Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 19.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Б. Стефанова, като разгледа гр.д. № 5779 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, гр. София e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ц.К.Й. *** за следните суми:
460,00 лв. – главница за неплатени месечни вноски по договор за продажба на
изплащане № ********* от 14.09.2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й.
за устройство Handset SAM Galaxy A5 Black, сумата от 71,23 лв. - мораторната лихва за забава за периода от
11.05.2016 г. до 25.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2017 г. до окончателното изплащане, както и разноските по
делото в размер на 25,00 лв. - държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски
хонорар.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че между „Мобилтел“ ЕАД и ответницата Ц.Й. бил сключен договор за
продажба на изплащане № *********/14.09.2015 г., по силата на който ответницата
закупила и станала собственик на устройство „Handset SAM
Galaxy A5 Black“. Й. поела
задължение да плати цената на устройството съгласно погасителен план към
договора. Поради неплащане в срок, договорът между „Мобилтел“ ЕАД и ответницата
бил прекратен предсрочно. Непогасената от Й. сума в размер на 460 лева станала
предсрочно изискуема съгласно чл. 12.3 от договора.
Сочи, че на
07.11.2014 г. между „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД и „Мобилтел“ ЕАД бил
сключен договор за поръчителство, съгласно който ищецът се задължил за обезпечи
задълженията на абонати на „Мобилтел“ ЕАД, сключили договор за продажба на
изплащане. На осн. чл. 143 ЗЗД ищецът, в качеството си на поръчител, уведомил
ответницата, че ще изпълни вместо нея задължението й към „Мобилтел“ ЕАД. На
11.05.2016 г. ищецът заплатил на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 460 лева,
представляваща оставащо задължение на ответницата по сключения договор за
продажба на изплащане от 14.09.2015 г. Освен посочената главница, ищецът
претендира от ответницата и сумата от 71,23 лева, представляваща лихва за
забава в плащането за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор, ответницата, чрез особения й представител, оспорва
основателността на предявените искове. Сочи, че не са налице 2 последователни
неплатени вноски от страна на ответницата, тъй като е налице една издадена
фактура от „Мобилтел“ ЕАД, която съвпада с датата на сключването на договора с
последното дружество – 14.09.2016 г. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по чл. 142 ЗЗД да противопостави всички възражения,
принадлежащи на длъжника, а с уведомление до кредитора от 01.06.2016 г. е
извършил плащане на основание чл. 146 ЗЗД. Освен това, твърди, че уведомлението
за изпълнение, адресирано до ответницата, не е получено от нея, като същото е
пристигнало на адреса в гр. Враца на 22.03.2016 г., което е 11 дни след дадения
от поръчителя и настоящ ищец срок за плащане. Намира, че не е налице редовно
уведомяване по смисъла на чл. 143 ЗЗД. Отделно от горното излага съображения,
че е възможно процесният апарат, предмет на договора за продажба на изплащане,
да е бил върнат от ответницата поради повреда или дефект. Моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 3942/2017 г. по описа на
Районен съд – гр.Враца се установява, че на 28.08.2017 г., ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника -
ответник в настоящото производство. По образуваното дело РС - Враца е издал
заповед за изпълнение № 2774/29.08.2017 г., с която е разпоредил длъжникът да
заплати поисканите със заявлението суми, а именно: 460,00 лв. – главница за
неплатени месечни вноски по договор за продажба на изплащане № ********* от
14.09.2015 г. сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й. за устройство Handset SAM
Galaxy A5 Black, сумата от 71,23 лв. -
мораторната лихва за забава за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2017 г. до
окончателното изплащане, както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. -
държавна такса и 360,00 лв. – адвокатски хонорар.
По делото е
приет договор за продажба на изплащане № ********* от
14.09.2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й., по силата на който
ответницата закупила Апарат SAM Galaxy A5 Black MAT 30. Уговорената покупно-продажна
цена била в размер на 480 лв., като съгласно чл. 4 от договора страните се
съгласили цената да бъде платена при първоначална вноска от 20 лв. и още 23 броя
месечни вноски съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 2 към
договора.
Видно от
приемо-предавателния протокол, представляващ Приложение № 1 към договора,
процесното устройство било предадено на купувача на 14.09.2015 г.
Видно е от
данните по делото, че ищецът е адресирал уведомление до ответницата /л. 12/, с
което е искал да я уведоми за това, че между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД бил сключен договор от 07.11.2014 г., по силата на който
вземанията на мобилния оператор, по договора, сключен с ответницата на
14.09.2015 г., са гарантирани от ищеца
чрез поръчителство /т. 3 от уведомлението/. Предоставен е освен това
срок на ответницата за доброволно изпълнение на задължението ѝ, станало
изцяло предсрочно изискуемо поради неплащане на две поредни вноски, до
11.03.2016 г. Посочено е, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение,
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД ще погаси задължението към „Мобилтел“ ЕАД.
Уведомлението е адресирано до ответницата на адреса, посочен от нея в договора,
сключен с мобилния оператор, като видно от удостовереното от пощенския
служител, уведомлението не е връчено, тъй като е непотърсено от адресата.
От приетото
по делото платежно нареждане от 11.05.2016 г. /л. 91/ се установява, че
ищцовото дружество е превело на „Мобилтел“ ЕАД сумата в общ размер от
11 394,03 лв. съгласно сключения от тях договор за поръчителство от
07.11.2014 г., като видно от приложения списък към приемо-предавателен протокол
№ 46/07.06.2016 г. /88-90/, едно от плащанията, извършени с този превод, касае
именно погасяване на задължението на ответницата Ц.Й. в размер на 460,00 лв.
С уведомление
с изх. № 4383/01.06.2016 г. „Мобилтел“ ЕАД е уведомило „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД, че на 11.05.2016 г. последното дружество е заплатило на мобилния
оператор, в качеството си на поръчител, сумата от 460,00 лв., представляваща
просрочено задължение по договор за продажба на изплащане № ********* от
14.09.2015 г., като на осн. чл. 146 ЗЗД поръчителят е встъпил в правата на
кредитора.
Приет по
делото е и договор от 07.11.2014 г. и анекс към него /л. 15-36/, сключен между
„Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, съгласно който ищцовото
дружество се е задължило да гарантира чрез поръчителство вземанията на
„Мобилтел“ ЕАД, възникнали от абонати по договори за продажба на изплащане. От
приемо-предавателен протокол № 39/15.03.2016 г. и приложен към него списък на
абонати /л. 85-87/ се установява, че във връзка със сключения договор за
поръчителства от 07.11.2014 г., страните са уточнили абонатите и размера на
просрочените им задължения, гарантирани чрез поръчителство от ищцовото
дружество, като сред тях е и името на ответницата по делото.
Приета като
доказателство по делото е и данъчна фактура № **********, издадена от
„Мобилтел“ ЕАД на 14.09.2015 г. за
сумата от 480 лв. Като получател във фактурата е отразена ответницата Ц.К.Й.
/л. 92/.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 146, ал. 1 ЗЗД:
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици, a именно: че между „Мобилтел“ ЕАД и ответницата Ц.Й. бил
сключен договор за продажба на изплащане, по силата на който за ответницата е
възникнало задължение за изпълнение в претендирания размер, както и че е налице
валидно възникнало поръчителство, по силата на което ищецът, в качеството си на
поръчител, е погасил задължението на ответницата към мобилния оператор.
Установи се
по делото, че между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й. е сключен договор за продажба на
изплащане от 14.09.2015 г. Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 ЗЗД, при
продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността
на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът
преминава върху купувача от предаването. В случая, доколкото не е уговорено
друго в процесния договор и се касае до съществуваща и индивидуализирана
движима вещ, следва да се приеме, че собствеността върху устройство Handset SAM
Galaxy A5 Black е преминала към ответницата от момента на сключване на
договора.
Установи се
по делото, че устройството, предмет на договора за продажба на изплащане, е
предадено на купувача на 14.09.2015 г., за което е подписан приемо-предавателен
протокол.
Тези обстоятелства
не са оспорени от ответника, поради което следва да се приеме за доказан
първият елемент от фактическия състав на спорното право, а именно, че между
„Мобилтел“ ЕАД и ответницата Ц.Й. бил сключен договор за продажба на изплащане,
по силата на който за ответницата е възникнало задължение за изпълнение в
уговорения размер и срокове.
Според разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото
задължение. Предвидено е освен това, че договорът трябва да бъде извършен в
писмена форма. Договорът за поръчителство се сключва при постигнато съгласие
между кредитора и поръчителя, като поръчителят поема задължение да обезпечи
кредитора като изпълни задължението вместо длъжника. По арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД знанието или съгласието на длъжника
не са елемент от договора за поръчителство.
В случая е
налице сключен договор за поръчителство между „Мобилтел“ ЕАД и ищеца
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в предвидената от закона форма за
действителност, което го прави годно основание за възникване на облигационно
правоотношение между страните. Установи се от сключения на 07.11.2014 г.
договор между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънст“ АД и списъка към
приемо-предавателния протокол № 39/15.03.2016 г., че задължението на
ответницата Ц.К.Й. е част от предмета на договора за поръчителство. Ето защо,
доказан се явява и вторият елемент от фактическия състав на спорното право.
Доказа се по
делото и третият елемент от фактическия състав на материалното право, а именно
– че на 11.05.2016 г. ищцовото дружество е превело на „Мобилтел“ ЕАД сумата от
460,00 лв., касаеща задължението на Ц.Й. – в този смисъл платежно нареждане и
приемо-предавателен протокол със списък към него /л. 88-91/, както и изрично
признание от „Мобилтел“ ЕАД за извършеното плащане /л. 14/.
От момента
на извършеното плащане поръчителят „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е встъпил в
правата, които кредиторът е имал срещу длъжника – чл. 146 ЗЗД.
Ответницата
не доказа погасяване на задължението си съгласно разпределената по делото
доказателствена тежест, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 28.08.2017 г. /датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
погасяването.
По иска по чл. 422, ал. 1 вр. 86 ЗЗД:
В тежест на
ищеца по предявения иск е да докаже възникването на главен дълг и момента, от
който той е станал изискуем. В тежест на ответницата е да докаже погасяване на
дълга на падежа.
В чл. 4 и чл. 6 от договора за продажба на
изплащане, сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.Й., е уговорено, че цената ще се
изплати при първоначална вноска и още 23 месечни вноски, както и че
първоначалната вноска следва да се заплати при предаването на вещта /на
14.09.2015 г./, а всяка следваща месечна вноска следва да бъде заплащана в
сроковете за плащане на сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за
ползвани услуги по договора за услуги.
Уговорено е
освен това между страните /чл. 12.3 от договора/, че при неплащане в срок на
най-малко 2 /две/ последователни месечни вноски от страна на купувача, всички
суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на
издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени от купувача в
рамките на посочения във фактурата срок. Уточнено е, че фактура по предходното
изречение се издава на датата, определена за издаване на месечните таксуващи
фактури по т. 6.2, след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача
до мрежата съгласно договора за услуги.
По делото е
представена единствено издадена фактура № **********/14.09.2015 г. за сумата от
480,00 лв., в която е отразен срок за погасяване само за първоначалната вноска
от 20,00 лв. – до 14.09.2015 г. По отношение на останалите дължими суми по
делото не са представени издадени други месечни таксуващи фактури по договора
за услуги съгласно договорното правило на чл. 12.3 вр. чл. 6.2, в които да е
отразен срок за плащане на отделните вноски. Ето защо, за да възникне
задължение за плащане на цялата сума при неплащане в срок на две последователни
месечни вноски, то съгласно сключения договор за изплащане, кредиторът е
следвало да включи непогасените суми в издадената месечна фактура за услуги,
като бъде посочен срок за погасяване на задължението. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. В случая е предвидено правото на кредитора да определи срока за
изпълнение на задължението за плащане на непогасените вноски по договора за
продажба с някоя от издадените фактури по друг договор, сключен между страните
/посочен като договор за услуги/.
Срокът, предвиден във фактурата се явява елемент от фактическия състав за
поставянето на длъжника в забава.
С молба с
вх. № 9213/19.06.2018 г. ищцовото дружество излага допълнителни твърдения и
разяснения, като сочи, че достъпът до мрежата на ответницата е спрян на
12.11.2015 г., като договорът е развален на 18.03.2016 г., когато е настъпила и
предсрочна изискуемост /125 дни след спиране на достъпа до мрежата/. Посочил е
освен това, че ежемесечно на клиента са издавани фактури за ползваните услуги,
като под чертата на тези фактури има раздел „вноски за продажби на разсрочено
плащане“, в който се посочва вноската, която клиентът следва да заплати. За
така направените допълнителни твърдения ищецът не е ангажирал доказателства.
В случая
ищецът не доказа „Мобилтел“ ЕАД да е издал други фактури, в които да е
определен срок за плащане на непогасените вноски по договора за кредит, поради
което не може да се направи извод, че към 11.05.2016 г., към който момент
поръчителят е платил сумата от 460,00 лв., ответницата е била поставена в
забава за всички неплатени вноски по договора. Ето защо и поръчителят не може
да встъпи в недоказано по делото право на кредитора, а именно – да претендира
присъждането на мораторна лихва поради настъпила предсрочна изискуемост. В този
смисъл направеното от особения представител на ответницата възражение се явява
основателно.
Поради недоказване на момента на настъпване на
изискуемост на цялото вземане преди уговорената в договора дата на последна
погасителна вноска, то съдът следва да приеме, че едва с настъпването на падежа
на 23-та месечна вноска през м. август 2017 г. ответницата е изпаднала в
забава. Искът за лихва за забава в плащането следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и направеното от ищцовата страна искане за присъждане на
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на 283,35 лв. /заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител/.
Според
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 385,00 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на делото на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 201,65 лв. съразмерно на уважената част от предявените искове.
Така
мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД, че Ц.К.Й., ЕГН: ********** дължи на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ********* сумата от 460,00 лв., представляваща главница за неплатени месечни вноски по договор за продажба на
изплащане № ********* от 14.09.2015 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и Ц.К.Й.
за устройство Handset SAM Galaxy A5 Black, като по силата на
договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „Мобилтел“ ЕАД и
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, последното дружество, в качеството си на
поръчител, на 11.05.2016 г. е погасило задължението на Ц.К.Й., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2017 г. до окончателното
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422, ал. 1 вр. 86 ЗЗД от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ********* против Ц.К.Й., ЕГН: ********** за сумата от 71,23 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.К.Й., ЕГН: ********** да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, ЕИК: ********* сумата от 283,35 лв., представляваща направени разноски в производството по гр. дело №
5779/2017 г., както и сумата от 201,65 лв.,
представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 3942/2017 год. по описа на РС гр. Враца.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: