МОТИВИ към присъдата по НОХД № 8/2019 г. на РС- Свиленград от 12.03.2019 г.
С внесения
обвинителен акт Районна прокуратура Свиленград е повдигнала обвинение против подсъдимият Д.Д.Г. -за извършено от
него престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
След
изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,и след конституиране на пострадалите Г.Т.Б. и К.Р.К. в качеството на граждански
ищци и приемането на съвместно разглеждане в настоящото производство
предявените от тях граждански искове съобразно наследствените им
дялове,оставени от пострадалият им наследодател,както следва от гражданският ищец Г.Т.Б.
с ЕГН **********
***, сумата от 2050 лева /двехиляди и петдесет лева /,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени
вреди ,съобразно наследственият му дял в размер от ½ оставен му от наследодателя
и негов баща- пострадалия Т. Б. Д., починал на 23.07.2017г. и гражданският ищец
К.Р.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1025 лева /хиляда двадесет и пет лева /, представляваща обезщетение за
причинените й от престъплението имуществени вреди ,съобразно наследственият и
дял в размер от ¼ оставен й от общият наследодател и неин дядо-
пострадалия Т. Б. Д., починал на 23.07.2017г. срещу подсъдимия,
съдът
на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК,и впредвид изявлението на защитата и подсъдимият , на основание чл. 252, ал. 1 от НПК
се пристъпи незабавно след приключване на разпоредителното заседание към
разглеждане на делото по реда на глава 27,чл.371,т.2 от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият Д.Д.Г. и защитникът му адв.М.С.
заявяват,че подс. Д.Д.Г. признава
изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на
Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса на процесуални
пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие.
Гражданските ищци изразяват становище за липса на процесуални
пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК /чл.371,т.2/–
съкратено съдебно следствие
На
основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимият по чл.371 от НПК и го уведоми,че съответните доказателства
от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Д.Д.Г. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен
да не се събират доказателства за тези факти.
На
основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че
самопризнанието на подсъдимият
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, с
Определение обяви, че ще ползва самопризнанието му,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
Обвинителния акт.
Участващият по
делото прокурор поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт, като счита същото за
безспорно и категорично доказано, досежно извършването на престъпното деяние в
съставомерните му обективни и субективни признаци, както и неговото авторство, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства. Излагат се
аргументи, обвързани с правен анализ на доказателствените средства в кръга на
тези чието кредитиране се претендира, извън подложените на критика за
недостоверност и опровергаване от останалите.Съобразно която интерпретация и в
съвкупна преценка на доказателствата се поддържа довод за доказаност на
обвинителната теза, формират се изводи за обективните факти на извършеното от
подсъдимия срещу пострадалия,по начина описан в обвинителния акт, неговия
субект и наличието на умисъл, поради което прокурорът пледира за признаването
на подсъдимият за виновен в извършването на престъплението.За същото претендира
да му бъде наложено съответното наказание,след редукцията по чл.63,ал.1,т.3 от НК при условията на чл.54 от НК ,а именно Лишаване от свобода в размер на 9
месеца ,което наказание на основание чл.58а,ал.1 от НК намали с една трета и
съдът да определи окончателно такова в размер на 6месеца. Що се отнася дали
същото следва да бъде изтърпяно или отложено,прокурора предлага на основание
чл.69 от НК наказанието лишаване от свобода да се отложи за срок от 2 години.
Предлага също съдът да уважи гражданските претенции,така както са предявени.
Гражданските
ищци по делото се придържа изцяло към становище на
представителя на РП Свиленград,като претендират уважаване на исковете им срещу
подсъдимия.
По същество адв.М.С.
пледира на подсъдимият да бъде наложено наказание при предпоставките на
чл.54 от НК,а именно Лишаване от свобода в размера претендиран от представителя
на прокуратурата и при режима за изтърпяване предложен от същия,а именно
условен. Що се отнася до предявените граждански
искове,счита същите за основателни.
Подсъдимият Д.Д.Г., се придържа се към становището на защитника си по
същество . В правото си на последна дума,
същият изразява съжаление за сторенето.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъждайки и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На
09.09.2016г.подс. Д.Д.Г.
бил на гости на баба си св.С.К.в с.Белица,общ.Любимец.Около 17:30 часа решил да отиде в гр. Любимец.
Вървейки по улицата минал през дома на Т. Д. от с.с. който в този момент
излизал от къщата.Тъй като подсъсимият
знаел,че Т. Д. живее сам в къщата допуснал,че може да има някакви пари у тях и
по тази причина решил да влезне в дома му и да ги вземе.Къщата на Д. се намирал
в началото на селото ,като от зад къщата била обградена с телена ограда която
била хваната с тел. Подсъдимият
издърпал с ръката телта и по този начин се проврял през телената ограда.Отишъл
да входната врата на къщата която била заключена.Започнал да търси ключа за
врата и като вдигнал изтривалката намерил ключа с който отворил вратата.На една
от стаите вратата била отключена и като влезнал вътре започнал да търси
пари.Под леглото намерил дървен сандък в който намерил една кърпа.Като развил
кърпата видял,че в нея има пари с номинал от по 20,50 и 100 лева,като всички
пари били на стойност 4200 лева. Подсъдимият взел парите,като върнал
кърпата в сандъка и излезнал от къщата
на Д..По пътя спрял едни автомобил на стоп и с него отишъл в гр.Любимец.Тръгнал
за автогарата в града като по пътя преброил парите които били 4200 лева.Срещнал
св.М.Д.пред когото се похвалил,че е
вече богат.Двамата отишли до магазин „Йонона“ в гр.Любимец където подсъдимият си закупил дрехи и чанта на
обща стойност 250 лева.След това подсъдимият
си купил цигари и от откраднатите пари дал на св.М.Д.100 лева,като не му
обяснил от къде има парите.Отишли в дома на св.Д.и там подсъдимият дал на баба му-св.Р.Т.сумата от 150 лева за пазаруване,като и на нея
не обяснил от къде има
парите.По-късно вечерта подсъдимият и св.М.Д.отишли в
гр.Свиленград след което решили да отидат до гр.Харманли. По пътя минали през
гр.Любимец от където взели приятеля им св.Г. Г..В гр.Харманли слезнали пред
хотел Хеброс където подсъдимият
говорил с едно момче и поискал да му осигури три момичета.За целта подсъдимият платил две стаи в хотела,а за
трите момичета платил сумата от 210 лева.След около час отново с такси се
върнали в гр.Свиленград и до сутринта били в градския парк.Около 08:00 часа
взели св.М.Н.и с нея отишли до една заложна къща която се намирала до автогара
Свиленград от където подсъдимият
си купил мобилен телефон марка“IPhone 5 S“ за сумата от 450 лева. От там отишли
в друга заложна къща находяща се в кв.Простор в гр.Свиленград от където подсъдимият закупил таблет марка „Lenovo“ за сумата от
120 лева който дал на св.М.Д..С такси четиримата отишли до гр. Любимец където подсъдимият провел телефонен
разговор след което отново се върнали в гр.Свиленград. Малко по-късно отново се
върнали с такси до гр.Любимец,тъй като св.Г. Г. трябвало да се прибира,а подсъдимия, св.М.Д.и св.М.Н.отишли в дома
на св.М.Д.където останали до вечерта на 10.09. 2016г.На следващият
ден-11.09.2016г. подсъдимият
и св.Н. отишли в гр.Хасково където на св.Н. поставили пиърсинг на езика.За
услугата подсъдимият заплатил сумата от 50
лева.Върнали се в гр. Любимец, където останали няколко часа,след което отишли в
с.Оряхово при приятелката на св.М.Д..След това се върнали отново гр.Любимец
където подсъдимият останал да пренощува в дома на
св. М.Д..Няколко дни се движили с такси от гр.Свиленград,до гр. Люби мец и
обратно като навсякъде подсъдимият плащал с откраднатите пари. Ходил и до с.Белица,общ.Любимец с такси
като дал на майка си св.В.Г. сумата от 150 лева,а на баса си св.С.К.50 лева да
си купи лекарства.Когато тръгнал да се прибрал за с.Белица пътувал на автостоп,
тъй като подсъдимият похарчил откраднатите пари .
На
09.09.2016г.около 21:00 часа св. Т. Д./починал на 23.07. 2017г./ се прибрал в
дома си,но му направило впечатление,че ключът под изтривалката не е на същото
място където го бил оставил.Когато отключил входната врата и влезнал в дома
видял,че няма разместени вещи в дома му.Като легла на леглото му направило
впечатление,че сандъка под леглото му е издърпан навън.Когато отворил сандъка
където съхранявал парите си видял,че в кърпата където бил оставил спестените си
пари в размер на 4200 лева липсват.На следващият ден 10.09.2016г.разказал за
случилото се на съседа си,а след това се обадил по телефона на сина си –св.Г.Б.,който
на 13.09.2016г.подал сигнал в ПУ-Любимец.На 14.09.2016г местопроизшествието било посетено от дежурната оперативна група на
ПУ-Любимец,извършен оглед за което бил
изготвен протокол от 14.09.2016г.и образувано досъдебно производство за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК.
Незабавно
били предприети оперативно издирвателни мероприятия от св.Г. Д. –служител на
РУ-Свиленград, ПУ-Любимец в хода на които бил установен извършителя на
престъпление,а именно: подсъдимия Д.Г..Пред св.Д. подсъдимият
разказал подробно механизма на извършеното от него престъпление и къде е похарчил
откраднатите от Т. Д. пари.На 17.09.2016г.св.В.С. и св. С.К.предали доброволно
на полицейския служител Ф. сумата всяка от
свидетелките от по 50
лева за което били изготвени протоколи за
доброволно предаване. Предадената сума от общо 100
лева е била върната на пострадалия Т. Б. Д. на 06.01. 2017г. за което е била изготвена разписка.
Подсъдимият Д.Д.Г.
с ЕГН:**********, роден
на ***г.в гр. Ламия, Гърция,българин, български гражданин, живущ ***,не женен,основно
образование, безработен, неосъждан.
Подсъдимият Д.Д.Г. не е
осъждан което обстоятелство се установява от справката за съдимост на същият .
От приобщената по ДП декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние се установява,че подс. Д.Д.Г. е неженен,
неполучава трудов доход и не притежава
движимо или недвижимо имущество.
От приложената по ДП характеристична справка ,касателно
подс. Д.Д.Г. се установява,че спрямо подсъдимия има заведени заявителски материали.Води се на отчет в ДПС
при РУ Свиленград.Склонен е към извършване на противообществени прояви и има
наложени възпитателни мерки по чл.13,ал.1,т.1 от ЗБППМН.
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимият се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : Протокол за оглед на местопроизшествие,ведно
с фотоалбум към тях; заложен билет№10842;,протокол за доброволно предаване
-2бр.;разписка,протокол за следствен експеримент,ведно с фотоалбум към него ;
характеристика ; справки за съдимост на
подсъсимият; ДСМПИС ; Удостоверения за наследници
издадено от с.Белица,общ.Любимец,акт за смърт №0053/24.07.2017г., както
и от свидетелските показания на
Г.Т.Б.;
М.Д.Д.;Г. М. Г.;С.Г.К.;В.С.Г.;Г.Б. Д. и Р.К.Т..
Доказателствата, приобщени по делото, включително и
гласните, са събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите
са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимият признание
относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва тези
самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при постановяване
на Присъдата.
Всички
доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението,
както и авторството на подсъдимият.
Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се покриват напълно с
фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт. Всички
тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като
показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва
да се отбележи,че подсъдимият се признава за
виновен и признава всички изложени факти и обстоятелства в обвинителния акт
,като в съдебно заседение изразяват съжаление за случилото се. Кореспонденцията
на така направеното
от подсъдимият признание на тази част от
инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите, окончателно потвърждава извода за
доказаност на инкриминираното противозаконно отнемане на чужда вещ осъществено от
подсъдимият/така както е посочено в обвинителния акт/ и
липсата на необходимост от подробна аргументация относно доказателствената
обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на доказване събития. Съобразявайки събраните доказателства по делото и
вземайки впредвид реда по който премина съдебното следствие ,съдът прие че
деянието осъществено от подсъдимият по начина описан в обвинителният акт и се доказа по безспорен и категоричен начин
.
От
така изложената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
При така установените факти, съдебният състав намира за безспорно доказано,
че с деянието си, подсъдимият Д.Д.Г. е осъществил, както от обективна така и от субективна
страна, съставът на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК тъй като на 09.09.2016г. в с.Белица,общ.Любимец чрез
използване на техническо средство/ключ/отнел чужди движими вещи-пари 4200 лева
от владението на Т. Б. *** с наследник Г.Т.Б. *** без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и непълнолетен е
разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е могъл да
ръководи постъпките си.
Относно извършеното престъпление
кражба от подсъдимият , следва да се има впредвид,че
е налице,когато деецът отнеме чужда движима вещ от
владението на другиго,без съгласието на владелеца с намерение тази вещ да бъде
присвоена противозаконно. Непосредствен обакт на кражбата са обществените
отношения,които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на
собственост или правото на владение или държание върху движими вещи.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта от владението на
другиго.То се осъществява само чрез действие и се изразява в това деецът да
прекрати фактическата власт върху вещта,която до момента на деянието се
упражнява от другиго и същевременно да установи своя фактическа власт върху
нея.Кражбата е типично резултатно престъпление,като престъпният резултат е
именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство. Когато
промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради
това е възможен само недовършен опит,защото промяната във фактическата власт
върху вещта настъпва със самото довършване на деянието.Елемент от обективният
състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта.Извършител на
престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт върху
предмета на престъплението и което не е собственик на вещта.
От субективна страна престъплението кражба може да бъде
извършено само с пряк умисъл.Умисъл за кражба ще е налице,когато субектът съзнава,че
лишава от фактическа власт владелеца на една чужда вещ,предвижда преминаването
й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт върху предмета на
престъплението.
От събраните по делото доказателства ,гласни/свидетелските показания Г.Т.Б.;
М.Д.Д.;Г. М. Г.;С.Г.К.;В.С.Г.;Г.Б. Д. и Р.К.Т.и направените самопризнания от страна на
подсъдимия,съгласно реда по който премина настоящото производство/ и писмени такива,съдът счита,че безспорно е установено по делото,че
фактическата власт на пострадалият Т. Б. *** върху процесната сума от
4200лева е било прекратено с действията на подсъдимия,което е осъществено чрез активното му поведение на 09.09.2016г. в с.Белица,общ.Любимец ,а
именно издърпал с ръката телта и по този начин се проврял през телената ограда на имота на пострадалия.Отишъл
да входната врата на къщата ,която
била заключена,като открил ключа под изтривалката и
отворил вратата и в една от отключените стаи , под леглото
намерил дървен сандък в който в
една кърпа намерил пари с номинал от по 20,50 и
100 лева,като всички пари били на стойност 4200 лева собственост на
пострадалия Д. и която сума обвиняемият взел и по
този начин подсъдимия установил фактическата власт върху процесните 4200лева , с
което е настъпил престъпния резултат визиран в състава на чл.194 от НК , а
именно промяната във фактическата власт върху предмета на посегателство.
Когато
промяната на фактическата власт настъпи , престъплението е довършено,поради
което правилно деянието е квалифицирано като довършено престъпление.
Елемент
от обективният състав на кражбата е липсата на съгласие на владелеца на вещта,
което безспорно е установено в настоящото производство с факта на подаване на
жалба от пострадалото лице след извършване на
деянието от подсъдимия и констатирането
му от Т. Б. Д..
Извършител
на престъплението кражба може да бъде само лице, което няма фактическа власт
върху предмета на престъплението и което не е собственик на вещта,поради което
следва да се приеме ,че подсъдимият
е субект на престъплението към което е привлечен да отговаря, което
обстоятелство не е спорно по делото.
Що
се отнася до квалфициращия признак предвиден в т.4 , предложение второ на
чл.195 от НК,съдебната практика приема,че
техническо средство е всяка вещ,която по обичайното си предназначение
служи за осъществяване на техническа операция или която деецът в конкретния
случай е използвал за извършване на такава операция. При тази квалифицирана
кражба извършване на техническа операция е необходимо условие за осигуряване
достъп до вещта или за отнемането й , или пък съществено е улеснила последното.
Технически средства могат да бъдат най-различни-например-брадва,чук,отверка,ключ и т.н. ,поради което в
настоящият случай следва да се приеме ,че по
отношение на подсъдимия е налице квалифициращия признак
по т.4 на чл. 195, ал.1 от НК - за осъществяване на деянието е използвано
техническо средство-ключ, като използването му значително е улеснило
извършването на престъплението, за да си осигури достъп до предмета на престъплението
и установяване на фактическата власт върху отнетите вещи-пари.
Към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил непълнолетен,поради което правилно същото обстоятелство е посочено и
квалифицирано в обвинението спрямо него.
Въз основа на кредитираните показания на приобщените по съответния ред
показания на разпитаните по делото свидетели/коментирани по горе в мотивите на съда/, безспорно се установява фактът, че
подсъдимият Д.Д.Г. е осъществил от обективна страна престъплението към
което е привлечен да отговоря,а именно -На 09.09.2016г. в с.Белица,общ.Любимец чрез
използване на техническо средство/ключ/отнел чужди движими вещи-пари 4200 лева
от владението на Т. Б. *** с наследник Г.Т.Б. *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и
е могъл да ръководи постъпките си -престъпление по
чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От субективна страна подс.Д.Д.Г. е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.В
този смисъл е съзнавал, че с деянието си ще лиши от фактическа власт владелеца
на чужда вещ, предвиждал е преминаването на парите в негова фактическа власт и
е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел
последващо разпореждане без правно основание.
От изготвените характеристики от Инспектор Детска педагогическа стая при
РУП-Свиленград е видно,че подс.Д.Д.Г. се е водил на отчет в ДПС при
РПУ-Свиленград и има регистрирани противоправ ни прояви.Поведението му е
разглеждано от МКБППМН-Любимец и му са
били налагани възпитателни мерки по чл.13 ал.1 т.1 от ЗБППМН.Извършеното деяние
от подс.Д.Д.Г. е с висока степен на обществена
опасност и укоримост, което изключва вероятността в конкретния случай то да
бъде извършено поради увлечение и лекомислие.Непълнолетния подсъдими не само,че е разбирал
свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи,но и напълно
целенасочено и без колебание го е извършил поради тази причина извършеното от
него деяние не може да се квалифицира по разпоредбата на чл. 61 от НК.
Ето защо, съдът намира за осъществен и от субективна
страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3
от НК от страна
на
подс.
Д.Д.Г..
Фактите за времето, мястото, както и за осъществяването на съставомерно
изпълнителното деяние, неговия механизъм, предмет и авторство – в лицето
на подсъдимият се доказват по
категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства,кредитирани от съда и коментирани по горе в мотивите доводи.
Подсъдимият е и годен субект на престъплението, като
наказателно отговорно лице.
Предвид изложеното, съдът
прие, че подсъдимият с деянието си е осъществил съставът на
престъплението по чл.195,
ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3
от НК, както от обективна така и от субективна страна, поради
което призна същият за виновен по предявеното му обвинение, при възведената
правна квалификация.
Относно
наказанието:
При индивидуализацията и
конкретизацията на наказателната отговорност на подсъдимият
Д.Д.Г. -за извършено от него престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1
вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК , съобразно установеното по делото, Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало, младата му възраст, доброто му процесуално
поведение в съдебната фаза, социалното му положение-не работи и не получава
доходи и не притежава движимо или недвижимо имущество. Взе се предвид и не дотам добрите характеристични данни
на подсъдимия, което се квалифицира за отегчаващо обстоятелство. Отчете се още недоброто процесуално поведение на подсъдимия в досъдебната фаза,както и престъпната
упоритост и целенасоченост, проявена от подсъдимия за постигане
на съставомерния резултат, както и грубото незачитане на законите на страната ни в частност неприкосновеността на
частната собственост.Др. такива, от категорията на
отежняващите не се установиха по делото.
Обществената
опасност на дееца не е завишена предвид изложеното по–горе, за разлика от
обществената опасност на деянието, която е завишена предвид зачестилите случаи
на подобни нарушения и непоносимостта на обществото и гражданите към подобни
деяния.
При
така обсъдените комплекс от релевантни за отговорността обстоятелства,
преценени съобразно относителната им тежест и в количествено отношение, съдът
приема превес на смекчаващите, без даденост същите да са многобройни или
изключителни по своя характер, спрямо отегчаващите. Превъзходството им не е до
степен доминиращо, по количествен или качествен критерий, поради това и да
влияят на обществената опасност и да снижават същата до ниво, обуславящо
преценка че и най –лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, от тук и да оправдават
облекчен режим на наказване. Ето защо, в контекста на изложените правни
съображения, съдът намира за
недоказани предпоставките от ФС на чл.
55 НК, поради което не е налице основание за неговото приложение. С тези аргументи, следващото се наказание се
индивидуализира при условията на чл.54 НК , като се взеха предвид
степента на обществената опасност на деянието – завишена, както и тази
на дееца – не висока, предвид чистото съдебно минало, така също и смекчаващите
и отегчаващи обстоятелства, съобразно установеното по делото.
С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, Съдът постанови Присъдата си при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при
незавишена обществена опасност на дееца и завишена такава на деянието като
призна подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи справедливо наказание
при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, след редукцията съобразно
чл.63,ал.1,т.3 от НК съдът му определи наказание: „Лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали наказанието „Лишаване от свобода” на подсъдимия с една
трета, като окончателно бе определено наказание Лишаване от свобода в размер на
6 месеца.
Съдът прие, че са налице основанията на чл.69,ал.1
вр с чл.66,ал.1 НК по отношение на
подсъдимия , тъй като същият не е осъждан и наложеното му
наказание е до три години, с което са изпълнени формалните условия на закона.
От друга страна, предвид приетите смекчаващи отговорността обстоятелства –
по-горе обсъдени, както и преценката за
индивидуалната й обществена опасност, с
отдаване приоритет на личната превенция, съдът се прие, че за постигане целите на наказателната репресия
не е наложително подсъдимият да
изтърпява ефективно това наказание. С това са удовлетворени релевантните
предпоставки от ФС на чл. 66,ал.1 НК, поради което на посоченото правно основание и съобразно
по-горе изложените правни съображения,
съдът отложи изпълнението на
наложеното на подсъдимия наказание от 6 месеца Лишаване от свобода с ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК от 2 години. Последният е равен на средния предвиден в закона, като в този
му размер е съобразен с превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Така индивидуализираното наказание , по вид, продължителност и начин на изтърпяване, по убеждение на
настоящата инстанция, се явяват справедлива и адекватна санкция и достатъчна по
обем принуда да постигане целите на наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
По гражданските искове по делото
По
несъмнен начин /описан по-горе в мотивите/, в хода на проведеното съдебното
следствие пред първоинстанционният съд се доказа, извършеното престъпление от подсъдимият,
от което произтичат имуществените вреди предмет на
предявената гражданска претенция от двамата ищци в качеството им на наследници
на покойният пострадал,както и факта на настъпването му. Доказа се, че
това събитие има характер на престъпление по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК, че е извършено виновно от подсъдимият, срещу който е насочен гражданския иск и
настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието му. Предвид това, че основание на
гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимият, предмет на обвинението,съдът прие,
че са налице всички елементи за уважаването на му в пълен размер за посочената
в него сума,т.к. гражданските ищци са предявили претенциите си
съобразно наследствените им дялове за Г.Т.Б.
с ЕГН **********
***, сумата от 2050 лева /двехиляди и петдесет лева /,
представляваща обезщетение за причинените му от престъплението имуществени
вреди ,съобразно наследственият му дял в размер от ½ оставен му от
наследодателя и негов баща- пострадалия Т. Б. Д., починал на 23.07.2017г.,а за К.Р.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1025 лева /хиляда двадесет и пет лева /, представляваща обезщетение за
причинените й от престъплението имуществени вреди ,съобразно наследственият и дял
в размер от ¼ оставен й от общият наследодател и неин дядо- пострадалия Т.
Б. Д., починал на 23.07.2017г.,като претенциите им са за съответните идеални
части от невъзстановените вреди от 4100лева/доколкото по делото сумата от
100лева е била върната на пострадалият им наследодател/. С
установените по безспорен начин
действия на подсъдимият ,съдът прие,че той
е причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин и увредил
имуществото на двете пострадали лица,като правоприемници на пострадалият
покойник ,като физически
лица , които
бяха конституирани в качеството им на граждански ищец в процеса, поради което и на основание чл.45
от ЗЗД би следвало подсъдимият да
понесе деликтна отговорност.На репариране в конкретният случай подлежат имуществените
вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези
обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда
прие, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на претендираното обезщетението посочено по горе в лева за всеки един от наследниците на
пострадалия ,поради което ги уважи изцяло.
Относно разноските по делото
Впредвид
признаването на вината на подсъдимияа по
повдигнатото му обвинение и съобразно чл.189,ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия Д.Д.Г. да заплати
държавна такса в размер на 132,00 лева,съобразно уважения размер на всеки един от гражданските искове, която сума да внесе по сметка на Pайонен съд Свиленград в полза на Висшия Съдебен Съвет-гр.София.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата.
Районен
Съдия:...........................
