Ð Å
Ø Å Í
È Å
№
ãð.Ðусе, 30.11.2012ã.
 ÈÌÅÒÎ
ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ
ÐÓÑÅÍÑÊÈßÒ
ÐÀÉÎÍÅÍ ÑÚÄ, V-ти
ãð.ñúñòàâ, â
ïóáëè÷íî
çàñåäàíèå
íà 31 октомври äâå õèëÿäè
è дванадесетà ãîäèíà,
â ñúñòàâ:
Ïðåäñåäàòåë:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
ïðè
ñåêðåòàðÿ М.К., êàòî
ðàçãëåäà
äîêëàäâàíîòî
îò ÑÚÄÈßÒÀ ãð.ä.№3474 ïî
îïèñà íà 2012ã.,
çà äà ñå
ïðîèçíåñå,
ñúîáðàçè:
Èùöаòа
з.з. О. òâúðäи, ÷å е собственик на
недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО в гр.р., ул.”И.”4, представляващо имот
пл.№3176 в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в него жилищна
сграда, лятна кухня и тоалетна, съгласно нот.акт, а по скица представляващо
поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ 393 кв.м., с трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско
застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор 63427.5.1092.1,
със застроена площ 69 кв.м., бр.етажи-един, с предназначение-жилищна сграда,
еднофамилна, сграда с идентификатор 63427.5.1092.2, със застроена площ 11
кв.м., бр.етажи-един, с предназначение-друг вид сграда за обитаване, сграда с
идентификатор 63427.5.1092.3, със застроена площ 7 кв.м., бр.етажи-един, с
предназначение-постройка на допълващо застрояване, при граници и съседи за
имота: 63427.5.1092, 63427.5.1088, 63427.5.1087, 63427.5.1058 и 63427.5.1092.
Собствеността придобила въз основа на Нот.акт за дарение от 10.11.2010г. от
сина си Б.З.З.. В хода на воденото адм.дело от ответницата през 2011г. ищцата
установява, че З.К. се е снабдила с нот.акт от 27.12.2010г. за собственост
върху горния имот по обстоятелствена проверка. Същата владеела половината от
жилищната сграда в имота. Ищцата претендира съдът да постанови решение, с което
след като признае правото й на собственост върху целия недвижим имот, да отмени
констативния нот.акт на îòâåòíèцата
и същата бъде осъдена äà й предаде владението върху половината от същия.
Ïðåòåíäèðà
äåëîâîäíè
ðàçíîñêè.
Îòâåòíèцата
З.И.К. оспорва основателността на иска. Твърди, че тя е собственик на целия
имот въз основа на давностно владение повече от 10 години, след смъртта на
родителите й до настоящия момент, за което се е снабдила и с нот.акт по
обстоятелствена проверка от 27.12.2010г. Претендира деловодни разноски.
Съдът,
като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства
и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно и субективно
съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ñëåä
ïðåöåíêà íà
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî äîêàçàòåëñòâà
è äîâîäèòå
íà ñòðàíèòå,
ñúäúò ïðèå
çà
óñòàíîâåíî
îò
ôàêòè÷åñêà
ñòðàíà
ñëåäíîòî:
Ищцата се легитимира като
собственик на спорния недвижим имот с нот.акт №19, д.№870/10.11.2010г. по описа
на Нотариус рег.№221 при РРС, с който е изповядан договор за дарение в нейна
полза от прехвърлителя Б.З.З.. При съставянето на акта в т.1 е описан нот.акт
№167, д.№417/2000г. на Нотариус №304 при РРС. Същият документ е приложен на
л.50 от делото. С него ищцата и съпругът й Н.Ю.О. продават на Б.З. процесния
имот, въз основа на постановеното решение №521/27.01.1997г. по гр.д.№4223/95г.
по описа на РРС. Приложен е и протокол за принудително отстраняване и въвод във
владение по изп.д.№12185/97г., образувано въз основа на горното дело. Видно от
същия, ответницата е отстранена от имота в гр.р., по ул.”И.”4, на 30.10.1997г.
С влязла в сила присъда по НОХД №408/98г. на РРС, същата е призната за виновна
в това, че на 04.11.97г. самоволно заела горния имот, от чието владение е
отстранена по надлежния ред от съдия-изпълнител по изп.д.№12185/97г.
Към
настоящото производство е приложено цитираното гр.д.№4223/95г. по описа на РРС
с предмет – съдебна делба на процесния недвижим имо, ведно с постройките в него. С влязло в сила решение
№692/12.12.1995г. имотът е допуснат до делба между З.К., Е.Г. и Н.О. /съпруг на
ищцата З. О./ при права: 12/24 ид.ч. за първата, 4/24 ид.ч. за втория и 8/24
ид.ч. за третия от тях.
С
цитираното решение №521/27.01.97г. по извършване на делбата, оставено в сила с
решение по гр.д.№572/97г. на РОС, имотът е поставен в дял на Н.О., който е
осъден да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете сумите от
208 000 неденомирани лева за З.К. и 69 000лв. за Е.Г. Горните две
решения са отменени от ВКС по реда на надзора в частта за оценката на делбения
имот, сумите за уравнение и държавната такса, като делото е върнато за
разглеждане от друг състав на РОС. При новото му разглеждане, с решение
№341/13.07.1999г. въззивният съд се е произнесъл отново по тези въпроси.
Районният съд, с решение №299/12.10.2000г. е
обезсилил решението си в частта, с която делбеният имот е поставен в дял на Н.О.
и същият е осъден да заплати на останалите съделители суми за уравнение на
дяловете. И този съдебен акт е обезсилен с решение №4/5.12.2001г. на РОС по
в.гр.д.№15/2001г., отменено от своя страна с решение №658/13.01.2003г. на ВКС
по гр.д.№134/02г. и делото върнато на друг състав на въззивния съд. При новото
разглеждане РОС с решението си №106/25.09.03г. по в.гр.д.№64/2003г. оставя в
сила първоинстанционното решение по обезсилване поставянето в дял на делбения
имот. Това въззивно решение е оставено в
сила от ВКС с решение №357/3.05.2004г. по гр.д.№922/03г.
При
новото разглеждане на делото по извършване на делбата, Районният съд, с решение
№233/14.10.04г. е поставил делбения имот в дял на съделителката З.К.. Втората
инстанция с решение №59/15.02.05г. по в.гр.д.№29/05г. отменя решението на РРС и
вместо него постановява процесният недвижим имот да бъде изнесе на публична
продан. Делото за делба завършва с решението на ВКС по гр.д.№240/05г. от
19.07.05г., с което въззивното решение е оставено в сила.
По
настоящото производство ответницата се легитимира като собственик също на целия
спорен недвижим имот с нот.акт по обстоятелствена проверка №5,
нот.д.№373/27.12.2010г. на Нотариус рег.№180 при РРС. Ищцата оспорва факта на
придобиването на имота от З.К. по давностно владение и твърди, че след като са
наплатили дела на ответницата по съдебната делба, със съпруга си владеят само средната
част от жилищната сграда, състояща се от кухня и две стаи.
Свидетелят
Ц.И. установява, че от 30 години ищцата и съпругът й живеят в къщата на ул.”И.”4,
състояща се от кухничка и две стаи, както и че по средата на двора има мрежа.
Свид. А.Б.-бивша колежка на З. и съпруга й Н., също твърди, че откакто познава
двамата преди около 10 години, само те живеят в процесната къща и много пъти е
ходила у тях.
С оглед изложените фактически данни съдът
прави следните правни изводи:
Çà
çàùèòà
ïðàâîòî ñè
íà
ñîáñòâåíîñò
âñÿêî ëèöå
ìîæå äà
ïðåäÿâè
ðåâàíäèêàöèîííèÿ
èñê ïî ÷ë.108 îò
ÇÑ.
Ïîñëåäíèÿò
âêëþ÷âà äâå
ñâúðçàíè
ïîìåæäó ñè
èñêàíèÿ – äà
ñå óñòàíîâè
ñúùåñòâóâàíåòî
íà ïðàâîòî
íà
ñîáñòâåíîñò
íà èùåöà è äà
ñå îñúäè
îòâåòíèêúò,
êîéòî âëàäåå
áåç
îñíîâàíèå,
äà ïðåêðàòè
ïî-íàòàòúøíîòî
óïðàæíÿâàíå íà
ôàêòè÷åñêîòî
âëàäåíèå
âúðõó
ñïîðíèÿ èìîò
è äà ãî
ïðåäàäå âúâ
âëàäåíèå íà
ñîáñòâåíèêà.
Ñëåäîâàòåëíî
ñîáñòâåíèêúò,
çà äà ïðîâåäå
óñïåøíî
çàùèòàòà
ñè ïî ðåâàíäèêàöèîííèÿ
èñê, ñëåäâà
äà äîêàæå
íàëè÷èåòî
íà òðè
êóìóëàòèâíè
ïðåäïîñòàâêè:
1.÷å å ñîáñòâåíèê,
2.÷å èìîòúò
ñå íàìèðà
âúâ âëàäåíèå
èëè äúðæàíå
íà
îòâåòíèêà,
3.÷å îòâåòíèêúò
âëàäåå èëè
äúðæè áåç
îñíîâàíèå.
Â
íàñòîÿùèÿ
ñëó÷àé ищцата представя нот.акт №19/10.11.2010г.,
с който целият имот й е дарен от Б.З.З.. Последният от своя страна е придобил
имота от ищцата и съпруга й Н.О., които пък се легитимират като негови
собственици въз основа на съдебното решение по приложеното делбено произвоство.
От обстоятелствената част на решението обаче се установяват следните
обстоятелства: по влязлото в сила решение по допукане делбата на спорния имот,
съделителката З.К. притежава 12/24 ид.ч. от същия, т.е. половината от имота или
3/6 ид.ч., а съпругът на З. О. – Н.О. притежава 8/24 ид.ч., т.е. 2/3 от
останалата половина или 2/6 от целия имот. Останалата 1/6 се притежава от трето
за настоящия спор лице – съделителят Е. Г. При това положение и след
множеството съдебни актове, решенията по възлагане на имота са отменени и
същият е изнесен на публична продан. Т.е., към 2005г., когато приключва
съдебната делба, съделителите са имали посочените по-горе права върху имота.
Следователно, с правната сделка от 02.10.2000г. /покупко-продажбата на имота в
полза на Б.З./ съпругът на ищцата е прехвърлил повече права, отколкото е
притежавал от имота, поради което транслативният ефект на покупко-продажбата е
настъпил само за 2/6 ид.ч. от него. Същото се отнася и до последващата сделка,
с която на ищцата е дарен целият имот, вместо придобитите от прехвърлителя й
ид.части. При това положение следва да се приеме, че З. О. притежава правото на
собственост само върху 2/6 ид.ч. от спорния имот.
Относно
правото на собственост на ответницата: Същата, съгласно влязлото в сила решение
по допускане на делбата по гр.д.№4223/95г., притежава само 1/2 ид.част от
правото на собственост върху спорния имот. Въпреки това, същата се е снабдила с
нот.акт за собственост върху целия имот от 27.12.2010г. по давност.
Констатациите в акта, издаден по обстоятелствена проверка, се опровергават от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Безспорен факт е, че от приключване на съдебната делба през 2005г. до 2010г. не
са изтекли 10 години. Не са събрани доказателства, че само ответницата явно и
необезпокоявано е владяла целия имот през същия период. Ангажираните от ищцата
гласни доказателства установяват точно обратното, че ищцата и съпругът й живеят
в този имот от 30 години.
Изложеното мотивира съда да приеме, че
ищцата установява по безспорен начин правото си на собственост върху спорния
имот само досежно 2/6 ид.ч. от него. Ревандикационният иск в установителната си
част се явява основателен до посочения размер, а над процесните 2/6 ид.части
следва да се остави без уважение.
Не се
спори, че имотът се владее в различни части и от двете страни. Но тъй като и
ответницата е съсобственик на същия - с 1/2 ид.част, ревандикационният иск в
осъдителната му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на претенцията с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК: данните по
делото сочат, че ответницата е собственик на половината от имота въз основа на
влязлото в сила решение по допускане на делбата. За останалата половина от
имота придобивната давност не е настъпила. Ето защо съдът намира, че този иск
се явява основателен и следва да се уважи, като нот.акт, издаден по обстоятелствена
проверка, следва да се отмени за целия имот.
На
основание чл.78 от ГПК, съобразно уважената и отвхвърлената част от исковете, ответницата
следва да заплати на ищцата 404.34лв. разноски по компенсация.
Мотивиран
така, Ðóñåíñêèÿò
районен ñúä
Ð Å Ø È
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на З.И.К., ЕГН *********, че З.З. О., ЕГН **********, е собственик на
2/6 идеални части от недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО в гр.р., ул.”И.”4,
представляващо имот пл.№3176 в кв.489, с площ 392 кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда, лятна кухня и тоалетна, съгласно нот.акт, а по скица
представляващо поземлен имот с идентификатор 63427.5.1092, с площ 393 кв.м., с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно
ползване-ниско застрояване, заедно с построените в него сграда с идентификатор
63427.5.1092.1, със застроена площ 69 кв.м., бр.етажи-един, с
предназначение-жилищна сграда, еднофамилна, сграда с идентификатор
63427.5.1092.2, със застроена площ 11 кв.м., бр.етажи-един, с
предназначение-друг вид сграда за обитаване, сграда с идентификатор
63427.5.1092.3, със застроена площ 7 кв.м., бр.етажи-един, с
предназначение-постройка на допълващо застрояване, при граници и съседи за
имота: 63427.5.1091, 63427.5.1088, 63427.5.1087, 63427.5.1058 и 63427.5.1093.
ОТХВЪРЛЯ ревандикационният иск в частта за
признаване за установено по отношение на З.И.К., ЕГН *********, правото на
собственост на З.З. О., ЕГН **********, за останалата част от имота, както и за
предаване владението върху същия.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт №5, том III, рег.№10233, дело №373/27.12.2010г. на Нотариус рег.№180 с район на
действие РРС.
ОСЪЖДА З.И.К., ЕГН *********,***4, да
заплати на З.З. О., ЕГН **********, сумата от 404.34 лв. – деловодни разноски.
ÐЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред р.нски окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщението му на страните.
Районен съдия: