Решение по дело №1766/2020 на Районен съд - Пазарджик

АНД № 1766/2020 г.
МОТИВИ:

Производството е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор
от РП- П. с предложение обв. Р. Б. А. от гр. П. да бъде освободен от наказателна
отговорност за това, че на 28.08.2020 г.в гр.П., ул. „П.“ срещу № 83 при управление на
МПС-лек автомобил „*** ***“ с ДК№ *** е нарушил правилата за движение по
пътищата като не е намалил скоростта и при необходимост не е спрял, когато е
възникнала опасност за движението, в следствие на което е предизвикал настъпването
на ПТП-ударил е с предната дясна част на управлявания от него автомобил
пешеходеца С. А. Т. от гр. П. ,идващ от лявата му страна спрямо посоката му на
движение, с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясната подбедрица в горната трета, наложила оперативно наместване и фиксация-
причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник
по см. на чл.129 от НК- престъпление по чл.343 ал.1 бук. „б” предл.1 във вр. с чл.342
ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП, като му бъде наложено административно
наказание „глоба“ на основание чл.78а ал.1 от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник. Признава се за виновен по предявеното му обвинение и
не оспорва констатациите на РП- П. изложени в постановлението. Лично и чрез
защитника си моли да му бъде наложена глоба в минимален размер и по-нисък размер
на наказанието лишаване от право да управлява МПС.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа становище за доказаност
на обвинението и изразява позиция размерът на глобата и лишаването от
правоуправление да бъде определено към минимума, т.к. са налице многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, както и това, че съпричастност към настъпването на
ПТП имал и пострадалият, който бил употребил алкохол.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 28.08.2020 г. постр. С. Т. бил в компанията на приятелите си- свидетелите К.
А. и Б. Б.. Тримата си говорили и пиели ракия пред жилищен блок, находящ се в гр. П.
на ул. „П.“ № 56.
Малко след 20,00 часа постр. Т. тръгнал да се прибира. Вече се стъмвало и
уличното осветление било включено. Пострадалият започнал да пресича ул. „П.“ пред
№ 83, на необозначено за пешеходците място. Пътното асфалтово платно било от две
ленти, разделени с тревна площ с изградено осветление от ел. стълбове, което в
момента работело. Постр. Т. се огледал за автомобили в платното откъм центъра на
града, магазин „Кауфланд“ в посока кръговото кръстовище към изхода на града и
сектор „ПП“. Установил че няма идващи коли и го пресякъл. Преминал през тревната
площ, ограничаваща двете платна за движение, погледнал в посока идващи коли откъм
кръговото кръстовище входа на гр. П.. по ул. „П.“ към центъра на града, но не видял
такива и започнал да го пресича перпендикулярно на улицата със скорост за спокоен
ход на възрастен мъж на 65 години. В същото време по улица „П.“ в посока от изток
към запад /към центъра на града/ се движел лек автомобил „*** ***“ с ДК№ ***,
1

управляван от обв. Р. А. Движението на автомобила било равномерно със скорост от
порядъка на 55км/час. Обв. А. забелязал късно пресичащият пътното платно
пешеходец, който представлявал опасност за движението след първата му крачка от
разделителния тревен участък върху пътното платно, в който момент разстоянието на
автомобила от него било 66.86 метра. Отстоянието от възникналата опасност-
пешеходец пред автомобил- било по-голямо от необходимото му разстояние, за да спре
безопасно от порядъка 41,2 метра. Обв. А. предприел екстрено спиране, но със
закъснение, като автомобилът оставил спирачна следа с дължина 12,40 метра зад дясна
гума. Последвал удар, като автомобилът ударил с предната си челна дясна част
пешеходеца С. Т. в дясната му странична част на тялото и главата. Тялото на
пешеходеца изпаднало на запад от мястото на контакта, повалено на пътното платно,
без прегазване.
За настъпилото ПТП бил подаден сигнал на телефон 112. На мястото пристигнал
екип на ЦСМП- П., който откарал пострадалия в болница. Обв. А. бил тестван за
употреба на алкохол от пристигналия полицейски екип на Сектор „ПП“ с техническо
средство „Алкотест Дрегер“, който не отчел алкохол в издишания от водача въздух.
Извършен бил оглед на ПТП, за който би изготвен съответния протокол и фотоалбум
към него.
С извършения оглед на местопроизшествие било отпочнато настоящото
наказателно производство.
От заключението на назначената на ДП съдебномедицинска експертиза, което
съдът цени като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на удара от
настъпилото ПТП, на постр. Т. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дясната подбедрица в горната трета, наложила оперативно наместване и
фиксация, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на десен
долен крайник по см. на чл.129 от НК, както и множество по-леки телесни увреждания.
От изготвената химическа експертиза става ясно, че в кръвта на постр. Т. е имало
1,36 на хиляда алкохол.
Видно от заключението на Автотехническата експертиза е, че лекият автомобил,
управляван от обвиняемия, е бил технически изправен и състоянието му не е причина
за настъпване на ПТП. Скоростта му непосредствено преди ПТП е била равна и не по-
ниска от 55 км/ч. Мястото на удара е изцяло в лентата за движение на лекия автомобил.
Вещото лице е изчислило, че опасната зона при екстрено спиране на автомобила при
движение със скорост от 55 км/час е 41,2 метра. Причината за настъпилото ПТП е
закъснялата реакция на водача за екстрено спиране.
От приложената по ДП справка за нарушител/водач се установява, че обв. А. е
правоспособен водач на МПС от 15.08.2018 г. Притежава валидно СУМПС №***, като
е санкциониран за нарушение на ЗДвП със седем ЕФ, като е заплатил наложените му
глоби.
Установява се от приетата като доказателство справка за съдимост на
обвиняемия, че същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а ал.1 от НК.
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията
на обвиняемия и от показанията на свидетелите С. Т., К. А. и Б. Б., дадени в
досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на
чл.378 ал.2 от НПК, както и от писмените доказателства и заключението на
2

експертизите, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283
от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че действително е
налице съпричиняване от страна на постр. Т. на вредните последици. Такова
съпричиняване може да има, когато другият участник в ПТП /пострадалият/ лично с
поведението си е допринесъл за настъпването им. Съгласно чл.113 ал.1 от ЗДвП: „При
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят
с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на
движение“; „…по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в
близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение и извън определените за това места, като при това спазват предходното
правило“.
Но в случая, съпричиняването от страна на постр. Т. не представлява основание
за отпадане отговорността на обвиняемия. Това е така, защото е налице предхождащо
негово виновно поведение, изразено в невземане на предварителни мерки, каквито му
вменява разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП- при възникнала опасност на пътя,
каквато е неправилно пресичащия пешеходец Т. и при движение с малко над
разрешената скорост за населено място и добра видимост и възможност да го
възприеме, да намали скоростта и да спре. Понеже не е изпълнил това си задължение,
обвиняемият е извършил нарушение на основно правило за движение, което е
основание за ангажиране наказателната му отговорност. Казано с други думи
причината за настъпилото ПТП е поведението на обв. А., който забелязвайки
пешеходеца е реагирал на екстрено спиране, но със закъснение. Произшествието е
било предотвратимо ако А. беше изпълнил своевременно задължението си като водач
на МПС да намали скоростта на управляваното от него МПС и при необходимост спре,
когато е възникнала опасност за движението- след първата крачка на пострадалия
пешеходец върху пътното платно-пътната лента, по която е управлявал автомобила,
когато пострадалият е бил на разстояние от 66.86 метра от автомобила на обвиняемия
и обективно настъпилото произшествие е било предотвратимо.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извършените експертизи, съдът приема за
безспорно установено, че обв. Р. А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343 ал.1 бук. „б“ предл.1 във вр. с чл.342 ал.1
от НК във вр. с чл.20 ал.2 от ЗДвП, като инкриминираната дата и място, при
управление на лек автомобил „*** ***“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата, като не е намалил скоростта и при възникналата опасност за движението
не е спрял, вследствие на което е предизвикал ПТП като е блъснал постр. Т. и му е
причинил описаната подробно по-горе средна телесна повреда по непредпазливост.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване се доказват по един несъмнен начин. От обективна страна- на
въпросната дата, при управление на МПС, нарушавайки правилата за движение и по-
конкретно специалната норма на чл.20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП, като не е намалил
скоростта и не е спрял при възникнала опасност на пътя- пресичащ перпендикулярно
на движението на управлявания от обвиняемия автомобил пешеходец, като е блъснал с
предната дясна част на автомобила пешеходеца С. Т. и по този начин е предизвикал
ПТП, в резултат на което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
пострадалия, в резултат на получената травма.
3

Нарушението на посоченото правило за движение по пътищата се намира в
причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат- причиняване на
средна телесна повреда на пострадалия.
Деянието е извършено при форма на вина съзнавана непредпазливост
/самонадеяност/, тъй като обвиняемият е бил наясно, че макар че се движи с близка до
разрешената скорост за населено място, съобразена с пътната обстановка, при което е
имал реалната възможност да забележи пострадалия и да предприеме намаляване на
скоростта и/или ефективно спиране на автомобила, не е изпълнил това си задължение
навреме, като по този начин рисково е приближил пешеходеца, а впоследствие и
блъснал и това именно се явява потенциално условие за настъпването на
общественоопасни последици, в конкретния случай- пътно-транспортно произшествие,
но е бил убеден, че определени обстоятелства ще изключат настъпването им- дали
неговите шофьорски умения, равният и прав асфалтов участък, сухото и благоприятно
време, дали реакцията на пешеходеца и други подобни. Касае се за престъпление пряко
свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на
същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена опасност. Не е
осъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене. Наложените му
административни наказания са само по издадени фишове- 7 броя, като всички
наложени глоби са заплатени от него, което го определя като сравнително изряден
водач.
В конкретния случай обществената опасност на деянието е завишена предвид на
обстоятелството, че автомобилът е управляван по улици от републиканската пътна
мрежа, в населено място. Наказателният кодекс обезпечава наказателноправна защита
на обществените отношения, свързани с транспортната дейност, чрез наказателните
състави, предвидени в раздел II от главата за общоопасните престъпления. Обектът на
тези престъпления е нормалната и безаварийна транспортна дейност, чието
накърняване води до поставяне в опасност или реално увреждане на лични и
имуществени интереси на неопределен брой лица.
Разпоредбата на чл.343, ал.1, б. „б” от НК предвижда наказание за извършеното
престъпление лишаване от свобода до три години или пробация за средна телесна
повреда. Обвиняемият е пълнолетен, неосъждан към момента на извършване на
деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава 28-ма от
НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да са
съставомерни и подлежащи на възстановяване.
При това положение съдът намира, че понастоящем са налице предпоставките за
приложението на чл.78а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха направеното
самопризнание, оказаното съдействие на полицейските и разследващи органи,
изразеното критично отношение към стореното, добрите характеристични данни,
тежкото семейно и материално положение и имотно състояние. Чистото съдебно
4

минало не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то е материалноправна
предпоставка за приложението на диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от
НПК. Като отегчаващо обстоятелство се отчете управлението на автомобила със
скорост над разрешената макар и в минимални граници.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, според относителната им тежест, съдът на основание чл.78а ал.1 от НК
счете, че на обв. А., след като бъде освободен от наказателна отговорност, следва да
бъде наложено административно наказание глоба в минималния предвиден в закона
размер от 1 000 лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
При определяне размера на глобата съдът съобрази наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, а също семейното положение, материално и
имотно състояние на извършителя, като отчете че е безработен и се грижи за болната
си баба.
С оглед събраните доказателства по делото, съгласно предоставената му
възможност за преценка, съобразно чл.78а ал.4 от НК, съдът намери, че обв. А. следва
да бъде лишен от право да управлява МПС, отчитайки че е следвало да проявява по-
голяма грижа и самоконтрол при осъществяване на съответната правно
регламентирана дейност. Ръководейки се от целия комплекс обстоятелства, визирани
по- горе, от значение за индивидуализацията, определи неговия срок в размер на
четири месеца, като намери, че именно с този размер ще се постигнат целите на
наказанието.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди обв. Р. А. да заплати сторените по делото разноски в размер на 649,15 лева,
платими по сметка на ОДМВР- П..
По изложените съображения Районен съд П. постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	36
Дата:	3 февруари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20205220201766
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	30 ноември 2020 г.

Решение по дело №1766/2020 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите