Р Е Ш Е Н И Е

 

  Гр. София, 18.07.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като разгледа т.д.№ 1377 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).

Образувано е по жалба с вх.№20190710161838, подадена от „И.М.Б.“ ООД срещу отказ № 20190703132025-2/08.07.2019г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че неправилно е приело длъжностното лице, че се изисква декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ, тъй като се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, а не на трето лице. По изложените доводи претендира отмяна на отказа.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление по образец, подадено на 03.01.2019г. е поискано  вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от И.К.П.– съдружник на другия съдружник –С.Х.С.и в резултат на горното вписване на едноличен собственик на капитала –С.С.. На 05.07.2019г., по партидата по заявлението са дадени указания, че не е представена декларации по чл. 129, ал.2 от ТЗ от праводателя-прехвърлител И.К.П.. Постъпила е обяснителна записка от заявителя, но длъжностното лице е постановило обжалвания отказ с мотив, че към заявлението не били представени изискуемите декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

            Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.  Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.

Съдът намира, че е основателен довода на жалбоподателя, че неправилно длъжностното лице е приело, че е необходима декларация по чл. 129 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.1 от ТЗ, изречение второ, в редакцията  след допълването й в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г. прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Ал.2 на разпоредбата постановява, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър. От буквалното и логическо тълкуване на разпоредбата следва, че изискването за изплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на трето лице, а не от един съдружник на друг. Самото изискване граматически е отнесено към втората хипотеза на чл.129, ал.1, изр.2 от ТЗ - прехвърляне на дружествен дял на трети лица, както и изискването е с оглед целта на закона - да се ограничи прехвърлянето на дружествен дял на трето лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество с ограничена отговорност или еднолично такова дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.), съгласно които с допълнението на чл.129 от ТЗ се е целяло прекратяване на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които кредиторите не могат да съберат вземанията си и по който начин вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата и остават всичките й задължения на новия собственик, като в същото време регистрират друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя в този смисъл може да се съди и от обсъжданията при приемането на допълнението на закона на първо и второ четене от Народното събрание - с очертана цел на допълнението основно недобросъвестен работодател да не може да прехвърли своите дялове и фирми на трето лице, което очевидно е неплатежоспособно. В този смисъл е формирана и практика на съдилищата, като напр. решение на САС №855/01.04.2018г. по т.д.№1752/2018г., решение №376/13.12.2018г. по в.ч.т.д.№297/2018г. на Апелативен съд – Бургас и др. Видно от справката по публичния ТР в случая се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, а не на трето лице, което прехвърляне се извършва свободно и при този вид прехвърляне няма изискване за представяне на декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения и осигурителни вноски. Следователно длъжностното лице е мотивирано отказа си с непредставяне на документ, който в случая не се изисква, поради което обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде извършено исканото вписване.

Воден от горното съдът

 

                                               Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20190710161838, подадена от „И.М.Б.“ ООД, ЕИК *******, отказ № 20190703132025-2/08.07.2019г. на ТР – АВ, с който е отказано по заявление с вх.№ 201907031325025/03.07.2019г. вписване на промени по партидата на дружеството

УКАЗВА на АВ - ТР да  извърши исканото по заявлението вписване съгласно горепосочените мотиви.

Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.

 

                                                                             СЪДИЯ: