Решение по адм. дело №350/2025 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на П. Д. Б. от [населено място] против Решение № 73 от 12.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0004225 от 25.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол.

Оспореното решение се счита за незаконосъобразно и се отправя искане за неговата отмяна, ведно с потвърденото разпореждане. Счита се, че е изтекла погасителната давност за събирането на вземания по ИД № 28150002219/2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. В тази връзка се твърди, че в посочените в разпореждането на публичния изпълнител актове, прекъсващи и спиращи давността, липсва конкретизация за кои точно задължения и вземания се отнасят съответните действия. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане и уважаване на искането за погасяване на вземания по начислени лихви.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания. Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Ответната страна - Директора на ТД на НАП – Бургас, се представлява от главен юрисконсулт Д. Й. И. - К., която оспорва жалбата и счита, че атакуваният административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Иска съдът да отхвърли жалбата като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства. Приобщена е в цялост административната преписка по издаване на оспорения акт.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Срещу адвокат П. Д. Б. е образувано изпълнително дело под № 28150002219 от 2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания в общ размер на 4 695,15 лева, от който главница - 4 331,43 лева, и лихва – 363,72 лева, произтичащи от данъчни и осигурителни декларации. С оглед правилото на чл. 221 от ДОПК до длъжника по изпълнителното дело е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение на задължението изх. № 002212Z2015/000001 от 23.10.2015 г., надлежно връчено лично на жалбоподателя на 03.11.2015 г. От публичния изпълнител на НАП е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № 2219/2015/000004 от 09.11.2015 г., (надлежно връчено на адресата на 17.11.2015 г.), с което е наложен запор върху притежавано от длъжника МПС - лек автомобил [Марка], *, с рег. № [рег. номер]. По изпълнителното дело са издадени и Разпореждания с изходящи номера С160028-105-0016882 от 11.05.2016 г., С170028-105-0159624 от 02.08.2017 г., С220028-105-0187091 от 26.05.2022 г., С230028-105-0185615 от 23.05.2023 г., С230028-105-0290597 от 28.07.2023 г. и С240028-105-0226556 от 29.05.2024 г., с които са присъединени и други публични вземания в общ размер на 43 160,30лева, от който главница - 42 592,39лева, и лихва — 567,91 лева. С Постановления за обезпечаване на вземанията по изпълнителното дело с изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г., с изх. № С240028-022-0091781 от 03.10.2024 г. и с изх. № С240028-022-0102874 от 28.10.2024 г. са наложени: запор върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, върху МПС лек автомобил марка ***, модел *, с рег. № [рег. номер] и върху банкови сметки в „Юробанк България“ АД, собственост на длъжника. Постановленията са надлежно връчени лично на лицето съответно на 27.08.2019 г., на 08.10.2024 г. и на 31.10.2024 г.

На 15.05.2025 г. публичният изпълнител, по реда на чл. 230, ал. 2 от ДОПК, е изискал от Националното бюро за правна помощ (НБПП) предоставяне на информация за неизплатени и предстоящи плащания към лицето, възникнали вследствие на предоставяна от него правна помощ. На 22.05.2025 г. по изпълнителното дело е постъпил отговор, с който третото задължено лице НБПП признало за съществуващо изискуемо вземане на П. Д. Б. в качеството му на адвокат, предоставящ правна помощ, в размер на 1 620 лева. С Разпореждане изх. № С250028-105-0208325 от 22.05.2025 г. на същата дата по ИД са присъединени изискуеми публични вземания за ДОД и осигурителни вноски общо в размер на 12 095,88 лева, от които главница в размер на 12 000,90 лева и лихва от 94,98 лева. Впоследствие публичният изпълнител издал Постановление изх. № С250028-022-0055571 от 22.05.2025 г., (надлежно връчено на жалбоподателя на 30.05.2025 г.), с което е наложен запор на признатата от НБПП сума.

С Постановление изх. № С250028-022-0060554 от 02.06.2025 г., след като взел предвид, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по ИД в размер на 42 850,24 лева, в т. ч. главница в размер на 26 795,29 лева и лихва в размер на 16 054,95 лева, публичният изпълнител наложил възбрана върху недвижими имоти (НИ) - собственост на жалбоподателя, както следва:

- апартамент № 2 с площ 54,73 кв. м, находящ се в [населено място], построен върху държавна земя, в имот едно, квартал 81 по плана на [населено място], ведно с прилежащото таванско помещение № 2 с площ от 16,70 кв. м, и с прилежащото избено помещение № 2 с площ от 17,14 кв. м, както и 10,593 % ид. ч. от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена; имотите са придобити с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с вх. рег. № 346 от 31.01.2008 г., акт. № 44, том 2, дело № 246/2008 г. на Служба по вписванията - Елхово, с цена на придобиване 6 533 лева;

- 1/3 идеална част от апартамент, КИД 27382.500.1841,1,2, целият с площ от 48,87 кв.м, находящ се в гр. Елхово, попадащ в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 27382.500.1841, ведно с избено помещение № 8, с площ от 11,18 кв. м, таванско помещение № 7 с площ от 7,98 кв. м и 8,433 % от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, придобити с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по реда на ЗУПГМЖСВ и ППЗУПГМЖСВ, с данъчна оценка в размер на 2 817,57 лева за съответната идеална част. Наложената възбрана е вписана с вх. рег. № 783, акт 50, том 1 на 06.06.2025 г. от Служба по вписванията гр. Елхово. Постановлението е връчено на жалбоподателя на 13.06.2025 г.

На 03.07.2025 г. П. Д. Б. подал възражение с вх. № С250028-000-03 95505 от 03.07.2025 г. за погасяване по давност на задълженията му за лихви, породени и начислени в периода от 01.01.2014 г. до 30.06.2020 г.

По възражението е налице произнасяне с Разпореждане изх. № С250028-137-0004225 от 25.07.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП, с което е отказано прекратяване на производството по принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност по отношение на публични вземания, както следва:

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280021504126612 от 30.04.2015 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2015 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280021604077413 от 26.04.2016 г. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и дата на доброволно плащане 03.05.2016 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2017 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280021704288046 от 28.04.2017 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и дата на доброволно плащане 02.05.2017 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280021803951764 от 24.04.2018 г. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2018 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280021903843932 от22.04.2019 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2019 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2020 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280022004189773 от 30.04.2020 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2020 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2021 г.;

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 с № 280022103860526 от 24.04.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и дата на доброволно плащане 05.05.2021 г. – прието е че, давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2022 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ № 2800И0021338 от 28.04.2015 г. за периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2015 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0021341 от 28.04.2015 г. за периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2015 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2015 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0022429 от 30.07.2015г. за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2015 г. и дата на доброволно плащане 31.07.2015 г. - прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0023394 от 29.10.2015 г. за периода от 03.11.2015 г. до 31.12.2015 г. и дата на доброволно плащане 02.11.2015 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0031576 от 26.04.2016 г. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и дата на доброволно плащане 03.05.2016 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01,2017 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0031578 от 26.04.2016 г. за периода от 04.05.2016 г. до 31.12.2016 г. и дата на доброволно плащане 03.05.2016 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2017 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0034459 от 28.10.2016 г. за периода от 01.11.2016 г. до 31.12.2016 г. и дата на доброволно плащане 31.10.2016 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2017 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0042046 от 24.04,2017 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и дата на доброволно плащане 02.05.2017 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0042047 от 24.04.2017 г. за периода от 03.05.2017 г. до 31.12.2017 г. и дата на доброволно плащане 02.05.2017 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0044121 от 26.07.2017 г. за периода от 01.08.2017 г. до 31.12.2017 г. и дата на доброволно плащане 31.07.2017 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2018 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0045466 от 30.10.2017 г. за периода от 01.11.2017 г.до 31.12.2017 г. и дата на доброволно плащане 31.10.2017 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от01.01,2018 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0053895 от 21.04.2018 г. за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2018 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0054386 от 24.04.2018 г. за периода от 01.01.2017 г. от 31.12.2017 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2018 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800110057007 от 26.07.2018 г. за периода от 01.08.2018 г. до 31.12.2018 г. и дата на доброволно плащане 31.07.2018 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0059070 от 30.10.2018 г. за периода от 01.11.2018 г. до 31.12.2018 г. и дата на доброволно плащане 31.10.2018 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0069161 от 22.04.2019 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2019 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2020 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0069164 от 22.04.2019 г. за периода от 01.05.2019 до 31.12.2О19 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2019 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2020 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800110072927 от 30.07.2019 г. за периода от 01.08.2019 до 31.12.2019 г. и дата на доброволно плащане 31.07.2019 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2020 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800И0088591 от 30.04.2020 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и дата на доброволно плащане 30.04.2020 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2021 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ с № 2800110105872 от 24.04.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и дата на доброволно плащане 05.05.2021 г. – прието е, че давността по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2022 г.

- за здравно осигуряване, УПФ и ДОО по декларация-образец 6 № 280022204082943 от 27.04.2022 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.;

- за задължения по данъчна декларация по ЗДДФЛ № 2800И0127870 от 27.04.2022 г. за периода 01.01.2021 до 31.12.2021 г.

Посочено е в разпореждането, че досежно изброените публични вземания са приложими сроковете по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, при които публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Посочено е още, че на 09.11.2015 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200, вр. чл. 195, ал. 1 - 3 и чл. 201 - 207 от ДОПК за налагане на запор на 1 бр. МПС, връчено на задълженото лице на 17.11.2015 г. – това според отразеното в разпореждането се явява началният момент на спиране на давността. На 22.08.2019 г. е издадено друго Постановление за налагане на обезпечителни мерки до банка „ДСК“ АД; връчено е запорно съобщение и разпореждане за изпълнение и на 02.09.2019 г. банката е върнала отговор до НАП. Прието е от публичния изпълнител, че с това действие се прекъсва давността по реда на ДОПК и започва да тече нова давност. Прието е в разпореждането, че срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на ЗМДВИППП), като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, на основание чл. 225, ал. 1, т. 7 от ДОПК. На 04.10.2022 г. е извършен опис на 1 бр. МПС - собственост на задълженото лице, което е присъствало лично по време на извършване на описа и е подписало издадения от ПИ протокол. С това действие е прието, че се прекъсва давността по реда на ДОПК и започва да тече нова погасителна давност. На 03.10.2024 г. е издадено поредно Постановление за налагане на обезпечителни мерки за запор на 1 бр. МПС - собственост на длъжника, надлежно връчено на 08.10.2024 г., което действие според отразеното в процесното разпореждане отново води до спиране на давността. Впоследствие, на 28.10.2024 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки до банка „ДСК“ АД и до „Юробанк България“ АД; връчени са запорни съобщения на 28.10.2024 г.; на 30.10.2024 г. на „Юробанк България“ АД е връчено и разпореждане за изпълнение, с което се прекъсва давността по реда на ДОПК и започва да тече нова давност. На 14.05.2025 г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки на до банка „ОББ“ АД, а на 30.10.2024 г. е връчено и разпореждане за изпълнение, прекъсващо давността. На 22.05.2025 г. е наложен запор на вземане от трето задължено лице - Национално бюро за правна помощ, до което е изпратено и разпореждане за изпълнение, връчено на 22.05.2025 г., прекъсващо давността. На 02.06.2025 г. е наложена възбрана на 2 бр. недвижими имоти - собственост на задълженото лице, надлежно вписана в Служба по вписванията [населено място] под № 783, акт 58, том 1 от 06.06.2025 г., което действие за пореден път води до спиране на давността. Направено е позоваване на чл. 171, ал. 3 от ДОПК, според чиято регламентация лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2 на същия текст, независимо от начина на погасяване на главницата. Въз основа на тези установявания и посочената нормативна уредба е заключено, че в случая в хода на изпълнителния процес давността е спирана и прекъсвана многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, давността се счита за прекъсната. Изведен е краен извод, че към момента на издаване на акта не се смята за изтекъл и абсолютният десетгодишен давностен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК за горепосочените задължения. По тези съображения и на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е отказано прекратяване на производството по събиране на вземанията поради изтекла погасителна давност.

В разпореждането се съдържат указания за начина и срока за обжалването му по административен ред, като същото е надлежно връчено на лицето на 29.07.2025 г. (л. 62). Жалба вх. № Ж-28-8 против него до горестоящия орган е подадена на 01.08.2025 г., по която е налице произнасяне с процесното Решение № 73 от 12.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна по подробно изложени съображения след обсъждане на доводите в жалбата. Решението е връчено на адресата, като същото съдържа указания за възможността за обжалването му по съдебен ред с посочване на реда за това, като жалба вх. № 2083 от 16.09.2025 г. (с пощенско клеймо от 15.09.2025 г.) по описа на ЯАС против решението е подадена директно до съда и въз основа на нея е образувано и настоящото съдебно производство.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

По силата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. По аргумент от чл. 268, ал. 1, вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК пред административния съд на обжалване подлежи решението, с което е оставена без уважение жалбата на длъжника.

При тази нормативна уредба съдът намира, че сезиращата го жалба е процесуално допустима, тъй като тя е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, пред компетентния съд и при спазен ред за обжалване.

Разгледана по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 73 от 12.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата на П. Б. срещу Разпореждане изх. № С250028-137-0004225 от 25.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол.

Съобразно регламентацията на чл. 160, ал. 2, вр. чл. 144, ал. 2 от ДОПК съдът следва да прецени законосъобразността и обосноваността на оспорения акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му и постановен ли е в съответствие с целта на закона.

По аргумент от чл. 266, ал. 1, вр. чл. 267, ал. 2 от ДОПК оспореното Решение № 73 от 12.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас е издадено от компетентен орган, в кръга на материалната и териториалната му компетентност, в предвидената писмена форма. Обжалваното пред административния орган разпореждане представлява действие на публичен изпълнител по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК, предвид което подлежи на контрол относно неговата законосъобразност.

С оспореното решение изцяло е потвърдено разпореждането, с което е отхвърлена молбата за прекратяване събирането на задълженията поради изтекла давност. Жалбоподателят счита, че към датата на депозиране на писмената молба пред публичния изпълнител при ТД на НАП - Бургас – 03.07.2025 г., е изтекла погасителната давност за всички задължения по ИД № 28150002219 от 2015 г. по описа на ТД на НАП - Бургас.

Между страните спорен е въпросът дали са настъпили правнорелевантните факти, годни да прекъснат или спрат давностния срок за задълженията - предмет на настоящия спор.

За публичните задължения давността е уредена в чл. 171 от ДОПК. Така, съгласно разписаното в ал. 1 на цитираната норма публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. Ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е трябвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, изрично изброени в петте точки на ал. 2 от чл. 171 от ДОПК. Също така в чл. 171, ал. 3 от ДОПК е регламентирано, че лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. Според регламентацията на чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Съобразно разписаното в ал. 2 на същия текст давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност по силата на ал. 3 на чл. 172 от ДОПК. По силата на чл. 168, т. 3 от ДОПК изтичането на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания, което съставлява основание за отписването им според регламентацията на чл. 173 от ДОПК. С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли.

В конкретния казус страните не спорят, че процесните задължения, за които се счита, че е изтекла нормативно установената погасителна давност, са публични такива по смисъла на чл. 162, ал. 2 т. 9 от ДОПК, вр. чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като изпълнителното дело е образувано и по него са присъединявани задължения въз основа на годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Според разписаното в чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, какъвто безспорно е жалбоподателят, се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателните осигурителни вноски се дължат в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а предвид правилата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, декларираните годишни осигурителни вноски и ДОД се дължат в срок до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ срокът за плащане на ДОД, деклариран от жалбоподателя с декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, е до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като срокът е идентичен с този за подаване на декларацията по аргумент от чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

При горната нормативна уредба и с оглед доказателствата по делото, съдът намира, че за задълженията на жалбоподателя за лихва за неплатени в установените от закона срокове публични задължения не е изтекла нормативно установената в чл. 171 от ДОПК погасителна давност. Съображенията за този извод са следните:

По отношение на задължението за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларация образец 6 № 280021504126612 от 30.04.2015 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и за ДОД по ГДД с № 2800И0021338 от 28.04.2015 г. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2015 г., съдът счита, че давностният срок по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г. и не е изтекъл както към датата на постановяване на оспореното разпореждане, така и към датата на постановяване на потвърдителното решение на горестоящия орган, тъй като с издаването на ПНОМ изх. № С190028-022- 0074672 от 22.08.2019 г., надлежно връчено на жалбоподателя на 27.08.2019 г., срокът по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК. Аналогичен е изводът на съда и досежно задължението за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280021604077413 от 26.04.2016 г. за периода от 01.01.2015 до 31.12.2015 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0031576 от 26.04.2016 г. за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., с дата на доброволно плащане 30.04.2016 г., както и за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280021704288046 от 28.04.2017 г. за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0042046 от 24.04.2017 г. за периода от 01.01.2016 до 31.12.2016 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2017 г. - началото на давностния срок по чл. 171 от ДОПК за посочените задължения е от 01.01.2017 г., съответно - от 01.01.2018 г. и също не е изтекъл както към датата на произнасяне на разпореждането на публичния изпълнител, така и към датата на постановяване на процесното решение, тъй като е издадено ПНОМ изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г., връчено на жалбоподателя на 27.08.2019 г., (както се посочи по-горе), като и в този случай срокът по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК. По същите съображения съдът намира, че не е изтекъл и давностният срок за погасяване на задълженията за ДОД по декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ вх. № 2800И0021341 от 28.04.2015 г., вх. №2800И0022429 от 30.07.2015 г. и вх. № 2800И0023394 от 29.10.2015 г. за първо, второ и трето тримесечие на 2015 г. с дата на доброволно плащане до края на месеца, следващ тримесечието, както и за тези по декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за първо, второ и трето тримесечие на 2016 г. с вх. № 2800И0031578 от 26.04.2016 г. и с вх. № 2800И0034459 от 28.10.2016 г. с дата на доброволно плащане до края на месеца, следващ тримесечието. За тези задължения давностният срок по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2016 г., съответно от 01.01.2017 г. и към момента на издаване на разпореждането и на потвърдителното решение не е изтекъл предвид издаването на ПНОМ изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г., надлежно връчено на задълженото лице, което сочи на основание за спиране на давностния срок по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от същия закон. По отношение на задължението за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280021803951764 от 24.04.2018 г. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0054386 от 24.04.2018 г. за периода от 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2018 г. съдът счита, че давностният срок по чл. 171 от ДОПК започва да тече от 01.01.2019 г. и с издаването и надлежното връчване на ПНОМ изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г. същият е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК, съответно не е изтекъл нито към датата на постановяване на оспореното разпореждане, нито към момента на произнасяне на решението на горестоящия орган. Това се отнася и до задължението за ДОД по декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ вх. № 2800И0042047 от 24.04.2017 г., вх. № 2800И0044121 от 26.07.2017 г. и вх. № 2800И0045466 от 30.10.2017 г. за първо, второ и трето тримесечие на 2017 г. с дата на доброволно плащане до края на месеца, следващ тримесечието, както и за задължението по декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за първо, второ и трето тримесечие на 2018 г. с вх. № 2800И0053895 от 21.04.2018 г., с вх. № 2800И0057007 от 26.07.2018 г. и с вх. № 2800И0059070 от 31.10.20218 г. c дата на доброволно плащане до края на месеца, следващ тримесечието - началото на давностния срок по чл. 171 от ДОПК е считано от 01.01.2018 г., съответно - от 01.01.2019 г., като с издаването и връчването на ПНОМ изх. № С190028-022-0074672 от 22.08.2019 г. този срок е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК, съответно - не е изтекъл и към момента на издаване на разпореждането на публичния изпълнител, и към момента на потвърждаването му с процесното решение.

На следващо място, не е изтекъл давностният срок и за задълженията за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280021903843932 от 22.04.2019 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0069161 от 22.04.2019 г. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2019 г., както и за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280022004189773 от 30.04.2020 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0088591 от 30.04.2020 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2020 г. С оглед доказателствата по делото съдът намира, че давностният срок по чл. 171 от ДОПК за тези задължение започва да тече от 01.01.2020 г., респ. - от 01.01.2021 г., като с издаването и надлежното връчване на 08.10.2024 г. на ПНОМ изх. № С240028-022-0091781 от 03.10.2024 г., срокът е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т, 5 от ДОПК, съответно - не е изтекъл както към датата на постановяване на оспореното разпореждане, така и към датата на постановяване на административния акт от горестоящия орган. Аналогични са изводите на съда и досежно задълженията за ДОД по декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ вх. № 2800И0069164 от 22.04.2019 г. и вх. № 2800И0072927 от 30.07.2019 г. за първо, второ и трето тримесечие на 2019 г. с дата на доброволно плащане до края на месеца, следващ тримесечието – тук давностният срок започва да тече, считано от 01.01.2020г. и с издаването и връчването на ПНОМ изх. № С240028-022-0091781 от 03.10.2024 г. срокът е спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК, и съответно той не е изтекъл нито към момента на издаване на разпореждането, нито към датата на постановяване на потвърдителното решение. На последно място, не е изтекъл и давностният срок за задълженията за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280022103890526 от 24.04.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0105872 от 24.04.2021 г. за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2021 г., както и за задълженията за осигурителни вноски за ЗО, ДЗПО и ДОО по декларации образец 6 № 280022204082943 от 27.04.2022 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. и за ДОД по ГДД № 2800И0127870 от 27.04.2022 г. за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. с дата на доброволно плащане 30.04.2022 г. - началото на давностния срок в този случай е от 01.01.2022 г., респ. - от 01.01.2023 г., спрян на основание чл. 172, ал. 2, т. 5 от ДОПК с издаването и връчването на ПНОМ изх. № С240028-022-0091781 от 03.10.2024 г., поради което същият не е изтекъл както към датата на постановяване на оспореното разпореждане, така и към датата на постановяване на решението на горестоящия орган. Както правилно е приел решаващият орган в своя потвърдителен акт, давностният срок не е изтекъл и без да се отчита последващото му спиране с налагането на обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № С240028-022-0102874 от 28.10.2024 г., връчено на жалбоподателя на 31.10.2024 г. и на основание § 29, т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, тъй като нормативният акт не изключва приложението на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, разписващ, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения, какъвто е и настоящият случай, се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

Като е стигнал до горните изводи, административният орган е постановил акт, отговарящ на всички нормативно установени изисквания за законосъобарзност. В този смисъл жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и като взе предвид направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лева съобразно приложимите чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в редакцията, действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (изм., ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 година).

 

Водим от горното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. Д. Б. от [населено място] против Решение № 73 от 12.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане изх. № С250028-137-0004225 от 25.07.2025 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Ямбол.

 

ОСЪЖДА П. Д. Б. *, [улица], да заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ НА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – БУРГАС разноски в размер на 200 (двеста) лева.

 

На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението е окончателно.