РЕШЕНИЕ
№ 942
гр. Добрич, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230102035 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ОБЩИНА ГРАД Д.,
ЕИК *********, гр.Д., ул. „***” №**, представлявана от кмета Й. Й. срещу
„****” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ж.к. «***» №**,
ЕИК *********, представлявано от управителя А. Г. А. Исковете са с пр. осн.
чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.236, ал.2 от ЗЗД
и чл.92 ЗЗД и и чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено от съда, че
ответникът дължи на ищеца присъдените парични суми по Заповед
№50/17.03.2021г., издадена по ч. гр. д. №799/2021г. по описа на ДРС, а
именно: 10317,67 лв. / десет хиляди триста и седемнадесет лева и шестдесет
и седем стотинки /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението - 16.03.2021г. до окончателното заплащане
на задълженията, от която:
- Задължения по договор за наем № ***/***г. на общински имот ПИ *****
по КККР на гр.Д., намиращ се в разделителната ивица на бул „***“ до Р. б. за
поставяне на двустранно РИЕ с площ 12 кв.м, както следва:
- 3282,67 лв. - дължим наем за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г./вкл./,
ведно с ДДС в размер на 656,54 лв.;
-3786,08 лв. - Дължима неустойка за неизпълнение на договора за периода от
1
10.01.2020г. до 04.02.2020г. /вкл./
- Задължения по договор за наем № ***/***г. на общински имот ПИ *****
по КККР на гр.Д., намиращ се в разделителната ивица на бул. „***“, източно
от кръстовището с ул. „***“, за поставяне на РИЕ с площ 3,60 кв.м., както
следва:
- 1101,57 лв. - дължим наем за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г. /вкл./,
ведно с ДДС в размер на 220,31 лв.;
- 1270,50 лв. - дължима неустойка за неизпълнение на договора за периода от
10.01.2020г. до 04.02.2020г. /вкл./.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени два
договора, а именно: договор за наем № ***/***г на общински имот ПИ
*****, намиращ се в разделителната ивица на бул. „***“ до Р. б. за поставяне
на двустранно РИЕ с площ 12 кв.м. и договор за наем № ***/***г. за
общински имот ПИ *****, намиращ се в разделителната ивица на бул. „***“,
източно от кръстовището с ул. „***“, за поставяне на РИЕ с площ 3,60 кв.
Ищецът излага, че сроковете на договорите били 10 години, като наетите
обекти са публична общинска собственост. Уговорените наемни цени
няколко пъти са променяни /актуализирани/ с подписване на Анекси.
Ответникът многократно изпадал в забава при плащането на наемната
цена и поради това, дължал неустойки на общината.
Договорите били едностранно прекратени от ищеца, считано от 19.07.2019г.
на осн. раздел V, т.1 и ответното дружество било уведомено за това.
Общината поканила ответника да заплати възникналите задължения по
прекратените договори, както и да премахне поставените РИЕ. В дадения му
от ищеца 14-дн. срок, „***” ЕООД не е заплатил задълженията си към
наемодателя за неустойка и неплатени наеми. Поставените РИЕ са били
премахнати и демонтирани, като наетите общински места се освободили,
считано от 10.11.2020г., за което имало съставени констативни протоколи от
същата дата.
С нови писма-известия, ответникът бил уведомен за актуалните си
задължения по двата договора за наем и поканен отново доброволно да
плати, но пак не е последвало плащане.
С оглед гореизложеното, ОБЩИНА ГРАД Д. е подала заявление до
ДРС на 16.03.2021г. по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което, било
образувано ч. гр. д. №799/2021г. и е издадена заповед за парично изпълнение
срещу ответника за горепосочените суми. Длъжникът е получил заповедта на
29.04.2021г. и в законоустановения срок на 27.05.2021г. е подал възражение
срещу нея. Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК, указал на заявителя да
предяви искове срещу длъжника за установяване на вземането си.
2
Кредиторът в дадения му 1-мес. срок е депозирал настоящата искова молба
срещу ответника.
ОБЩИНА ГРАД Д. претендира, съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че „***” ЕООД му дължи сумите, предмет на
заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №799/2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021г. до окончателното
и изплащане задължението.
Ищецът претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното
производство.
С разпореждане от 13.07.2021г., ДРС е изпратил на ответната страна
препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от
представител на ответника - М. М. на 20.08.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението,
ответното дружество е изпратило отговор на исковата молба, в който сочи, че
оспорва исковете. Не се оспорва само, че между страните са били сключени
процесните два договора за наем и че те са били едностранно прекратени от
ищеца на 19.07.2019г.
Ответникът оспорва, че има възникнали задължения към ищеца след
месец август 2018г. по договора за наем от ***г., а по договора от ***г., след
м. септември 2018г., изхождайки от клаузата за прекратяване без
предизвестие от наемодателя – ищец.
Досежно претенцията за неустойка, ответникът счита, че тя е
неоснователна. Излага, че клаузата за неустойка е недействителна и трябва да
бъде заместена от разпоредбата на чл.86 от ЗЗД /при забава се дължи законна
лихва, чиито размер се определя от МС/, респ. твърди се, че е нищожна,
поради накърняване на добрите нрави /чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД/,
защото уговорената клауза излизала от присъщата и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и създавала предпоставки за
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на обедняване на ответника.
„***” ЕООД оспорва, че за периода, за който се търси наем в разделителната
ивица на бул. „***”, източно от кръстовището с ул. „***” е имало сложено от
ответника РИЕ. Поради настъпило ПТП след сключване на договора за наем,
РИЕ е бил унищожен и там не е поставян нов елемент на ответното
дружество. В тази връзка, ответното дружество иска да се събере информация
от КАТ-Д., дали в периода от 2018 г. до 09.11.2020г. на процесното място е
имало ПТП и ако е така, да се предостави цялата документация.
Ответникът моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за наем №***/***г. /л.11-12/ се установява, че между страните е
3
възникнало облигационно правоотношение за срок от 10 години, по силата на
което, ищецът е предоставил на ответника за ползване общински имот ПИ
****** в град Д., намиращ се в разделителната ивица на бул. „***“, източно
от кръстовището с ул. „***“. Уговорено било, имотът да бъде използван от
ответника за поставяне на двустранен рекламно-информационен елемент
(РИЕ) с площ от 3, 60 кв.м. От своя страна, ответникът се е задължил да
плаща на ищеца наемна цена от 101, 00 лева месечно и 20 % ДДС, платима до
25-то число от месеца. При забавяне на плащането е предвидено, наемателят
да плаща неустойка в размер на 0, 5 % от месечната наемна цена за всеки
просрочен ден.
Наемната цена е договорено да се актуализира ежегодно с анекс към договора
и в съответствие с отчетения от НСИ инфлационен индекс. Така, с два анекса
към съглашението /л.18-19/, наемната цена е актуализирана, съответно на
103,83 лева от 01.01.2018г. и на 106,74 лева от 01.01.2019 г.
В глава V от договора от ***г. са уредени основанията за прекратяване на
договора. В т. 1, б. „а“ е посочено, че договорната връзка между страните се
прекратява едностранно, без предизвестие от наемодателя „поради
неплащане на наемната цена за повече от един месец, или поради
неплащането ѝ в срок за повече от два месеца“. Представено е от ищеца
съобщение с изх. №***/***г. /л.20/ за едностранно прекратяване на договора.
В същото е обективирано волеизявление на наемодателя, адресирано до
ответника, за прекратяване на договор с №***/***г., поради системно
неплащане на наемната цена. По делото обаче, липсват доказателства това
съобщение да е изпращано и съответно да е получавано от ответната страна.
Приложени са също така известия за доставяне, удостоверяващи
получаването на писма с изх. № ***/***г. /л.27, л.28 по ч. гр. д. №799/2021г./,
с изх. № ***/*** г. /л.34 по ч. гр. д. №799/2021г.// и с изх. № ***/***г. /л.36-
37 по ч. гр. д. №799/2021г./, но не и на посоченото по-горе за прекратяване на
договор с №***/***г.
Впоследствие, на ответното дружество е било изпратено ново уведомление с
вх. № ***/*** г. /л.34 по ч. гр. д. №799/2021г./ и наемателят е предупреден, че
вследствие на прекратения договор №***/***г., в срок до *** г., ползваното
общинското място трябва да бъде освободено, като поставения РИЕ бъде
премахнат. Съобщението е получено от ответника на 12.08.2019 г., видно от
представено известие за доставяне /л.37 по ч. гр. д. №799/2021г./.
Между страните е сключен и втори договор за наем за срок от 10 години с
№***/***г. /л.25-26/, по силата на който, ищецът е предоставил на ответника
за ползване общински имот ПИ ***** в град Д., в разделителната ивица на
бул. „***“, до Р. б. Съобразно договора, имотът е следвало да бъде използван
от ответника за поставяне на двустранен рекламно-информационен елемент с
площ от 12 кв.м. Срещу ползването ответникът се е задължил да плаща на
ищеца наемна цена от 301, 00 лева и 20 % ДДС, всеки месец, до 25-то число
от месеца. Страните са се уговорили при забавяне на плащането, наемателят
4
да плаща неустойка в размер на 0, 5 % от месечната наемна цена за всеки
просрочен ден. Предвидена е ежегодна актуализация на наемната цена при
съобразяване на отчетения от НСИ инфлационен индекс.
С два анекса към договора /л.33-34/, наемната цена е била актуализирана на
309,43 лева от 01.01.2018 г. и на 318,09 лева, считано от 01.01.2019г. В глава
V от договора са уредени основанията за прекратяване на договора. В т. 1, б.
„а“ е посочено, че договорната връзка между страните се прекратява
едностранно, без предизвестие от наемодателя „поради неплащане на
наемната цена за повече от един месец или поради неплащането ѝ в срок за
повече от два месеца“. Този договор е бил прекратен със съобщение с изх.
№***/***г. (л.35). Съобщението, съдържащо волеизявлението на ищеца за
прекратяване на договор с №***/***г., е било получено от ответното
дружество на 19.07.2019г. Този извод следва от приложеното известие за
доставяне /л.28 по ч. гр. д. №799/2021г./.
След това, на ответното дружество е било изпратено уведомление с вх.
№***/***г. /л.36 по ч. гр. д. №799/2021г./. Последното е било предупредено,
че вследствие на прекратения договор №***/***г., в срок до 20.08.2019г.,
ползваното общинското място трябва да бъде освободено като поставения
РИЕ бъде премахнат. Съобщението е получено от ответника на 12.08.2019 г.,
видно от представеното известие за доставяне /35 по ч. гр. д. №799/2021г/.
От представени констативни протоколи /л.21 и л.37/ се установява, че на
10.11.2020 г. комисия в състав: С. Г., И. Й. и М. Г., (служители в Община Д.) е
извършила „изземване“ на имотите, предоставени за ползване на ответното
дружество. Отразено е, че служители на „***“ ЕООД са демонтирали
рекламноинформационните елементи.
Вещото лице, изготвило заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л.114-122/ е установило, че в счетоводството на Община град Д.
са отразени задължения на ответното дружество по договор за наем
№***/***г. в следните размери:
-1101.57 лева /без ДДС/ - наемна цена, за периода от 10.01.2020 г. до
09.11.2020 г., в това число:
*78.10 лева /без ДДС/ - наемна цена за 22 дни за периода от 10.01.2020 г до
*31.01.2020г.; - 990.45 лв., /без ДДС/ - наемна цена за периода от 01.02.2020 г
до *31.10.2020г., за 9 мес. Вноски по 110.05 лв. без ДДС;
*33.02 лв. - наемна цена за 9 дни за периода от 01.11.2020 г до 09.11.2020г.;
-220.31 лв. – дължим ДДС върху наемна цена от 1101.57 лв.;
-1270.50 лв. - представляваща неустойка в плащането на месечни наемни
вноски от м. януари 2020г. до м. ноември 2020г. вкл. по размер на 0.50% от
месечната наемна цена за всеки просрочен ден, начислена за периода от
26.01.2020г. до 04.02.2021г.
По другия договор за наем №***/***г. в счетоводството на общината са
5
отразени следните задължения:
-3282.67 лева /без ДДС/ - наемна цена за периода от 10.01.2020г. до
09.11.2020 г., в това число:
*232.74 лв. без ДДС за периода от 10.01.2020г. до 31.01.2020г.;
*2951.55 лв. без ДДС наемна цена за периода от 01.02.2020г. до 31.10.2020г.,
или за 9 месеца по 327.95 лв. без ДДС;
*98.38 лв. без ДДС наемна цена за 9 дни за периода от 01.11.2020г. до
09.11.2020г.;
-656.53 лв. – дължим ДДС върху наемната цена от 3282.67 лв.
- 3786.08 лв. - представляваща неустойка в плащането на наемната цена от м.
януари 2020г. до м. ноември 2020г. вкл. в размер на 0.50% от месечната
наемна цена за всеки просрочен ден, начислена за периода от 26.01.2020г. до
04.02.2021г.
Заключението е пълно, обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което, съдът го кредитира.
Съдът е назначил допълнителна ССчЕ, със задача: вещото лице да изчисли
размера на неустойките по двата договора за наем за периода от 10.01.2020г.
до 04.02.2020г., така, както е фиксиран в заявлението по ч. гр. д. №799/2021г.
и в исковата молба на ищеца. Видно от заключението /л.138-140/, размерът
на неустойката за забава по договора от ***г. за горепосочения период е 2.73
лв., изчислена при отчитане на падежната дата за плащане върху наемна цена
от 78.10 лв. /за м. януари 2020г./, а по договора от ***г., неустойката за
забава е в размер на 8.12 лв., изчислена при отчитане на падежната дата за
плащане върху наемна цена от 232.74 лв. /за м. януари 2020г./.
Съдът кредитира заключението по допълнителната ССчЕ като пълно,
обективно и неоспорено от страните.
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства.
Разпитани са свидетелите С. Ж. Г. (служител на Община Д., член на
комисията по „изземване“ на процесните имоти от ответното дружество), П.
Д. П. (служител на ответното дружество, който е демонтирал двата РИЕ на
10.11.2020 г.) и И. Т. П. (служител на ответното дружество).
С. Г. и П. П. разказват, че на 10.11.2020г. са били премахнати и двата РИЕ,
собственост на ответното дружество. Обясняват, че към момента на
демонтажа на РИЕ, находящ се в град Д., в разделителната ивица на бул.
„***“, източно от кръстовището с ул. „***“, на мястото е имало само рамка
/метална конструкция/, но без рекламно платнище.
По отношение на другия РИЕ, находящ се в град Д., в разделителната ивица
на бул. „***“, до Р. б., свидетелите еднозначно твърдят, че към момента на
демонтажа му, на място е имало метална конструкция и двустранно рекламно
платнище на ответника.
6
Свидетелите П. и И. П. разказват и за настъпило ПТП, вследствие на което
билбордът на бул. „***“, източно от кръстовището с ул. „***“, е бил откъснат
и разрушен. Не помнят обаче, кога е възникнало пътното произшествие и
колко време на мястото е нямало метална конструкция и реклама.
Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.
Съдът е изискал от ОД на МВР-Д., сектор „ПП“ информация, дали има данни
за настъпило ПТП в гр.Д. по бул. „***“ в разделителната ивица на булеварда,
източно от кръстовището с ул. „***“ в периода от 01.01.2014г. до
31.12.2018г., но от отговора /л.136/ е видно, че няма данни за регистрирано
ПТП с горепосочените критерии.
Предвид липсата на плащане от страна на ответника, ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич. Същото е било уважено
в цялост, като заповедният съд е издал Заповед за изпълнение №50/17.03.2021
г. по ч.гр.д. №799/2021 г. по описа на Районен съд Добрич. След като
ответникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, по разпореждане на съда,
ищецът е депозирал настоящата искова молба.
При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявени са установителни искове с правни основания чл. 422 от ГПК във
вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, чл.92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Община град Д. срещу „***“ ЕООД, с които се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми,
за които е издадена заповед за изпълнение №50/17.03.2021 г. по ч.гр.д.
№799/2021 г. по описа на Районен съд Добрич, а именно: 10317,67 лв. / десет
хиляди триста и седемнадесет лева и шестдесет и седем стотинки /, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението -
16.03.2021г. до окончателното заплащане на задълженията, от която:
- Задължения по договор за наем №***/***г. на общински имот ПИ *****
в разделителната ивица на бул „***“ до Р. б. за поставяне на двустранно РИЕ
с площ 12 кв.м, както следва:
- 3282,67 лв. - Дължим наем за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г./вкл./;
- 656,54 лв. - Дължим ДДС за периода от 01.2020г. до 11.2020г. /вкл./;
-3786,08 лв. - Дължима неустойка за периода от 10.01.2020г. до 04.02. 2020г.
/вкл./
- Задължения по договор за наем № ***/***г. на общински имот ПИ *****
в разделителната ивица на бул. „***“, източно от кръстовището с ул. „***“, за
поставяне на РИЕ с площ 3,60 кв.м., както следва:
- 1101,57 лв. - Дължим наем за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г. /вкл./;
- 220,31 лв. - Дължим ДДС за периода от 01.2020г. до 11.2020г. /вкл./;
- 1270,50 лв. - Дължима неустойка за периода от 10.01.2020г. до 04.02. 2020г.
7
/вкл./
По исковете с правно основание по чл. 415 от ГПК във вр. с чл.232, ал.2 от
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало
валидно наемно правоотношение, изпълнение на задължението да предаде
вещта на ответника, наемната цена и падежът на дълга. Съществуването на
наемна облигационна връзка между страните се установи от договор за наем
№***/***г., който е сключен за срок от десет години, при месечна наемна
цена от 101,00 лева и 20 % ДДС, актуализирана съответно на 103,83 лева от
01.01.2018 г. и на 106.74 лева от 01.01.2019г., платима до 25-то число от
месеца.
Не е спорно между страните, че ищецът е изпълнил задължението си и е
предал имота на ответното дружество. Спорен е въпросът, дали ответното
дружество е ползвало имота. Такова възражение е релевирано в отговора на
исковата молба, като се твърди, че на мястото е била поставена метална
рамка, но не и реклама. Възражението на ответника, е неоснователно.
Задължението на ищеца за плащане на наемна цена по облигационното
правоотношение не е обвързано с реалното ползване на вещта от негова
страна. Наемателят може да реши да ползва или да не ползва имота, но за
срока на договора дължи наем на наемодателя, при положение, че последният
му е предоставил вещта.
Въпросът, дали е бил прекратен едностранно от страна на ищеца договора за
наем от ***г., е разгледан от ДОС с влязъл в сила съдебен акт – Решение
№213/17.12.2021г. по в. гр. д. №599/2021г., поради което, настоящият съдебен
състав, следва да съобрази решението си с възприетото от въззивната
инстанция, която е приела, че: „за целия претендиран период, от януари
2020г. до 09.11.2020г., между страните е съществувало валидно наемно
правоотношение. В този период договорът не е бил прекратяван. Това е така,
защото липсват доказателства ответното дружество да е получавало
съобщение с № ***/***г., което съдържа волеизявлението на ищеца за
прекратяване на договора. Договорната връзка се счита прекратена от
момента на получаване на волеизявлението от неизправната страна. Това не е
станало до 09.11.2020 г., поради което, наемният договор между страните е
продължил да действа в този период.“.
„Пак във връзка с възражението на ответника трябва да бъде изтъкнато, че в
самия отговор на исковата молба се твърди, че на мястото е била поставена
рамка. Това твърдение се потвърждава и от показанията на свидетелите.
Съгласно договорките между страните, имотът следва да бъде използван от
ответника за поставяне на двустранен рекламно-информационен елемент
(РИЕ) с площ от 3, 60 кв.м. Общината дава под наем празно място, а не
метална конструкция или рамка. Последните са собственост и следва да
бъдат поставени от наемателя. Следователно, държането на рамката от
ответника е основание да бъде прието, че мястото е било ползвано през целия
релевантен период. Отсъствието на реклама в рамката не е основание за
8
противоположен извод.“
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
дължимият наем за процесния период по договора от ***г. е в търсения
размер от ищеца – 1101.57 лв. без ДДС, а ответникът, /съобразно тежестта на
доказване/, не установи плащането на тази наемна цена. Ето защо, искът за
сумата от 1101,57 лв., представляваща дължима наемна цена по договор за
наем №***/***г., ведно с начислен ДДС от 220,31 лв., за ползването на част
от общинско място с площ от 3.60 кв.м. в ПИ ***** в разделителната ивица
на бул.“***“, източно от кръстовището с ул. “***“ за периода от 10.01.2020г.
до 09.11.2020г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2021г., до окончателното
плащане на сумата, следва да бъде уважен.
С другият иск по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл.236,
ал. 2 от ЗЗД се претендира сумата от 3939.21 лв. с ДДС, представляваща
обезщетение за продължаващото ползване на имот по прекратения договор за
наем №***/***г., за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г. По този иск в
тежест на ищеца бе, да установи, че между страните е възникнало валидно
наемно правоотношение, изпълнение на задължението си да предаде вещта на
ответника, наемната цена, падежът на дълга, момента на прекратяването на
договора, ползването на вещта от наемателя след прекратяването и
противопоставянето, което бе успешно проведено в хода на процеса от
Община град Д. при условията на пълно и главно доказване.
Ищецът доказа следните правнорелевантни факти: момента на
прекратяването на договора от ***г., ползването на вещта от наемателя след
прекратяването му и противопоставянето на това ползване от общината.
Съгласно т. 1, б. „а“, глава V-та от договор № ***/***г., договорната връзка
между страните се прекратява едностранно, без предизвестие от наемодателя
„поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради
неплащането ѝ в срок за повече от два месеца“. Така съглашението е било
прекратено на 19.07.2019 г., когато е било получено от ответното дружество
изпратеното съобщение с вх. №***/***г., съдържащо волеизявлението на
ищеца за прекратяване.
От показанията на свидетелите се установи, че към момента на „изземване“
на процесните имоти – 10.11.2020 г., в имота е била разположена метална
конструкция с рекламно платнище. Следователно, за периода от прекратяване
на договора – 19.07.2019 г. до демонтажа на РИЕ – 10.11.2020, ответното
дружество е ползвало имота. Противопоставянето на ищеца на
продължаващото ползване се извежда от волеизявленията му, обективирани в
писмото за прекратяване и в писмо с вх. № 70-00-1290/07.08.2019г., с които е
заявил на ответника, че желае имотът да бъде освободен. Дори ползването на
вещта да бе продължило със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, държането на наетата вещ е на отпаднало основание, като
последиците се уреждат на плоскостта на чл.236, ал.2 от ЗЗД, която норма
9
урежда спецификата на неоснователното обогатяване по отношение на
договора за наем с отпаднало действие. Размерът на дължимото обезщетение
е съизмерим с размера на дължимия наем, уговорен в договора, изчислен за
периода на ползване на имота, след прекратяването на договорната връзка.
От заключението по назначената експертиза се установи, че дължимото
обезщетение, за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г., възлиза на 3282.67
лева без ДДС. При добавяне на ДДС, изчислен в размер на 656.53 лв., сумата
съвпада с размера на претенцията. Изложеното обосновава извода, че
претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
По исковете с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415 от
ГПК във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че между
страните е възникнало валидно наемно правоотношение, наличието на
уговорка в договора, че при забавено плащане наемателят дължи неустойка в
размер на 0, 5 % от месечната наемна цена за всеки просрочен ден, падеж на
дълга и наемната цена. И по двата договора се установи, че е предвидена
неустойка в размер на 0, 5 % от месечната наемна цена за всеки просрочен
ден. Падежът на задълженията и наемните цени по двата договора са
коментирани по-горе и не следва да се приповтарят.
Вещото лице по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза
изчисли, че размерите на дължимите неустойки по двата договора за периода,
визиран в заявлението и в исковата молба, а именно: от 10.01.2020г. до
04.02.2020г., се различават от търсените от ищеца. Така, по договора от ***г.
неустойката е в размер на 8.12 лв., а по договора от ***г. е в размер на 2.73
лв.
За пълнота на изложението, следва да се уточни, че размерите на неустойките
и по двата договора са изчислени от вещото лице по първата ССчЕ в
претендираните размери от ищеца, съответно – 1270.50 лв. по договора от
***г. и 3786.08 лв. по договора от ***г., но за периода от 10.01.2020г. до
04.02.2021г., а видно от заявлението, подадено по реда на чл.410 от ГПК с вх.
№624/16.03.2021г., по което е образувано ч. гр. д. №799/2021г. по описа на
ДРС и депозираната по реда на чл.422 от ГПК искова молба от ищеца с вх.
№4347/28.06.2021г., фиксираният период за претендираните неустойки е само
от 3 седмици, т.е. от 10.01.2020г. до 04.02.2020г. В установителното
производство, което е продължение на заповедното, следва да има пълен
идентитет на вземанията /по основание, размер и период на начислени лихви,
неустойки и др./, а горното е предпоставка за допустимост на исковете.
Ищецът с уточняваща молба е направил опит да измени исковите претенции,
като заяви нов период на начислените неустойки, но това не е станало чрез
предявяване на осъдителни искове, конкретно за разликата в размерите на
неустойките за периода от 05.02.2020г. до 04.02.2021г., които да бъдат
разгледани едновременно с установителните искове в настоящото
производство. Изявлението на ищцовата страна, че е допусната техническа
грешка при подаване на заявлението и на исковата молба, досежно крайната
10
дата на периода на неустойките не може да санира грешката на кредитора и
не може да се приеме, че се касае за техническа грешка.
Няма пречка обаче /и към настоящия момент/ в отделно производство,
Община град Д., да предяви нови искове /осъдителни или установителни, ако
започне с подаване на заявление по чл.410 от ГПК/, за да претендира от
ответника да и заплати явилата се разлика в размерите на неустойките,
вследствие допусната грешка.
Поради гореизложеното, исковете по чл.92 от ЗЗД, следва да бъдат уважени
частично, съответно до размера от 8.12 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор за наем №***/***г., дължима за периода от
10.01.2020 г. до 04.02.2020 г., като претенцията се отхвърли за горницата над
тази сума до претендирания размер от 3786.08 лв. и за сумата от 2.73 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем №***/***г.,
дължима за периода от 10.01.2020г. до 04.02.2020г., като се отхвърли за
разликата до 1270.50 лв.
По отношение на разноските: При този изход на спора, в полза на ищеца се
поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 356.35 лева
(юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева и държавна такса в
размер на 206.35 лева).
В настоящата инстанция Община Д. е направила разноски в размер на 763.92
лева (държавна такса в размер на 363.92 лева; депозит за вещо лице в размер
на 400, 00 лева).
На основание чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП на ищеца се полага и
юрисконсултско възнаграждение от 150 лева. В съответствие с правилото на
чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени
следните разноски, съобразно изхода от спора: за заповедното производство –
182.08 лева и за установителното производство – 466.98 лева.
На ответника също му се следват разноски, /предвид отхвърлителната част/. В
настоящото производство, ответното дружество е доказало сторени такива в
размер на 100.00 лв. – адвокатско възнаграждение /видно от договор за
правна защита и съдействие от 15.09.2021г. и пълномощно, приложени на
л.65/. Съобразно изхода от спора, в тежест на ищеца следва да му се възложат
съдебни разноски в размер на 48.90 лв.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.232, ал.2 от ЗЗД по отношение на
„***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А. Г. А., съществуването на
11
парични вземания на Община град Д., с ЕИК *********, с адрес: гр. Д., ул.
„***“ № **, представлявана от кмета Й. Й. по сключения между тях договор
за отдаване под наем на РИЕ № ***/*** год., за които е издадена Заповед за
изпълнение №50/17.03.2021 г. по ч.гр.д. №799/2021 г. по описа на Районен
съд Добрич, а именно: 1101,57 лв. /хиляда сто и един лева и петдесет и седем
стотинки/- дължим наем по горепосочения договор, ведно с начислен ДДС от
220,31 лв. /двеста и двадесет лева и тридесет и една стотинки/, за
ползването на част от общинско място с площ от 3.60 кв.м. в ПИ **** по
КККР на град Д. в разделителната ивица на бул.“***“, източно от
кръстовището с ул. “***“ за периода от 10.01.2020г. до 09.11.2020г. /вкл./,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.03.2021г., до окончателното плащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община град Д., с
ЕИК *********, с адрес: гр. Д., ул. „***, представлявана от кмета Й. Й. срещу
„***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А. Г. А., иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.
236, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3282.67 лв. /три
хиляди двеста осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение в размер на наемната цена по прекратен договор
за наем № ***/***г. на общински имот ПИ **** по КККР на град Д. ,
намиращ се в разделителната ивица на бул „***“ до Р. б. за поставяне на
двустранно РИЕ с площ 12 кв.м., ведно с начислен ДДС от 656.53 лв.
/шестотин петдесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ за периода от
10.01.2020г. до 09.11.2020г. вкл., за която е издадена заповед за изпълнение
№50/17.03.2021 г. по ч.гр.д. №799/2021 г. по описа на Районен съд Добрич,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 16.03.2021г., до окончателното плащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община град Д., с ЕИК
*********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, представлявана от кмета Й. Й.
срещу „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А.Г. А., иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следната сума, за част от която е
издадена заповед за изпълнение №50/17.03.2021 г. по ч.гр.д. №799/2021 г. по
описа на Районен съд Добрич, а именно: 8.12 лв. /осем лева и дванадесет
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем
№***/***г., опредЕ. в размер на договорения лихвен процент от 0.5% за
всеки просрочен ден в плащането на сумата от 232.74 лв. /месечна вноска за
м. януари 2020г./, дължима за периода от 10.01.2020 г. до 04.02.2020 г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда –
12
16.03.2021г., до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за
горницата до претендираната сума от 3786.08 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Община град Д., с ЕИК
*********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ № **, представлявана от кмета Й. Й.
срещу „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А.Г. А., иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр чл.415 от ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца следната сума, за част от която е
издадена заповед за изпълнение №50/17.03.2021 г. по ч.гр.д. №799/2021 г. по
описа на Районен съд Добрич, а именно: 2.73 лв. /два лева и седемдесет и три
стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за наем
№***/***г., опредЕ. в размер на договорения лихвен процент от 0.5% за
всеки просрочен ден в плащането на сумата от 78.10 лв. /месечна вноска за м.
януари 2020г./, дължима за периода от 10.01.2020 г. до 04.02.2020 г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда –
16.03.2021г., до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за
горницата до претендираната сума от 1270.50 лв.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А.Г.
А., да заплати на Община град Д., с ЕИК *********, с адрес: гр. Д., ул.
„***“ № **, представлявана от кмета Й. Й., сумата от 182.08 лв. /сто
осемдесет и два лева и осем стотинки/ – съдебни разноски по ч. гр. д.
№799/2021г. по описа на Районен съд Добрич, съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., ж.к. „***“ № **, представлявано от управителя А.Г.
А. да заплати на Община Д., с ЕИК *********, с адрес: гр. Д., ул. „***“ №
**, представлявана от кмета Й. Й., сумата от 466.98 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ – съдебни разноски
по гр. д. № 2035/2021г. по описа на Районен съд Добрич, съобразно изхода от
спора.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ГРАД Д., ЕИК *********, гр.Д., ул. „***” №**,
представлявана от кмета Й. Й., да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „***“ № **,
представлявано от управителя А.Г. А. сумата от 48.90 лв. /четиридесет и
осем лева и деветдесет стотинки/, представляваща съдебни разноски в
настоящото установително производство, съобразно изхода от спора.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
13