Р Е Ш Е Н И
Е № 2946
гр. Пловдив, 23.07.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 12.06.2018 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5458 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.441 ГПК и чл.74,
ал.1 ЗЧСИ.
Производството по делото е образувано по искова молба на Сапи
ЕООД против ЧСИ – Т. Л.,
обединен в ДЗЗД „Л., Г. и Д.“ – ***, заедно със С.Г. и Д.Д. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ
размер от 2100, 79 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат
от неправомерно изпълнение на дейността, включваща сумата от 1272, 79 лв.-
надвзета такса по т. 26, б. г) от ТТРЗЧСИ
и сумата от 828 лв. – такси за
наложените 18 възбрани, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че при ответника
по искане на взискателя Стабил Ди ЕООД било образувано изп.дело ***, по което
бил длъжник. Изпълнителното дело било
образувано за сумата от 53604,50 лв.-дължима сума по Договор за покупко –
продажба, което вземане е обезпечено с ипотека, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,
сумата от 1072,09 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 1000 лв.-
адвокатски хонорар, за които суми била издадена Заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист. С покана за доброволно изпълнение с изх. № *** г.,
ответникът е поканил ищеца в двуседмичен срок от връчване на поканата да заплати
сумата в общ размер от 63 318,42 лв.,включваща горната главница, законна
лихва върху нея в размер от 731,81 лв.- за периода от 25.08.2014 г. до
13.10.2014 г., 2072,09 лв.- разноски, 2000 лв.- разноски по изпълнителното дело
и сумата от 4 910,02 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към
13.10.2014 г. С поканата се съобщава, че
е наложена възбрана на три имота, собственост на ищеца, като по
отношение на единия от тях, предмет на договора за ипотека е насрочен опис на
04.11.2014 г. Със съобщение от 11.02.2015 г. ответникът уведомява ищеца, че на
основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена, като взискател по делото за
сумата от 90 588, 98 лв., както и че е наложена възбрана на 18 недвижими
имоти, собственост на ищеца, описани в исковата молба. С постановление за възлагане от 19.03.2015 г.
ответникът е възложил на взискателя – трето лице помагач по делото имота,
предмет на договора за ипотека. Твърди се, че по искане на ищеца на 05.08.2015
г. ответникът е издал сметка за размера на дълга, в която е описано по какъв
начин са разпределени постъпилите по делото суми. След плащания с уведомление
от 26.10.2015 г. ответникът съобщава на ищеца, че делото е прекратено.
Ищецът счита, че действията по
налагане на множество възбрани на имоти на стойност милиони левове за много по
– малък дълг е незаконосъобразно, несъобразено с целта на закона, уврежда
интересите на ищцовото дружество и цели блокиране на дейността му. Освен това
чрез начисляване на такси за възбраните, вдигането им, а при евентуален опис и
пропорционални такси, ответникът цели собственото си неправомерно и неморално
облагодетелстване. Твърди се, че възбраните са прекомерни и несъизмерими с
вземанията на взискателя, още повече, че задълженията след продажбата е
значително намалено, а възбраните не са вдигнати. Оценява вредите, причинени от
тези действия в размер на 828 лв.- събрани такси за наложените възбрани. Освен
тези действия, които ищецът счита за незаконосъобразни, ищецът твърди, че
ответникът неправилно е определил събраната такса по т. 26 от Тарифата за такси
и разноски към ЗЧСИ. Посочва се, че
ответникът е начислил и събрал сумата от 3323,82 лв. с ДДС за такси по
изпълнително дело № *** г. по т.4, 5, 31 и т. 26 от ТТРЗЧСИ при вземане на
взискателя в размер от 24819,82 лв., в който случай таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да е в размер от 2051,03 лв. с
ДДС. Счита за недължимо платена сумата в размер от 1709,19 лв., представляваща
разлика между дължимата сума и определената от ответника. Твърди се, че
ответникът неправилно е изчислил дължимите такси върху сумата от 34 836,92 лв. – сбор от вземания на
Стабил – Ди ЕООД и присъединен взискател ***, тъй като не е събирал вземането
на присъединен взискател ***. На основание изложените доводи, ищецът твърди, че
ответникът му е нанесъл имуществени вреди в горните размери, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в
прекомерното налагане на възбрани и събиране на недължими от ищеца суми за
такси по осъществяване на принудителното изпълнение. С оглед изложеното ищецът
моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът в писмен отговор по
чл.131 ГПК оспорва иска, като неоснователен, като излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията си. Твърди, че
описаната в исковата молба фактическа обстановка е съчетание от верни и неверни
факти, което обуславя и невярна интерпретация. Не се спори, че по молба на
взискателя Стабил- Ди ЕООД– трето лице
помагач е образувано соченото изпълнително дело. Твърди се, обаче, че в молбата
за образуване на изпълнителното дело взискателят е възложил на ответника
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискал насочване на изпълнението по отношение
на ипотекиран от дружеството *** имот. С
разпореждане от 29.09.2014 г. ответникът е наложил възбрана на три недвижими
имота, сред които и ипотекирания имот, собственост на ***. Изготвени били
искания за вписване на възбраните, като не отрича, че на същата дата е изпратил
описаната в исковата молба покана за доброволно изпълнение и съобщение за
наложени възбрани до ищеца, получена от последния на 06.10.2014 г. В отговора подробно е описано какви суми са
включени в таксите, отразени в поканата за доброволно изпълнение. Не се спори и
по отношение на размера на вземането на присъединения взискател – Държавата.
Описани са извършените действия по отношение на ипотекирания имот. Посочва се,
че на 20.01.2015 г. взискателят е депозирал изрична молба с искане за налагане
на възбрана на всички имоти, собственост на ищеца, извършване на справки и
насрочване на опис на имот с идентификатор ***. Заплатени са авансово такси от
взискателя в общ размер от 844,80 лв. Въз основа на искането са наложени
възбрани върху описаните от ищеца 18 недвижими имоти, негова собственост, за
което са начислени такси в общ размер от 277,20 лв., от които авансово платени
от взискателя 240 лв. След провеждане на втора публична продан на ипотекирания
имот, за купувач е обявен взискателя и постъпилите суми са разпределени, като
дългът на ищеца е частично погасен. Въз основа на искане от купувач на
възбранен имот и съгласие на взискателя е заличена възбраната на един от възбранените имоти, продаден по друго
изпълнително дело, като таксите за заличаване на възбраната са заплатени от
трето лице и не са включени в дълга на длъжника. По молби на взискателя са
заличени възбраните на описаните в отговора недвижими имоти, като общият размер
на заплатените авансово такси и начислени за плащане от длъжника е 223,20
лв. Въз основа на молба от взискателя от
23.10.2015 г. изпълнителното дело е прекратено. Освен част от описаната
фактическа обстановка, ответникът оспорва основателността на исковата
претенция, като сочи, че съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника
служи за обезпечение на неговите кредитори, а съгласно чл. 442 ГПК, изпълнението
може да се насочи върху всяка вещ или вземане на длъжника. Още повече, че в
случая съдебният изпълнител действа по възлагане от взискателя, като липсва
основание за отказ от извършване на възложените му действия по осъществяване на
принудителното изпълнение. Твърди се, че доколкото в случая не са били налице
предпоставки за служебно вдигане на наложените възбрани, то неоснователни се
явяват твърденията на ищеца, че със своите действия или по – скоро бездействие, ответникът е увредил интересите на длъжника. Посочва се, че в периода на действие на
процесните възбрани е било насочено изпълнение и от други кредитори по други
изпълнителни дела. Ответникът сочи, че законът не изисква наличие на
съизмеримост на обезпечението в изпълнителния процес с размера на дълга, като в
случая следва да се вземе предвид и общата задлъжнялост на длъжника. Освен това
се сочи, че възбраните на 18 те имоти са наложени по едно искане от взискателя
с една такса. Твърди се, че ответникът е осъществил законосъобразно принудителното
изпълнение по образуваното изпълнително дело, като длъжникът е бил надлежно
уведомяван за всяко действие, включително и за разпределяне на постъпилите
суми. Оспорва се посоченият в исковата молба размер на дълга, съгласно издадено
от ответника удостоверение от 05.08.2015 г.
Посочва се по какъв начин е формирана оспорваната такса и се твърди, че
същата е правилно определена.
С определение от 21.08.2017 г.
като трети лица-помагачи на страна на ответника са конституирани “ДЗИ ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД и СТАБИЛ – ДИ ЕООД.
Постъпил е отговор на исковата
молба от третото лице “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ”ЕАД, което оспорва исковете.
Счита, че всички посочени в исковата молба изп.действия са законосъобразни,
поради което не са налице предпоставките по чл.74, ал.1 ЗЧСИ за ангажиране
отговорността на ответника. Моли исковете да се отхвърлят.
Постъпил е отговор на исковата
молба от третото лице “СТАБИЛ -ДИ”ЕООД, което оспорва исковете. Счита, че
всички посочени в исковата молба изп.действия са законосъобразни, поради което
не са налице предпоставките по чл.74, ал.1 ЗЧСИ за ангажиране отговорността на
ответника. Моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното:
Не се спори, че при ответника е образувано изпълнително дело №***,
както и, че са наложени възбрани на 18 имота, собственост на ищеца.
От приетото по делото копие на изпълнително
дело № *** по описа на *** се установява, че същото е образувано на 25.09.2014
г. въз основа на молба на третото лице помагач на страната на ответника “СТАБИЛ
-ДИ”ЕООД въз основа на издаден в полза на взискателя срещу ищеца изпълнителен
лист от 05. 09.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 12822/2014 г. по описа на ПРС, с
която ищецът е осъден да заплати на “СТАБИЛ -ДИ”ЕООД сумата от 53 604, 50
лв.- дължима сума по Договор за покупко – продажба, вземането по който е
обезпечена с ипотека, учредена с Нотариален акт № ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.08.2014 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 1072,09 лв.- заплатена държавна такса и сумата от 1 000
лв.- адвокатско възнаграждение.
В
Нотариален акт № *** е отразено, че за обезпечение на вземанията по
горепосочения договор за покупко-продажба в полза на “СТАБИЛ -ДИ”ЕООД се
учредява ипотека върху самостоятелен обект в сграда, завършена до степен 100 %,
но невъведена в експлоатация с идентификатор на обекта *** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., собственост на *** – ипотекарен длъжник.
С молбата е поискано опис на
ипотекирания недвижим имот и насрочване на публична продан. Възложени са
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ за определяне на начина на изпълнение, както и
проучване на имущественото състояние на длъжника. Поискано е и събиране и на разноските по
изпълнителното дело, включващо такси, разноски и платено адвокатско
възнаграждение, което видно от приложения Договор за правна защита и съдействие
е в размер от 2000 лв. На 25.09.2014 г.
взискателят е предплатил такси в размер от 1480 лв., включваща образуване на
изпълнителното дело, цялостно проучване на имущественото състояние, изготвяне
на съобщения, искане за вписване на възбрана – 30 лв., извършване на опис на
движими и недвижими имущества върху материален интерес от 58 199 лв., за
което е събрана такса в размер на 872,99 лв. без ДДС.
С Постановление от 25.09.2014 г.
ответникът е приел, като разноски по изпълнителното дело претендирания
адвокатски хонорар в размер от 2000 лв., като е възложено извършване на справки
за проучване на имущественото състояние на длъжника и изпращане на призовка за
доброволно изпълнение.
При проучване на имущественото
състояние на ищеца е установено, че същият притежава право на строеж върху определени недвижими имоти, находящи се в ***,
***, съгласно Нотариален акт от 31.07.2008 г. за взаимно учредяване на право на
строеж, както и че за обезпечаване на задължения по договор за кредити от 19.02.2008 г. и анекси към него между ищеца в качеството на кредитополучател и *** в качеството на
кредитор , е учредена договорна ипотека върху имоти на ищеца, а впоследствие и на ипотекарния длъжник ***. Установява
се и придобиване право на строеж върху недвижими имоти, съгласно Нотариален акт
за взаимно учредяване на право на строеж от 21.06.2006 г.
Видно от приложените документи по
изпълнително дело № *** са наложени възбрани върху притежавани от ищеца
недвижими имоти за обезпечаване на вземания на *** в размер на 511 023,74
лв.
От приетото по делото
удостоверение от *** се установява, че против ищеца е имало образувано при
съдебния изпълнител изпълнително дело № ***, по което е извършено плащане и
делото прекратено на 29.05.2014 г. преди образуване на настоящото дело.
От приетото по делото
удостоверение от *** се установява, че против ищеца е висящо изпълнително дело № ***., като същото е
образувано въз основа на издадена обезпечителна заповед с допуснато обезпечение
чрез запор на банкови сметки до размера от 26 000 лв. Наложени са запорите
и делото е висящо.
От приетото по делото
удостоверение от *** се установява, че против ищеца е висящо изпълнително дело № ***, като същото е
образувано въз основа на изпълнителен
лист да сумата от 37 342,34 лв., ведно със законна лихва и разноски.
Държавата е присъединена, като взискател за публични задължения в размер на
83 583 лв. По искане на взискателя *** е наложена възбрана, вписана в имотния
регистър на 18.07.2013 г. на следните недвижими имоти, както следва: с идентификатор
№ *** и с идентификатор № ***, запор
върху вземания по банкови сметки в посочени банки, запор на притежаваните
МПС-та и насрочване на описи и публична продан. Делото е прекратено на
06.02.2014 г. преди образуване на
процесното изпълнително дело, като са вдигнати наложените възбрани.
От приетото по делото
удостоверение от *** се установява, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № ***
въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2015 г. за вземане в размер на
83 635 лв. – главница, законна
лихва, считано от 29.11.2011 г., която към 16.10.2017 г. е 50 115,93 лв.,
6240 лв.- обезщетение за забава, 6000 лв.- адвокатски хонорар по изпълнителното
дело и 132 лв.- авансово платени такси. Държавата е присъединена като взискател
за сумата от 92 655,01 лв. По
делото няма наложени обезпечителни мерки, като няма и постъпила сума от
длъжника. Отразено е и друго образувано при същия съдебен изпълнител
изпълнително дело с № *** по изпълнителен лист от 20.08.2014 г. за сумата от
15 714,75 лв.- главница, 11808,84 лв.- законна лихва, 748,21 лв.-
обезщетение за забава, 1342,16 лв.- съдебно – деловодни разноски, 1500 лв.-
адв. възнаграждение по изпълнителното дело
и 243 авансово платени такси. Държавата е присъединена като взискател за сумата
от 91293,68 лв. По делото няма наложени обезпечителни мерки, като няма и
постъпила сума от длъжника.
От приетото по делото
удостоверение от *** се установява, че на 02.07.2013 г. (преди образуване на
процесното изпълнително дело) въз основа
на молба от *** е образувано изпълнително дело № *** с взискател *** и длъжници
П.К.С. и САПИ ЕООД за заплащане солидарно на сумите, както следва: сумата от
300 000 лв.- частична претенция от общо дължима главница в размер от
866 484,34 лв. – просрочена главница по договори за кредит, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 16.05.2013 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 51208,97 лв.- договорни лихви, 118 723,23 лв.-
наказателни лихви, 14 543,96 лв. – разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение. По делото са наложени възбрани на недвижими
имоти и запори върху всички вземания на длъжника САПИ ЕООД в няколко търговски
банки. В резултат на извършената
публична продан на недвижими имоти и в изпълнение на наложените запори е
събрана обща сума в размер на 112 366,78 лв. Размерът на задължението по изпълнително дело
№ *** към 07.11.2017 г. е 280 239,17 лв., като същото е висящо. Посочено е, че освен това изпълнително дело
на 25.09.2014 г. т.е. на датата на която е образувано и процесното изпълнително
дело е образувано изпълнително дело № *** с взискател *** и солидарни длъжници
П.К.С. и САПИ ЕООД за сумите, както следва : 374 291,40 лв.- главница,
52 317,06 лв.- редовна лихва, 24 407,45 лв.- наказателна лихва,
12 519,17 лв.- просрочена редовна лихва,
3785,09 лв.- просрочена наказателна лихва, 4736,07 лв.- просрочена
комисионна за управление и 53,96 лв.- просрочена застрахователна премия, както
и законна лихва и разноски в общ размер от 14 617,20 лв. По делото се
сочи, че са наложени възбрани и запори, като е постъпила обща сума в размер от
64611,77 лв. На 28.09.2017 г. е постъпила молба от взискателя за прекратяване
на изпълнителното дело, но към настоящия момент същото е висящо, тъй като се
дължат разноски и такси за съдебния изпълнител в размер от 11601,31 лв.
От приетото по делото
Удостоверение от *** се установява, че в периода от 2013 г. до 2015 г. няма
образувани изпълнителни дела с длъжник САПИ ЕООД.
С Постановление от 29.09.2014 г.
по възлагане от взискателя Стабил Ди ЕООД ответникът е наложил възбрана и е
насрочил опис на ипотекирания имот с № ***, както и възбрана на установените
имоти, собственост на ищеца, както следва : имот с № *** ( с вписана възбрана
от ***) и имот № ***, като възбраната е
вписана АВ – Служба по вписванията гр. П. От приложеното удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания по отношение
на имот № ***, се установява, че освен
възбраната, наложена от ответника, преди това е вписана възбрана от 25.07.2013 г. за обезпечаване на
задължение в размер от 349 988,14 лв.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение до
ищеца и съобщения до него и до ипотекарния длъжник –*** за насрочване на опис
на 04.11.2014 г. на ипотекирания имот № ***. Поканата за доброволно изпълнение
с отразените възбрани и насрочен опис е връчена на ищеца на 06.10.2014 г., като
от този момент е започнал да тече двуседмичния
срок за доброволно изпълнение и е изтекъл на 20.10.2014 г. На същата дата 06.10.2014 г. е връчено
съобщение на ипотекарния длъжник *** за наложената възбрана и насрочения опис.
Взискателят е уведомен на 15.10.2014 г.
От приетото по делото
удостоверение от ТД на НАП – гр. П. се установява, че ищецът има
задължения в общ размер от
90 588,98 лв. За обезпечаване на задълженията е вписана възбрана върху
самостоятелен обект в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
находящ се в гр. П. С постановление на съдебния изпълнител държавата е
присъединена като взискател по делото за сумата от общо 90 588,98 лв.,
като длъжникът е уведомен за това на 02.02.2015 г.
От приложения Протокол за опис и
оценка на недвижим имот от 04.11.2014 г. се установява, че е осигурен достъп до
имот № *** и същият е описан. Публичната продан е насрочена за периода от
07.12.2014 г. до 07.01.2015 г. по искане на взискателя. Приети са разноски за
присъстващото на описа вещо лице – С.Ж. в размер от 122 лв. От заключението на ***
С. Ж. се установява, че пазарната
стойност на имот № *** е в размер от 57 200 лв., а първоначалната цена при
публична продан е в размер от 42 900 лв. без ДДС. С постановление от
11.11.2014 г. е определена първоначалната цена в размер на 51 480 лв. с
ДДС. С разпореждане от 13.11.2014 г. е насрочена публична продан на имот с № ***, която да се проведе от 17.11.2014 г. до
17.12.2014 г. в сградата на РС- Пловдив,
като обявяването на купувач да се извърши на 18.12.2014 г. Взискателят СТАБИЛ
ДИ ЕООД, ищеца и ипотекарния длъжник КРАС ЕООД са уведомени за насрочената
публична продан на 14.11.2014 г. С протокол от 18.12.2014 г. е констатирано, че
няма внесени наддавателни предложения, като публичната продан е обявена за
нестанала. С молба от 22.12.2014 г. взискателят е поискал насрочване на нова
публична продан. С разпореждане от 08.01.2015 г. е насрочена нова публична
продан на недвижим имот № ***, която да се проведе от 24.01.2015 г. до
24.02.2015 г., като е определена първоначална цена 41 184 лв. В протокол
от 25.02.2015 г. е отразено, че се обявява за купувач на имота СТАБИЛ ДИ ЕООД с
наддавателно предложение в размер от 41 184 лв. С протокол от 19.03.2015
г. имотът е възложен на купувача.
Междувременно на 20.01.2015 г. е постъпило по изпълнителното
дело искане от взискателя за налагане на запор на всички банкови сметки на САПИ
ЕООД , както и опис на възбранения имот с идентификатор № ***, както и
изнасянето му на публична продан. Поискано е извършване на справки и възбрана
на всички недвижими имоти, собственост на дружеството, както и справка в НАП и
запор на вземания на длъжника по ДДС – фактури и отчети. За така поисканите
действия от страна на съдебния изпълнител са начислени и събрани такси в общ
размер от 604,80 лв. с ДДС, включващи такси за налагане на запор без извършване
на опис – такса по т. 19 от Тарифата в размер на 420 лв. без ДДС и допълнителни
разноски в размер на 84 лв. без ДДС.
С Разпореждане от 20.01.2015 г. на
*** е наложен запор върху вземанията на САПИ ЕООД във всички търговски банки в
страната. От така наложените запори са постъпили частично суми; част от банките са изпратили отговори, в
които сочат, че САПИ ЕООД няма вземания по банкови сметки, а друга част, като ***
са посочили, че върху вземанията на САПИ ЕООД по банковите сметки вече са
наложени запори по изп.дело № *** и по изп. Дело № ***, а други сочат, че няма
наличности по откритите банкови сметки.
С Разпореждане от 11.02.2015 г. е
наложена възбрана върху осемнадесет
имота, собственост на ищеца, както следва: имоти с идентификатор № ***, № ***,
№ ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № *** – съответни
идеални част, представляващи *** и №№ ***
съответни идеални част, представляващи ***. Именно таксите, събрани за
възбраните на тези имоти и заличаването на тези възбрани ищецът твърди, че
представляват понесени от него вреди, вследствие на неправомерни действия от
страна на ответника. По делото са представени доказателства за заплатена такса
за вписване с наредител ДЗЗД Л. и Г. в размер на 15 лв. Изпратено е съобщение до САПИ ЕООД за
наложените възбрани, като същото е получено на 17.02.2015 г.
От приетата по делото фактура (л.
473) е видно, че за оценката на недвижимия имот е претендирано от вещото лице
възнаграждение в размер на 144 лв., която сума е заплатена от взискателя и
преведена по сметка на вещото лице.
От приетото по делото писмо от
26.11.2014 г. от Община Пловдив се установява, че *** има задължения към Община
Пловдив в общ размер от 31 601,54 лв.
Установява се, че за имот № *** няма издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация.
По изпълнително дело № ***
възбраненият от ответника недвижим имот №
*** възложен с постановление от 18.12.2014 г.,
поради което с молба от 30.01.2015 г., лицето – купувач е поискало вдигане и
заличаване на вписаната възбрана. Препис от молбата е изпратен на взискателя
СТАБИЛ ДИ ЕООД за становище. Искане за заличава на възбраната е депозирано на
20.04.2015 г. в служба по вписванията.
С Разпределение от 05.03.2015 г.
е разпределена постъпилата по делото сума в общ размер от 906,63 лв., постъпила
вследствие на наложените запори на вземания по банкови сметки, като с тази сума
са погасени частично такси и разноски по изпълнението.
На 06.03.2015 г. е разпределена сумата от 34320 лв.- данъчна
основа на определената продажна цена на имот № ***, доколкото ДДС в размер от
6864 лв. – следва да се плати от взискателя.
Със сумата са погасени начислени такси и разноски в полза на взискателя
СТАБИЛ ДИ ЕООД и сумата от 28278,63 лв.
за погасяване на дълга на ищеца. Посочено е, че общата сума, която се прихваща
от вземанията на взискателя Стабил Ди ЕООД е в размер от 31 918, 45
лв. Определено е взискателят да плати
освен сумата, представляваща данък добавена стойност, така и разноски по
публичната продан в размер на 2401,55 лв.
На 27.04.2015 г. са представени доказателства
за частично плащане на сума в размер от
448 лв. по изп.дело № ***.
На 30.04.2015 г. взискателят
Стабил Ди ЕООД е депозирал молби за вдигане на наложената възбрана върху
недвижим имот № *** (по отношение на този имот има наложена възбрана и от
публичния изпълнител) и по отношение на
възложения имот № ***. Заплатена е такса в размер от 74,40 лв. Изпратено е
искане от съдебния изпълнител до служба по вписванията за заличаване на
възбраните, като е платена съответната такса за заличаване в размер от 10 лв.
за имот.
С разпореждане по молба от
05.05.2015 г. е присъединено вземането на КРАС ЕООД за сумата от 6 505,17
лв., ведно със законна лихва и разноски.
С молба от 28.05.2015 г.
длъжникът САПИ ЕООД е поискало вдигане на възбраната на следните 7 недвижими имоти,
а именно: № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № ***. Посочва се, че
общата стойност на възбранените 18 недвижими имоти е 558 500 лв., което надвишава значително
дълга, който към датата на депозиране на молбата е в размер на 12 605, 40
лв. С Разпореждане от 04.06.2015 г.,
постановено от *** е оставена без уважение молбата на длъжника, като е
посочено, че по делото държавата е присъединен взискател за вземане в размер
на 92 669,30 лв., което съгласно
чл. 136, ал.1, т.6 ЗЗД се ползва с право на предпочително удовлетворяване
спрямо остатъчния дълг по делото.
С молба от 17.06.2015 г.
взискателят СТАБИЛ ДИ ЕООД е поискал вдигане на наложените възбрани на следните
недвижими имоти, а именно: *** и № ***. Към
молбата са приложени доказателства за заплащане на такса в размер на 79,20 лв.
На 09.07.2015 г. по искане на
длъжника, *** е издал сметка за размера на дълга, в която е отразено, че към
момента на издаване на удостоверението, дължимата сума е в размер на
139 984,81 лв., включваща главница в размер на 30278,47 лв.- главница,
законна лихва, разноски и публични вземания в размер от 92669,30 лв., както и
такси по изпълнителното дело в размер от 9170,31 лв. От длъжника е подадено
възражение, като се сочи, че при определяне на размера на главницата, не е
взето предвид извършено плащане в размер на 5164,71 лв. на 07.05.2015 г. ,
както и изплащането изцяло на публичните задължения. Оспорва се и размера на
определените такси и разноски по изпълнителното дело. Представен е и
споразумителен протокол с взискателя, като се иска приспадане от задължението
на сумата от 896 лв. и изготвяне на актуална справка за дълга.
С молба от 28.07.2015 г.
взискателят Стабил Ди ЕООД е поискал вдигане на наложените възбрани на следните
недвижими имоти, а именно: № ***, № ***.
В молбата е отразено, че в полза на дружеството от САПИ ЕООД е направено
плащане в размер на сумата от 6764,12 лв. По така направеното искане е събрана
такса в размер от 16 лв.
В изготвената по искане на
длъжника справка за размера на дълга от 05.08.2015 г. са взети предвид следните
факти: погасяване на публичните задължения и извършеното плащане към
взискателя, съгласно молба от 28.07.2015 г. Относно сумата от 896 лв., е отразено, че
същата подлежи на разпределение.
С разпределение от 11.09.2015 г.е
разпределена сумата в размер от 896 лв.- платена от длъжника.
На 07.10.2015 г. от взискателя
СТАБИЛ ДИ ЕООД е депозирана молба за вдигане на възбраната на имот с № ***.
Отразено е, че дължимите такси ще бъдат заплатени по банковата сметка на
съдебния изпълнител, като в сметка от 12.10.2015 г. са начислени такси в общ
размер от 31 лв.
На 23.10.2015 г. е депозирана
молба от взискателя СТАБИЛ ДИ ЕООД за
прекратяване на изпълнителното дело и вдигане на наложените възбрани и запори. На
26.10.2015 г. е депозирана молба и от *** за прекратяване на изпълнително дело
№ ***. С постановление от 26.10.2015 г.
съдебният изпълнител е постановил вдигане на наложените запори и възбрани.
С искане от 26.10.2015 г. е поискано
заличаване на възбраните на останалите възбранени 13 имота от общо възбранените
18 на 11.02.2015 г. Заплатена е такса по сметка на Служба по вписванията в
размер на 10 лв. за заличаването.
От приетото по делото заключение
на съдебно – счетоводната експертиза не се установява в корицата на изпълнително
дело *** да има
суми , които да са събрани за такси , които не са отразени във фактурите. Установява се, че общият
размер на начислените такси без ДДС е
6 488,99 лв., общият размер на
начислените такси с вкл. ДДС е 7 786,78
лв. и общият размер на платените такси
от длъжника е 5 380,80 лв. По изпълнителното дело 20148200400251 е изготвено Разпределение
от 06.03.2015 г. на основание чл. 492 във връзка с чл. 495 от ГПК във
връзка с чл. 136 от ЗЗД на сумата в размер на 34 320,00 лв. - данъчна основа. Вещото лице посочва,
че към датата на изготвяне на Разпределението 06.03.2015 г.
вземането на взискателя „ Стабил Ди ” –
ЕООД е в размер, както следва:
/ в лева/
|
Главница
по изп.лист |
53 604,50 |
|
законова лихва към 06.03.2015 г. |
2 880,51 |
|
Разноски
по издадения ИЛ |
1 072,09 |
|
Адвокатско възнаграждение
по
изп. лист |
1000,00 |
|
Адвокатско възнаграждение
за изп.дело |
2 000,00 |
|
Обща сума основа за изчисляване на такса по т.26 от Тарифата |
60 557,10 |
|
Такса т. 26, с вкл. ДДС, след приспадане на платена т. 20 |
3 323,15 |
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по
скалата , както следва:
По т.д) от 50 000лв. до 100 000 лв. – 3220,00 лв. + 4 на сто за горницата
над 50 000 лв.;
Според горната формула, дължимата такса по
т. 26 с вкл. ДДС
е в размер на 4 370,74
лв. [
(3220,00 лв.+ /10 557,10 лв. * 4%/) = 3642,28 лв. + 20% ДДС] , която
сума се намалява с авансово платената
такса по т.20 (опис) в размер на 1 047,59 лв. т.е
оставащата
дължима такса по т.26 от Тарифата към датата на
Разпределение от 06.03.2015 г . е 3 323,15
лв. Погасен
е материален интерес на взискателя по ИЛ
издаден по ч.гр.д. №12822 / 2014г.
в размер на 28 278,63 лв. и 2 000,00 лв. платен от взискателя хонорар за
процесуално представителство по изпълнителното дело или общо 30 278,63 лв. , за
която сума е удържана такса по т. 26 от Тарифата в размер на 1 683,36 лв.
По
изпълнителното дело е направено изявление
вх. № ***от длъжника „ Сапи” – ЕООД за изплатени суми към
взискателя „ Стабил Ди ” – ЕООД 5 164,71
лв. на 07.05.2015г. и 1 599,41 лв. на
24.06.2015г. както и за погасени суми към ТД на НАП- П. Взискателят
„ Стабил Ди ” – ЕООД е потвърдил получените суми с молба вх. № ***. Със сумата от 5 164,71 лв. се
е погасило част от вземането на
взискателя както следва: 74,40 лв. -
платени от взискателя такси с ПКО №***., 521,99 лв. - лихва за периода
06.03.2015г. – 07.05.2015 г. върху остатъчна главница 30 278,47 лв. и 4 568,32 лв. част от главницата
Със сумата от 1 599,41 лв. се е погасило
част от вземането на взискателя както следва:79,20 лв. - платени от взискателя
такси, 343,14 лв. - лихва за периода 07.05.2015г. – 24.06.2015 г. върху
остатъчна главница 25 710,15 лв. и 1 177,07
лв. част от главницата. По изпълнителното дело е изготвено Разпределение от
11.09.2015г. на сума в размер на 896,00 лв.
Към датата на изготвяне на Разпределението
11.09.2015г. вземането на взискателя „
Стабил Ди ” – ЕООД е както следва:
/ в лева /
|
Главница
|
24533,08 |
|
Законова лихва към 11.09.2015 г. |
539,39 |
|
Остатъчно
дължима такса по т. 26
с вкл. ДДС |
1725,85
|
Погасен е материален интерес на взискателя по ИЛ издаден по ч.гр.д. №12822
/ 2014г. в размер 537,43 лв., за която сума е удържана такса по
т. 26 от Тарифата в размер на 38,50 лв.
По изпълнителното дело 20148200400251
е постъпила молба за прекратяване с
вх. № 15658 / 23.10.2015 г., като
дълга към дата 23.10.2015г. е както следва:
/ в лева /
|
Главница
|
24533,08 |
|
Законова лихва към 23.10.2015 г. |
288,75
|
|
Остатъчно
дължима такса по т.
26 с вкл. ДДС |
1705,19 |
Размерът на пропорционалната такса за ***, която се следва при събиране на парично вземане
по т. 26 от Тарифа за таксите
и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , ако се приеме че се дължи върху
сумата 24 819,82 лв. е както следва:
Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по
скалата , както следва:
По т.г) от 10 000 лв. до 50
000 лв. – 820,00 лв. + 6 на сто за горницата
над 10 000
лв.;
Според горната формула, дължимата такса по
т. 26 с вкл. ДДС
е в размер на :
1 709,19 лв. ( 820,00 лв.
+ /14 819,82 лв. * 6%/ ) без ДДС
341,84 лв. е начислен 20% ДДС
2 051,03 лв. обща сума с
вкл. 20 % ДДС
От
Приложенията към заключението се установява, че по разпределение от 06.03.2015 г., влезнало в сила на 09.03.2015 г. – събраната от длъжника
такса по т. 26 е в размер на 1683.36 лв., По
разпределение от 11.09.2015 г., влязло в сила на 14.09.2015 г. таксата е в размер на 38,50 лв, и за сметка на взискателя - 1705.18 лв. (платена от взискателя при
прекратяване на делото, без доказателства да е удържана от длъжника).
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Законодателят е предвидил отговорност за частния съдебен изпълнител за
вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Съдебният изпълнител е овластен от закона
да изпълнява принудително изпълнение за събиране на
вземания признати от съда и за които е издаден изпълнителен титул. Неговите
правомощия произтичат от закона и се регламентират от него. Затова всяко нарушаване на нормативната
уредба е санкционирана от законодателя
чрез ангажиране на отговорността му за причинените на участвалите в
изпълнителното производство лица.
Частните съдебни изпълнители отговарят за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пряка означава, че
увреденият не би претърпял вредите, ако не са били незаконосъобразните действия
или бездействия на частния съдебен изпълнител. Преки са тези вреди, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Фактическият състав, при наличието
на който се ангажира отговорността на ***,
може да се определи като: негово неправомерно действие или бездействие, настъпила вреда при изпълнение на дейността му и причинна
връзка между тях. При иск по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ съдът е длъжен да изследва
дали действията на съдебния изпълнител са били правомерни и оттук
принудителното изпълнение е било законосъобразно. То е такова, когато е
образувано по изпълнителен титул, удостоверяващ подлежащо на изпълнение
вземане. Противоправността на действията на частния съдебен изпълнител се
състои в процесуална незаконосъобразност на
неговите действия или бездействия/ Р № 264/08.04.2010г. по гр.д. №
474/09г., ІVг.о на ВКС, Р № 340/08.01.2012г. по гр.д. от 2011г., ІV го. на
ВКС, Р № 196/20.07.2012г. по гр.д. №
1555/11г., ІІІ г.о. на ВКС, Р № 120/08.07.2011г. по гр.д № 1123/10г., ІІ г.о.
на ВКС, Р № 281/10.12.2014г. по гр.д. №
3219/14г., ІІІ г.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/.
В Решение № 523/19.07.1012 г. по
гр.д. № 1496/2010 г. по описа на ВКС е
прието, че не е налице незаконосъобразно изпълнително
действие на частния съдебен изпълнител, ако стойността на имуществото към което
е насочено принудителното изпълнение значително надхвърля размера на вземането,
като до този отговор се достига при тълкуване разпоредбата на чл.442 ГПК,
съгласно която “Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или
вземане на длъжника.”, с изключение на вещите, предвидени в чл.444 ГПК. В
решението се сочи, че този извод се подкрепя и от забележка 2 към т.20 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, издадена въз основа на чл.78, ал.2
от посочения закон.
В разглеждания казус при
доказателствена тежест за ищеца, последният не доказа наличието на
противоправно действие от страна на ответника, изразяващо се в прекомерно налагане на
обезпечителни мерки, което той сочи в исковата си молба. За да бъде едно деяние или
поведение противоправно съдът приема, че е достатъчен факта с него да са
причинени вреди било то поради нарушена правна разпоредба или поради
несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност
противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други
правни отрасли и е достатъчно за да се приеме, че едно деяние е противоправно
да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното
настъпване. При така заявеното основание на иска, ангажирането на отговорността
на ответника е обусловено от доказване, че е налице противоправно поведение,
че са причинени вреди и че същите са в пряка причинна връзка с противоправното поведение на ответника.
От
събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е наложил
възбрани на посочените в исковата молба и уточнителните молби недвижими имоти,
по молба на взискателя, депозирана на 20.01.2015 г. след първата нестанала
публична продан на възбранения недвижим имот
№***. Видно от приетите по делото удостоверения от други съдебни
изпълнители към датата на образуване на изпълнително дело № *** ищецът е имал задължения в значителен
размер по други изпълнителни дела, като два от първоначално възбранените
недвижими имоти се оказва, че са с вписани възбрани за обезпечаване на други
задължения. Към датата на налагане на
възбраните на 18 недвижими имоти държавата е присъединена като взискател по изпълнително
дело № *** за вземане за публични
задължения в размер от 90 588,98 лв., като длъжникът е уведомен за това на
02.02.2015 г. Освен това с молба от
30.01.2015 г. лицето, на което е възложен имот
№ *** по по-рано образуваното по
описа на *** изпълнително дело, е поискало заличаване на вписаната възбрана.
Към датата на налагане на възбраните на 18 –те притежавани от ищеца недвижими
имоти, ответникът не само, че е действал по възлагане от взискателя, като
е липсвало основание да откаже да
извърши възложените действия, но и същите се явяват оправдани с оглед на
задлъжнялостта на ищеца и факта, че
предприетите действия по изпълнението не са довели до удовлетворяване на
претенциите на взискателя – публичната продан е обявена за нестанала, а един от
възбранените имоти е продаден. Не се
установяват неправомерни действия на ответника, които да са в причинно
следствена връзка със сочения от ищеца противоправен резултат – начисляване на
допълнителни такси за налагане на възбрани и за тяхното заличаване. Още повече,
че от изложеното по – горе става ясно, че отразената от ищеца сума в размер от
828 лв. не е нито начислявана, нито събирана от ответника за осъществяване на
действия по вписване и заличаване на вписаните възбрани на посочените в молбата
18 недвижими имоти.
В
случая не намира приложение и промяната на ГПК, следваща процесния период –
създаването на нова разпоредба - чл. 442а ГПК, която предвижда, че наложените
от съдебния изпълнител обезпечителни мерки
и предприетите
изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като
отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на
длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
Дори и да се приеме, че преди
влизане в сила на промяната с цел
осуетяване на действия на съдебните изпълнители, е било необходимо да е налице
изискването на чл. 442а ГПК за съизмеримост, то не се установява този принцип
да е нарушен. От изложеното по – горе и предприетите неуспешни обезпечителни
мерки и изпълнителни способи и задлъжнялостта на длъжника по по – рано
образувани изпълнителни дела, може да се направи извод за съизмеримост на
обезпечителните мерки.
На второ място се твърди, че ответникът причинил имуществени вреди
на ищеца по повод незаконосъобразно и неправилно начисляване на такса по чл. 26
от Тарифата към ЗЧСИ. В цитираната норма е
предвидено начисляване на такси за изпълнение на парично вземане в зависимост
от размера на дълга. Спорният момент в случая е сумата, върху която е следвало
да бъде начислена тази такса, като ищецът счита, че тя трябва да бъде върху сумата от 24 533,08 лева- актуален размер на дълга към последното разпределение
от 11.09.2015 г. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и в този
смисъл таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26
от Тарифата по общото правило на горната норма е за сметка на длъжника, платил
след започване на изпълнението, като тази такса се дължи независимо дали
длъжникът е извършил плащането пряко на взискателя или пък сумата е постъпила
по изпълнителното дело. По делото не се твърди, а и няма
данни дългът по изпълнителния лист или пък част от него, да е бил погасен чрез
плащане преди образуване на дело. При положение, че плащанията са извършени
след започване на изпълнителното
производство, таксата по т. 26 от Тарифата се дължи върху целия дълг, като е без значение
обстоятелството дали той е бил погасен доброволно или чрез принудителни способи
по време на делото, като при частични плащания или погасявания чрез съответните изпълнителни
способи, се разпределя сума, погасяваща задължението за заплащане на такса по
т.26 от Тарифата, съответстващо на погасеното вземане. Именно в тази връзка дължимата такса по т. 26 от
Тарифата се явява не последно платената
такава от длъжника на съществуващия му към съответния момент дълг, а изначално
дължимата от него по изпълнителния лист. Вещото лице в заключението на изготвената
съдебно – счетоводна експертиза е посочило ясно как и защо е начислена съответната такса, като същата
е дължима, без да са налице предпоставките за връщане на част от нея. В този
смисъл и
тази претенция се явява
неоснователна, защото липсва противоправно действие на отетника при определяне дължимостта на въпросната такса, а
оттук- не са налице елементите от фактическия състав на специалната деликтна
отговорност, обуславяща осъждането на ответника.
При съвкупната преценка на всички обсъдени по- горе релевантни факти и
обстоятелства се налага единствено възможният извод, че липсва противоправно
поведение от страна на ответника в наведените две хипотези, което е достатъчно
основание за отхвърлянето на претенцията без
да се обсъждат останалите предпоставки на фактическия състав на деликта,
както и всички наведени от страните възражения и допълнително представени
доказателства. Съдът счита, че действията на съдебния изпълнител при изпълнение
на дейността му са подчинени и извършени при точното спазването на законовите норми. Не е налице противоправно поведение от
страна на съдебния изпълнител като елемент от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, поради което и безпредметно се явява обсъждането на
другите предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 500 лв. –заплатен адвокатски хонорар.
По смисъла на чл. 78, ал. 10 от ГПК на третите лица не се
дължат разноски.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сапи
ЕООД, ЕИК: ********* против частен съдебен изпълнител ***, ЕГН:**********,
*** искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер от 2100, 79 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени в резултат от неправомерно изпълнение на дейността, включваща
сумата от 1272, 79 лв.- надвзета такса по т. 26, б. г) от ТТРЗЧСИ и сумата от 828 лв. – такси за неправомерно наложените възбрани
на 18 недвижими имоти, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сапи“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на Т. Л., ЕГН:**********,
*** сумата от 500 лв.
– разноски по делото.
Решението е постановено при участието на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Г.Бенковски"
№ 3, ЕИК: ********* и Стабил Ди ЕООД, ЕИК: *********, като трети лица-помагачи
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ