Решение по дело №1376/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1149
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20213100501376
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1149
гр. Варна , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Пи Маркет“ ЕООД срещу Решение №
261098 от 26.03.2021г. по гр.д. № 8103/2020г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на
основание чл. 403 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Интейк“ ЕООД,
ЕИК ********* за осъждане на ответника да му заплати сумата от 25.50 лв., представляваща
обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната законна
лихва за периода 26.09.2019г. до 11.12.2019г. върху вземане на ищеца в размер на сумата от
1192.19 лв. от „Енерго-Про Продажби“ АД по изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ
С.Д., върху което вземане е наложен запор като обезпечителна мярка, допусната в
производство по обезпечаване на бъдещ иск, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „Пи
Маркет“ ЕООД и „КНМ Груп“ ЕООД с Определение по ч.гр.д. № 14941/2019г. по описа на
ВРС, отменено с Определение по в.ч.т.д. № 1874/2019г. по описа на ВОС.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на закона. Изложени са доводи обосноваващи
приложимост на хипотезата на отмяна на обезпечението при инстанционна проверка при
търсене на обезщетение по реда на чл. 403 от ГПК с аргумент, че молителят следва да
отговаря за причинените вреди, както от материално, така и от процесуално
незаконосъобразно поискано и допуснато обезпечение. Районният съд е следвало да спре
производството по делото до приключването на спора по заявения бъдещ иск, предмет на
гр.д. № 15874/2019г. по описа на ВРС. Необосновано съдът е приел, че не е доказана форма
1
на вината, доколкото едва с решението на ищеца е възложена тежестта на доказване в тази
насока, което съставлява съществено нарушение на процесуални правила. Отправил искане
в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което
предявеният иск бъде уважен в цялост.
В отговор на жалбата „Интейк“ ЕООД оспорва доводите в нея. Излага, че хипотезата
на обезщетяване по реда на чл. 403 от ГПК е неприложима при процесуална
незаконосъобразност на допуснатото обезпечение на иска, установена по повод
инстанционен контрол на определението по допускане на обезпечението. Вложената в тази
разпоредба идея на законодателя е възможност за репариране на вреди едва при разрешаване
на материалноправния спор между страните по същество, предмет на обезпечения бъдещ
иск. Едва в това производство се дава отговор на въпроса дали твърденията на молителя в
обезпечителното производство са верни или не. Хипотезите, при които може да се предяви
иск за обезщетяване на вреди са изчерпателно изброени в чл. 403 от ГПК. Извън тези
хипотези, увреденият от обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при
злоупотреба с права от страна на молителя в обезпечителното производство, каквато в
случая не се твърди. По делото не са доказани и твърдяните вреди – че ищецът е носител на
запорираното вземане, съответно заинтересовано по смисъла на чл. 403 от ГПК лице, нито
са ангажирани доказателства досежно заявения размер на същите. Вземането за законна
лихва от друга страна винаги следва съществуващ главен паричен дълг, то е акцесорно
задължение и като такова не може да съществува самостоятелно извън главното парично
задължение. Отправил искане поради всичко изложено за постановяване на решение, с което
обжалваното такова да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Пи Маркет“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* осъдителен иск за обезщетение с
правно основание чл. 403, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да му заплати сумата от
25.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропусната
полза съизмерима със законната лихва за периода 26.09.2019г. до 11.12.2019г. върху парично
вземане в размер на 1192.19 лв., което ищецът има от „Енерго-Про Продажби“ АД, предмет
на принудително изпълнение по изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ С.Д.,които
вреди са понесени вследствие наложена по молба на ответника обезпечителна мярка „запор“
по ч.гр.д. № 14941/2019г. по описа на ВРС, отменена в производство по инстанционен
контрол на определението по допускане на обезпечение с определение на ВОС по ч.в.т.д. №
1874/2019г. по описа на ВОС.
2
Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: с
определение от 20.09.2019г. постановено по ч.гр.д. № 14941/2019г. по молба на ответника е
допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителя, посредством налагане на запор
върху вземане на ищеца от „Енерго-Про Продажби“ АД в размер на 1192.19 лв., предмет на
изп.д. № 20197180400519 по описа на ЧСИ С.Д., при внасяне на гаранция в размер на 298.04
лв. Въз основа на издадена обезпечителна заповед ответникът инициирал изп.д. №
201989504002227 по описа на ЧСИ Л.С., по което е наложен допуснатия запор, като
запорното съобщение е получено от ищеца на 26.09.2019г. По частна жалба на ищеца е
образувано в.ч.т.д. № 1874/2019г. по описа на ВОС, по което с определение от 11.12.2019г. е
отменено определението на ВРС, с което е допуснато обезпечение на бъдещия иск, като
молбата на „Интейк“ ЕООД е оставена без уважение. Сумата, предмет на запора е била
налична по сметка на ЧСИ С.Д., като ищецът е бил лишен от възможност реално да я събере
и удовлетвори вземането си. От допуснатото обезпечение поради това, отменено
впоследствие е понесъл вреди под формата на пропуснати ползи, равняващи се на законната
лихва върху запорираното му вземане за времето от налагане на запора до отмяната му.
Изложил съображения, че хипотезата отмяна на обезпечението от въззивния съд дори и
изрично да не е уредена в чл. 403, ал. 1 от ГПК, то и при нея вреди могат да настъпят за
ответника. Молителят носи риска за тези вреди, доколкото е инициирал обезпечително
производство, по което е допуснато процесуално незаконосъобразно обезпечение. Отправил
искане поради изложеното за положително произнасяне по предявения иск.
В отговор на исковата молба, „Интейк“ ЕООД признало твърденията за допуснато по
негово искане обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу ищеца; за наложен запор на
вземане на ищеца; както и за последваща отмяна на определението, с което е допуснато
обезпечението. Навел съображения, че в хипотеза на чл. 403, ал. 1 от ГПК ответникът може
да претендира обезщетение за вреди от наложено обезпечение в три изчерпателно изброени
от законодателя хипотези: ако обезпеченият иск бъде отхвърлен; ако не бъде предявен или
ако исковото производство бъде прекратено. Т.е. и трите хипотези предполагат решаване на
материалноправния спор между страните по същество. Извън тези хипотези, увреденият от
обезпечението може да търси обезщетение за вреди само при злоупотреба с права, каквато
не е налице при добросъвестно упражняване на процесуални права. В случая обезпечението
е отменено поради допусната неподходяща обезпечителна мярка. Правото на обезщетение
по реда на чл. 403 от ГПК е обусловено от резултата на производството по обезпечения иск,
а не от резултата в обезпечителното производство. Бъдещият иск, за който е допуснато
отмененото обезпечение е предмет на висящ спор между страните по гр.д. № 15874/2019г.
по описа на ВРС. Оспорил на следващо място съществуването на вземането с довод за
прехвърляне на същото от „КНМ Груп“ ИООД на ответника с договор за цесия от
23.10.2014г.; характера на твърдяните вреди; факта на реално понасяне на вреди и техния
размер. Отправил искане по същество за отхвърляне на предявения иск с извод за
неоснователност.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
3
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор по делото по фактите, установени и с писмени доказателства, че с
определение по ч.гр.д. № 14941/2019г. по описа на ВРС на основание чл. 390 вр. чл. 391, ал.
2 от ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, предявим от „Интейк“ ЕООД срещу „КНМ Груп“ ЕООД и „Пи Маркет“ ЕООД
за приемане за установено в отношенията между страните, че „Интейк“ ЕООД е носител на
вземане в размер на 1192.19 лв. – платена без основание стойност на коригирана ел. енергия
по фактура № **********/11.05.2010г., на основание договор за цесия от 23.10.2014г., с
цедент „КНМ Груп“ ЕООД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 15.02.2019г. по
гр.д. № 10261/2014г. по описа на ВРС в полза на цедента, посредством налагане на
обезпечителна мярка запор върху вземане на „Пи Маркет“ ЕООД от „Енерго Про
Продажби“ АД в размер на 1192.19 лв., след представяне на парична гаранция в размер на
298.04 лв.
С Определение по в.ч.т.д. № 1874/2019г. по описа на ВОС, по частна жалба на „КНМ
Груп“ ЕООД и на „Пи Маркет“ ЕООД определението на ВРС по допускане на
обезпечението е отменено, като е оставена без уважение молбата на „Интейк“ ЕООД за
допускане обезпечение на бъдещия му иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е
обезсилена и издадената на молителя обезпечителна заповед.
Съгласно Удостоверение от 09.07.2020г. издадено от ЧСИ С.Д. по изп.д. №
20197180400519, последното е образувано на 30.08.2019г. по молба на „Пи Маркет“ ЕООД,
като частен правоприемник на „КНМ Груп“ ЕООД по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК въз
основа на изпълнителен лист № 1248/15.02.2019г. по гр.д. № 10261/2014г. по описа на ВРС,
с който длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД
сумата от 1193.19 лв., ведно със законна лихва от 08.08.2014г. до окончателно плащане и
сумите от 700 лв. и 438.45 лв. На 19.09.2019г. по делото е постъпила сумата от 2558.79 лв.
от „Експресбанк“ АД, в качеството му на трето задължено лице, а на 25.10.2019г. е
постъпила сумата от 56.13 лв. На 24.09.2019г. е постъпило запорно съобщение от ЧСИ Л.С.
по изп.д. № 20198950402227, с което е наложен запор на вземанията на „Пи Маркет“ ЕООД,
като се забранява предаването на сумите до размера от 1192.19 лв. Наложеният запор от
ЧСИ Л.С. е вдигнат на 21.01.2020г. На основание чл. 433, ал. 2 от ГПК на 20.01.2020г. с
постановление изп.д. 20197180400519 е приключено.
При тези факти в обжалваното решение ВРС приел, че нормата на чл. 403, ал. 1 от
ГПК е ясна и изчерпателна, като очертава три хипотези, за реализиране на специалната
безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение за
обезщетяване на вредите, понесени от ответника по обезпечението. Приел е, че хипотезата
на чл. 403, ал. 1 от ГПК в случая не е налице. Посочил, че за ищеца е налице възможност за
реализиране отговорността на ответника – молител по обезпечението единствено в хипотеза
на злоупотреба с права – арг. чл. 3 от ГПК, както и по общия ред на ЗЗД при наведени
4
твърдения за проява на злоумишлено, виновно и противоправно поведение на причинителя
на вредата, каквито твърдения не са въведени като основание на разглеждания иск в случая.
Така обосновал неоснователност на предявения иск, който отхвърлил.
Тези правни изводи съдебният състав на ВОС споделя в пълнота, като на основание
чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Допълва следното: предвидената в чл. 403 от ГПК отговорност за вреди, причинени
от допуснато обезпечение, е основана на принципа за общата гражданска отговорност за
непозволено увреждане. Поради това и доколкото в посочената норма липсва изрична
регламентация относно вредите, съответно приложими по отношение на тях следва да се
считат разпоредбите на ЗЗД.
Дори и да се допусне, че с отмяната по реда на чл. 396 от ГПК на допуснатата
обезпечителна мярка – запор е осъществена хипотезата на специалната деликтна
отговорност по чл. 403, ал. 1 от ГПК и за ищеца е възникнало субективно право да
претендира обезщетение за вредите, които са му причинени като пряка последица от
неоправданото обезпечение, то при наложената обезпечителна мярка запор на вземане към
трето лице, при претендирани вреди – законна лихва върху запорираното вземане, е
необходимо ищецът по иска по чл. 403, ал. 1 от ГПК да докаже, както че запорираното
вземане съществува, така и че е изискуемо.
По делото не са представени доказателства, установяващи съществуване на
вземането в полза на ищеца в периода от допускане на обезпечението до неговата отмяна.
Удостоверението, издадено от ЧСИ С.Д., рег. № 718 по изп.д. № 519/2019г. не доказва
правопораждащите вземането факти, както и обективираните в удостоверението
констатации на ЧСИ за настъпилото между „КНМ Груп ЕООД“ и „Пи Маркет“ ЕООД
правоприемство по реда на чл. 429, ал. 1 от ГПК не обвързват съда, нито ответника по
делото. Представени в тази връзка са два договора за цесия от 21.10.2014г. и от 23.10.2014г.,
като с първия вземането, предмет на допуснатото обезпечение е прехвърлено от цедента
„КНМ Груп“ ЕООД на ищеца „Пи Маркет“ ЕООД, а с втория – на ответника „Интейк“
ЕООД. Достоверността на датата на сключване на първия договор е оспорена от ответника, а
доказателства опровергаващи оспорването не са ангажирани от ищеца. Ответникът не е
участвал в съставянето на частния документ, поради което е оспорил датата на съставянето
му. Достоверността на датата на съставяне на частния документ следва да бъде установена с
други доказателствени средства, като доказателствената тежест е за страната, която
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ, каквато страна в случая е ищецът/въззивник.
Доказателства, установяващи датата на съставяне на договора за цесия не са ангажирани от
ищеца, а съдът няма задължението да приеме за осъществен оспорения факт,
засвидетелстван в частния документ, нито за достоверна датата на съставянето му.
Следователно въз основа на доказателствата по делото, не може да се обоснове категоричен
5
извод за съществуване на вземането, а от там и за понесената от ищеца имуществена вреда
под формата на пропусната полза и нейният минимален размер съизмерим със законната
лихва върху запорираната сума за периода на задържането й.
Следва да се отбележи също, че ирелевантно значение за правилното решаване на
предявения иск с оглед очертаните в исковата молба правопораждащи факти, съставляващи
основание на иска, има висящият спор по гр.д. № 15874/2019г. по описа на ВРС с предмет
обезпеченият бъдещ положителен установителен иск за вземането предявен от „Интейк“
ЕООД срещу „Пи Маркет“ ЕООД, за обезпечаване на който е допуснато обезпечението,
отменено по чл. 396 от ГПК. В случай, че искът по това дело бъде отхвърлен, то за ищеца ще
е налице ново годно основание на иск в хипотеза на чл. 403, ал. 1, пр. 1 от ГПК за
обезщетяване на вреди от материално неоправдано обезпечение.
В заключение, предявеният иск за обезвреда е неоснователен и следва да се отхвърли.
В решението си ВРС е постановил идентичен правен резултат, който като правилен следва
да се потвърди.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата страна има
право на разноски. Доказаният размер на реализираните от страната съдебни разноски пред
въззивния съд, съгласно списък възлиза 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В
този размер разноските по делото следва да се възложат в тежест на въззивника.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261098 от 26.03.2021г. по гр.д. № 8103/2020г. по
описа на ВРС, ХХ-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Пи Маркет“ ЕООД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на „Интейк“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300 лева, представляваща
съдебни разноски за въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6