№ 90
гр. Шумен, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101976 по описа за 2023 година
Предявен иск, с правно основание чл. 97 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а,
ЕГН : **********, и двамата, с адрес за призоваване – ***, срещу Ж. В. В.,
ЕГН : **********, с адрес – ***, без посочено правно основание и цена от
22550 лева.
Ищците сочат, че били собственици на недвижим имот – първи
жилищен етаж от масивна жилищна сграда с гредоред с площ от 70,44
/седемдесет квадратни метра и четиридесет и четири квадратни дециметра/,
заедно с изба от 17,20 /седемнадесет квадратни метра и двадесет квадратни
дециметра/ и 18/20 /осемнадесет двадесети/ идеални части от 352 /триста
петдесет и два/ квадратни метра дворно место с подобрения, трайни
насаждения и стопански постройки в урегулиран поземлен имот № IX - 1671
/девети за хиляда шестстотин седемдесет и първи/, в кв. 62 /шестдесет и
втори/ по плана на гр. Шумен, при граници: парцел II - 1722 /втори за хиляда
седемстотин двадесет и две/, № III - 1721 /трети за хиляда седемстотин
двадесет и първи/, № VIII - 1723 /осми за хиляда седемстотин двадесет и
трети/ и улица, описан по документ за собственост, а според Кадастралната
1
карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, недвижимият имот
представлява: поземлен имот с идентификатор *** /***/, с адрес на
поземления имот: ***, с площ от 338 кв.м. /триста тридесет и осем квадратни
метра/, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на
трайно ползване: Ниско застрояване; при съседи за поземления имот:
83510.660.525; 83510.660.522; 83510.660.517; 83510.660.516, ведно със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 /осем, три, пет, едно,
нула, точка, шест, шест, нула, точка, пет, две, три, точка, едно, точка, едно/ с
адрес: ***, ет.1. Самостоятелния обект се намира на етаж 1 /едно/, в сграда с
идентификатор ***.1 /*** точка едно/, с предназначение на самостоятелния
обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: няма данни; ниво: 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; под обекта: ***.1.1; над обекта: ***.1.2..
Ответницата била собственик на недвижим имот, в същата сграда -
Самостоятелен обект с административен адрес: Обл. Шумен, Общ. Шумен,
*** /осем/, с предназначение - Жилище, апартамент с идентификатор ***.1.3
/осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет
точка петстотин двадесет и три точка едно точка три/, представляващ
сутеренен етаж от жилищна сграда № 1 /едно/, разположена в поземлен имот
с идентификатор *** / осемдесет и три хиляди петстотин и десет точка
шестстотин и шестдесет точка петстотин двадесет и три/, с площ на
жилището от 67 кв.м. /шестдесет и седем квадратни метра/, на едно ниво, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - няма; под обекта – няма; над
обекта - ***.1.1; заедно с 1/10 ид. ч. /една десета идеална част/ от общите
части на сградата, от правото на строеж и от правото на собствеността върху
същия поземлен имот с идентификатор *** /осемдесет и три хиляди
петстотин и десет точка шестстотин и шестдесет точка петстотин двадесет и
три/ по Кадастралната карта на гр. Шумен, а по действащия регулационен
план, съгласно удостоверението за данъчна оценка: УПИ 2 /две/ в квартал 62
/шестдесет и две/, целият с площ от 338 кв.м. /триста тридесет и осем
квадратни метра/, урбанизирана територия за ниско застрояване, при съседи
на поземления имот: 83510.660.525, 83510.660.522, 83510.660.517,
83510.660.516, номер по предходен план 1722, в квартал 62, парцел 2, с
административен адрес: Обл. Шумен, Общ. Шумен, *** /осем/.
Според установеното по ГД № 1380/2021г., по описа на ШРС, водено
2
между страните и приключило, с отхвърляне на ревандикационен иск за
избеното помещение, то не съществувало, в приземния етаж на сградата и
фактически било присъединено към обекта на ответницата, без възможност да
се отдели. Поради това искат осъждането , да им заплати обезщетение за
присъединената част от 17,20 кв.м. и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди, че
задължението за обезщетяване собственика на присъединената част възниква
в момента на присъединяването и преминаване на собствеността върху нея и
тя не е материално правно легитимирана да отговаря за погасяване на това
задължение, евентуално ако то съществува за нея, погасено е с изтичане на
предвидената в закона давност. Иска отхвърляне на иска и присъждане на
разноски.
В открито заседание, страните редовно призовани, чрез представители,
поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Няма спор между страните по част от изложените в исковата молба
факти, а именно, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда, като
ответният се намира под ищцовия, в сутеренния етаж; Извършване на СМР
през 2017г. от праводател на ответницата, в сутеренния етаж на сградата, в
следствие на които избеното им помещение с площ от 17,20 кв.м., било
присъединено към неговия самостоятелен обект; Водене от ищците срещу
праводателя на ответницата, на ГД № 217/2018г., по описа на ШРС, по иск за
собственост на избеното помещение, което било прекратено и ГД №
1380/2021г., по описа на ШРС, по иск с правно основание чл. 108 от ЗС,
срещу настоящата ответница, за същото избено помещение, който бил
отхвърлен като неоснователен.
Неоспорените, приети писмени доказателства сочат, че ищецът
придобил описания в исковата молба имот, сега самостоятелен обект в сграда,
с идентификатор № ***.1 по КККР на гр. Шумен, по договор за покупко-
продажба от 09.11.2001г., за което бил съставен НА № 10,по НД № 855/2001г.
3
на нотариус № 024, с район на действие този на ШРС. Няма данни нито по
настоящото, нито по приложеното ГД № 1380/2021г., по описа на ШРС, за
право на собственост на ищцата, на обекта. Със същия вид договор от
14.09.2017г., правото на собственост, на намиращия се в сутеренния етаж на
сградата самостоятелен обект, с идентификатор № ***.1.3, било придобито от
ответния праводатал – В. В. Г./НА № 145, НД № 572/2017г. на нотариус №
709/, който го прехвърлил на ответницата на 02.07.2019г./НА 0 153, НД №
283/2019г. на нотариус № 024/.
Според заключението на СТЕ на сутеренния етаж в сградата, където се
намират обектите на страните, не съществува изба с площ от 17,20 кв.м., като
е възможно площта да е присъединена към жилището на ответницата и ако
трябва да се отдели тази площ от ответното жилище, за да се обособи изба,
това ще доведе до същественото му повреждане, а пазарната стойност на
17,20 кв. м. от обект с идентификатор № ***.1.3 е определена на 22157 лева.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните
изводи :
За уважаване на предявените искове е необходимо да се установи, че
част от собствена на ищците вещ е присъединена към чужда, без възможност
за отделяне, при което ответникът е придобил собствеността на
присъединената част, както и размера на дължимото обезщетение.
Предпоставките не са налице – на първо място в случая, според този състав,
не е налице присъединяване на част от собствената на ищеца вещ към такава,
не само на ответницата, а въобще. Съдебната практика изключва
възможността, чрез извършване на СМР, избени помещения принадлежащи
към един обект, особено единственото, като в случая, да се присъединяват
към друг, като фактическото присъединяване, каквото не се спори да е
осъществено и според СТЕ, е възможно, няма вещно действие, и не води до
промяна в принадлежността на правото на собственост над него/Р №
27/30.03.2022г. на ВКС по ГД № 2741/21г., Iг.о./. В случая нито ответницата,
нито нейния праводател, нито трети лица са придобили собствеността на
избено помещение принадлежност на жилищен обект с идентификатор №
***.1, чрез присъединяване по чл. 97 от ЗС. След като собствеността на
избеното им помещение не е придобита от друго лице, чрез предвидения в чл.
4
97 от ЗС способ, то за тях не е възникнало право на обезщетение за
присъединена част. Зачитането на влязло в сила решение между настоящите
страни, за отхвърляне на иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за спорното
избено помещение, не налага да се приеме, че ищците са загубили правото на
собственост, защото друго лице го е придобило, именно по този, от
предвидените в ЗС, способи. В незадължителните му мотиви е посочено, че
„…По делото е установено, че избата вероятно е присъединена изцяло в
обема на имот е описан като: Жилище, апартамент с идентификатор ***.3…“.
Изложеното е достатъчно за отхвърляне субективно съединените
искове на ищците, като този на ищцата е неоснователен и предвид посочената
липса на данни, че е собственик на обект с идентификатор № ***.1.
Дори и да се приеме, че ответният праводатал, чрез извършване на
СМР е присъединил към собствения си имот избеното помещение на ищците,
то основателни са ответните възражения за липса на материално правна
легитимация и погасяване на вземането за обезщетение с изтичане на
предвидената давност. Задължението за обезщетяване на собственика на част
от вещ, която се присъединява към чужда, по реда на чл. 97 от ЗС, възниква в
момента на придобиване правото на собственост върху частта, от собственика
на главната вещ и за него, в случая В. В. Г.. Частните му правоприемници,
биха могли да отговарят за дължимото обезщетение на собственика на
присъединената част, при недобросъвестност, какъвто въпрос по отношение
на ответницата, не е повдиган в настоящия процес, и то при възприемане по
аналогия разрешенията в практиката касаещи вземанията на подобритела на
чужд имот, за което няма причина, дори и при разглеждането на двете
вземания като способи за избягване на неоснователно обогатяване. Иначе
казано, дори и да е собственик на вещ, към която някога е присъединена част
от такава на ищците, ответницата не отговаря за обезщетението им за
присъединената част. И да се приеме обратното, вземането им за
обезщетението е погасено с изтичането на предвидената давност. Не е спорно
от страните, че фактическото присъединяване е извършено чрез СМР, през
2017г./22.08.2017г. според твърдение в ИМ/, когато е възникнало и
задължението за заплащане на обезщетение/т. 7 от ППВС № 1/79г./, откогато,
до предявяване на иска/01.09.2023г./ вземането за него е погасено. Давността
не е прекъсвана с предявяване на ищцовите искове по споменатите дела.
Процесното вземане за обезщетение не е било техен предмет, а и първото е
5
прекратено, а по второто, иск за защита право на собствеността е отхвърлен –
чл. 116, б. „б“, изр. второ от ЗЗД.
При посочения изход на спора, в съответствие с чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищците следва да заплатят на ответницата сумата от 2400 лева разноски в
производството, представляващо платено адвокатско възнаграждение.
Ищците са останали задължени за разноски в размер на 100 лева
възнаграждение за вещо лице, които следва да заплатят по сметка на ШРС, на
основание чл. 77 от ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН
: **********, и двамата, с адрес за призоваване – ***, срещу Ж. В. В., ЕГН :
**********, с адрес – ***, искове, с правно основание чл. 97 от ЗС, за
заплащане сумата от 22550 лева, представляваща обезщетение на ищците, за
присъединяване на част от тяхна вещ – прилежащо към жилището им
/самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1 по КККР на гр.
Шумен/ избено помещение от 17,20 кв.м., към жилището собствено на
ответницата /самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.3 по КККР
на гр. Шумен/, като неоснователни.
ОСЪЖДА Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН : **********, и
двамата, с адрес за призоваване – ***, да заплатят на Ж. В. В., ЕГН :
**********, с адрес – ***, сумата от 2400 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА Р. Б. Б., ЕГН : ********** и В. О. Б.а, ЕГН : **********, и
двамата, с адрес за призоваване – ***, да заплатят по сметка на ШРС, сумата
от 100 лева разноски, за които са останали задължени.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6