№ 723
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила от „ВЕЦ – МАДАН 2000“ ЕООД чрез адв. ИВ. Г.
въззивна жалба с вх.№ 7338/18.03.2022 г. по описа на ПОС против Решение №
2622682 от 30.12.2021 г. по гр.д. № 6277 по описа за 2019 г. на ПРС, с което е
отхвърлен иска на „ВЕЦ Мадан 2000“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с. Средногорци, обл. Смолян, общ. Мадан, ЕИК ********* против
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, ул. Христо Г.Данов
№37 за заплащане, на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, на сумите: 15 000
лв. предявена като част от сумата 558564,29 лв. с която се претендира, че
ищецът се е обеднил, а ответника обогатил в периода от 16.12.2015г. до
31.02019г., във връзка с изкупуване на произведена от ВЕЦ на ищеца
електрическа енергия; както и 15 000 лв. предявена като част от сумата
87192,60 лв. – обезщетение за забава върху главницата за времето от
21.02.2016г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.02.2019г. до окончателното заплащане.
След преценка на представените документи и обжалвания съдебен акт, съдът
установи, че в диспозитива на решението е допусната очевидна фактическа
грешка и не е надлежно администрирана от първоинстанционния съд
1
депозираната въззивна жалба.
Настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на обжалваното
решение не е изписана коректно крайната дата на исковия период по
претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е посочено „31.02019 г.“. Непълното
изписване на датата представлява техническа грешка, който следва да се
отстрани от първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК.
Освен горното от изложеното във въззивната жалба и уточнителна молба,
както и приложение към тях доказателства за платена държавна такса за
въззивно обжалване, се установява, че не е заплатена изцяло дължимата
такса. В уточнителната молба към въззивната жалба жалбоподателят е
посочил, че обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлен иска за
главница, както и в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава,
но до размера от 1392,59 лв. С оглед на така конкретизирания предмет на
въззивно обжалване жалбоподателят е представил доказателства за заплатена
държавна такса за въззивно обжалване на решението в частта, касаеща иска
по чл. 86 ЗЗД в размер на 7,02 лв., като е изчислил размера на дължимата
такса върху сумата от 350,91 лв., за който размер счита иска за
неоснователен.
Съгласно чл. 18, ал.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в
размер от 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното
производство, върху обжалваемия интерес. Решението се обжалва освен в
частта, с която е отхвърлен иска по чл. 59 ЗЗД в размер на 15 000 лв., за което
са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 300 лв.
по сметка на ПОС, но и в частта, касаеща акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, но до
размера от 1392 ,59 лв. С оглед обжалваемия интерес от 1392,59 лв.
дължимата държавна такса за въззивно обжалване съгласно разпоредбата на
чл. 18 от Тарифата е в размер от 27,85 лв., от които жалбоподателят е
представил доказателства за заплатена такса в размер от 7,02 лв. Следва
производството по делото да се прекрати и делото да се върне на
първоинстанционния съд освен за осъществяване на процедурата по поправка
на очевидна фактическа грешка, но и за надлежно администриране на
въззивната жалба чрез даване на указания до жалбоподателя да представи
доказателства за доплатена държавна такса за въззивно обжалване по сметка
2
на ПОС в размер на 20,83 лв. (разликата между сумата от 27,85 лв. и 7,02 лв.).
Едва след произнасяне на съда по реда на чл. 247 ГПК и изпълнение на
процедурата администриране делото ще следва да се изпрати за по –
нататъшни процесуални действия по депозираната въззивна жалба.
Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд, VІ въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №787/2022 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Пловдив, Х –ти състав за преценка за
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалваното
Решение № 2622682 от 30.12.2021 г. по гр.д. № 6277 по описа за 2019 г. на
ПРС относно крайната дата на исковия период по претенцията по чл. 59, ал. 1
ЗЗД, посочена като „31.02019 г.“, както и за администриране на депозираната
въззивната жалба чрез даване на указания до жалбоподателя за заплащане по
сметка на ПОС на допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в
размер от 20,83 лв. и представяне на доказателства за това.
След изпълнение на горното, делото следва да бъде изпратено на ОС-
Пловдив за извършване на по – нататъшни процесуални действия по
депозираната въззивна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3