РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№2359/30.11.2021г.
гр. Пловдив, 30.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : М.
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1134 по
описа за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124
ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по
жалба на Н.И.Н., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адв. М.Г., с адрес за призоваване и
съпбщения: гр.П., ул.“**“ №**, ет.*, офис *,
против Заповед №1471/12.04.2021 г. на изпълнителния директор на
ДФ”Земеделие”, с която на осн. чл.108 и чл.103 ал.1 т.2 от ЗДСл е прекратено
служебното му правоотношение.
Според
жалбоподателя оспорения акт е незаконосъобразен с доводи, че не е налице
посоченото основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото се е
явил да заеме длъжността си след влизане в сила на решението на ВАС на
26.03.2021г., а органът по назначаването е отказал да го допусне до работа. В
жалбата е посочено, че след оспорване по съдебен ред на предходна заповед за
прекратяване на служебното му правоотношение, отменена с решение на ПАС по
адм.д.№ 2308/2020г. (потвърдено с Решение № 3878/26.03.2021г. по адм.д. №
13055/2021г. на ВАС), Н. е подал в двуседмичния срок от влизане в сила на
решението на ВАС, заявление пред органа по назначаването вх.№ 02-6500/1919 от
06.04.2021г. в което е изразил желанието си да бъде възстановен и допуснат да
изпълнява длъжността си. Изложено е още, че в последния ден от двуседмичния
срок – 09.04.2021г. Н. се е явил на работното си място, с желание да бъде
възстановен на длъжността, но не е допуснат и отново подава заявление за
допускане до работа. Жалбоподателя сочи, че се е явил на работното си място и
на 12.04.2021г., на 13.04.2021г., както и на 14.04.2021г. и 19.04.2021г., за
които две дати е входирал и заявление до органа по назначаването. Иска се
отмяна на заповедта. Претендират се разноски.
Ответникът по
жалбата – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, действащ чрез процесуалния
си представител юриск. Н., изразява становище за неоснователност. Претендира разноски
по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като
разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат
на заповедта. Заповедта е връчена на 26.04.2021 г. (видно от разписката на лист
28 по делото), а жалбата
е подадена директно до Административен съд Пловдив по имейл, подписана с КЕП на
26.04.2021г. , 20:57 часа (лист 2), поради което следва да се приеме, че жалбата
е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С Решение № 3878/26.03.2021 г. на
Върховния административен съд (ВАС), по адм. дело № 13055/2020 г. е оставено в
сила Решение № 1906/28.10.2020 г. по адм. дело № 2308/2020 на Пловдивски
административен съд, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № 1680
от 17.08.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на
досциплинарно наказание „уволнение“ на Н.И.Н. на основание чл. 107, ал. 1, т. 3
от ЗДСл. Съдебното Решение на ВАС по адм. дело № 13055/20 г. е окончателно и
решението на Пловдивски административен съд е влязло в сила на 26.03.2021 г.
На 06.04.2021 г. жалбоподателят Н. е
подал чрез куриер (Еконт – разписка на лист 30) до изпълнителния директор на
Фонда, заявление с вх.№ 02-6500/1919 (лист 5 по делото), в т.1 на което е
заявил, че в рамките на законоустановения двуседмичен срок ще заеме длъжността,
на която е възстановен – а именно на 09.04.2021г., който е последния ден от
срока, в който има право да реализира правото си да заеме длъжността.
Поставения печат с входящ номер на заявлението е на ДФ „Земеделие“.
Отново на 09.04.2021г. Н. е подал до
изпълнителния директор на Фонда, заявление с вх.№02-160-6500/12517 (лист 4), в
което е цитирал предходното заявление и е посочил, че на същия ден –
09.04.2021г. се е явил в сградата на ДФЗ Пловдив в 9:00 часа, но не бил
допуснат на работа. Поставения печат с входящ номер на заявлението е на ДФ
„Земеделие“, ОД – Пловдив.
По делото са приложени уведомления,
подадени от Н. до изпълнителния директор на Фонда с вх.№№ 02-160-6500/12522 от
14.04.2021г. и 02-160-6500/12522#2 от 19.04.2021г.
(и двете с печати на входящи номера на ДФЗ, ОД Пловдив), в които посочва, че е
съответно четвърти и седми работен ден в които не е допуснат на работа.
На 12.04.2021 г. изпълнителният
директор на ДФЗ, издал процесната заповед за прекратяване на служебното
правоотношение с Н.И.Н., считано от 12.04.2021 г. Като причина за прекратяване
на служебното правоотношение в административния акт е посочено, че държавният
служител не се е явил да заеме реално предишната длъжност в двуседмичен срок от
влизане в сила на съдебното решение.
От страна на ответника по делото е
представена пълната административна преписка, която съдържа: оспорената в
настоящото производство заповед; заявление с вх.№ 02-6500/1919 от 06.04.2021г.
от Н.Н., ведно с обратна разписка (лист 30);
Протоколи от 26.03. 2021г., 29.03. 2021г., 30.03. 2021г., 31.03. 2021г., 01.04.
2021г., 02.04.2021г., 05.04. 2021г., 06.04. 2021г., 07.04. 2021г., 08.04.2021г.
(лист 31-40); Придружително писмо изх.№ 02-160-6500/12517#1 от 09.04.2021г. от директора на ОД на ДФЗ Пловдив
до дирекция „Човешки ресурси“ на ДФЗ, с приложено заявление от 09.04.2021г.
(лист 41-42); Заповед №1077 от 31.07.2021г. за назначаване на Н.И.Н. за държавен
служител на длъжността Началник отдел в „специализираната администрация“,
Областна дирекция – Пловдив, отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“
(лист 49); трудов договор (лист 50); Таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа за март 2021г. на отдел РРА при ОД на ДФ „Земеделие“ за
периода от 22.03.2021г. до 16.04.2021г. вкл. (лист 58-67). Представени са още:
разпечатка на деловоден дневник (входяща и изходяща кореспонденция) на ОД на
ДФЗ Пловдив за дата 09.04.2021г. (лист 79-81); видеозаписи от камерите на входа
на сградата на ОД на ДФЗ Пловдив и от коридора пред кабинета на директора от
09.04.2021г. на електронен носител (лист 78)
От страна на жалбоподателя по делото е
приложен още сигнал изпратен от Н. чрез имейл, до Недко Недков – ръководител
„Инспекторат“ на ДФЗ, ведно с разпечатка от електронната поща (лист 53-56).
По делото е разпитан свидетеля – Р. Б.
М., който в показанията си сочи, че в началото на април тази година (мисли, че
е било петък 9ти април 2021г.) е закарал жалбоподателя във Фонд „Земеделие“ за
да си заведе молба за възстановяване на работа. Заявява, че е сутринта в
началото на работния ден. Минчев сочи, че не е влизал с Н. в сградата, а го е
чакал отстрани на паркинга до един блока. Свидетелят заявява, че е видял как Н.
е стоял отвън и е влязъл в сградата, като го е чакал минимум половин
час.Доколкото е видял свидетеля имало хора които влизали, излизали и с част от
тях жалбоподателя се е ръкувал и приказвал.
По искане на жалбоподателя по делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.
А.К.. Според заключението, вещото лице няма необходимите знания за лицево
разпознаване и по тази причина са извлечени кадри от предоставените
видео-материали на които са заснети лица от мъжки пол. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, но същото
се явява ненужно като доказателствено средство, след преценка на останалите
събрани по делото доказателства.
Налагат се следните правни изводи:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК,
законосъобразността на оспорения административен акт се преценява на всички
основания по чл.146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган и в установената форма, спазени ли са
административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Заповед №1471/12.04.2021г.
е издадена от компетентен административен орган, съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл
във вр. с чл.20, т.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП), при спазване на изискванията за форма и съдържание.
Съгласно чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл
служебното правоотношение се прекратява при наличието на две кумулативно дадени
условия: 1) заповедта за прекратяване на служебно правотношение да е отменена
от съда и 2) държавният служител да не се яви за заемане на предишната си
длъжност в двуседмичен срок по чл.122, ал.1 от ЗДСЛ.
Нормата на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл
регламентира правна възможност за държавния служител да бъде възстановен на
предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок
от влизане в сила на административния или на съдебния акт за отмяна на
заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение. На това право на
държавния служител съответства задължение за органа по назначаването да го
възстанови на длъжността която е заемал преди незаконосъобразното прекратяване
на служебното правоотношение, установено с влязъл в сила съдебен акт или
отменено от административния орган.
Не е спорно между страните по делото, че
служебното правоотношение с Н.И.Н. е било прекратено с предходен акт на органа
по назначаването – Заповед № 1680 от 17.08.2020 г., който е отменен с Решение
на Пловдивски административен съд по адм. дело № 2308/2020 г., оставено в сила
с Решение № 3878/26.03.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС), по адм.
дело № 13055/2020 г. Тъй като съдебното Решение на ВАС по адм. дело № 13055/20
г. е окончателно и решението на Пловдивски административен съд е влязло в сила
на 26.03.2021 г. Следователно, съобразно правилата за броене на сроковете,
установени в чл.60, ал.4 от ГПК, двуседмичният срок в който жалбоподателят е
имал право да заяви готовността си да заеме предишната си длъжност, изтича на
09.04.2021 г., петък – присъствен ден.
Желанието си да заеме длъжността на
която е възстановен с конкретно посочена дата – 09.04.2021г. (последния ден от
законоустановения срок по чл.122, ал.1 от ЗДСл.) Н. е посочил в заявление вх.№
02-6500/1919 от 06.04.2021г. до изпълнителния директор на ДФЗ. Отделно от това
по делото се установява, че на 09.04.2021г. жалбоподателят се е явил в сградата
на ОД на ДФЗ – Пловдив (администрацията по предишната му длъжност) и е подал заявление
с вх.№02-160-6500/12517 (лист 4), в което е цитирал предходното заявление и е
посочил, че на същия ден – 09.04.2021г. се е явил в сградата на ДФЗ Пловдив в
9:00 часа, но не бил допуснат на работа. Заявлението е изпратено от директора
на ОД на ДФЗ Пловдив до дирекция „Човешки ресурси“ на ДФЗ с придружително писмо
изх.№ 02-160-6500/12517#1 от 09.04.2021г.
(лист 41). В тази връзка следва да се посочи, че съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел като безпристрастни и кореспондиращи със
посоченото заявление. Свидетелят заяви, че е закарал жалбоподателя до ОД на ДФЗ
– Пловдив, именно за да си заведе молба за възстановяване на работа. Пак според
свидетеля Н. е влязъл в сградата. Във връзка с наведените от процесуалния
представител на ответника възражения в хода на съдебното производство, че Н. не
се е явил на 09.04.2021г. в сградата на ОД на ДФЗ – Пловдив, следва да се
отбележи, че поставения печат с входящ номер на заявлението е именно на ДФ
„Земеделие“, ОД – Пловдив и това заявление е представено и от самия
жалбоподател с преписката. Нещо повече, подаването на заявлението от
жалбоподателя е отразено и в деловодния дневник на ОД на ДФЗ – Пловдив, чиято
разпечатка бе представена по делото от ответника. В дневника като кореспондент
е посочено „физически лица“ Н.И.Н., което отново потвърждава твърдението на
жалбоподателя, че на 09.04.2021г. се е
явил в сградата на ОД на ДФЗ – Пловдив.
За пълнота е необходимо да се отбележи,
че и с двете посочени по-горе заявления от 06.04.2021г. и от 09.04.2021г., Н. е
заявил до органа по назначаването желанието си да започне работа, като със
второто заявление изрично е посочил: „Днес 09.04.2021г. се явих в сградата на
ДФЗ Пловдив в 9.00 h, но не бях
допуснат на работа“. Прави впечатление, че ответния орган не е взел никакво
отношение по така подадените заявления.
Представените по делото Протоколи съставени
на 26.03.2021г., 29.03.2021г., 30.03.2021г., 31.03.2021г., 01.04.2021г.,
02.04.2021г., 05.04.2021г., 06.04.2021г., 07.04.2021г., 08.04.2021г. (вероятно
служители от администрацията на ОД на ДФЗ – Пловдив), не доказват по никакъв
начин, че в действителност Н. не се е явил на 09.04.2021г. в сградата на ОД на
ДФЗ Пловдив, тъй като именни на 09.04.2021г. не е съставен такъв протокол. Поради
това, а и с оглед представеното по делото придружително писмо изх.№
02-160-6500/12517#1 от 09.04.2021г.
от директора на ОД на ДФЗ Пловдив до дирекция „Човешки ресурси“ на ДФЗ, с
приложено заявление от 09.04.2021г. несъмнено Н. се е явил на 09.04.2021г. в
сградата на ОД на ДФЗ – Пловдив.
Що се касае до представената от
ответника Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за март 2021г.
на отдел РРА при ОД на ДФ „Земеделие“ за периода от 22.03.2021г. до 16.04.2021г.
вкл. (лист 58-67), то в нея са посочени 17 лица и сред тях не е жалбоподателя.
Т.е. доколкото името на Н.Н. не фигурира изобщо в
таблицата, то не може да се прецени изобщо дали същият се е явявал или не на
работа. В таблицата за отразените поименно 17 лица, за всеки работен ден е
отбелязано часове, подписи, букви „Б“, „О“, „К“ и „Б-карантина“, за които само
може да се предполага, че са съответно начало и край на работен ден с подпис,
болничен, отпуска, карантина. За жалбоподателя обаче няма никакво отразяване,
дори и поименно, което по никакъв начин не опровергава изводите, които следват
от останалите доказателства.
Явяването на Н.Н.
***.2021г. безспорно се установи по делото и е станало в двуседмичния срок по
чл.122 ал.1 от ЗДСл. Следователно не е налице посоченото в оспорената заповед
основание на чл.103, ал.1, т.2 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение. Ето защо Заповед №1471/12.04.2021 г. на изпълнителния директор
на ДФ”Земеделие”, като незаконосъобразна, следва да бъде отменена.
Доколкото процесната заповед е
предшествана от още три незаконосъобразни акта за прекратяване на служебното
правоотношение на държавния служител, то действията на ответния орган могат да бъдат
квалифицирани като превратно упражняване на власт. По идентичен казус, отново с
държавен служител на ДФЗ, ВАС в свое решение № 10099 от 6.10.2021 г. по адм. д.
№ 5775/2021 г., V о е посочил, че съобразно
постоянната практика на съда на Европейския съюз, даден акт е опорочен поради
превратно упражняване на власт само ако въз основа на обективни, относими и
съгласувани доказателства изглежда, че е бил приет с единствена цел, или поне
определяща цел да постигне различни от изложените в него цели или да се избегне
законосъобразна процедура, за да се противодейства на конкретни обстоятелства.
В процесния случай независимо от обстоятелството на несъмнено подадено
заявление в срока по чл.122, ал.1 от ЗДСл, административният орган е приел, че
такова не е било подадено само с цел постигането на определен незаконосъобразен
резултат – обосноваване на приложимост на основанието за прекратяване на
служебното правоотношение по чл.103, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител
и невъзстановяване на държавна служба.
С оглед изхода на
спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото е
основателна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски в производството, съобразно представения по делото
списък на разноските – 650 лв. адвокатско възнаграждение. На лист 13 по делото
е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
адвокатския хонорар е заплатен изцяло и в брой, поради което адвокатското
възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност,
направено от процесуалния представител на ответника. Според разпоредбата на чл.
8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал. 2 на чл. 8, възнаграждението е 500 лв. Заплатеното адвокатско
възнаграждение в случая не е прекомерно и отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, както и на
процесуалната активност на пълномощника.
В тежест на
ответника следва да се възложат направените от бюджета на
съда разноски, представляващи депозит в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/ за изготвяне на заключение по съдебно – техническа експертиза.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед
№1471/12.04.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”, с която на осн.
чл.108 и чл.103 ал.1 т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Н.И.Н., с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Държавен
фонд ”Земеделие” гр.София да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********, с
адрес *** направените по делото разноски в размер на 650 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд ”Земеделие” гр.София да заплати на
Административен съд – Пловдив сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ разноски за
вещо лице от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в
14-дневен срок от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: