Р Е Ш Е Н И Е № 69

 

гр. Видин,  08.03.2018г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Видинският районен съд………….… наказателна колегия в публичното заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря В.Кирилова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 3……

по описа………… за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от В.В.О., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 14 – 1786 – 000609/23.10.2014 г. на Началник РУ - Видин към ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 85 от ЗДвП – глоба в размер на  10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не заема становище в с.з. 

          Ответната страна не заема  становище в с. з., като е отразено, че наложените глоби са платени на 28.12.2017г..  

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На   24.09.2014г. около 15.45 часа в гр. Видин, по ул. „Райна княгиня“ в посока ул. „Тополовец“ към ул. „Бдин“, жалбоподателят О. управлявал МПС – л.а. „Пежо 307“ с рег. № СА8540СС, негова лична собственост, като не е включил задължителните движение през деня светлини, не носи контролен талон към СУМПС и не е залепил на предното панорамно стъкло валиден стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.          

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Н.Л.Г. – актосъставител и административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

            Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

            Според Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВАС и ВКС по тълкувателно дело 1/2014г., в действащия ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна санкция /чл.82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена /по чл.82 ал.1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.82 ал.3 от ЗАНН/. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС  са приели в цитираното тълкувателно постановление, че:  „В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН“.  В случая обикновената изпълнителска давност не е изтекла, тъй като същата започва да тече от момента на влизане в сила на НП, а същото към момента не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и делото е висящо пред съда. Следователно, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс, където в чл.80 ал.1 т.5 е казано, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК, приложима също на основание чл.11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Във връзка с това, считано от датата на извършване на нарушението – 24 септември 2014г. абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца е изтекла на 24.03. 2019г. Следователно не е изтекла и абсолютната изпълнителска давност към момента, поради което съдът приема доводите в жалбата в тази насока за неоснователни.  

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административни нарушения, а именно по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

             Изпълнителните деяния са се изразили в управление на МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня, неносене на контролен талон към свидетелството за управление на МПС и незалепване на валиден стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на предното панорамно стъкло. Нарушенията са доказани от обективна и субективна страна.   По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка,  за което са наложени административни наказания в допустим от закона размер, като наказанията са съобразени със степента на обществената опасност на нарушенията и  нарушителя. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

           В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Видинският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 14 – 1786 – 000609/23.10.2014 г. на Началник РУ - Видин към ОД на МВР - Видин, с което на жалбоподателя В.В.О., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 85 от ЗДвП – глоба в размер на  10 лв. за извършено административно нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. за административно нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. Видин.       

                                                            

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :