№ 46834
гр. София, 18.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110144544 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А.Т.“ ООД, с ЕИК: ***, подадена чрез
пълномощника му – адв. И. К. против Р. И. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: с.
Световрачене, Столична община, ул. ***, с която се иска ДА БЪДЕ
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответното дружество дължи на ищеца
сумата от 1 500 лева – заплатени от ищеца компенсаторни такси / два броя
тол такси по 750 лева всяка/, дължими от ответника, поради непълно и
неточно деклариране на данни относно поверено на ответника МПС,
собственост на ищеца за тежкотоварен автомобил – влекач № СВ *** с
полуремарке с № СВ ***, ведно със законна лихва за забава върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение – 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 12698/2024 г., СРС, 63 с-в.
Претендират се и направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът бил в трудово
правоотношение с ищцовото дружество, като заемал длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“. Трудовото правоотношение било прекратено със
Заповед № 209/23.06.2023 г. Посочва се, че едно от задълженията на ответника
по сключения между страните трудов договор било да въвежда данните на
управляваното от него превозно средство в бордово устройство за подаване на
декларации за тол такси. Посочва, че със Заповед № 5572/09.06.2023 г.
ответникът е бил командирован като шофьор на тежкотоварен автомобил –
влекач с рег. № СВ *** и полуремарке с рег. № СВ *** да извърши товар на
превози от България до Франция-Испания. При изпълнение на посочения
превоз обаче управляваният от ответника автомобил е бил засечен два пъти от
електронна система за събиране на тол такси: 1/ на 10.06.2023 г. по път А-6,
км. 60+705 м. (намаляващ километър) – при преминаване през област София-
град, Столична община, Чепинци; 2/ на 21.06.2023 г. по път А-6, км. 60+705 м.
1
(нарастващ километър) – при преминаване през област София-град, Столична
община, Чепинци.
За превозното средство е попълнена тол декларация, но платената
категория е по-малка от декларираната, т.е. шофьорът е декларирал и заплатил
такса, по-малка от дължимата. Поради това на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП на
собственика на МПС – ищцовото дружество „А.Т.“ ООД, е начислена
компенсаторна такса в размер на 750 лева за всяко отделно нарушение или
общо 1500 лева, която е била заплатена от ищеца на 29.06.2023 г.
Посочва се, че поради виновно неизпълнение на ответника на
задължението му да декларира данните за управляваното от него превозно
средство на бордовото устройство в тежест на ищеца като негов собственик е
начислена съответната компенсаторна такса, която за ищцовото дружество
представлява имуществена вреда. Поради това, със съгласието на ответника,
сумата е удържана от командировъчните средства, които ответникът е имал
право да получи. В периода от 20.07 до 10.08.2023 г. обаче ответникът е
отправил до ищцовото дружество искания за предоставяне на документи и
информация за удържане на процесната сума, а също така и е отправил
извънсъдебна претенция удържаната сума да му бъде възстановена, сезирал е
ИА „Главна инспекция по труда“ с оплаквания, че не е получил пълния размер
на командировъчните си средства, които е имал право да получи.
В тази връзка ищецът е заплатил на ответника сумата, която преди това е
удържал за възстановяване на заплатената такса в размер от 1 500 лв. Поради
това моли съдът да установи по отношение на ответника, че последният
дължи на ищеца сумата от 1 500 лв., представляваща заплатената от последния
компенсаторна такса, вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в посочване на неверни данни за управляваното от
него МПС на бордовото устройство.
С исковата молба са представени: заповед № 209/23.06.2023 г. за
прекратяване на трудов договор; заповед № 5572/09.06.2023 г.; длъжностна
характеристика на длъжността „шофьор на тежокотварен автомобил“;
извлечение по сметка; искане за предоставяне на документ.
Иска се допускане на разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на осъществяваната кореспонденция с
представител на ответника и неизпълнение на поетите задължения от страна
на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Р. И. Ж., е подаден писмен
отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни. Посочва, че
ищецът не е обучавал ответника за въвеждане на данни на бордово
устройство, а също така няма задължение по трудов договор или длъжностна
характеристика за въвеждане на данни за управляваното МПС в бордово
устройство. Поради това оспорва наличието на вина на ответника за
настъпване на процесната вреда, а също така оспорва противоправно
поведение от негова страна. Посочва, че никога не е въвеждал данни в
мобилното устройство за процесното МПС. Твърди, че преди извършване на
процесния курс управителят на ищцовото дружество Кушев е сменил
2
регистрационния номер на процесния влекач и след това е въвел в системата
по-малкия брой оси, констатиран от тол системата, заради което и е била
начислена процесната такса. Признава, че сумата от 1500 лв., която
първоначално е била удържана от ищцовото дружество, след подадена от
ответника жалба пред ИА „ГИТ“ му е преведена по банкова сметка. Въз
основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства
(в незаверен препис): отговор от изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ с изх.№ 23102052/19.12.2023 г.; заповед № 5467/21.04.2023 г. от „А.Т.“
ООД; заповед №5497/04.05.2023 г.; заповед № 5408/23.03.2023 г.; заповед
№5376/07.03.2023 г.; заповед №5342/17.02.2023 г.
Ответникът прави доказателствени искания за задължаване на ищеца да
представи доказателства (протокол или друг документ) кои служители са
обучени да въвеждат тол декларации в бордово устройство за тол декларации
и дали ответникът е сред тях, а също така да представи данни за промяна на
рег. № на процесния влекач и да посочи кой е въвеждал данни, различни от
тези преди смяната на регистрационния номер.
Моли съдът да задължи „Ш.Б.“ ЕАД да предостави информация каква е
процедурата по въвеждане и последваща промяна и ново въвеждане на данни
в тол системата чрез бордното устройство, необходимо ли е обучени за това и
кои служители от „А.Т.“ ООД са били обучавани за това.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените от ищеца и от ответника писмени доказателства са
относими и допустими, но са нередвони, тък като не са надлежно заверени,
съгласно изксванията на чл. 183, ал. 1 ГПК. Представените преписи от
документи от страна на ищеца са представени с печат «вярно с оригинала», но
няма подпис на лицето, което ги е заверило. Предстъавените от ответника
преписи на документи нямат заверка. Поради това на страните следва да се
дадат указания и да се предостави възможност да заверят представените
преписи на документи, като при несапзване на указанията в предоставения
срок следва представените документи да се изключат от доказателствения
материал по делото.
Съдът намира искането на ищеца за допускане на свидетели за
посочените обстоятелства за относимо, необходимо и допустимо, поради
което следва да бъде допуснат един свидетел.
На ответника също следва да бъде допуснат един свидетел.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК е допустимо и
относимо, с изключение на искането за задължаване на ищеца да посочи кой е
въвеждал данни, различни от тези преди смяната на регистрационния номер
(тъй като искането в посочената част е неконкретизирано и неразбираемо).
Искането на ответника за изискване на информация от трето
неучастващо по делото лице „Ш.Б.“ ЕАД по реда на чл. 192 ГПК следва да се
3
отложи, като на ответника се дадат указания и срок за изпълнението им, за да
представи препис от искането по чл. 192 ГПК в отделна молба за връчване на
третото неучастващо по делото лице „Ш.Б.“ ЕАД, съгласно изкскванията на
чл. 192, ал. 2 ГПК.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищеца произтичат от твърдяно виновно и
противоправно поведение на служител – деклариране на неверни данни за
управлявано превозно средство в тол декларация, попълнена чрез налично
бордово устройство, вследствие на което на работодателя като собственик на
автомобила са наложени компенасторни такси за извършено нарушение, които
последният е заплатил и представляват за него претрпяна загуба, поради което
ангажира имуществената отговорност на ответника като негов
работник/служител по трудов договор. Ищецът моли съдът да установи по
отношение на ответника, че последният дължи сумата от 1 500 лева –
заплатена от ищеца компенсаторна такса, дължима от ответника, поради
непълно и неточно деклариране на данни относно поверено на ответника
МПС, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 29.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 12698/2024 г., СРС, 63 с-в.
- правна квалификация – предявен е установителен иск с правно
основание по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с 210, вр. с чл. 203, ал. 1 от КТ .
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – безспорно между страните е, че 1/ между ищеца и ответника е
съществувало трудово правоотношение за длъжността „шофьор на
тежкотоварен автомобил“, което е прекратено на 09.06.2023 г., както и че 2/ в
периода от 10.06.2023 г. до 21.06.2023 г. ответникът е бил командирован със
заповед № 5572/09.06.2023 г. на работодателя за превозване на товар с камион
влекач с рег.№ СВ *** и полуремарке с рег. № СВ *** по маршрут България-
Франция-Испания; 3/ ищецът е удържал претендираната сума от 1500 лв. от
дължимите командировъчни възнаграждения на служителя, но след като
ответникът е сезирал ИА „ГИТ“ ищецът му е заплатил удържаната сума.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с 210, вр. с чл. 203, ал. 1 от КТ е да докаже, че страните са били
4
обвързани от трудово правоотношение, че в резултат от поведението на
ответника (в процесния случай – от въвеждане на неверни данни в тол
система) при изпълнение на трудовите му задължения за работодателя е
възникнала имуществена вреда под формата на претърпяна загуба в размер на
претендираната сума, че е издал заповед, с която е определил основанието и
размера на отговорността на работника, както и че е връчил тази заповед на
работника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си
срещу иска (работодателят е въвеждал данни в бордовото устройство), както и
плащането на дължимото се обезщетение.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
УКАЗВА на ищеца, на осн. чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не представя
доказателства, че е издал заповед по чл. 210, ал. 1 КТ за реализиране на
ограничената имуществена отговорност на ответника, както и че е връчил
посочената заповед на ответника, както и датата на връчването й.
УКАЗВА на ищеца и на ответника в 1-седмичен срок от получаване на
съобщението да представят заверен препис (с подпис на всеки заверен
документ) от представени по делото доказателства или да ги заверят
(лично/чрез надлежно упълномощен процесуален представител) в същия срок
в деловодството на съда в присъствие на служител на съда.
При неизпълнение представените доказателства към ИМ и ОИМ ще
бъдат изключени от доказателствения материал по делото и ще се
разглежда без тях.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца по реда на чл. 190 ГПК в срок до първото
открито съдебно заседание да представи документи относно посочените в т. 1
и 2 от доказателствените искания в ОИМ обстоятелства (без посочената в т.2
информация кой е въвеждал данни, различни от тези преди смяната на ДК
№).
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на исканите документи без
посочване на основателна причина, съдът може да цени поведението му по чл.
161 от ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата относно които страната е
създала пречки пред доказването, а именно – че ответникът не е обучаван за
въвеждане на данни в бордовото устройство и че неверните данни за
процесните влекач и ремарке в тол системата са въведени от ищеца или друг
негов служител, различен от ответника.
ОТЛАГА допускането на искането за изискване на документи от трето
неучастващо лице по чл. 192 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че следва да представи препис от искането по
т.3 от доказателствените искания в ОИМ – за предоставяне на информация от
„Ш.Б.“ ЕАД в отделна молба, за връчване на третото неучастващо лице – в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на всяка от страните да ангажира гласни
доказателства чрез разпит на по един свидетел при режим на довеждане.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от получаване на
5
определението да уточнят в писмена молба имената на свидетелите си и
обстоятелствата, които ще доказват с тях, както и да водят свидетелите си в
насроченото открито съдебно заседание по делото.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.02.2025 г. от
11.00 часа за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него проект за доклад по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6