Решение по дело №2680/2020 на Районен съд - Ямбол

                                         Р Е Ш Е Н И Е

№ 260141/23.3.2021г.                       23.03.2021 година                            град Ямбол

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                            ХV - ти граждански състав

На 16.03                                                                                                  2021 година 

В публично заседание в следния състав:                                               

   

      Председател: Марина Христова

при секретаря Т.К.

като разгледа докладваното от съдия Христова

гражданско дело №2680 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството по делото е образувано по  искова молба на Е. с.- гр. Я., ул.***, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Д.Д.Б., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***  г. на ЯРС.

В исковата молба се посочва, че  на 27.05.2020 год. е било проведено ОС на ЕС , на което по т.1 от дневния ред е прието решение за неотложен ремонт на асансьора за сумата от 2400 лв., от която всеки съсобственик да внесе по 75 лв. След изтичане на срока за обжалване на решението на ответницата била връчена покана за изпълнение на същото, на която тя изписала, че няма финансова възможност да заплати сумата. Поради неизпълнението ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК, но след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът възразил.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В депозирания отговор ответницата оспорва иска. Излага подробни съображения, поради които счита, че не дължи сумата. Освен това твърди да е заклатила същата чрез пощенски запис, поради което и моли за прекратяване на производството.

В съдебно  заседание ищецът се представлява от законен и процесуален представител, които молят за уважаване на претенцията.

Ответницата чрез  упълномощен адвокат моли за отхвърляне на претенцията, както и отхвърляне искането за присъждане на разноски. В предоставен срок представя писмена защита, в която излага подробни съображения за неоснователност на претенциите.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***  год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. В  едномесечния срок от уведомяването си по реда на чл. 415 ГПК  заявителят е предявил настоящия  иск по чл. 422 ГПК.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил – Покана за свикване на ОС на собствениците  от ЕС с адрес ул.“*** на 27.05.2020 год. от 18,30 ч. при посочен дневен ред, чиято т. 1 е – събиране на средства за неотложен ремонт на асансьора; Протокол от 18.05.2020 год.  за залепване на поканата на информационното табло на партерен етаж; Протокол № *** от проведеното на 27.05.2020 год. ОС, на което е прието решение  сумата от 2400 лв., необходима за неотложен ремонт за асансьора да се  разпредели по равно между собствениците, т.е. по 75 лв. на апартамент, като крайният срок за събирането й е - 06.06.2020 год.  На 31.05.2020 год. на информационното табло на входа е поставено съобщение за изготвения протокол.

С покана за изпълнение решението на ОС по чл. 38 от ЗУЕС ответницата е поканена да изпълни решението като заплати сумата от 75 лв. На 02.07.2020 год., същата е посочила, че няма финансова възможност да заплати сумата, т.к. месечната й пенсия е два пъти под линията.

Във връзка с твърдението си за заплащане на сумата ответницата е представила разписка, видно от която на 13.11.2020 год. е заплатила с пощенски паричен превод сумата от 75 лв. в полза на Р. Г. Б. Прието е и Удостоверение за декларирани данни от 20.09.2020 год., резултати от изследвания на ответницата, справка за събраните и разходвани средства за поддръжка на бл. ***, вх. *** ул.***. На 20.11.2020 год. Р. Ж., бивш домоуправител е декларирала, че ответницата  е притежавала остъклени тераси, винкелът от които е предала при санирането на входа като приход от метални отпадъци. На 23.11.2020 год. К. Б. е потвърдила написаното от Ж.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения  иск е чл. 422 ГПК.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжника  възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

Страните не спорят, че ответницата  е собственик на два апартамента , находящи се в гр. Я., ул.***. Не се спори и, че на проведено на 27.05.2020 год. ОС е взето решение за неотложен ремонт на асансьора, като сумата е разпределена по равно между апартаментите или по 75 лв. Ответницата е оспорила единствено законността на взетото решение , за което е изложила съображения в с.з. и в депозираната писмена защита. Извън горното са представени доказателства от страна на ответницата и ищецът е признал в о.с.з., че на 13.11.2020 год. претендираната сума от 75 лв. е заплатена в пълен размер.

Съгласно тълкувателната практика на ВКС - В производството по чл.422, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.Ето защо и предвид, че в процесния случай ответницата е заплатила доброволно в хода на исковото производство претендираната сума, искът се явява неоснователен, поради извършеното плащане.

По отношение възраженията на ответницата касаещи законосъобразността на проведеното ОС, вкл. наведените твърдения за нищожност на взетото решение, поради противоречието му с  чл. 48,ал.3 от ЗУЕС, съдът намира следното: Дори разпределянето да е в противоречие с нормата на чл.48, ал.3 ЗУЕС, тези правила са диспозитивни и с решение на ОС могат да бъдат определени други размери на дължимите от собствениците вноски. Извън посоченото горните възражения следва да се  разрешават в производство по чл.40 ЗУЕС – по иск за отмяна на решение на общото събрание на ЕС. По делото няма данни ответницата да е инициирала такова производство. При липсата на данни да е предявила в предвидения от закона срок такъв конститутивен иск, решенията стават задължителни за нея и подлежат на изпълнение. Горните възражения не могат да бъдат анализирани в настоящото производство. С разпоредбата на чл.40 ЗУЕС е предвиден особен ред за оспорване на решенията на общото събрание на собствениците в ЕС като незаконосъобразни. Съгласно даденото с решение № *** от 19.02.2013г. на ВКС по гр.д. № ***г., I ГО, ГК. разрешение, решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Налице е специална уредба относно процедурата за вземане на тези решения /ЗС, ЗУЕС/, спазването на която е основание за действителността на решенията. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаване на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл.40, ал.2 от ЗУЕС. Извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Дадено е разрешение, че тук е неприложим принципа нищожност да се установява без срок. Съгласно така даденото разрешение, съдебният състав приема, че по възраженията за нищожност и незаконосъобразност се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл.40, ал.2 от ЗУЕС, т.е. само в срока по този текст може да се иска отмяна на решенията на етажната собственост, независимо от това дали се твърди нищожност или незаконосъобразност. По тези съображения възраженията за нищожност и незаконосъобразност на взетите решения на ОС на ЕС са недопустими в настоящото производство, предвид уредения специален ред и срок за оспорването им.

По отношение разноските, съдът намира следното: В настоящия случай , предвид извършеното в хода на процеса плащане, по аргумент от противното на чл. 78,ал.2 от ГПК, съдът преценявайки, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото, счита че последната следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца разноски за заповедното производство и настоящата инстанция.В подкрепа на горното е и практиката на ВКС на РБ , обективирана в - Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о. на  ВКС /извършеното плащане след получаване преписа от исковата молба не освобождава ответника от задължението за разноски/. Твърденията на ответницата, че не дължи заплащането на разноски и моли да бъде освободена от същите предвид тежкото си финансово и здравословно състояние не са подкрепени със съответните доказателства. Поради изложеното съдът счита, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв., както и разноски за настоящата инстанция в размер на 325 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

 

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. с.- гр. Я., ул. ***   против Д.Д.Б., ЕГН **********  иск – да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца  сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***  г. на ЯРС, а и именно – 75 лв. - главница, поради извършено плащане.

            ОСЪЖДА Д.Д.Б., ЕГН **********  да заплати на Е. с.- гр. Я., ул. ***, представлявана от *** Д. Д.В., ЕГН ********** , сумата от 25 лв. - разноски за заповедното производство и сумата от 325 лв. – разноски за настоящата настоящото производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: