№ 14302
гр. София, 20.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Д.А Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110139188 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на В. Н. К. срещу „Вивус.БГ“ ЕООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е подал насрещна искова молба /уточнена с
молби с вх. № 261144/28.11.2022 г. и с вх. № 57111/01.03.2023 г./, която отговаря на
изискванията за редовност, а предявените с нея искове, които са приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство с Определение № 4861/06.02.2023 г., са допустими.
В насрещната искова молба е инкорпориран и отговор на исковата молба, подадена от В. Н.
К..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната искова молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.05.2023 г. от 10:25 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца по насрещните искове – препис и от отговора на насрещната исковата молба и
приложенията към него.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с
искане да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 433.25
лв., претендирана като такса за бързо разглеждане по Договор за кредит №
**********/09.01.2020 г. и Анекс от 15.03.2020 г. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че договорът е сключен с „4финанс“ ЕООД /със сегашно
наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/ за сума в размер на 1 200 лв., като са уговорени годишен
1
процент на разходите в размер на 49.70 % и годишен лихвен процент в размер на 40.99 %.
Сочи, че съгласно договора той дължи заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на
247.57 лв. Излага, че съгласно Анекс от 15.03.2020 г. е получил допълнително още 900 лв.,
като са уговорени годишен процент на разходите в размер на 49.60 % и годишен лихвен
процент в размер на 40.99 %, както и е начислена такса за бързо разглеждане в размер на
185.68 лв. Възразява, че не дължи сума в общ размер на 433.25 лв., претендирана като такса
за бързо разглеждане по договора и анекса, защото клаузата е нищожна, както следва:
поради противоречие със закона – чл. 10а, ал. 1 ЗПК, тъй като се касае за действия, свързани
с усвояването на кредита; поради заобикаляне на закона – на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, доколкото таксата следва да се включи в годишния процент на разходите; поради
накърняване на добрите нрави – нарушаване на принципите на добросъвестността и
справедливостта; поради неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
защото таксата е необосновано висока, като се равнява на 1/4 от отпуснатия кредит, а
посоченият годишен процент на разходите не съответства на действително прилагания,
което е заблуждаваща търговска практика, като същевременно клаузата не е индивидуално
уговорена.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че услугата по
експресно разглеждане има допълнителен характер, а не се касае за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Оспорва да е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно разглеждане“ не подлежи на включване в общите
разходи по кредита, тъй като тя не се заплаща във връзка с договора – няма отношение към
неговото сключване и усвояване и неговите параметри, а се касае за възнаграждение за
самостоятелна възмездна допълнителна услуга, която се предоставя преди сключването на
договора и която не е условие за получаване на кредита или за получаването му при
предлаганите параметри. Оспорва да е налице накърняване на добрите нрави, като изтъква,
че таксата се дължи за реално извършена услуга, чиято стойност е обусловена от краткото
време, в което следва да бъде предоставена. Оспорва процесната клауза да е нищожна
поради неравноправност, като изтъква, че договорът е съобразен изцяло с императивните
изисквания на ЗПК и ЗЗП, а Общите условия са предварително съгласувани по реда на чл.
148, ал. 3 ЗЗП с КЗП. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
С насрещна искова молба са предявени насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 10а, ал. 1 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на В. К. Н. да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД следните суми: 1 200 лв. –
главница по Договор за кредит № **********/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от
15.03.2020 г.; 30.32 лв. – договорна лихва за периода от 15.03.2020 г. до 15.04.2020 г. ; 7.34
лв. – такса „Експресно разглеждане“; 264.99 лв. – наказателна лихва за забава за периода от
25.08.2020 г. до 28.10.2022 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът по насрещните искове твърди, че процесният договор е валидно сключен при
общи условия и в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР, като по него е предоставил
кредит в размер на 1 200 лв., преведен на ищеца на 09.01.2020 г., с падеж на 08.02.2020 г., а
кредитополучателят е поел задължение да върне сума в общ размер от 1 488 лв., включваща
главницата, договорна лихва в размер на 40.43 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в
размер на 247.57 лв. Сочи, че таксата е за допълнителна незадължителна услуга, която
кредитополучателя е избрал, гарантираща обработка и предоставяне на отговор 15 минути
след подаване на Искане за отпускане на кредит. Излага, че той е поискал многократно и
допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока на договора, поради което
последната падежна дата по договора е 21.06.2020 г. Твърди, че на 15.02.2020 г.
кредитополучателят е платил сумата от 600 лв., с която са погасени изцяло договорната
лихва и таксата „Експресно разглеждане“, а с остатъка е намалена главницата до 888 лв., а
на 06.03.2020 г. е платил сумата от 588 лв., с което главницата е намалена до 300 лв.
2
Посочва, че с Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г. на кредитополучателя е отпуснат
допълнителен кредит от 900 лв., в резултат на което той е следвало да върне сума в общ
размер на 1 416 лв., включваща главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на
30.32 лв. и такса „Експресно разглеждане“ в размер на 185.68 лв., но считано от 21.06.2020
г. той е изпаднал в просрочие, поради което е начислена наказателна лихва за забава в
размер на 21.66 лв. за периода от 21.06.2020 г. до 24.08.2020 г. Излага, че на 24.08.2020 г. е
платена сума в размер на 200 лв., с което е погасена изцяло натрупаната до момента
наказателна лихва и частично – таксата „Експресно разглеждане“, поради което към
24.08.2020 г. кредитополучателят е дължал сума в общ размер на 1 237.66 лв., включваща
главница в размер на 1 200 лв., договорна лихва в размер на 30.32 лв. и такса „Експресно
разглеждане“ в размер на 7.34 лв., след което плащания по договора не са извършвани и
поради продължаващото просрочие е начислена наказателна лихва за забава в размер на
264.99 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2022 г. Счита, че ако съдът приеме клаузата за
такса „Експресно разглеждане“ за нищожна, следва при съобразяване на извършените
плащания да му присъди главница в размер на 799.95 лв. и наказателна лихва за забава за
периода от 25.08.2020 г. до 28.10.2020 г. в размер на 176.66 лв.
В своя отговор ответникът по насрещните искове ги оспорва като неоснователни.
Релевира възражение за нищожност на договора на различни основания. Счита, не са
спазени императивни изисквания на ЗПК: в договора е посочен годишен лихвен процент, но
не е посочено дали той е променлив или фиксиран и какви са условията за прилагането му;
посочен е годишен процент на разходите, но не и какви точно разходи се включват в него,
което води до невъзможност потребителят да разбере какъв е процентът на оскъпяване на
ползвания финансов продукт, като действителният годишен процент на разходите не
съответства на посочения; липсва погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК, като поради неспазване на тези законови изисквания договорът е изцяло
нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Позовава се на противоречие на клаузата за такса
„Експресно разглеждане“ с разпоредбата на чл. 10а ЗПК. Възразява, че е налице заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото таксата „Експресно разглеждане“ касае
дейността по управление на кредита и следва да бъде включена в годишния процент на
разходите. Релевира възражение, че посочването на различен от действителния годишен
процент на разходите е заблуждаваща търговска практика, сочеща на неравноправност,
защото не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Счита, че нищожната клауза относно годишния процент на
разходите не може да бъде заместена по право и договорът не би бил сключен без нея,
поради което нейната нищожност влече нищожност на целия договор. Оспорва дължимостта
на наказателната лихва, като сочи, че е неясно на какво основание се претендира тя.
Възразява, че клаузата за наказателна лихва е нищожна поради заобикаляне на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК и поради противоречие с добрите нрави, защото наказателната лихва е в
размер почти 50 % от сумата на отпуснатия кредит и чрез нея се стига до неоснователно
обогатяване. Твърди, че по договора и анекса е извършил плащания на суми в общ размер
на 1 388 лв., които са отнесени за погасяване на главница в размер на 900 лв., договорна
лихва в размер на 40.43 лв., такса „Експресно разглеждане“ в размер на 425.91 лв. и
наказателна лихва в размер на 21.66 лв. Счита, че плащането на суми в общ размер на 1 388
лв. следва да се отнесе за погасяване на претендираните главница и лихва по договора и
анекса. Моли за отхвърляне на насрещните искове. Претендира разноски.
Съдът е сезиран с главен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК. По него в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от търсеното съдебно
установяване и възраженията си за нищожност на договорните клаузи за такса „Експресно
разглеждане“ на твърдяните основания, а в тежест на ответника е да докаже възникването
на процесното вземане за такса „Експресно разглеждане“ в негова полза, включително, че то
се основава на валидни договорни клаузи, които са индивидуално уговорени, и че
3
действията, за които е уговорена таксата, са извършени от него.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузите за такса „Експресно
разглеждане“ са индивидуално уговорени и че действията, за които е уговорена таксата, са
извършени от него.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест
на ищеца по насрещния иск е да докаже следните обстоятелства: наличието на
действително правоотношение между страните по Договор за кредит №
**********/09.01.2020 г. и Анекс за допълнителна сума от 15.03.2020 г., и неговото
съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, включително предаване на
заемната сума; изискуемост на вземането за главница; размера на главното вземане.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца по
насрещния иск е докаже следните обстоятелства: наличието на валидна уговорка за
възнаградителна лихва в договора; изискуемост на вземането за възнаградителна лихва;
размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период.
По насрещния иск с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК за такса „Експресно
разглеждане“ в тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже следните обстоятелства:
наличието на валидни уговорки в договора и анекса за дължимост на такса „Експресно
разглеждане“; размера на таксата; извършване от заемодателя на действията, за които се
събира таксата.
По насрещния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по
насрещния иск е да докаже следните обстоятелства: наличие на валидна неустоечна клауза
в договора, предвиждаща задължение за кредитополучателя за плащане на мораторна
неустойка; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; размера на
дължимата неустойка.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове, че не сочи доказателства за
извършването от него на действията, за които е уговорено събирането на такса „Експресно
разглеждане“.
В доказателствена тежест на ответника по насрещните искове е да докаже плащане
на задълженията до твърдяния размер, както и наличието на сочените от него основания за
нищожност на договора, респ. на клаузите за такса „Експресно разглеждане“ и за мораторна
неустойка.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за кредит № **********/09.01.2020 г. и Анекс за
допълнителна сума от 15.03.2020 г. и неговото съдържание; предаване на заемната сума в
общ размер на 2 100 лв. на кредитополучателя; плащане от кредитополучателя по кредита
на суми в общ размер на 1 388 лв., отнесени от кредитора за погасяване на главница в
размер на 900 лв., договорна лихва в размер на 40.43 лв., такса „Експресно разглеждане“ в
размер на 425.91 лв. и наказателна лихва в размер на 21.66 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
4
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5