06.02.2007г. бил издаден изпълнителен лист, на основание чл.237 чл.242 до чл.249 от ГПК отм.,
като „Е." АД била осъдена да заплати на „ВиК"
- ЕООД посочените по-горе суми общо в размер на 19663,21 лева.
На
23.02.2007г. в управлението на „ВиК" ЕООД-гр.П.
постъпило искане с вх.№564/23.02.2007г. от
„Н.” АД-София за изкупуване на вземането на „ВиК" ЕООД срещу „Е." АД-П. с договор за цесия.
Междувременно
с Решение 749/23.03.2007г. по ф.д. 353/1996г. на ОС-П., за и.д. и представляващ „Е." АД бил вписан С.А.Ц.. Като такъв съгласно устава на дружеството чл.36 ал.З т.2 той бил длъжен да организира дейността на
дружеството, да осъществява оперативното му
ръководство, да осигурява стопанисването и опазването
на дружественото имущество. Наред с това съгласно чл. 36 ал.1 от устава той бил длъжен да докладва на Съвета на директорите
настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за
дружеството. В качеството си на изпълнителен директор на „Е." АД той бил
длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б."б"
от НК.
След получено разрешение
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, съгласно протокол ТЗ-38/17.04.2007г. на 29.05.2007г. бил сключен договор за цесия между „ВиК" ЕООД и „Н." АД. На същата дата цедента предал на цесионера с
протокол и 13-те броя фактури доказващи вземането му, както следва: фактура №з0010155362 от 28.02.2005г. - без стойност;
фактура №********** от
31.03.2005г. - без стойност; фактура №********** от 30.04.2005г. - без стойност; фактура №********** от 31.05.2005г. -
без стойност; фактура №**********
от 30.06.2005г. - без стойност; фактура
№********** от 31.07.2005 г. - без стойност; фактура №********** от 31.08.2005г. - без стойност;
фактура №********** от
30.09.2005г. - без стойност; фактура №********** от 31.10.2005г. - без стойност; фактура №********** от 30.11.2005г. -
без стойност; фактура
№********** от 31.12.2005г. - без стойност; фактура №********** от 31.01.2005г. - без стойност;
фактура №********** от
28.02.2006г. - без стойност;
По
делото е назначената на досъдебна фаза икономическа
експертиза, от чието заключение се установява,
че в счетоводството на „Е." АД е била осчетоводена само фактура с №********** от 28.02.2005г. на обща стойност
1164,24 лева, изплатена частично с АО №3 от
27.07.2005г. с останала дължима сума 923,14 лева.
Останалите 12 бр. фактури не са
били осчетоводени в счетоводството на дружеството
и в същото не се е водело неплатено задължение към „ВиК"-ЕООД.
На
01.06.2007г. било изпратено съобщение до „Е." АД представлявано от подс. С.Ц., с
което той бил уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането общо в размер на 20084,47 лева, но въпреки това той не предприел
действия по погасяване на задължението.
На 18.07.2007г. по молба
на адв. И. А., като пълномощник на „Н."-АД -
гр.София и въз основа на изпълнителния лист издаден по ч.гр.д.23/2007г. на РС-П. в СИС при същия съд
било образувано изпълнително дело
10011/2007г. с взискател „ВиК"-ЕООД-гр.П. и длъжник
„Е." АД - за сумата от 19663,21 лева.
По
делото в исковата молба бил посочен като способ за изпълнение опис на недвижими
имоти, собственост на длъжника представляващи:
-
главен производствен корпус с две халета със застроена площ от 18432 кв.м., силози и масивна стопанска сграда построени
в урегулиран поземлен имот - ХLVІ
от кв.622 по плана на гр.П., заедно при съседи на УПИ-
ХLVІІ, изток - УПИ-Х, XI, ХLV, юг - УПИ-ІХ, запад - път О.К.414а-414Е, както и върху
-
електроремонтна механична работилница със застроена площ от 1464 кв.м. построена в УПИ-Х в
стр.кв.622 по плана на гр.П. при съседи: север -УПИ-П, юг- УПИ-ХІ,
запад - УПИ- ХLVІІ.
-
триетажна административна производствена сграда построена в УПИ I в
стр.кв. 622а по плана на гр.П. при съседи на
целия урегулиран поземлен
имот, север - УПИ XXXVIII, изток - път ОК.414А-414Е, юг-ОК 414А-414В;
- УПИ II по
плана на гр.П. отреден за „Производствена дейност и инфраструктура" при съседи: север - ж.п. София-Горна
Оряховица и юг - УПИ ХLVІІ;
- търговски обект находящ се в гр.П. ж.к.„С." бл.** ет.
* с площ от 102 кв.м. при съседи на обекта:
юг-улица, изток-магазин №3, север-
стълбищна клетка, запад - общо помещение, отдолу - избени помещения,
отгоре - жилищен етаж.
Към
документите по изпълнителното дело било приложено и пълномощно с рег.№9384/19.07.2007г.
по регистъра на нотариус С. И.,
изходящо от подс. Ц., с което той упълномощил
познатия си В.З.С. *** да получава и се
подписва върху всички видове призовки,
уведомления за изготвени решения, съдебни експертизи изготвени по
делата, заключения на вещи лица, по образувани изпълнителни дела от и срещу „Е."-АД,
както и такива при частни съдебни изпълнители.
На
20.07.2007г. на длъжника „Е." АД била връчена призовка за доброволно
изпълнение получена лично от пълномощника В.С.. За горното той уведомил подс. Ц..
Независимо,
че към 31.07.2007г. „Е." АД е разполагало с налични пари в каса и по банкови сметки общо в размер на 50774,57
лева подс. Ц. не извършил плащане на
задължението по изпълнителното дело.
Това
наложило на 30.07.2007г. да бъде наложена възбрана на недвижимите имоти, посочени от взискателя
в молбата до СИС при РС-П., собственост
на длъжника.
На 30.07.2007г. бил
извършен опис на недвижимите имоти, на които присъствали
вещото лице при ОС-П. подс.
М.Ч. и подс. Ц., като
представляващ „Е." АД-П.. Св.П. С. в качеството си на държавен съдебен
изпълнител възложила изготвянето на заключението на вещото лице подс. Ч..
Към
момента на изготвяне на заключението подс. Ч. имал
около 19 години стаж по специалността си "Геодезия,
фотограметрия и картография" и около 10 години стаж
като вещо лице към Окръжен съд -гр.П.. Наред със специалността си той притежавал и допълнителна квалификация - оценка на недвижими
имоти, оценка на земеделски земи, правоспособност за дейности по кадастъра и оценка на недвижими имоти и сгради - паметници
на културата.
Независимо,
че подс. Ч. се явявал като вещо лице по оценки на недвижими имоти в продължение на повече от 10 години и
знаел, че при изготвяне на експертизи за оценки на недвижими имоти следва да
бъдат съобразени данъчна, пазарна оценка и всички
други обстоятелства свързани с придобиването, ползването на имотите, както и да
бъдат обсъдени методите за оценка, изготвил своето заключение само въз основа
на извършения опис на недвижимите имоти и приложените
към изпълнителното дело документи.Той не ползвал документи за собственост на
имотите или за ползване на същите и се
ръководил от своето субективно мнение, за това, че предприятието е неработещо и в него се произвежда канцерогенна продукция.
Като
не се съобразил с всичко изложено по-горе подс. Ч.
оценил невярно посочените в молбата на взискателя недвижими имоти, изброени по-горе, на обща стойност 207716 лева. На
10.08.07г.съзнателно представил невярното
заключение пред СИС при РС-П. по изпълнителното дело.
Заключението било прието с резолюция от Държавен съдебен изпълнител-П.С. .
С писмо от 14.08.2007г. длъжника
по изпълнителното дело, "Е." АД - П. бил уведомен чрез пълномощника В.С..
В писмото било разяснена възможността
оценката на вещото лице да бъде обжалвана от длъжника съгласно чл.332 от ГПК отм. Св.С.
незабавно уведомил подс. Ц., който независимо от явната несправедлива и
невярна стойност на недвижимите имоти не обжалвал оценката.
Наред
с това подс. Ц., въпреки наличието на пари, отново не
предприел действия по изплащане на
задължението. Към 31.08.2007г. наличните
пари на „Е."АД в каса и банка били 75994,50 лева, т.е. надвишавали почти четири пъти дължимата по изпълнителния
лист парична сума.
Съгласно чл. 338 от ГПК отм.
подс. Ц. е имал и правна възможност като представител на длъжника да посочи подходящ
изпълнителен способ за изпълнение,
който да съответства на размера на задължението, поради съществуващата разлика между стойността на
вземането по изпълнителния лист и стойността на имотите посочени за
удовлетворяване на вземането, т.е. да посочи
конкретна вещ или имот, които да бъдат продадени на търг за удовлетворяване на вземането на взискателя. Подс. Ц. обаче, не
направил такова искане и изцяло се съгласил с оценката.
На 31.08.2007г. в СИС при РС-П. постъпила молба от взискателя
"Н." АД, чрез пълномощника адв.И.А. на основание пар.3 ал.1 от ЗЧСИ с искане изпълнителните действия по делото да
бъдат продължени от ЧСИ Ц.Н..
На
03.09.2007г. „Е." АД били уведомени за прехвърляне на делото чрез
пълномощника В.С., който от своя страна уведомил подс.
Ц..
С
обявление №329/04.09.2007г. Ц.Н. насрочил дата за публична продан, а именно
периода от 10.09.2007г. до 10.10.2007г. За отваряне на наддавателните предложения
била определена дата 11.10.2007г. За тази продажба
страните били редовно уведомени и бил изготвен протокол на основание
чл.376 ал.1 (отм.) ГПК.
В
публичната продан участвал и взискателя
„Н." АД, който бил допуснат на основание молба с
вх.№833/10.10.2007г. с предложена цена 208000 лева.
С протокол от 11.10.2007г. „Н." АД бил обявен за купувач на имотите,
като дружеството било освободено от внасяне на сума от 23688 лева, представляваща
размера на вземането. С платежно нареждане от 16.10.2007г. представител на „Н."АД
внесъл по сметката на ЧСИ Ц.Н. разликата от
183 203 лева.
С
постановление от 16.10.2007г. влязло в сила на 23.10.2007г. имотите били възложени на „Н." АД.
С
молба от 07.02.2008г. бил поискан въвод във владение
върху продадените имоти, който бил извършен на
08.02.2007г., за което и двете страни били уведомени.
С молба
вх.№178/14.02.2008г. подс. Ц. направил искане до ЧСИ Ц.Н. остатъка от сумата от продажбата в размер на
147671,33 лева (останала след
приспадане на таксите по изпълнителното дело) да бъде преведена на „Н." АД.
С преводно нареждане от 15.02.2008г. превеждането било извършено. На същата
дата „Н." АД-София издало данъчна фактура
№********** като основание било вписано „да се преведе аванс по договор от 07.05.2007г.
за извършени проектни работи в размер на 123059,47 лева и ДДС 34611,33 лева при общо 147671,33 лева. Фактурата
била осчетоводена в „Е." АД-гр.П., като задължение
към „Н."-АД-София в размер на 147671,33 лева по договор от 07.05.2007г. сключен
между „Е." АД представлявано от подс. Ц. като възложител и от друга страна „Н." АД, представлявано от М.Б. като
изпълнител. Предмета на договора бил изпълнение на проектни работи за
обект „Производствено хале за стоманени
конструкции и изделия" -гр.П., както и изпълнение на СМР и РСМР съгласно утвърдени проекти. По време на
извършване на икономическата експертиза вещото лице не е установило да
са представени изпълнени проектни работи и
извършени СМР от страна на „Н." АД по сключен договор от
07.05.2007г.
На 25.09.2007г. бил
сключен договор между „И." ООД-П. с представител С. М. като възложител и „Е." АД с
представител подс.С.Ц. като изпълнител с
предмет на договора производство на комплектовка и
доставка на 5117 тона стоманени конструкции.
Съгласно
т.3.1.1. от договора „И." ООД следвало в 3-дневен срок от подписване на договора да преведе първи аванс в размер на
5296,10 лева. Издадена била данъчна фактура №
********** от 28.09.2007г. и сумата била преведена с платежно нареждане от
28.09.2007г.
Още
преди да бъде издадена данъчната фактура и да бъде преведен първия аванс била издадена Запис на заповед от
27.09.2007г., съгласно която подс. Ц. се задължил да заплати 5296,10 лева с падеж на плащане
05.10.2007г.
Записа
на заповед била предявена на издателя на документа и след като не било извършено плащане „И." ООД завело ч.гр.д.
3348/2007г. РС-П.
осъдил „Е."АД да заплати на „И." ООД - гр. П. сумата от 5296,10 лева, ведно със законната лихва, считано от
09.10.2007г., както и направените деловодни разноски.
На 20.11.2007г. комисия
с участието на М.А. - пълномощник на управителя
на „И. ООД и подс. С.Ц., разгледали хода на изпълнение на договора от 25.09.2007г. за
производство и комплектация на стоманени конструкции. Било установено, че „Е."АД
не е изпълнила задължението съгласно раздел III т.3.1.2.
и наред с това не е бил преведен втори аванс
в размер на 47 664,86 лв.
Предвид
установеното комисията взела решение в тридневен срок „Е." АД да възстанови на „И." ООД преведения
аванс в размер на 5296,10 лева, а „И." ООД в същия срок да върне
оригинала на Записа на заповед на „Е.'"
АД.
От
страна на „Е." АД - гр. П. било издадено кредитно известие фактура № ********** от 20.11.2007г. за сумата в размер на
5296,10 лева. Сумата по кредитното известие
била получена от М.А. с РКО №672 от 20.11.2007г.
Междувременно на
24.10.2007г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.н.д. 3348/2007г. на РС-П. с молба от М.А., като пълномощник на „И." ООД от ЧСИ П.Д. било образувано
изпълнително дело срещу „Е." АД-гр.П., представлявано от обв. Ц..
Призовката
за доброволно изпълнение била връчена на 31.10.2007г. на В.С. - пълномощник на подс. Ц.,
който незабавно уведомил последния.
Като
способ за изпълнение бил посочен опис на движими вещи представляващи активи на „Е." АД.На 12.11.07г.била
подадена нова молба от М.А., като пълномощник на „И."ООД
до ЧСИ П.Н. с искане да бъде наложена
възбрана на недвижим имот, представляващ
магазин №3 с площ от 48.80 кв.м. находящи се в ж.к. "Сторгозия" - гр. П.,
собственост на „Е."АД. Съгласно искане изходящо
от 14.11.2007г. от ЧСИ П.Д. до Служба по вписванията при РС-П., била вписана
възбрана на горепосочения имот.
На 20.11.2007г. в
присъствието на длъжника, който се представлявал от В.С. пълномощник на подс. Ц., бил извършен
опис на недвижимия имот.
На същата дата бил извършен от
ЧСИ Д. и опис на движими вещи, както
следва:
Силов трансф.
1600/20/04/46360; Винтов
компресор GА 37АЕLI-82043299; Хладилен изсушител FХ9 Кантар ВНУ-10; Въздухосборник 32 РНВ **********; Кантар
ВНУ-10 Стационарен; Ел.кран
мостов ел.телфер 3.2; Ел.кран мостов ел.телфер
3.2; Шнекова преса РЗГА-*********; Фадрома L
**********; Вал машина 3-6/200 NN6; Струг С4 502 NN 5334582044140; Шепинг машина №720092044146; Абкант
2/1000 2044150; ФрезаФУ-251
№1481; Бормашина с магнитна маса; Ножовка отрезна 260Б; Заварочен агрегат триодин; Преса хидравл.унив.
ПХУ 250 Н **********; 3ав.машина А10/400
Есааб2044183; Бормашина П-К 203 N 275352044190;
Преса-хидравлична N1081 2044191;
3авар.апарат ВК 320 ТР.916272044224; Лабораторна екструдир преса
2044231; Гилотина руска Б12; Гилотина; Пресножица; Редиал полски; Редиал чепел; Фреза немска;
Ексцентър преса 63т.-ф.№1028; Ексцентър преса 40т.-ф.№ 1064; Хидравлична преса 160т.; Газорезна машина Zinger; Тръбоогъваща
машина;
Струг универсален; Пресножици; Лентоотрезна машина ОL 400; Отрезна машина ОАДМ 25; Дублик.преса РР3311; Професионална ножица 60/100 Н;
НожицаАБ5221; Радиал борм.
100/3000 №15212; Радиал
бормашина 75/2000 № 13437; Гилотина
ножица; Лентоотрезна машина Пекака
Н80; Песъкоструен
апарат; Перфоратор ВА-45 комплект; Заваръчен апарат ЕSAR; Полуремарке „Кесборгер"СБ
10-24 WКК46100003; Сед. влекач „Ман"
19.372 С ДК № ЕН 07-05АН; Автокран „Краз" 16т. с ДК №ЕН 85-22 АН; Автокран „Краз" 16т. с ДК №ЕН 28-75 АН; Товарен автомобил „Камаз"
с ДК №Пл-73-78; Ремонтен мотокар DV
1792.33; Рециклиран
мотокар; Мотокар БУ
1792332; Цистерна за вода
2бр.; Кран мостови 3.2Т.;
Ел.кран Мостови и ел.тефтер
З.2.Т.; Ел.кран Мостови
3.2Т; Ел.кран Мостови и
ел.тефтер З.2.Т.; Ел.кран
Мостови и ел.тефтер З.2.Т.; Ел.кран Мостови и ел.тефтер З.2.Т. и Маг.бор машина RОТАВЕSТ 60 с адаптор.
На 28.11.2007г. на ЧСИ Д. били представени
заключения изготвени от вещо лице Б.С.,
който оценил недвижимия имот на 5620 лева, а движимите вещи общо на стойност 42700,00 лева.
Препис от двете
експертизи били връчени и на длъжника. Независимо, че вече имало постигната
уговорка по договора от 25.09.2007г. и сумата от 5296,10 лева била получена от М.А., подс.
Ц. не предприел никакви действия по
прекратяване на делото и не уведомил ЧСИ Д. за извършеното плащане с РКО №672 от 20.11.2007г.
По молба на М.А. като
представител на „И." ООД от 06.12.2007г.
ЧСИ П.Д. с обявления №235/2007г. от 1,1.12.2007г. обявил, че от 21.12.2007г. до 21.01.2008г. ще бъде
проведена публична продажба на гореописаният недвижим имот, находящ се в ж.к. „Сторгозия"
и на движими вещи - машини и съоръжения,
собственост на „Е." АД-П..
С
молба от 20.12.2007г. до ЧСИ Д., М.А. направил искане за спиране на изпълнителното дело. На 10.01.2008г. А. депозирал нова
молба за възобновяване на делото.
На
11.01.2008г. ЧСИ Д. направил нови обявления за продажба на гореописаните
движими вещи - 64 позиции и недвижим имот - магазин в ж.к. „Сторгозия"
- гр. П..
На
17.01.2008г. било връчено уведомително писмо за обявените две публични
продажби на В.С. в качеството му на пълномощник на подс. Ц. по изпълнително дело.
Междувременно
било изготвено заключение от вещото лице Т. И.
за размера на вземането на „И." ООД-П. до
18.12.2008г. общо в размер на 6336,13 лева.
С ПКО 10/18.02.2008г. тази сума
била внесена от новия изпълнителен директор на
„Е." АД-П. – Ф. К., съгласно удостоверение от Агенция по вписванията при МП
№20080214142347/14.02.2008г.
Така
след повторното погасяване на задължението към „И." ООД изпълнителното
дело било прекратено.
ЧСИ
П.Д. издал удостоверение №12 от 18.02.2008г. за това, че се вдига наложената възбрана върху недвижимият имот и
запора върху движимите вещи, обект на
изпълнителното дело, собственост на „Е." АД-П..
Междувременно на
07.02.2008г. бил сключен договор за продажба между „Е."-АД-П. представлявано от изпълнителния директор подс. Ц., като продавач и „Н."-АД, представлявано от М.Б.
- като купувач на движими вещи по 64 бр.
позиции на обща стойност 42700,00 лева, така, както били оценени от вещото лице Б.С. по изпълнително дело 235/2007г. по описа на ЧСИ П.Н.. В чл.2 от Раздел
1-ви на договора било отразено, че
стоката има недостатъци, а именно, наложен запор по изпълнително дело 235/2007г. по описа на ЧСИ П.Д..
На
основание договора за продажба била издадена данъчна фактура №********** от
08.02.2008г. на купувача по договора с основание плащане на цената
по договор за търговска продажба от 07.02.2008г. за 35588,33 лева, ДДС-7116,67 лева или общо 42700 лева.
На 31.03.2008г. било
издадено кредитно известие под №********** към фактура №********** от 08.02.2008г. за сумата в размер на 42700,00 лева независимо,
че фактурата била анулирана. С кредитното известие „Н."АД -гр. София
направили повторни преводи по същата фактура.
От изложеното по-горе е
видно, че при образуване на и.д. 10011/2007г. по описа на ЧСИ Ц. Н. стойността на вземането на „Н." ООД е било 19963,21 лева ведно с лихви, разноски, а остойностените активи на „Е."АД са били 207716,00 лева - сума, която многократно е
превишавала иска на взискателя. Същият факт е установен и по другото
изпълнително дело №20077550400235/24.10.2007г. по описа на ЧСИ П.Д., в което стойността на иска по изпълнителното дело е била в
размер на 6336,13 лева ведно с лихви и
разноски, а стойността на оценените активи е 42700,00 лева. Наред с това от изложените към делото множество
счетоводни и други документи е видно,
че през периода на водене на тези изпълнителни дела „Е." АД е разполагало
с активи за производство на метални конструкции, както с машини, съоръжения и автомобили за специален превоз на произведените
материали, така и със собствена складова база и производствени халета. През същия период фирмата е разполагала с
налични парични средства и е имало
наети работници, на които редовно били изплащани трудови възнаграждения.
В
хода на процеса във връзка с изследване на финансовото състояние на дружеството по време
на разследването са назначени съдебно
икономическа експертиза и две допълнителни
такива.
Съгласно
изслушаното и прието заключение на вещото лице В., по първата допълнителна икономическа експертиза (л.220-л.226), през
периода 19.07.2007г. - 14.02.2008г. „Е."
АД-П. е разполагало с парични средства в каса и
по банкови сметки както
следва: от 19.07.2007г. до 31.07.2007г. - налични суми в каса 52592,02 лева, налични суми в
банки /-/1822,45 лева или общо парични средства за периода - 50774,57 лева; от 01.08.2007г. до 31.08.2007г.
- налични суми в каса
51933,55 лева, налични суми в банки 24060,95 лева или общо парични средства за периода - 75994,50
лева; от 01.09.2007г. до 30.09.2007г. - налични суми в каса 46956,01 лева, налични суми в банки
83514,85 лева или общо парични
средства за периода -
130470,86 лева; от 01.10.2007г. до 31.10.2007г. - налични суми в каса 51647,89 лева, налични
суми в банки 56525,96
лева или общо парични средства за периода - 108173,85 лева; от 01.11.2007г. до 31.11.2007г. - налични
суми в каса 40027,25 лева, налични суми в банки 42006,46 лева или общо парични средства за периода
- 82033,71 лева; от
01.12.2007г. до 31.12.2007г. - налични суми в каса 79846,18 лева, налични суми
в банки 9688,28 лева или общо парични средства за периода - 89534,46 лева; от 01.01.2008г. до 31.01.2008г.
- налични суми в каса 68596,90 лева, налични суми в банки 3269,73 лева или
общо парични средства за периода - 71866,63 лева; от 01.02.2008г. до 14.02.2008г. - налични суми в каса
36724,24 лева, налични
суми в банки 167,48 лева или общо парични средства за периода - 36891,72 лева или общо налични суми в
каса - 428329,04 лева, общо налични суми в банки - 217411,26 лева и общо парични средства - 645740,30 лева.
Според
заключенията на вещото лице по трите икономически
експертизи „Е."АД е разполагало с парични средства по каса и банкови сметки за периода, когато е възникнало
задължението към „ВиК" ЕООД. Установено е
също, че през същия период непрекъснато са били обслужвани и другите сметки в това число и към „Електроразпределение".
По делото
са назначени и две оценителни експертизи на недвижимите
имоти и на движимите вещи обект на двете изпълнителни дела.
Съгласно
заключението на вещите лица К., С. и С. по тройната оценителна експертиза пазарната стойност на оценяваните имоти е
както следва: обща пазарна стойност на земята 2 млн. 50 хил. 650 лв., обща
пазарна стойност на сградите 2 млн. 809 хил. 380 лв. или обща стойност на
всички имоти - 4 млн. 860 хил. и 30 лв. В
същото заключение е дадена и общата данъчна оценка, а именно 1 672 253,20 лева.
Съдът
прие като обосновано заключението на тройната СОЕ. Експертите в с.з. подробно
обясняват начина и метода, по който са изготвили експертизата. Оценката касае 6
имота - тяхната пазарна цена. Вещите лица заявяват, че при оценяването са се
придържали към долната граница на цените, с оглед обстоятелството, че 2007 г. е
пикова граница по отношение на цените на недвижимите имоти. В обосновката на
оценката е взето предвид, че имотите се намират в индустриална зона, която има
изградена изцяло инфраструктура - ВиК, ЕЛ, ТЕЦ, телефонизация,
инженерни мрежи, с добра транспортна достъпност - 3 тролейбусни линии.
Експертите са категорични, че при оценката е отчетено също и предхождащо
канцерогенно производство на територията им, което е било преустановено в завод
"Е." 5-6 години преди 2007 г. и преминало към производство на метални
конструкции. Именно защото е отчетено това обстоятелство оценката, която са
получили на кв. м. застроена площ е коригирана с 0,7, именно заради това
предходно канцерогенно производство, което е било спряно. Съгласно заявеното от
експертите, всички други имоти, които са сравнявани с този имот, са с по-висока
оценка с 30%, а процесния имот е намален с 30% именно
заради това производство. Във връзка с последното не беше и прието възражението
на защитата на подсъдимите, че не е отчетено наличието на канцерогенно
производство, видно от приложеното заключение и от защитата на СОЕ в с.з.
вещите лица подробно са се спряли и обсъдили този
момент, който се е отразил на общата оценка, която е намалена с 30%.
Съгласно
заключението на вещото лице С. Ш. пазарната стойност
на машините и съоръженията продадени на „Н." ООД на 07.02.2008
г. към този момент е била 72 240,00 лева.
Общата
щета за „Е." АД, която е настъпила в резултат на бездействието на подс. Ц.,
който не е положил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на
повереното му, съгласно чл. 36, ал. 6, т. 2 от Устав
на „Е."АД е 4 682 854,00 лева, която парична сума съгласно заключението на вещото лице В. по втората допълнителна
икономическа експертиза е разликата между оценителните експертизи
по двете изпълнителни дела и оценителните
експертизи на движимите вещи и недвижимите имоти по настоящото досъдебно производство.
Горната фактическа
обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимите Ц. и Ч. и
изцяло от показанията на свидетелите Ф.К., В.С., Теньо Т., М.Б., Ц.Н., М.А., М. С., П.С., Б.С., П.Х., А.Л., Л.М., М.К., П.Г.,
П.Д.; от заключение на вещите лица по
назначените оценителни и съдебно-икономически експертизи, както и от
приложените към делото писмени доказателства и приетите такива в съдебната
фаза.
В така приетата фактическа
обстановка не се спори и доказателствата в тази насока са последователни
относно отношенията на подсъдимия със св.К., естеството на правата и
задълженията му, както и относно времето и мястото на процесните
неплащания към ВиК, довели до образуването на
изпълнителни дела. Досежно тези обстоятелства съдът
основа изводите си както въз основа на самите обяснения на подсъдимия Ц., така
и множеството взаимно допълващи се гласни доказателства в показанията на свидетелите
К., Т. и Б., последният разбрал за неголямо задължение на "Е." АД към
"ВиК" - П..
Съдът кредитира като последователни
и достоверни свидетелските показания на Ф.К., съгласно които тя, заедно с подс.Ц. и св.П.Х. са били в Съвета на директорите на "Е."АД.
Впоследствие отношенията между нея и подс.Ц. се
влошили, като по нейни думи, с големи усилия са успяли
да насрочат общо събрание на дружеството на 15.01.2007г. Към онзи момент подс.Ц. не е запознал акционерите, че има заведено дело №
23/07г. от "ВиК"- П. срещу "Е."АД. От показанията й също се установява, че фирма "Н."
е изкупила, чрез цесия задължението на "Е."АД,
което към онзи период е било в размер на 16х.лв. и около 3х.лв. лихва. Считано
от м.февруари 2007г. с протокол от заседание от Съвета на директорите подс.Ц. е избран за изпълнителен директор. "ВиК"-
П. информирали изп.директор
на дружеството - подс.Ц., че са продали вземането си
от "Е."АД на "Н.". Съгласно дадените показания от св.К. дружеството
е разполагало със средства, но на нея не й е известно защо подс.Ц.
не е платил тази сума към "ВиК". Съгласно заявеното от нея, оценката
на недвижимите имоти е възложена на подс. Ч. и
заключението на експертизата му обхваща всички терени на "Е." -
сгради, включително и магазин от 100 квадрата. Срещу дадената от него оценка на
всички недвижими имоти, посочени по-горе, подс.Ц. не
е възразил, нито срещу обхвата, нито срещу стойността, която е дадена. Св.К.
заявява, че от всички тези УПИ-та и едно-единствено
би било достатъчно да обезщети "Н.". Досежно
продажбата на машините по второто изпълнително дело тя отбелязва, че фирма
"И." са продали молба до ЧСИ да бъдат възбранени
всички работещи машини в цеха на "Е." над 10бр. кранове, 2бр.
камиони, 2 автокрана, 1 фадрома и други, като, според
нея, "И." не са имали никакво основание да заведат това изпълнително
дело. Независимо от възбраната на ЧСИ П.Д., "Е." да се разпорежда с
тези активи до приключване на проданта, подс.Ц. е сключил договор с "Н." и е продал
всичките машини. Дружеството е останало без производствени мощности, както и
без терени и сгради. Св.К. заявява, че не е знаела за задължението към ВиК, а
това обстоятелство й е станало известно на 15.02.2008г. Впоследствие "Н."
са препродали терените и сградите на фирма "Краси син". Отбелязва
също, че съгласно ТЗ и Устава на "Е." АД изрично в последния е
вписано, че разпоредителни сделки с недвижими активи на дружеството ще се
изповядват само при единствено съгласие и на тримата членове на СД и второ, че
няма да надвишават някакъв определен процент от всичките активи на дружеството.
Не са приемани решения за извършване на сделки с недвижими имоти, а св.К.
заявява, че не е присъствала на такива заседания и не е давала съгласие за
такива сделки. След справка от нейна страна на 15.02.2008г. в Агенцията по вписванията на СИС гр.П. е разбрала, че собственик на
недвижимите активи е "Н.". Както и че очевидно е била приета оценката
на вещото лице Ч..
Ако за свидетелката Ф. К. би могло
да се поддържа хипотетично, че показанията й са предубедени поради влошените си
отношения с подсъдимия, то за останалите изброени лица - Т., Н., С., С., С. и Н.
не съществуват основания изводими от данните по делото да се смята, че дадените
от тях показания в посочения смисъл не кореспондират с обективната истина. Съдът
прие показанията на св.К., като истинни и кореспондиращи си, както с други
гласни, така и писмени доказателства.
От разпита на св.Т. - прокурист в "Е."
АД от края на 2005г. до м.март 2007г., се установява, че Дружеството е
изплащало сумите към "ВиК" за изразходена вода, но както и самият той
заявява, на по-късен етап е спряло да плаща. За това обстоятелство той е
уведомявал членовете на Съвета на директорите както писмено, така и устно.
"Е." АД е имала партида във "ВиК" и е била длъжна да
изплаща сумите. Наред с тези показания, които съдът е кредитирал и приема за
достоверни, са отчетени и тези на св.Н., ЧСИ от 2006г., според показанията на
който се установява обстоятелството, че изп.дело от
2007г. със страни: "Н." и
"Е." АД, са го помолили да поеме делото, тъй като ДСИ доколкото си
спомня, му казали, че излиза в отпуск и няма кой да насрочи публичната продан. При него делото е пристигнало тогава, когато е било
на етап насрочване на публична продан, което той е
сторил, както и е възложил недвижим имот и извършил въвод
във владение. Възможностите на страните през 2007г., както свидетелят отбелязва
по новия ГПК са, че могат да обжалват само определени действия, като способът
се избира от взискателя. Оценката на вещото лице за
св.Н., в качеството му на ЧСИ, е била задължителна, като той няма процесуална
възможност да назначи нова оценка. По принцип тя е трябвало да бъде поискана,
каквото и в случая не е сторено.
От показанията на св.М.С. *** от
2003г. и до момента на заседанието се установява, че е имало издаден изп.лист срещу "Е."АД за задължение към "ВиК".
Свидетелства също и досежно обстоятелството, че след
известно време това задължение е откупено от "Н.". Заявява, че има
договор за продажба на вземане, приемо-предавателен
протокол, съобщение, което е подписано от подс.Ц. - "запознат
съм с прехвърлянето на вземането".
Показанията на св.П.С.,***, са в
насока досежно назначаването на вещото лице Ч. по
делото, който същия тя е назначила от списъка към ОС-П.,
като лицензиран оценител за насрочените от нея
процесуални действия, опис и оценка. Страните са били редовно уведомени, за
което обстоятелство е категорична. По изп.дело
липсват данни действията й да са обжалвани от някоя от страните, т.е. някоя от
страните да е била недоволна. Досежно имотите,
включени в оценката, данните за тях, отново според свидетелката, са упоменати в
молбата за образуване на изп.дело от взискателя. Заявява, че страните са били съгласни и никой
не е изразил недоволство по така направената оценка.
Относно обстоятелството до колко подс.Ц. е бил уведомяван за съдебната кореспонденция, в
частност призовките по заведените срещу дружеството дела, на внимателен анализ
са подложени и показанията на св.В.С.. По повод възстановяване на информация в
компютъра на подсъдимия, св.С. се запознал с него. След като свършил
възложената му работа, подсъдимият го попитал дали ще се ангажира да приема негова
кореспонденция /поща-вкл.и служебна/, на което предложение св.С. се съгласил. Св.С.
заявява, че е получавал и призовки, ходейки периодично до съда в П.. Изрично отбелязва,
че при всяко получаване на призовка е звънял по телефона на подс.Ц.,
за да го уведоми. С тази си дейност, св.С. се е занимавал няколко месеца. Освен
по телефона, периодично св.С. се е виждал с подс.Ц. в
гр.П., на които срещи му е предавал призовките. Винаги е търсил своевременно
подсъдимия и му е обяснявал в кой ден и кога е дошла призовката.
Съдът отчете също като логични и непротиворечиви
показанията на св.В.Н. ***. Същият е работил с АД "Е." по сключен
договор за абонаментно-правно обслужване за периода от 01.11.2006г. до края на
януари или средата на февруари 2008г., когато договорът е прекратен. Самият
абонаментен договор е бил подписан със св.Т.Т., който към онзи момент е бил прокурист на дружеството, тъй като изп.директор
Ц. *** и не е бил постоянно в гр.П.. На св.Н. е станало известно задължението
на "Е."АД към "ВиК" пролетта на 2007г. На същият му
обяснили, че това натрупано задължение към ВиК, произхода му се дължи на
някаква техническа повреда, заради което се е стигнало до изтичане на вода, а
задължението е възлизало на около 15-20х.лв. Същият си спомня, че е имало
покана от "ВиК" за уреждане на отношенията между "Е."АД и "ВиК". Св.Н., Т. и Л. провели
среща на адреса на управление на "ВиК" П., на която са разговаряли
със специалистите по събиране на вземанията в
дружеството, на което се опитали да търсят начин за евентуално разсрочване на
задължението, като тази среща се е ограничила само с устни разговори, но нищо
не е било подписано. Към онзи момент изп.директор на
дружеството е бил подс.Ц.. Св.Н. заявява, че за
срещата във "ВиК" и задължението със сигурност е казал, че е добре то
да започне да се плаща, макар и частично, за да не се стига до намеса на
съдебни изпълнители с увеличаване на разноските за дружеството. Самият той е
разбрал за това изпълнително дело впоследствие, когато реално са били
приключили изпълнителните действия. На него не са били възлагани каквито и да
било действия по това изпълнително дело, нито процесуално представителство.
С основание съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Ц. касателно
обстоятелството, че поради влошеното му здравословно състояние, не е предприел
изплащане на задължението на дружеството към "ВиК". Не се събраха
доказателства в насока, същият да е бил толкова болен, че да не е могъл да
ръководи действията си във връзка със служебни и лични задължения.
Подсъдимият Ч. пък от своя страна в
дадените си обяснения сам пред съда заяви - "Колкото парите, толкова и оценката
като количество, като брой страници". Дългогодишният му опит и стаж във
връзка с оценяването и изготвянето на експертизи, също са в насока обратна на твърдяното от него и неговия защитник за липса на умисъл
или извършване на деянието по непредпазливост.
В същото време следва да бъдат
кредитирани показанията на св.Ф.К. относно действителното състояние на
движимите вещи и недвижими имоти. Последните кореспондират със заключението на
СОЕ, прието в хода на съдебното следствие пред тази инстанция.
Разпоредбата на чл. 219 НК е бланкетна и нейното съдържание следва да бъде запълнено с
конкретни и правни норми или технологични правила, невключени в нормативни
актове, безспорни положения от науката, житейската практика от категорията на
общопризнати правила (ППВС № 7/1976 г.). За това деяние е необходим умисъл,
като по ал. 2 на чл. 219 НК деецът не полага достатъчно грижи за стопанисването
и управлението на повереното му имущество. Той бездейства, има пасивно
поведение или извършва неправилни стопански действия, които са несъвместими с
грижата на добър стопанин. В конкретния случай деянието е извършено при форма
на вина - пряк мисъл,по ал.3, като подсъдимия Ц. е съзнавал неизгодността
на продадените имоти и въпреки всичко не е предприел никакви действия по
образуваните изпълнителни дела, респ. дадената оценка на недвижимите имоти. За
субективната страна на престъплението се съди не по обясненията на извършителя,
а по неговите действия.
По възражението, направено от защитника на
подсъдимия Ц. - адв. В.К., за допуснато съществено
процесуално нарушение в обвинителния акт, досежно
посочен дублиран номер на изп. дело в диспозитива на същия, то съдът е счел, че същото е
неоснователно. Изтъкнатите недостатъци на обвинителния акт съдът както на
разпоредително, така и в съдебно заседание е приел, че са несъществени относно
конкретизацията на обвиненията, необходима за неговата яснота, относно формата
на изпълнително деяние, като не счита, че погрешно посочен номер на
изпълнително дело е от кръга на съществените процесуални нарушения, водещо до
ограничаване правото на защита на някоя от страните, в случая подсъдимите. В
противен случай горното би било прекален формализъм и необосновано завишени
критерии, досежно обвинителния акт.
Неоснователни са и аргументите по
възражението по-скоро за осъществен състав на престъпление по чл. 217 ал.1 от НК. Според защитата на подсъдимия Ц., случаят неправилно е квалифициран като
умишлена безстопанственост, тъй като подсъдимият не е искал или допускал
настъпването на щети за дружеството и не притежава качеството на
"длъжностно лице". Това твърдение е лишено от доказателствена
подкрепа. Вината като конкретно психическо отношение на дееца към извършеното
деяние, към неговите общественоопасни последици и общественоопасния му характер, е факт от действителността, обективиран в конкретното деяние. Безспорно е установено,
че подсъдимият Ц. е бил добре запознат с наличните неплатени сметки към ВиК и допуснатите от него вредни последици от
инкриминираните действия.
Неоснователен е по-специално доводът му, че подс.Ц. няма качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1 б."б" от НК, поради което не можел да бъде субект на
престъпление по чл.219 ал.3 от НК. Няма спор, че през инкриминирания период подс.Ц. е бил изп. директор на процесното акционерно дружество. Съгласно Решение
№749/23.03.2007 год. по ф.д. №353/96 год. на ОС-П.,
той е вписан, като такъв и представляващ "Е." АД.
Съгласно чл.93 т.1 б."б" от НК,
длъжностно лице е онова лице, на което е възложена със заплата или безплатно,
временно или постоянно ръководна работа или работа свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена
организация, друго ЮЛ или при ЕТ.
В случая подс.Ц.
изпълнява длъжност на материално изпълнение и са му възложени функции свързани
с пазенето на имущество, на това основание той придобива качеството на
длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б."б" НК. Когато това лице не
изпълнява задълженията си относно тези функции и от това последват значителни
вреди за дружеството, същото е субект на престъплението безстопанственост.
Следователно подс.Ц. в качеството си на изп. директор на "Е." АД има качество на длъжн. лице и може да бъде субект на състав на престъпление
безстопанственост.
Изяснено е от доказателствата по делото, че в
това си длъжностно качество подс.Ц., въпреки, че е
знаел за неплатените задължения към "ВиК" и е разполагал със средства
за заплащане е допуснал образуване на изп. дела, като
не е предприел действия за доброволно изпълнение, съгласил се е с изготвената
оценка на недв. имоти по заключението на вещото лице
- подс.Ч., която е била многократно занижена. При
това положение, съдът намира за правилна и законосъобразна квалификацията на
деянието по чл.219 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК/, последното досежно периода от
момента на призовката за доброволно изпълнение, по образуваното изп. дело, до последващата продажба на движими вещи по
второто изп. производство.
В
резултат на умишленото бездействие на подс. Ц. „Е."
АД е била реално лишена от всички активи.
Проследявайки хронологично всички факти, следва
единствения възможен извод, че бездействието на подсъдимия
е било умишлено, а не непредпазливо, имайки предвид, че той е бил уведомяван за всички действия по двете изпълнителни
дела и по нито едно от тях не предприел активни
действия за запазване на повереното му имущество.
Същият
извод за съзнателно дадено заключение пред държавен съдебен изпълнител при РС-П. следва и за
подс. Ч.. Това се презумира от огромната разлика в оценката на недвижимите
имоти направена от него и оценката направена от вещите лица по назначената оценителна експертиза по настоящето
наказателно производство. В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на защитника му адв.П., че деянието е
извършено по непредпазливост.
От
изложеното е видно, че с деянието си подс. Ц. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл.219 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а подс. Ч.
е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на престъплението по чл.291 ал.1 от НК, за което и
съдът ги призна за виновни.
При индивидуализация на наказанието
за всяко едно от деянията на двамата подсъдими, съдът отчете всички релевантни
за вида и размера им обстоятелства. Прие като отегчаващо отговорността
обстоятелство относно подсъдимия Ц. - размерът на вредите, които многократно
надхвърлят установените в практиката на ВКС критерии за значителни имуществени
вреди, а за подс.Ч. многократно занижената оценка на
недвижимите имоти. Като смекчаващи отговорността бяха преценени относно и
двамата подсъдими - и Ч., и Ц., добрите характеристични данни, чистото им
съдебно минало и депозираните обяснения. При наличието на тези данни съдът
счете, че целите по чл. 36 НК биха могли да се постигнат с наказание
"Лишаване от свобода" в размер на 2 години по отношение на подсъдимия
Ц., както и наказание "Лишаване от право да заема ръководна
длъжност", чиито срок определи на 3 години. С оглед размера на причинените
вреди, надхвърлящ значително възприетите в практиката критерии за вреди с
имуществен характер, се разкрива значителна обществена опасност и предполага
по-сериозна обществена реакция, за да бъде реализирана генералната превенция. Действително чистото съдебно минало на
подсъдимия Ц. и размерът на наказанието - 2 години "Лишаване от
свобода" откриват формално пътя за отлагане на изтърпяването му, съгласно
чл. 66, ал. 1 НК. Въпреки това съдът намира, че целите на наказателната репресия
и преди всичко поправянето на подсъдимия, не биха могли да се постигнат реално
извън ограниченията на затвора. Недоброто здравословно състояние, посочено от
подсъдимия, не е обстоятелство, пряко свързано с предпоставките за реализиране
на целите на наказанието. Съдът прие, че приложението на условното осъждане би
било акт на неоправдано снизхождение, което няма да окаже необходимото
предупредително и възпитателно въздействие върху личността на подсъдимия Ц..
Подобно снизхождение би било необосновано и от гледна точка на общата превенция, защото и тя е цел на наказанието. За да може
една санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото, тя трябва да бъде справедлива - обемът наказателна принуда,
приложена по отношение на подсъдимия, следва да съответства на извършеното
престъпление и морална укоримост, поради което и
съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален "общ"
режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 61, т. 3, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС.
Съдът, като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и като взе предвид
обществената опасност на дееца и конкретното деяние, с присъдата си наложи
наказание на подсъдимия Ч. от 1 година "Лишаване от свобода", изтърпяването
на което отложи за срок от три години, съгл. чл.66 от НК. Счита, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК могат да бъдат
реализирани и без ефективното изтърпяване на наложеното му наказание. По
отношение на него съдът наложи и "Забрана да упражнява дейност като вещо
лице" за срок от 1 година и 6 месеца. Приема, че същото се явява
справедливо наказание, досежно осъщественото от него
деяние.
В тежест на подсъдимите съдът
възложи и направените разноски в процеса.
Водим от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: