РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. София, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110211931 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „ против Наказателно постановление №
568301-F0123452/29.03.2021 г., издадено от началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 3 000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(непрецизно описание – общо възражение, без конкретизация; липса на посочване на субективна
страна; non bis in idem); за недоказаност, касателно неотразяването на приходи. Моли се за отмяна
на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не изпраща представител и не
взема становище.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 10.10.2020 г., в 08:39 ч., била извършена проверка на търговски обект –транспортно
средство паркирано на паркомясто № 147 се в гр. (стоково тържище „), от което дружеството-
жалбоподател извършвало продажби на пресни плодове. Установило се, че търговският обект е
оборудван с работещо и регистрирано в НАП устройство с фискална памет, модел „Daisy expert
01“ с ИН на ФУ: DYS518191 и ИН на ФП: 3667664, което към момента на проверката било в
работен режим и притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Била
извършена контролна покупка на артикул, като паричните средства били приети от продавача, но
не бил издаден фискален бон. При отпечатване на дневен финансов отчет, разчетената наличност
възлизала на 00,00 лв. В касата била установена фактическа наличност от 395,00 лв. Разликата не
била отразена, като служебно въведена.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Л.Б.; АУАН; НП; протокол за проверка; опис на средства в каса; дневен отчет; заповед
за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи
по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
2
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за наличие на съществени процесуални нарушения е частично основателно.
Касателно квалифициращия признак, обуславящ по-неблагоприятна санкционна норма,
наказащият орган е влязъл във вътрешно противоречие – веднъж се твърди, че разликата между
разчетена и фактическа наличност не се дължи на реализирани продажби (макар че точно
обратната информация се извлича от показанията на актосъставителя), но при цифрово посочена
санкциопнна норма по ал. 2 вр. ал. 1, същевременно се налага санкция за нарушение, довело до
неотразяване на приходи – по ал. 2. Цитираното противоречие не е от категорията – да опорочи
цялото атакувано наказателно постановление, но поставя сериозни предизвикателства пред
организирането на адекватна защита по квалифициращия признак, поради което и при коректно
определена санкционна норма (ал. 2 вр. ал. 1), размерът на санкцията следва да бъда ревизиран, в
насока – тази по ал. 1, явяващ се по-благоприятен за жалбоподателя.
Същевременно, и АУАН, и НП съдържат твърдения за всички обстоятелства, попадащи в
предмета на доказване, поради доколкото и направеното възражение е максимално обобщено, това
позволява също толкова обобщен отговор. Липсата на посочване на субективна страна е лесно
обяснима, доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която има обективен,
безвиновен характер. Не е налице забрана за двойна наказуемост – фактите, обуславящо
отговорността във връзка с представеното наказателно постановление бележат сериозни различие
с инкриминираните по настоящото производство и са свързани с неиздаване на фискален бон, без
оглед на касовата наличност.
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на 10.10.2020 г. в търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет,
фактическата наличност е надвишавала значително разчетената, без разликата да е отразена, като
служебно въведена в наличното работещо фискално устройство, притежаващо тази функция.
Нарушението е формално и е довършено с факта на фактическа разлика между двете
наличности, която не е отразена по надлежния ред. Същевременно, касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на юридическо лице, поради което и обсъждането на
въпроса за вината е неуместно.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
3
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с надлежното отразяване на постъпления от търговска дейност, т. е. касае
съществена част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост
от количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата е значителна по
размер, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв, а когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2 000 лв. Доколкото санкцията е
отмерена в специалния минимум, същият алгоритъм се дължи и след ревизията на
постановлението, съобразно приложимата санкционна норма, а подробни разсъждения по размера
й са безпредметни.
По разноските
4
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е частично законосъобразно и следва да
бъде ревизирано, по отношение на размера на санкцията.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № № 568301-F0123452/29.03.2021 г., издадено от
началник на отдел при ЦУ на НАП, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС на „била
наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на санкцията от 3 000 лева на 500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА атакуваното наказателно постановление, в останалата му част.
ОСЪЖДА „ да заплати по сметка на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева
– деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5