Р Е Ш Е Н И Е
Номер 90 /25.02.
Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На единадесети февруари Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01910 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №6462/17.10.2019г.,
изд. от началник на отдел „Контрол
по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед №РД-11-1266/17.10.2019г.
на председателя на УС на АПИ, на О.Д.О. ***, е наложено административно
наказание глоба, в размер 3500 /три хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.53,
ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН за това, че на 11.09.2019
г., в 09.00 часа, на АМ Струма, км. 30+700, на 200 м. след разклона за Боснек, движейки се в посока Дупница
- София, като водач на МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“,
модел 4143 с рег. №***, извършва
движение на извънгабаритно пътно превозно средство по
смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки
и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, респективно тежко
ППС по чл.3, т.2 на наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/, издадено по реда
на раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ
от администрацията управляваща пътя
/АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата – нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата,
във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС..
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от О.Д.О., с която моли наказателното
постановление да бъде отменено. Твърди, че нарушението не е извършено, че
установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и
че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Алтернативно прави искане за изменение на наказателното
постановление с намаляване на наложеното административно наказание до
предвидения в закона минимален размер..
В съдебно заседание жалбоподателят
не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – ю.к. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 11.09.2019
г., в 09.00 часа, О.Д.О. се движел по автомагистрала Струма, в посока Дупница -
София, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „Мерцедес“,
модел 4143 с рег. №***, собственост на „***“
ЕООД,
превозвайки фракция. В района На около 200 метра след разклона за с.
Боснек, км.30+700, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори
в отдел „Контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ, София – свидетелят Б.К.П. и С.В.П..
След преглед на представените от водача документи било извършено измерване с
техническо средство - ролетка 1307/18 /5м/ на разстоянието между осите на
превозното средство, както и измерване на натоварването на ос с техническо
средство - електронна везна, модел РW-10 К0200009, при което контролните органи
установили, че при разстояние между осите 1,38 м., сумата от натоварването на
ос на двойната задвижваща ос на МПС е 34.700 т., което надвишавало значително
допустимото натоварване на оста от 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/2001г.
на МРРБ.
Водачът
не представил разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за
превоз на тежък и извънгабаритен товар от администрацията,
управляваща пътя – А“ПИ“.
Въз
основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №0007343/11.09.2019г., като актосъставителят приел, че са
нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1 “а” от Закона за пътищата, във вр. с
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като
нарушител вписал като възражение, че спрян и премерен в аварийната лента. На
същия бил връчен препис от акта срещу разписка. След съставяне на акта продължил
движението си.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени възражения. Не били
представени и доказателства за
инициирана процедура по издаване на разрешение.
Впоследствие,
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН извършена въз основа на събраните
по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на О.О. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Б.К.П., както
и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0007343/11.09.2019г., протокол
за измерване №0000051/11.09.2019, лична
карта и свидетелство за регистрация част II, кантарна
бележка №92404/11.09.2019г.,
товарителница № 1358/11.09.2019г. пълномощни, заповеди № РД-11-1266 от 17.10.2019
г., № РД-11-1092/04.09.2019г. и № РД-11-859/15.07.2019 на Председател на УС на А”ПИ”, сертификат за одобрьяване на типа № ТСМ 128/04-4103/19.04.2016г., ЕО декларация
за съответствие, сертификат за одобряване на типа, заявление за проверка № 00029-36740/27.06.2019г.,
декларация за съответствие и сертификат за съответствие за ролетка.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка
за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила. Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а
отразените фактически обстоятелства, са достатъчни от гледна точка пълно
очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя,
както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено
прецизно.
В обстоятелствената част на акта
и постановлението ясно са записани
датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на ППС,
посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз
основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко и извънгабаритно и за
него са приложими нормите на Наредба
№11/2011 г. на МРРБ. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на ППС, измереното
натоварване на осите е надвишавало нормите по Наредбата, при което движението
му е било допустимо само при наличие на валидно
разрешение /квитанция за платена пътна такса/, издадено по реда на същата наредба от
администрацията управляваща пътя, каквото водачът не е притежавал и не е
представил на контролните органи. В този смисъл, съдът приема, че описанието на
нарушението е достатъчно не само с оглед адекватното упражняване правото на
защита от страна на нарушителя, но и с оглед извършване на съдебния контрол за
законосъобразност и обоснованост на извода за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.
„а“, вр. чл.37, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.
Ясно е посочена и санкционната
норма - чл.53, ал.1 от ЗП, и именно тя е относима към
описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили
визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е
привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателя.
По същество:
Жалбоподателят
е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък, е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1
от ДР на Наредба №11/2001г. на МРРБ, респективно тежко по чл.3, т.2 от същата Наредба, без валидно разрешение
издадено от администрацията управляваща пътя за дейности от специалното ползване на пътищата. Тези факти са безспорно
доказани. Установено е, че при извършеното от контролните органи измерване на
управляваното от жалбоподателя ППС, при разстояние между осите 1,38 м., сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е била 34.700т., при максимално
допустимото натоварване от 19т., съгласно Наредба №11/2001г. на МРРБ.
От
показанията на свидетеля Б.П., както и от приетия протокол за измерване се установява, че превозвания от
жалбоподателя товар е бил измерен ос по ос, след което са сумирани и е била
констатирана горепосочената стойност на осовото
натоварване. Свидетелят отрича да е имало наклон в участъка от пътя, където е
извършено измерването на ППС, като посочва, че дори да е имало такъв, това обстоятелство
не влияе на точността на измерването, тъй като
везната е с функция за самонивелация. Резултатите
от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване
осъществено по установения ред, от
длъжностно лице поименно определено със заповед на председателя на УС на
АПИ да осъществява контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията
на Наредба №11/03.07.2001 г., както и с технически изправни измервателни
средства /ел. везна, тип РW-10 №К 0200009 и ролетка 1307/18/5м/. Видно от
представените и приети в съдебното следствие писмени доказателства, средствата
за измерване, с които е установено нарушението са надлежно сертифицирани, доказано
е съответствието им с одобрения тип и с метрологичните изисквания. В този
аспект и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията съдът приема, че
измерването е извършено с годни средства за измерване и резултатите от него
следва да се кредитират.
Отчетените
стойности несъмнено установяват, че ППС е
извънгабаритно и тежко съгласно нормите,
установени в Наредба №11/2001г. на МРРБ,
тъй като измереното натоварване на ос на двойната задвижваща ос е значително по-голямо от допустимите 19 т.,
съгласно чл. 7, ал.1, т.5, б. „в“. При това
положение, движението на ППС е било в нарушение на забраната в чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, съгласно която „за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват … в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия … движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства“. Както е
видно от текста на цитираната норма забраната за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства не е
абсолютна - то е допустимо в случай, че е налице разрешение. Редът за издаване
на такова е разписан в раздел IV на Наредба №11/2001г. на МРРБ - след издаване
на разрешително за движение за извънгабаритни ППС /чл.14, ал.1/ и след заплащане на дължима пътна
такса, което е допустимо за извънгабаритните
и/или тежките ППС, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което
не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II. В конкретния случай, водачът на превозното средство не е
разполагал към момента на проверката нито с разрешително, нито е удостоверил
заплащане на дължимата пътна такси с квитанция за платени пътни такси по реда
на чл.14, ал.3, за да е разрешено движението му. Показанията на свидетеля Б.П.
са категорични по този въпрос и достоверността им се потвърждава от останалите
доказателствени източници. Такива документи не са представени и в хода на
започналото административнонаказателно производство, в т.ч. до приключване на
съдебното следствие по настоящото производство, което мотивира заключение, че процедурата по чл.14 от
Наредбата изобщо не е започвала преди извършване на превоза и проверката, нито
след констатирането на нарушението и образуването на административнонаказателно
производство срещу водача .
При тези
обстоятелства, законосъобразно, в
съответствие с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2011г. МРРБ службите
за контрол при Агенция „Пътна инфраструктура“ са съставили акт на водача – О. О. за установеното извършване на движение на извънгабаритно и тежко ППС с параметри, надвишаващи допустимите.
Съдът приема, че жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, е субект
на процесното нарушение. Вярно е, че съгласно чл. 11
от Наредба №11/2001г. на МРРБ, лицата, които извършват превозите, носят
отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните
ППС. Съгласно същата наредба /чл.37,
ал.1, т.1/ и съгласно Закона за пътищата обаче, водачът на извънгабаритно
или тежко ППС също е субект на административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.26, ал.2
от ЗП, независимо от това образувано ли е административнонаказателно
производство и ангажирана ли е
отговорността на превозвача.
Според съдебния състав не се касае за нарушение, което може да бъде
определено като маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства, сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид. Надвишаването на нормите на Наредбата винаги повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно
износване на пътната инфраструктура. Именно затова законът въвежда изискване движението на ППС по пътищата с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата да се допуска по изключение, само след
издадено разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата, което се издава при определени
условия и за всеки отделен случай, с
определен срок, за определен маршрут,
след заплащане на пътна такса. За неприложимостта на нормата на чл.28, б. „а“ ЗАНН допринася и неизпълнението на условието на чл.37, ал.3 от Наредбата, тъй
като след приключване на проверката водачът е продължил движението си в
нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, без да е
получил разрешение издадено по реда на раздел IV от наредбата, установяващо се от доказателствата по делото.
Всичко изложено мотивира съдебния
състав да приеме, че събраните доказателства са достатъчни за несъмнен извод,
че на посочените дата и място О. О. е извършвал
движение на извънгабаритно и тежко ППС по смисъла на
§1, т.1от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС на МРРБ, вр. чл.2 и чл.3 от наредбата, без
валидно разрешение, издадено от администрацията управляваща пътя /АПИ/, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му
по административнонаказателен ред.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
Санкционната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за
пътищата предвижда, че физическо лице,
нарушило разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал.
5 и чл. 41, и извършило
описаните в т.1-6 дейности, се наказва с глоба от 1000 до 5000, ако деянието не
представлява престъпление. В конкретния случай на О.О.
е наложена глоба около средния размер, а именно 3500 лв. За определянето на санкция в този
размер АНО се е мотивирал със степента на надвишаване на
нормите на Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както и
с неизпълнението на
условията на чл.37, ал.3 от наредбата - продължаване на движението
след съставяне на акта в нарушение на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1,
б.„а“ от Закона за пътищата. Безспорно, тези обстоятелства са установени в
случая, но съдът счита, че те е
обосновават индивидуализация на наказанието в посочения размер. Следва да се
отчете, че в случая е наказан водачът на превозното средство, който е в
служебна зависимост от своя работодател, а именно на него, като лице, което
извършва превоза, законът вменява задължението да осигурява необходимите за
извършване на превоза документи /чл.11, т.1 от Наредба
№11/2011г. МРРБ/. Тези обстотялества, както и констатацията в наказателното
постановление, че нарушението е за първи път не мотивират положителен извод за съответност на наложеното наказание към извършеното нарушение. Това мотивира съдебния състав за намаляване размера
на наказанието, като счита, че глоба в минималния предвиден в закона размер -
1000 лв., адекватно би изпълнила целите на административното наказване, в
какъвто смисъл наказателното постановление следва да се измени. Наказание в по-висок размер не би допринесло за реализиране целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН и би било
непосилна тежест за жалбоподателя.
Страните не
претендират разноски, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6462/17.10.2019г., изд. от началник на отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция “Пътна инфраструктура”
- София, оправомощен със заповед
№РД-11-1266/17.10.2019г. на председателя на УС на АПИ, с което на О.Д.О.,
с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***,
****, на основание чл.53, ал.1, вр. чл.26, ал.2 от Закона за пътищата,
вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба, в размер 3500
/три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. “а” от Закона за пътищата, във вр. с
чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на
наказанието на 1000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ