Р Е Ш
Е Н И Е
№786/21.12.2012
г.
гр.
ЯМБОЛ.21.12.2012..г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд ...................... гражданска
колегия в публично
заседание на .......23.11.2012г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................Ст.М.….....…...........................................и
в присъствието на
прокурора......................................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………… ...гр.дело N ..2705.......... по описа
за 2011год. и за да се произнесе взе предвид
следното................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на „***” ЕАД, с която желае да се приеме за установено, че „***” ЕАД има валидно изискуемо вземане срещу „***.”
ЕООД в размер на 12 463.54 евро, представляваща дължимата сума по *** според фактурите, които са посочени в Исковата
молба, включващо: 9 705.80 евро – дължима главница по ***; 662.50 евро –
неустойка за забавено плащане за периода от 05.11.2009г. до 31.01.2010г.;
613.55 евро – представляващи разходи по договора; законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
В хода
на съдебното диренепретенцията се поддържа изцяло.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 ал.1
от ГПК, с който оспорва предявените искове изцяло както по основание, така и по
размер. Същият оспорва като съдържание
представените от ищцовото дружество под опис фактури от т.1
до т.20 включително, тъй като
посочените главници като част от *** вноски по погасителния план не
съответстват по размер по погасителния план, както и липсват каквито и да било основания за корегиране на размерите им.
Според ответника има неправилно изчислен размер, както на посочената главница,
така и на посочената лихва по договора и неустойката, които не са съобразени с
приложения погасителен план и с договора за ***. Оспорва претенцията за
неустойка по основание и по размер, като твърди, че е недопустимо с фактура да се начислява неустойка по договора. В тази връзка
посочените от ищеца фактури по пункт от
1 до
пункт 6, вкл. не могат да послужат за установяване на размер на
претендирана неустойка. Според ответникът кредитора може да претендира одобрено
с неустойката и обезщетение на неизпълнение в случай, че докаже по-големи
вреди, но самата претенция за лихви като обезщетение за неизпълнение не е
дължима и неправилно е фактурирана. В
случай, че не се уважи това твърдят,
че претендираната неустойка е прекомерна по своя размер. Ответникът твърди,
че неплатената главница по договора е в
много по- малък размер от претендирания и в тази връзка по-малък е размера, а неплатената договорна лихва, а неустойка считат, че не дължат. С оглед на това молят да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани с произтичащите от това
законни последици, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2011г. по описа на ***
в полза на „***”ЕАД е издадена заповед № *** за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от 16.06.2011г. с която длъжникът „***.”
ЕООД е осъден да им заплати сумата от 9 705.80 евро – главница, договорна
лихва в размер на 1 481.61 евро за периода 10.07.2009г. до 10.01.2010г.,
неустойка за забавено плащане в размер на 662.50 евро за периода от
05.11.2009г. до 31.01.2010г., разходи по договора в размер на 613.55 евро,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението – 10.06.2011г. до
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на
487.53 лв. Като основание за вземането са посочени парични задължения
възникнали по договор за *** с № ***/***.2008г.,
по който ***ополучателят е преустановил плащането на 10.10.2008г. Заповедта е
била връчена на длъжника на 21.06.2011г.,
като на 01.07.2011г. същият е депозирал възражение на осн. чл.414 от ГПК,
поради което на заявителя е указано да
предяви иск в едномесечен срок, което разпореждане е връчено на 22.07.2011г. Исковата молба е
входирана в законоустановеният срок на 12.08.2011.
В подкрепа на иска си ищецът е представил *** № ***/ ***.2008г.,
с който същият се е задължил да придобие и достави на ***ополучателя - „***.”
ЕООД за използване употребяван ***, модел *** и посочена рама с доставена цена
32 722.68 евро за срок от 48 месеца. Този автомобил е бил предаден на
ответника на 30.04.2008г. с приемно-предавателен протокол.
Приложени са и Общите условия по договора за ***.
Ищецът е отправил до ответника уведомление, изх. № ***/11.01.2010г.,
с което го уведомява, че не е заплатил и им дължи по силата на договора за ***
сумата от 11 759.34 евро. с ДДС, която
сума включва дължимите до момента вноски
по договора, ведно с договорената лихва за забава от датата на падежа на
посоченото задължение до 31.12.2009г., като го канят да я заплати доброволно в 3-дневен срок. В
случай, че не последва цялостно погасяне
на задълженията на осн. чл.87 от ЗЗД и чл.15 от Общите условия на договора за *** заявяват, че развалят договора за ***,
считано от деня следващ срока за доброволно изпълнение по предходното
изречение. Същото е връчено видно от приложената разписка на куриерска фирма „***” на 12.01.2010г.
С уведомително
писмо от 05.04.2011г. ищецът е уведомил
ответника на осн. чл.87 от ЗЗД и чл.15 от Общите условия за договора на ***, че ги
канят в 5-дневен срок да им заплатят сумата от 24 376.73 лв. представляваща
просрочени вноски по договора за ***,
договорни лихви, неустойки за забава и
разходи. Приложен е и погасителният
план към договора, както и свидетелство
за регистрация на процесния ***,
предмет на договора за ***.
Ищецът е издал фактури за дължимите плащания от
ответника, които са приложени към делото – общо 20 броя.
Разпитаният по делото свидетел Д.Д. заяви, че той бил
шофьора, който на 25.01.2010г. е закарал *** на един паркинг в гр.С., като
преди тръгване го е заредил с 150литра нафта.
Съгл. приемо-предавател протокол от 03.02.2009г. И.А.,
като *** на „***”ЕООД е приел от Д. П., в качеството му на *** на „***”ЕООД
процесния *** автомобил.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа
експертиза, дала заключение вх. № ***/25.04.2012г., според което размера на
задължението по договора за *** описани в И.М. и съгласно приложените фактури е 24 376.56 лв., от които
договорирани вноски 19 017.29 лв., неустойки – лихва – 2880.27 лв., ДПС и
застраховки – 1279 лв. и разходи по връщането – 1200 лв. а в евро съответно
това са договорирани вноски 9723.39 евро, неустойка – лихва – 1472.66 евро, ДПС
и застраховки – 653.94 евро и разходи по връщането – 613.55 евро.
Във връзка с оспорване на заключението от ответника на
вещото лице е била поставена допълнителна задача като със заключение, Вх. № ***.2012г.
вещото лице е дало отговор на поставените му въпроси, а именно: от анализа на
счетоводната документация на ответното дружество вещото лице е установило, че
фактурите за неустойка в размер на 2880.27 лв. равна на 1472.66 евро не са
осчетоводени в ответното дружество. На база свидетелски показания на Д.Д. и
приложените доказателства вещото лице е констатирало, че ответното дружество
връща *** съгласно приемно-предавателен протокол за доброволно предаване на ***
на 25.01.2010г. на Х.К.П.– *** на ***, към която ищцовото дружество е направило
съответните разходи и съответно
издало фактура № ***/04.02.2010г. Тази
фактура е осчетоводена при ищеца, който е внесъл начисление
ДДС от 200 лв. и при ответника и същия е ползвал 200 лв. данъчен кредит.
Ако се приеме, че разходите по връщане
на *** са за сметка на ищеца от задължението следва да се приспадне сумата от
1000 лв., защото 200 лв. ДДС ответникът си е възстановил. Остатъкът от
задължението на ответника при приемане на оспорванията в лева е 24 496.29
лв. Остатъкът от задължението на ответника при приемане на оспорванията е
10 479.59 евро. Във връзка с поставения
трети въпрос вещото лице е посочило, че ищцовото дружество информация по
въпроса на каква стойност е заприходил процесния *** при връщането и на каква
стойност е продаден не е представено, тъй
като според него актива отдаден на *** е собственост на *** компания и остава
такъв до прехвърлянето на собствеността на ***ополучателя след окончателното
изплащане на всички *** вноски и други задължения, което в случая не е налице.
Ищецът е представил копие от фактура № ***/04.03.2010г.
за сумата от 21 984 лв. с ДДС издадена във връзка с продажба на актива –
предмет на процесния ***, както и данни на каква стойност е заприходен
актива след връщането му от ***ополучателя.
Във връзка с изпълнението на поставена от ответника
задача вещото лице е дало заключение, Вх.№ ***/15.11.2012г. с оглед
допълнително представените писмени доказателства от страна на ищеца – фактура №
***/04.03.2010г., както и на данни на
каква стойност е заприходен актива след връщането му от лицзингополучателя.
Вещото лице е дало заключение, че
оценката на автомобила в деня на връщането му е 36 632.92 лв. –
18 730,11 евро. Пазарната цена на автомобила съгласно фактура № ***/04.03.2010г.
е 21 984 лв. – 11 240.24 евро. Продажната сума не е приспадната от
задължението на *** договор. От продажбата на процесния автомобил *** не е
реализирал печалба, тъй като задължението е от 24 376.56 лв., а продажната
цена е 21 984 лв.
При така установеното от фактическа страна съдътправи
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК.
Съдът
намира иска за допустим с оглед депозираното от длъжника възражение по чл.414
от ГПК в законоустановения срок.
Ищецът
основава вземането си на неизпълнен договор за *** сключен с ответника № ***/ ***.2008г.
Съгласно легалната дефиниция на
чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за *** *** се задължава
да придобие вещ от трето лице при условия, определени от ***ополучателя, и да
му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Между страните няма спор, че имат
сключен договор за *** № ***/ ***.2008г., по който ответникът е преустановил
плащанията на *** вноски на 10.10.2008г. Съобразно правата на *** –чл.15.1.1 от
общите условия по договора за ***, той е развалил договора, като е отправил
уведомление до ответника изх.№***/11.01.2010г., получено от ответника на
12.01.2010г., с което е даден три дневен срок за доброволно изплащане на сумите
по договора, с оглед което договора е развален считано от 16.01.2010г. Срок от
20 работни дни посочен в чл.15.1.1 от общите условия е уговорен в полза на ***,
като това е негово право, а не задължение, поради което съдът не приема
направеното възражение на ответника, че ищецът е отговорен за неизпълнението на
договора по см.на чл.83,ал.1 от ЗЗД. В съответствие с договора ищецът е
изпълнил задължението си да предаде предметът на договора /***/ на ***
установено от подписания от страните приемо-предавателен протокол от
30.04.2008г. Основното задължение на *** е да плати на *** възнаграждение за
ползването на ***ованата вещ. Това възнаграждение се плаща под формата на
периодични ***вноски съобразно договора, общите условия и погасителния план.
Съборзано чл.6, т.9 от Общите условия по договора за *** и чл.2, т.7 от
договора за *** ищецът е издал 10 бр.фактури за дължимите плащания за
останалите неплатени задължения към датата на прекратяване на договора. Съгл.
същите общия размер на задължението възлиза на сумата от 12 463.54 евро,
равняваща се на 24 376.56лв., която е образувана от сбора на главница,
договорна лихва, неустойка за забава и разходи, колкото е установило и
заключението на ССЕ вх.№6113/25.04.20102г., което изцяло се възприема от съда
като обективно дадено в съответствие с доказателствата по делото.
Обстоятелството, че фактурите за неустойка не са осчетоводени от ***ополучателя,
не го освобождава от задълженията по тях, т.к. същите са инкорпорирани във
всички услови на договора и общите условия. Липсата на записване на парично
задължение в търговските книги на длъжника по правилата на счетоводството не
променя характера му и не се отразява на съществуването на вземането.
Обстоятелството, че автомобилът е закаран от св.Д. в гр.София, за което го е
заредил с 150литра нафта, не променя извършения от ищеца разход във връзка с
изземване на автомобила за което е представил фактура № ***/04.02.2010г.
Съгл.чл.15.2.1. от общите условия в случай на неизпълнение от страна на ***ополучателя,
същият е задължен да заплати на ***одателя всички дължими до момента на
развалянето на договора суми, както и всички дължими в резултата на развалянето
суми. По отношение на заплатените до момента суми по ***овия договор, следва да
се прилага разпоредбата на чл.15.3 от общите условия, съгласно която при
разваляне на договора в хипотезата на неизпълнение на ***ополучателя, ***одателят
има право да задържи всички платени суми като такса за ползване на актива. В
тази връзка направените възражение на ответника, че сумата която ищеца е
получил след продажбата на актива след прекратяване на договора за *** следва
да бъде приспадната от задължението е неоснователно.
При този изход на делото на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски
в размер на 1712,03лв.
Воден от горното , ***
Р
Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл.422, ал.1 от ГПК, че „***.”ЕООД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Я.Р. дължи на „***” ЕАД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от П.Н.П. и Й.В. в
качеството им на управители, със съд.адрес: гр. С., р-н Т., ул. „***” № ***,
бл.***, ет.*** - адв. Д.М.Д. сумата от 9 705.80 евро – главница, договорна
лихва в размер на 1 481.69 евро за периода 10.07.2009г. до 10.01.2010г.,
неустойка за забавено плащане в размер на 662.50 евро за периода от
05.11.2009г. до 31.01.2010г., разходи по договора в размер на 613.55 евро,
ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на заявлението – 10.06.2011г. до
изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № ***.2011г. по ч.гр.д. № ***/2011г.
по описа на ***.
ОСЪЖДА „***.”ЕООД да заплати на „***”
ЕАД направените по делото разноски в размер на 1712,03лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: