Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
- гр. Т У Т Р А К А Н
МОТИВИ
към присъда № 92/23.06.2015 год. по НОХД № 79
по описа на ТРС за 2015 год.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 69/2015 год., по
досъдебно производство № 36/2015 год. по описа на РУ-МВР-гр.Тутракан,
Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
- Ф.А.М., ЕГН: **********,
роден на *** ***, *** за това, че през периода м.юни 2014 г. - м.януари 2015
г., в с.Черногор, обл.Силистра, в
условията на продължавано престъпление, е извършил действия - целуване, милване
и докосване по интимните части, с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - Д.Е.А.,*** –
престъпление по чл.149, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство представителя на държавното
обвинение поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Ф.М. за престъпление по
чл.149, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, което намира за доказано по
несъмнен и категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда, като предлага да
му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок около 3 години, изтърпяването
на което да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години.
Защитата на подсъдимия пледира за осъдителна присъда при
приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, което да бъде около средния
размер, предвиден от закона.
Граждански иск в наказателното производство не е предявен.
Подсъдимият Ф.М. заяви, че разбира в какво е обвинен, признава
се за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези
факти. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият заяви, че съжалява и
се извинява за извършеното деяние.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК, чл.373, ал.2 от НПК и взе предвид доводите на страните в процеса, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Ф.М. *** със семейството си, ***.
Св.Д.А., която е на 12 години, живее със своето семейство в същото
*** и с подсъдимия са роднини - майката на детето е сестра на съпругата на подс.М..
Двете семейства обитават и съседни къщи. По този повод детето Д. често
гостувала в дома на подсъдимия, тъй като неговите синове имали компютър и
телевизор и момичето ходело да играе игри и да гледа телевизия. Отделно от това
и самия подсъдим често посещавал дома на момичето. Майката на детето Д. страда
от умерена степен на умствена изостаналост и е освидетелствана от ТЕЛК, не
работи, а бащата - св.И.А. работи като пастир.
През лятото на 2014 год., месец юни, през деня подс.М.
посетил дома на детето Д.. По това време момичето било само в къщата, тъй като
майка й и по-малката и сестра били излезли до магазина в селото. Подсъдимият
доближил момичето и започнал да го гали по краката, а след това и между
краката. Св.Д.А. му казала, че е малка и че няма да стане това което си бил
намислил. Въпреки това подсъдимият не престанал, а продължил със своите
действия като събул панталона на момичето и то останало по бельо. Продължил да
я гали между краката, а също така и по главата, както и да я целува. След това
си извадил половия член, който бил във възбудено състояние и предложил на св.А.
да го пипне, но тя отказала. Свалил и бельото до коленете и след като момичето
останало голо, легнал върху нея като продължил да търка половия си член по
краката на св.А.. В този момент влязла майката на момичето и се развикала какво
прави, но подсъдимият ставайки само се засмял. Ставайки от момичето то усетило
някаква бяла течност по краката си.
След този случай отношенията между двете семейства
продължили да бъдат нормални, а св.А. да ходи до дома на подсъдимия. Там
гореописаните действия се повторили няколко пъти по същия начин, но момичето не
казало на никого. С нея освен подс.М. блудствал няколко пъти и неговия син С.,
като за неговите действия е било образувано отделно наказателно производство.
За последно подс.М. блудствал със св.А. в края на м.януари 2015 год.
След това, докато била на училище, св.А. я заболял корем.
След като и било обърнато внимание от учителския персонал тя разказала на
своята класна ръководителка — св.Г. Р., какво правил дядо и Ф. с нея, както и
батко и С.. Уведомена била веднага Дирекция“Социално подпомагане“ — Тутракан,
отдел „Закрила на детето“, а след това и РП Тутракан.
Със заповед № ЗД02-0007 от 29.01.2015 год. пострадалата Д.А.
е била настанена временно в Център за настаняване от семеен тип на деца и
младежи без увреждания в ***.
При извършения медицински преглед на детето Д., видно от
приложения по делото протокол, по тялото липсват белези на насилие и сексуален
контакт.
Съобразно заключението по назначената в досъдебното
производство комплексна съдебно¬психиатрична и психологическа експертиза
пострадалата Д.А. не страда от психично заболяване или умствена изостаналост, а
развитието и отговаря на съответната възраст и придобития до момента житейски
опит. Разбирала е свойството и значението на извършеното с нея и е ръководила
по разумни подбуди постъпките си, като може да дава достоверни показания за
фактите имащи значение за делото. Вследствие на случилото се с нея тя е
травмирана с усещане, че е употребена и увредена.
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства: копие от удостоверение
за раждане на св.Д.А.; експертно решение на В.А.М.; експертно решение на М. А.;
протокол от Д”СП”-Тутракан; оценка на сигнала от Д”СП”-Тутракан; социален
доклад от Д”СП”-Тутракан; заповед на директора на Д”СП”-Тутракан; писма от Д”СП”-Тутракан;
декларация от Ф.С.; декларация от Л.С.; оценяване на случая от Д”СП”-Тутракан;
социален доклад от Д”СП”-Тутракан; план за действие за Д.А.; протокол за
медицински преглед; показанията на свидетелите Д.А., Ф.С., И.А., Т.М., Г.Р., А.
П.; седмично разписание на ресурсен център; трудов договор; заключение ан
комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза; обясненията и
самопризнанията на подсъдимия като обвиняем в досъдебното производство пред
съдия; справка за съдимост на подсъдимия;
автобиография на подсъдимия; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия; самопризнанията на подсъдимия в
хода на съдебното следствие.
При
изграждане на фактическите си изводи съдът изцяло възприема и кредитира приетите
като доказателства: показанията на всички свидетели и всички писмени
доказателства и доказателствени средства по делото поради това, че същите са
обективни, безпротиворечиви, а свидетелските показания са дадени от лица, които
взаимно не се намират в отношения, които могат да поставят същите под съмнение.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия поради това, че същите
не са противоречиви с кредитираните от съда доказателства, с изключение на
обясненията, които е дал в хода на досъдебното производство, че не се е
изпразнил при извършените блудствени действия, поради което в тази част не
следва да се кредитират.
Така установената и възприета фактическа обстановка води до
несъмнения извод, че подсъдимия умишлено е извършил престъпление по чл.149 ал.1
от НК във вр. с чл.26 ал.1 от НК - в условията на продължавано престъпление той
извършил действия - целуване, милване, докосване до интимни части с цел да
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14
годишна възраст - пострадалата А. е била на 12 години, когато подсъдимият е
започнал да блудства с нея. Престъплението е било извършено при условията на
чл.26 ал.1 от НК, тъй като са били осъществени няколко деяния, които
осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението блудство, извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината.
Разпитан по време на разследването, включително и пред съдия
от PC Тутракан обвиняемия е изразил съжаление са случилото се и се признал за
виновен по предявеното му обвинение.
Съдът намери, че деянието е било осъществено напълно от
обективна и субективна, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е
желаел те да настъпят.
Като причини за извършване на престъплението съдът намира желанието
на подсъдимия да задоволи половите си желания като без да зачита половата
неприкосновеност на личността, както и изключително ниската му правна култура.
Съдът отчете обстоятелствата имащи значение при
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При определяне
вида и размера на наложеното наказание съдът взе в предвид високата степен на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието
и липсата на отегчаващи вината обстоятелства, както и смекчаващото вината
обстоятелство: самокритичност от страна на подсъдимия по отношение на
извършеното деяние. Съдът наложи така определеното наказание при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, само при наличие на смегчаващи вината обстоятелства, с цел подсъдимият
да се поправи, да се въздейства възпитателно и предупредително, както върху него
така и спрямо другите членове на обществото към спазване на законите и добрите
нрави. Съдът намери, че са налице предпоставки за прилагане на чл.66 от НК по
отношение на изтърпяването на наложеното наказание, за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения.
Съдът присъди направените в досъдебното производство
разноски.
Съдът отмени взетата по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „Подписка“.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат постигнати
целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът произнесе
ПРИСЪДАТА въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:___________________
(Владимир Легарски)