Р Е Ш Е Н И Е № 4213
05.11.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XII-ти гр. състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7555/2019
г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на
исков спор.
Искове на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37,
ЕИК *********, против
М.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание в чл. 422 от ГПК във
връзка чл. 79 и 86 от Закона за задълженията и
договорите.
Исковете
са допустими. Сроковете по чл. 414 и 422 от кодекса ( ГПК ) са спазени, има
идентитет между вземането , така , както е описано в заповедта за плащане , и
това, предмет на иска .
Ищецът твърди, че е единственото енергийно
предприятие, което разполага с лицензия по смисъла по смисъла на чл. 126 и сл.
от Закона за енергетиката да доставя топлинна енергия на крайни битови
потребители на територията на Пловдив. По силата на договор при общи условия
между него и ответника, доставил на последната до неин обект топлинна енергия на стойност 1154.23
лева, с период на доставка от 01.11.2017г до 30.04.2018г., която стойност останала
незаплатена в уговорените между страните срокове. Затова ищцовото дружество се снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение под № 2627/29.03.2019г , издадена по
ч. гр. дело №4802/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, в която , освен
главницата , се заповядало за плащане и обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 03.01.2018г. – 27.03.2019 г. в размер на 118.08 лв.
Заповедта била връчена на ответника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което се иска от съда да се установи
вземането със сила на пресъдено нещо по реда на чл. 422 ГПК и да му се присъдят
направените разноски.
Ответникът
не е депозирал отговор на исковата молба, не се явил в първото съдебно
заседание въпреки редовното си призоваване, но е депозирал молба, в която
твърди частичното плащане на сумата. Прилага за плащането доказателства ( разписка
№0200009798261615 от 15.10.2019 год.)
По
същество:
Според чл. 149 ал. 1 т. 6 от Закона за
енергетиката , отношенията между доставчик на топлинна
енергия и клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия,
като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна
собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни
наематели , последните - при разкрита на
тяхно име партида. Собствеността на ответника върху топлоснабдения имот не се
оспорва. Затова съдът приема , че С. е собственик на имота , а оттам – и страна
по договора при общи условия за доставка на топлоенергията от същото жилище.
По стойността на доставката също не се
спори. За С. е възникнало облигационното задължение да плати стойността на
доставеното.
На свой
ред ищцовото дружество признава неизгодния за него факт на частичното плащане ,
за което плащане е издадена разписка № 0200009798261615 от 15.10.2019 год. Разписката
е годно доказателство и съдът следва да
приеме , че плащане има и да го отчете
като новонастъпил по смисъла на чл. 25 ал. 3 от ГПК правопогасяващ факт. При липса на изрично заявление от страна на
ответника какво точно плаща ( сумата по разписката не е достатъчна да погаси в
пълен размер главницата и лихвите) , то на основание чл. 76 от ЗЗД , трябва да
се приеме , че е погасена главницата – в пълен размер , и 45.77 лева от
обезщетението за забава. Тоест, остават за плащане 72.34 лева от това
обезщетение, до който размер искането по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е основателно . За разликата до пълния размер на претендираните
лихви от 118.11 лева , както и в цялост
– за главницата , исковете следва да се отхвърлят поради плащане в хода на
процеса.
Разноските се възлагат в тежест на ответника, по
списък. Плащането е извършено след датата на подаване на исковата молба , и не
може да служи като основание ответника да бъде освободен от плащане на разноски , след като е дал
повод иска да бъде предявен.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
Признава за установено по отношение на М.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***,
че в отношенията между страните , дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД със седалище
и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на сумата от 72.34 лева - обезщетение
за забава в плащането на главницата от 1154.23 лева за периода от 03.01.2018г. –
27.03.2019 г, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 2627/ 29.03.2019г. по ч. гр. дело №4802/2019 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за установяване на вземане по
същата заповед : за обезщетението за забава -
в частта над размер от 72.34 лева до пълния предявен размер от 118.11
лева , и изцяло - за главницата от
1154.23 лева стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2017г до
30.04.2018г., като неоснователни поради плащане в хода на процеса.
Осъжда М.Б.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от 250.45 лева разноски по
делото, включително заповедното производство под № 4802/2019 год. по описа на
РС Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ