№ 701
гр. Благоевград, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500500 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е
образувано по частна жалба на М. Г. К. и Н. Г. К. срещу определение № 257
от 11.05.2022г. по гр.д. № 1515/ 2021г. по описа на РС Разлог.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е e оставил без
уважение искането на ищците за спиране на производството по делото до
приключване на производството по гр.д. № 699/2021г. по описа на РС Разлог,
върнал e исковата молба и е прекратил производството по делото, поради
недопустимост на иска.
Недоволен от така постановения акт жалбоподателите твърдят, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Развити са подробни
съображения в насока, че съдът неоснователно не е уважил искането им за
спиране на производството поради наличието на връзка на преюдициалност с
образуваното преди него гр.д. 699/2021г. по описа на РС Разлог. Посочва, че
по успешно приключване на по-рано образуваното дело, ще е налице и
посочената от съда предпоставка – уважен иск по чл. 30 от ЗН. Твърди се, че
РС е постановил определението си преждевременно без да бъдат съобразени
становището на ответните страни и преди да са събрани доказателства.
Излагат доводи, че мотивите на съда са от материалноправен характер и са по
съществото на спора, а не по неговата допустимост. Моли за отмяна на
определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
1
Претендират се сторени в настоящото производство разноски.
Въззивният съд, след като прецени наведените от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички
останали обстоятелствата по делото, намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. 1515/2021г. по описа на РС
Разлог е образувано по иск на М. Г. К. и Н. Г. К. срещу К. Н. К., с който се
претендира намаляване на извършеното дарение с Нотариален акт № 129, том
I, рег. № 1375, дело № 148/1999г. по описа на нотариус К.М. и намаляване на
извършеното дарение с Нотариален акт № 146, том 3, рег. № 4925, дело №
507/2021г. по описа на нотариус С.В..
В исковата молба се твърди, че Д.Н. К. е починал на 22.12.2011 г. и че
същият е оставил за свои наследници: М.Т. К. – съпруга, Н.Д.К. – син, М. Г.
К. – внучка /и дъщеря на починалия на 31.04.2004 г. Г.Д. К., който е син на
Д.Н. К./ и Н. Г. К. – внук /и син на починалия на 31.04.2004 г. Г.Д. К., който е
син на Д.Н. К./.
Според ищците техните наследодатели Д.Н. К. и М.Т. К. са дарили три
недвижими вещи, подробно описани в исковата молба, на сина си Н.Д. К.,
като дарението е станало посредством Нотариален акт № 129, том 1, рег. №
1375, дело № 148/1999 г. по описа на нотариус К.М.. Посочено е и че Н.Д. К.
е починал през 2012 г, като е оставил за свои наследници К.К. К. – съпруга,
Д.Н. К. – син и К. Н. К. – син. Посочва се още, че К.К. К. и Д.Н. К. даряват
своите 2/3 идеални части от трите недвижими имота на К. Н. К..
Предвид изложеното по-горе, ищците претендират, че посредством
Нотариален акт № 129, том 1, рег. № 1375, дело № 148/1999 г. по описа на
нотариус К.М.и и Нотариален акт № 146, том 3, рег. № 4925, дело № 507/2021
г. по описа на нотариус С.В. е накърнена тяхната запазена част и искат
намаляване на извършените дарения и възстановяване на тяхната запазена
част.
С молба от 14.02.2022г. ищците са поискали на основание чл. 229, ал.1,
т. 4 от ГПК спиране на първоинстанционното производство до приключване
на производството по гр.д. № 699 от 2021 г. по описа на РС Разлог, което има
преюдициален характер.
С атакувания в настоящото производство акт районен съд е приел, че по
2
отношение искът за намаляване на дарението с Нотариален акт № 129, том 1,
рег. № 1375, дело № 148/1999 г. по описа на нотариус К.М. са налице
предпоставките на чл. 126, ал. 1 от ГПК, тъй като първоинстанционното
производство и производството по гр.д. № 699/2021г. по описа на РС Разлог
имат един и същ предмет. По отношение искът за намаляване на дарението,
обективирано в Нотариален акт № 146, том 3, рег. № 4925, дело № 507/2021 г.
по описа на нотариус С.В., първоинстанционният съд е приел, че е
недопустим и са налице основания за прекратяване на производството.
Посочено е, че на първо място не е извършено разпореждане със запазена
част, тъй като прехвърлянето на имотите не е от общия наследодател, а от
лица, в чиито полза наследодателят преди това се е разпоредил. Прието е още,
че процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 37 от ЗН е
последващото прехвърляне да е станало до една година от откриване на
наследството или след вписване на исковата молба, както и преди
предявяването на този иска да е постановено съдебно решение, с което е
уважен искът по чл. 30 от ЗН, както и лицето, в полза на което е възстановена
запазената част, да не е могло да допълни своята запазена част от
имуществото на надарения. Тъй като в конкретния случай, видно от
представените доказателства, няма влязло в сила решение по иска по чл. 30 от
ЗН, както и че последващото прехвърляне е станало 2021г., а наследството е
било открито през 2011г., то предявения иск е недопустим.
При горната фактическа обстановка настоящият състав намира
следното:
Подадената жалбата срещу определението в частта, с която е оставено
без уважение искането за спиране на първоинстанционното производство, е
процесуално недопустима. Според съдебната практика определението, с
което се отказва спиране на делото, не подлежи на обжалване, тъй като не е от
категорията преграждащи развитието на производството, нито от изрично
посочените извън тази категория обжалваеми определения – чл. 274, ал. 1 от
ГПК. Това определение е по движение на делото и може да бъде отменено
или изменено от постановилия го съд на основание чл. 253 от ГПК
/Определение № 602/23.10.2009г. по ч.гр.д. 293/2009г., I ГО; Определение №
23/15.01.2010г. по ч.гр.д. № 482/2009г., II-ро ГО/. Ето защо подадената частна
жалба в тази ù част следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално
недопустима, а производството по нея – прекратено.
3
Настоящият състав намира подадената частната жалба срещу
прекратителното определение за процесуално допустима, тъй като отговаря
на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Правилен е изводът на РС Разлог, че по отношение искането за
намаляване на извършеното дарение с Нотариален акт № 129, том 1, рег. №
1375, дело № 148/1999 г. по описа на нотариус К.М. е налице хипотезата на
чл. 126, ал.1 от ГПК. Според тази разпоредба когато в един и същи съд или в
различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото
основание и за същото искане, по–късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. В случая, настоящият състав установи, че в РС Разлог,
между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящо и
друго гражданско дело – а именно гр.д. № 699/2021г. по описа на РС Разлог.
Като съобрази обстоятелството, че по – късно заведено дело в конкретния
случай се явява гр.д.№1515/2021г. по описа на РС Разлог, настоящият съдебен
състав стигна до заключение, че първоинстанционният съд правилно е
прекратил посоченото производство в тази му част.
Въззивната инстанция намира обаче за неправилен изводът на РС
Разлог, че на връщане и прекратяване подлежи и исковата молба в останалата
ѝ част, а именно – по отношение искането за намаляване на извършеното
дарение с Нотариален акт № 146, том 3, рег. № 4925, дело № 507/2021г. по
описа на нотариус С.В..
Съдът е приел, че от изложеното в исковата молба може да се направи
извод, че е предявен иск по чл. 37, ал.1 от ЗН. Съгласно този член
отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти, както и
учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветниците или
надарените, срещу които е постановено намалението, станали преди да е
изтекла една година от откриване на наследството или след като е била
вписана исковата молба за намалението, могат да се отменят по иск на
наследника, ако той не може да допълни своята запазена част от имуществото
на заветника или надарения и ако приобретателят не допълни запазената част
в пари. По своята правна природа искът по чл. 37 ЗН е конститутивен и
субективното преобразуващо право на наследника със запазена част да иска
отмяна на отчужденията на завещаните или подарени недвижими имоти се
4
поражда, едва когато с влязло в сила решение е постановено възстановяване
на запазената част от наследството чрез намаление на завет или дарение.
Видно от съдебната практика уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не
предопределя изхода на делото по иска по чл. 37 ЗН, а е предпоставка за
неговата допустимост. Съгласно разясненията дадени, в ТР № 1/09.07.2019 г.
по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС връзката между делата, съгласно чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК, касае не само основателността, но и допустимостта на
иска по обусловеното дело. При това положение и при липсата на влязло в
сила решение, с което запазената част на ищците от наследството да е
възстановена, не може да се приеме, че искът по чл. 37 ЗН е преждевременно
предявен, респ. недопустим. Изводът, който се налага в тази хипотеза, е че
производството по него следва да се спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4
ГПК. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в определение №
60092 от 30.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1507/2021 г., I г. о., ГК.
Отделно от това едногодишният срок по чл. 37 от ЗН е част от
фактическия състав на отмяна на разпореждането, като спазването му не е
условие за допустимостта на иска, а за неговата основателност /Определение
№ 549 от 15.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 350/2011 г., I г. о., ГК; Решение
№ 444 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 468/2010 г., II г. о., ГК /.
Ето защо определението в частта, с която производството по иска за
намаляване на извършеното дарение с Нотариален акт № 146, том 3, рег. №
4925, дело № 507/2021г. по описа на нотариус С.В. е прекратено, е
неправилно и като такова то следва да бъде отменено, а делото следва да се
върне на районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частната жалба на М.
Г. К. и Н. Г. К. срещу определение № 257 от 11.05.2022г. по гр.д. № 1515/
2021г. по описа на РС Разлог в частта, с която е оставено без уважение
искането за спиране на производството по гр.д. № 1515/2021г. по описа на РС
Разлог, и прекратява производството по нея в тази ù част.
ОТМЕНЯ определение № 257 от 11.05.2022г. по гр.д. № 1515/ 2021г. по
5
описа на РС Разлог в частта, с която производството по предявения от М. Г.
К. и Н. Г. К. срещу К. Н. К. иск, с който се претендира намаляване на
извършеното дарение с Нотариален акт № 146, том 3, рег. № 4925, дело №
507/2021г. по описа на нотариус С.В., е прекратено и ВРЪЩА делото на
Районен съд Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия.
Потвърждава определението в останалата му прекратителна част.
Определението, с което жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София в едноседмичен срок
от връчването му на страната.
Определението в частта, с която е потвърдено обжалваното
определение, подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от
съобщаването.
Определението в останалата му част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6