№ 174
гр. Варна, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000217 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. С. Д., ЕГН **********, Варна,
чрез адв.Д.Д. от АК -Добрич, срещу решение №518/16.11.2022г., постановено
по т.дело №229/2022г. на ВОС в частта, в която е бил отхвърлен иска за
главница, представляваща имуществени вреди на МПС, за разликата над 32
263.16 лева до 48 394.74 лева, ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените
разноски за производството.
В жалбата се излага, че решението на първата инстанция е неправилно
по отношение възприетата фактическа обстановка и като резултат от това
определения висок процент съпричиняване на вредите от увреденото МПС,
довело до намаляване на обезщетението с 1/3 от действителния размер на
вредите. Правят се обосновани оплаквания относно приетото от съда
съпричиняване на вредите и от водача на л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС, П.
Д., а не изключително от л.а.Форд Фюжън с рег.№В 5487 ВР, управляван от
С. Х. Т..
В жалбата въззивникът цитира показанията на изслушаните свидетели
П. Д. и Борислав К., които непосредствено са възприели маневрите на всеки
един от участниците в ПТП. Претендира се неправилност на сторените от
съда изводи относно наличието на съпричиняване и от водача на л.а.Ауди – П.
Д.. Претендира се отмяна на решението в отхвърлителната част и вместо това
1
уважаване на иска изцяло за стойността на причинените на ищцата като
собственик на увредения автомобил, имуществени вреди по л.а.Ауди А8,
претърпени при ПТП на 06.11.2021г. в гр.Варна, бул.Сливница, посока
бул.Ян Хунияди.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й. С., за
неоснователност на жалбата. Счита, че съдът правилно е възприел събраните
доказателства, вкл. експертизата за механизма на ПТП и свидетелски
показания като е достигнал до обоснован извод за съпричиняване на вредите
и от увреденото лице, управлявало л.а.Ауди А8, а не по изключителна вина на
водача на л.а.Форд Фюжън. Претендира се отхвърляне на жалбата ведно с
присъждане на сторените разноски.
Предмет на въззивното производство е и постъпила въззивна жалба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС АД, чрез ю.к.Й. С., срещу
решение на ВОС, в частта, в която застрахователят е осъден да заплати
обезщетение за имуществени вреди за разликата над 18 774.78 лева до
присъдените 32 263.16 лева; за обезщетението за забава за периода от
02.12.21г. до 12.04.2022г., за сумата над 688.41 лева до пълния присъден
размер от 1 814.79 лева; в частта за разноските съобразно резултата от
обжалването.
Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, поради което се търси отмяната му и вместо това отхвърляне на
исковете. Претендират се сторените разноски като в жалбата е обективиран и
списък по чл.80 ГПК.
Основните оплаквания в жалбата касаят неправилно възприетата от съда
фактическа обстановка за настъпване на ПТП, съответно неправилно
определен процент съпричиняване на вредите от ищеца. Твърди се, че принос
от 1/3 е необоснован и не кореспондира на събраните свидетелски показания
и изслушаната САТЕ. Претендира се равен принос за всеки от участниците в
ПТП, или поне 50%. На отделно основание се сочи, че съдът неправилно е
определил дължимото обезщетение като е приспаднал приноса от
претендираната сума от 48 394.74 лева, а не от базовия размер на разходите за
ремонт на МПС – 59 239.93 лева. При правилно редуциране на приноса и
изплатеното от застрахователя се получава сума от 28 650.08 лева, а не
32 263.16 лева, както е определил съдът. Поради това обжалваемият интерес
на въззивника възлиза на 13 488.38 лева и отделно за лихвата – 1126.38 лева.
В останалата част решението поради необжалване е влязло в законна
сила.
Срещу жалбата не е постъпил отговор от насрещната страна Б. Д..
Предмет на производството е и въззивна жалба на Б. С. Д., чрез адв.Д.Д.
срещу решение №518/16.11.22г., поправено с решение №28/20.01.2023г.,
постановени по т.дело №229/2022г. на ВОС за частта, в която е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка като е отхвърлен иска на Б. Д. за
2
заплащане на обезщетение за забава за сумата над 1 182.98 лева до 1 814.79
лева. Тъй като с това решение възниква интерес от обжалване в
отхвърлителната част на решението, то с тази въззивна жалба се претендира
отмяна на решението по чл.247 ГПК като неправилно и незаконосъобразно и
уважаване на иска за мораторна лихва в заявения с исковата молба размер от
1 814.79 лева. Претендират се сторените разноски.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна ЗД ЕВРОИНС АД за
неоснователност на тази въззивна жалба. Считат постановеното от съда
решение за поправката за правилно и законосъобразно. Претендират
отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание пред въззивния съд адв.Д., в качеството му на
пълномощник на Б. Д., поддържа жалбите и оспорва насрещната жалба.
Пълномощникът на ЗД Евроинс АД поддържа своята жалба и оспорва
жалбите на насрещната страна. Прави се уточнение, че по отношение на
мораторната лихва решението на ВОС се обжалва за сумата над 688.41 лева
до пълния присъден размер от 1182.98 лева, за периода от 02.12.21г. до
12.04.2022г.
И двете страни претендират разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по жалбите съдът констатира, че производството е
образувано пред ВОС по искова молба на Б. С. Д. чрез адв.Д.Д. от ДАК срещу
Застрахователно дружество Евроинс АД, за осъждане на последното да
заплати на ищеца сумата от 48 394.74 лева, представляващи стойността на
причинени имуществени щети по л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС, получени в
резултат на ПТП на 06.11.2021г., ведно със законна лихва от исковата молба
на 15.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата
от 1814.79 лева – мораторна лихва, изчислена върху претендираната
неизплатена част от обезщетението, начислена за периода от 02.12.21г.
/извършено частично плащане от ответника до размера от 10 845.19 лева/ до
12.04.2022г. /завеждане на иска/.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2021г. Б. Д. предоставила
собствения си лек автомобил „Ауди А8" с рег.№В 0435 ТС, на П. Б. Д., който
при управление на същия претърпял ПТП - около 10.30 часа в гр.Варна, кв.
„Младост", по бул.„Сливница" в посока към бул.„Янош Хунияди". Твърди се,
че по локална улица се движил л.а. „Форд Фюжън" с рег. № В 5487 BP,
управляван от С. Х. Т., който предприел маневра завой наляво по бул.
„Сливница" в посока към бул.„Република", без да пропусне движещия се по
пътя с предимство л.а.„Ауди А8" /без да спази предупредителен знак Б2/ в
резултат на което настъпило ПТП с причинени материални щети по двата
автомобила. Бил съставен АУАН №GA542553 на С. Х. Т. за извършено
нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП и протокол за ПТП № 1823773/06.11.2021г.
по описа на сектор „Пътна Полиция" към ОД на МВР гр. Варна. Сочи се, че
лекият автомобил „Форд Фюжън" към датата на процесното ПТП имал
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
3
дружество с покритие към датата на ПТП. Твърди се, че било образувано
обезпечително производство по ч.гр.д. № 16816/2021г. по описа на PC -
Варна, 7 ми състав, по което била назначена и приета Автотехническа
експертиза. Съобразно заключението, вследствие на възникналото ПТП по
л.а.„Ауди А8" са били нанесени следните повреди: счупени бленда; 4 броя
държачи; свързващ елемент; капаче; опора; щанга задна ос; 2 броя скоби за
брава; плафон за регистрационен номер; палец; сензор; комплект сензори за
предпаздване; 4 броя въздуховоди; челно стъкло; арматурно табло; скоба;
придържаща пружина, гел за „Rain sensor"; 2 броя въздушни възглавници;
свързващ елемент; предна маска; подкалник; калник; фар; решетка радиатор;
решетка въздуховод; водач предна броня; греда предна броня; решетка;
държач; 2 броя панти за капак; кондензатор климатик; интеркулер;
рециркулационен радиатор; спойлер; 2 броя декоративни лайсни; броня;
планка; носач; пиропатрон за защита на пеше; 4 броя предпазни колана; 2
броя опори; 2 броя табели; броня; облицовка; нит; защитен профил на праг;
рог; талебка; 3 броя защити от удари; преден капак; спойлер; 2 броя планки;
нарушено лаково покритие. За възстановяването на автомобила в състоянието
от преди произшествието са необходими още почистващ препарат; апликатор
за почистване; двукомпонетно лепило; тел за отД.е на стъкла; охлаждаща
течност концентрат; дестилирана вода 1 л; фреон R1234YF 1 кг и масло за
компресор, боя и материали, а също така и труд , свързан с извършването на
възстановителните дейности, включително и с необходимата специализирана
техника, със стойност на възстановителните дейности на 59 239.93 лв.
Относно механизма на настъпване на ПТП се твърди, че сблъсъкът на
двете МПС-та по време на движение е настъпил поради отнемане
предимството на лекия автомобил „Ауди А8" при извършване на ляв завой от
лекия автомобил „Форд Фюжън". Сочи се, че според приетото заключение на
вещото лице в производството по чл.207 от ГПК, установеният механизъм за
настъпване на ПТП е в причинно - следствена връзка с описаните щети на
лекия автомобил „Ауди А8". Твърди се завеждане на застрахователна
претенция за щета и изплащане на обезщетение от застрахователя на ГО, на
02.12.2021г. сумата от 10 845.19 лв., поради което ищецът претендира с
исковата молба остатъка в размер на 48 394.74 лв., представляваща разлика
между изплатената сума и определения размер на обезщетение съгласно
извършената оценка на щетите по „Ауди А8". Твърди се, че ответното
дружество дължи и обезщетение за забава в размер на 1 814.79 лв.,
съставляващо размера на законната лихва изчислена върху неизплатената
сума от 48 394.74 лв. за периода от 02.12.2021 г. (датата на извършеното от
ответника частично плащане в размер на 10845.19 лв.) до завеждане на иска
11.04.2022г.
С допълнителната искова молба се оспорват направените в отговора
възражения за съпричиняване и за неустановеност на механизма на ПТП, като
се отправя искане да бъдат приети за ненуждаещи се от доказване фактите,
които ответната страна не оспорва в отговора.
4
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно
дружество Евроинс" АД е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва наличието на
застрахователно правоотношение относно процесния автомобил, действащо
през периода на ПТП, предявена извънсъдебна претенция от ищеца и
стойността на ремонта на автомобила в официален сервиз. Оспорва се
механизма на ПТП, като се сочи, че ПТП е настъпило поради предприето от
л.а.„Ауди А8" изпреварване на колона от коли без добра видимост, с
превишена скорост. В евентуалност се релевира и възражение за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А8" в размер
не по-малко от 50%. С допълнителния отговор се поддържат направените с
отговора възражения относно механизма на настъпване на ПТП, както и за
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил „Ауди А8".
Въззивният съд, въз основа на събраните доказателства, твърденията и
доводите на страните, в пределите на въззивното обжалване, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството въззивният състав
констатира, че и трите жалби са подадени от легитимирани страни, чрез
надлежно упълномощени процесуални представители за производството, в
преклузивните срокове и при надлежното им администриране, при интерес в
обжалваните части.
С жалбите не се твърдят допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения и не се правят искания за събиране на нови
доказателства.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Решението се обжалва в частта за присъденото обезщетение за
имуществени щети за сумата над 18 774.78 лева като до този размер е влязло
в законна сила; в частта за мораторните лихви за периода преди предявяване
на иска.
Съдът възприема очертаните като безспорни обстоятелства, а именно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска ГО на
виновния за ПТП водач на л.а.Форд Транзит, предявената извънсъдебно
претенция пред застрахователя и изплатеното обезщетение за имуществени
вреди в размер на 10 845.19 лева както и обстоятелството, че ремонтът на
процесния увреден автомобил Ауди А8 в официален сервиз възлиза на сумата
от 48 394.74 лева /след приспадане на изплатеното извънсъдебно/, съобразно
приключило производство по чл.207 ГПК по ЧГД №16816/2021г. на ВРС.
5
Изрично с отговора на исковата молба застрахователят не оспорва стойността
на имуществените вреди.
Съдът отчита събраните и неоспорени писмени доказателства,
свидетелстващи за механизма на настъпване на ПТП на 06.11.21г. в гр.Варна
– Наказателно постановление №21-0819-004917 от 23.11.2021г. на МВР,
ОДМВР –Варна, издадено на С. Т. като водач на л.а.Форд Фюжън; Акт
№542553/06.11.21г. за установяване на административно нарушение на сектор
ПП на ОД на МВР – Варна, издадено на същия водач; протокол за ПТП
1823773/06.11.21г.; два броя декларации на участниците в ПТП; Справка за
нарушител относно С. Т..
Съдът съобразява, че съставянето на АУАН за установяване
административно-наказателната отговорност на водача на Форд Фюжън С. Т.
не се ползва със задължителната обвързваща гражданския съд сила по чл.300
ГПК. Независимо от това, доколкото актът е съставен във връзка с
процесното събитие от длъжностно лице в кръга на службата му, документът
представлява официален такъв, който не е оспорен от деликвента.
Съставеният Протокол за ПТП също се ползва с материална доказателствена
сила относно неизгодните за деликвента обстоятелства, обективирани в него
/в случая отнетото предимство при п.знак Б2/. Поради изложеното,
отразеното в протокола и съставения АУАН, а въз основа на него и
наказателно постановление, съдът намира, че е установено неправомерното
поведение на водача на л.а.Форд Фюжън Св.Т., който е излязъл на път с
предимство от локален път без да пропусне движещите се по първия
автомобили, с което е нарушил правилата на чл.50 и чл.37 от ЗДвП. Относно
доказателствената сила на тези писмени доказателства /АУАН, КППТП/ съдът
се придържа към постановеното в решение по т.дело №1897/2020г. по описа
на Второ т.о. на ВКС.
От приетата САТЕ /на л.123 и сл./ се установява механизма на
настъпване на ПТП – не са били налице външни обстоятелства, които да са
способствали настъпването му; водачите не са били употребили алкохол или
наркотични вещества; налице е била добра видимост и добри метеорологични
условия, на прав участък от пътя. На фиг.7 в заключението е направена от
вещото лице окомерна скица на произшествието. Според вещото лице и
двамата водачи на автомобили не са били достатъчно внимателни. Когато
л.а.Форд е навлизал в лява лента за движение по бул.Сливница с извършена
маневра завой наляво от локална улица, попада непосредствено в лентата за
движение на л.а.Ауди А8 посока бул.Ян Хунияди като водачът на последния
не е могъл да предотврати ПТП чрез аварийно спиране – пълният му
спирачен път е по-голям от отстоянието от мястото на удара. /в този смисъл
писмено заключение/ Преди удара водачът на л.а.Ауди е изменил
траекторията си на движение надясно като спасителна маневра в опит да
избегне удара, поради което увреждането му е в предна лява част. Преди
удара същият е предприел изпреварване /заобикаляне/ на движещият се пред
него л.а., който е подал знак за завой надясно. Ударът за л.а.Ауди е в предна
6
лява част, а на Форд – в задна лява част поради описания механизъм.
Вещото лице не може да определи точно скоростта на движение на
увредения автомобил към момента на ПТП, но по данни на самия водач П. Б.
същият е управлявал със скорост от 50 км./ч., която е разрешената
максимална скорост за участъка. Няма данни за увеличаване на скоростта при
изпълнение на маневрата „заобикаляне“ на предходно движещия се
автомобил. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че предполага, че
водачът на л.а.Ауди е могъл да възприеме навлизащия на бул.Сливница от
дясно л.а.Форд Транзит, тъй като движещият се пред него автомобил е бил с
малки габарити /л.а./. Това изявление на вещото лице не е подкрепено с
доказателства, освен изявлението на водача Б., че с периферното си зрение е
възприел навлизането на Форд-а на булеварда.
Като заключение, вещото лице обобщава, че водачът на Ауди А8 е
могъл да предотврати удара ако е възприел другия автомобил Форд Фюжън
още при навлизането му на бул.Сливница, а не едва когато попада в неговата
лента на движение /на около 5-6 метра от него/. Доказателства за
възприятията на П. Б. не са събрани и това обстоятелства не е доказано главно
и пълно.
От показанията на допуснатия на застрахователя свидетел Св.Т., се
установява, че същият управлявал л.а. Форд Фюжън и извършвал завой
наляво от локална улица в бул.Сливница, преди Мебелна палата, когато бил
ударен от движещия се по булеварда в посока Ян Хунияди л.а.Ауди А8.
Твърди, че бил спрял на знак Стоп преди навлизане на бул.Сливница, но
според него водачът на другия лек автомобил шофирал с по-висока от
разрешената скорост за пътния участък.
Другите двама свидетели – водачът на л.а.Ауди П. Б. и св.Б.К. сочат, че
вероятно водачът на Форд-а изобщо не е спрял на знак Стоп и внезапно е
навлязъл на булеварда като П. Б. не е имал време да предприеме аварийно
спиране, а само е могъл да извие волана надясно. Тези показания се
припокриват с показанията на втория свидетел – водач на автомобил, който се
е движил няколко коли след Ауди А8 по бул.Сливница. Последният сочи, че
бил през кола назад от увредения автомобил. Забелязал как движещият се
пред Ауди автомобил намалил, тъй като щял да завива, поради което водачът
на Ауди предприел изнасяне в ляво, за да го заобиколи и ударил Форд-а.
Свидетелят посочва, че П. Б. се изнесъл на непрекъсната линия в лява лента.
Св.Б. сочи същите обстоятелства, но излага, че в момента, в който възприел с
периферното си зрение л.а.Форд, вече се движел успоредно с колата преди
него, т.е. изнесъл се е в ляво доста преди удара. Забелязал как Форд-а въобще
не спрял на знак Стоп и излязъл пред него.
За да уважи иска до размера на 32 263.16 лева първоинстанционният
съд е взел предвид извършеното извънсъдебно плащане на сумата от
10 845.19 лева както и уважено възражение за съпричиняване, определено до
1/3 принос. Същевременно, съдът е възприел, че действителната стойност на
7
процесния автомобил за отремонтиране на щетите е установената в
обезпечителното производство, приложено към настоящото, от 59 239.93
лева, а след приспадане на плащането – 48 394.74 лева, което обстоятелство
не е спорно.
Спорът е дали приносът на увредения следва да се приспадне от тази
сума или от първоначалната от 59 239.93 лева. В единия случай
обезщетението възлиза на сумата от 28 648 лева, а в другия – на сумата от
32 263 лева, т.е. при разлика от 3 615 лева. Съобразно това е налице и
обжалване на размера на присъдените мораторни лихви от всяка от страните,
вкл. застрахователя за разликата над 688.41 лева до 1182.98 лева. /открито с.з.
на 03.05.23г./
Съдът приел, че е налице принос на пострадалия поради това, че е
могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя с околните
движещи се МПС съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП и като е възприел навлизащия на
пътя л.а.Форд Фюжън, е следвало да намали скоростта си или да предприеме
аварийно спиране. Спорните въпроси са размера на претенцията за
имуществени вреди като обусловена от наличието и процента на
съпричиняване.
Когато увреденото лице допринесе за настъпване на вредите,
приложение намира разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като дължимото на това
лице обезщетение подлежи на намаляване съобразно приносът му. Съгласно
мотивите към т.7 от ТР №1/2015г. по т.дело 1/2014г. на ОСТК на ВКС,
степента на съпричиняване се определя във всеки конкретен случай;
съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и
вина; приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването
може да се изрази в действие или бездействие като всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат,
да го обуславя в някаква степен. Процентният принос на пострадалия към
увреждането не може да бъде определен изначално, а се определя от съда по
всяко дело въз основа на събраните доказателства. В този смисъл за степен на
съпричиняване, при която се взема предвид степента на каузалност на
поведението на делинквента и пострадалото лице и съотношението между
техните действия или бездействия е и съдебната практика (Решение № 39 от
16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 33 от
04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 106 от
15.10.2012 г. по т. д. № 618/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 151 от
12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 98 от
24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 92 от
24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 16 от
04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 81 от
14.06.2016 г. по т. д. № 1529/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 91 от
27.17.2017 г. по т. д. № 1099/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 150 от
18.12.2017 г. по т. д. № 1834/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 18 от
8
17.09.2018 г. по т. д. № 60304/2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). С решение по
т.д.№618/2011г., I т. о., ТК, съдът е приел, че за да бъде намалено
обезщетението за вреди, увреденият следва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като този принос, за да е налице съпричиняване, следва да бъде
конкретен - изразен в определено действие. Принос по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД е налице винаги когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди.
Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Същевременно, съгласно чл.25 от ЗДвП, водачът на ППС, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В случая не се установява противоправно
поведение на водача П. Б. в посочените по-горе характеристики.
Същевременно, няма данни, че скоростта му на движение е била над
допустимото. Очевидно същият не е възприел навлизащия отдясно
автомобил, тъй като заявява, че го е забелязал едва, когато е бил успореден на
движещия се пред него автомобил, т.е. когато вече е бил изнесен в лявата
лента на движение. Поради това, не може да се приеме за относимо
становището на вещото лице, че ако е възприел Форд-а още при навлизането
му на бул.Сливница е имал достатъчно време и разстояние за да намали или
спре, за да избегне удара.
Независимо от това, съдът намира, че пострадалият има принос за
конкретното произшествие. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и
9
вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика -
т.7 на ППВС № 17/63 г.
Безспорно в случая от страна на водача на л.а.Форд Фюжън е
извършено нарушение на чл.50 от ЗДвП, тъй като последният не се е
съобразил с изискването за пропускане на движещите се по пътя с
предимство ППС, вкл. процесния автомобил. Същевременно, ПТП не би
настъпило ако водачът на Ауди бе продължил движението си в дясна лента и
ако се бе движил с по-ниска скорост от допустимата от 50 км./ч., поради
което, макар неволно, последният е допринесъл за настъпване на ПТП.
Предприемането на каквато и да е маневра от страна на увредения е
съпроводена от изискване за повишено внимание спрямо околната пътна
обстановка, вкл. съобразяване на скоростта на движение. Така, както Форд
изненадващо е попаднал на лентата за движение на л.а.Ауди, така и водачът
на Форд Фюжън не е могъл при предприемане на маневрата да предвиди, че
л.а.Ауди ще се изнесе в лява лента за движение и не ще продължи
движението си по първоначалната траектория.
Първоинстанционният съд е определил принос в размер на 1/3, който
настоящата инстанция споделя. Няма основание за опреД.е на по-високо
процентно участие на увредения в настъпилите щети, но същевременно, с
поведението си и предприетата маневра, водачът на Ауди А8 е допринесъл
непосредствено за настъпването им. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Настоящият
състав не намира както основания за завишаване на приноса, така и за
неговото редуциране под 1/3.
Поради това, жалбата на застрахователя на ГО, е неоснователна. Не
намира опора и оплакването за намаляване размера на обезщетение поради
неправилно математическо изчисляване. Съгласно еднозначната съдебна
практика, едва определеното от съда обезщетение за имуществените вреди, се
намалява от съда ако е налице принос на пострадалия. Изчислението е
извършено коректно от съда и искът се явява основателен до присъдения
размер от 32 263.16 лева.
Върху тази сума се следва лихва за забава от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя от застрахования или подаването на
застрахователна претенция от увредения съгласно чл.429, ал.3 КЗ, а в случая
ищецът претендира лихвата от по-късен момент – от безспорно установения
момент на извършеното частично плащане на застрахователно обезщетение
02.12.2021г. до предявяване на иска. При изчисляване на претенцията за
лихва със електронен калкулатор, съдът достига до размера от 1 183.08 лева,
в който размер е уважен иска от ВОС. В тази връзка настоящата инстанция
отчита допълващото решение №28/20.01.2023г., постановено по т.дело
№229/2022г. на ВОС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа
10
грешка в предходно решение именно досежно сумата, представляваща
мораторна лихва по чл.429, ал.3 КЗ. Поради това неоснователна се явява
въззивната жалба на Б. Д. срещу допълващото решение от 20.01.2023г. по
чл.247 ГПК. Неоснователна е жалбата и на застрахователя за лихвата над
сумата от 688.41 лева до присъдените 1182.98 лева.
Въз основа на изложеното, съдът достига до идентични на сторените
от първата инстанция правни изводи, поради което решението ведно с
допълващото по реда на чл.247 ГПК следва да бъдат потвърдени.
Тъй като и трите жалби са неоснователни, сторените от страните
разноски в производството следва да останат в тежест на направилата ги
страна. Поради това съдът не разпределя разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №518/16.11.2022г. и решение
№28/20.01.2023г., постановени по т.дело №229/2022г. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение в обжалваните части, съответно: в частта,
в която ЗАД ЕВРОИНС, ЕИК *********, София, е осъдено да заплати на Б. С.
Д., ЕГН **********, Варна, разликата над 18 774.78 лева до присъдените 32
263.16 лева, представляващи стойността на причинени имуществени щети по
л.а.Ауди А8 с ДК №В 0435 ТС вследствие на ПТП на 06.11.2021г. в гр.Варна,
бул.Сливница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението както и частта в която е
присъдена сумата от 1 182.98 лева /съобразно решение по чл.247 ГПК/,
представляващи обезщетение за забава върху главницата, считано от
02.12.2021г. до 12.04.2022г.; в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. С.
Д., ЕГН **********, Варна срещу ЗАД ЕВРОИНС, ЕИК *********, София,
иск за главницата, за разликата над уважените 32 263.16 лева до
претендираните 48 394.74 лева, ведно с лихвите за забава от завеждане на
иска до окончателното изплащане както и в частта, в която е отхвърлен иска
за мораторни лихви за периода от 02.12.21г. до 12.04.2022г. за разликата от
1182.98 лева до 1814.79 лева.
В останалата част решението на ВОС е влязло в законна сила поради
необжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от
връчване преписи на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
11
2._______________________
12