Р Е Ш
Е Н И Е
№12/26.1.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на 12
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:В.Митева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 279 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
от Т.В.В. ***, срещу Решение
№Ц2153-28-33/15.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е отхвърлена
като неоснователна жалбата й против Разпореждане №281-00-2231-3/11.08.2020г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица, с което е разпоредено
Т.В.В. да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ
за периода 10.06.2020г.-30.06.2020г. в размер на
513.45лв. главница и 4.14лв. лихва от датата на получаване до датата на
разпореждането. Иска се съдът да постанови решение, с което да разпореди
връщане единствено на полученото обезщетение без лихва, тъй като ПОБ е било
получено добросъвестно.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.К.
от АК-Ямбол, който уточнява, че спорът по делото е за това, че жалбоподателят
не дължи лихва, която е определена с разпореждането на Ръководителя на
осигуряването за безработица и впоследствие потвърдена с решението на Директора
на ТП на НОИ. Паричното обезщетение за безработица е било получено
добросъвестно. Т.В.В. няма вина, че са й изплатили
парично обезщетение за безработица, поради което тя дължи единствено негово
връщане, но не и лихва. От представената служебна бележка от община Ямбол е
видно, че е сключила граждански договор с община Ямбол на 30.08.2019 г. като
приемен родител. Същият и към настоящия момент не е прекъсван и не е
прекратяван. От справката в персоналния регистър е видно, че прекратеното
трудово правоотношение в детската градина е отразено, но не и гражданският
договор. Според Наредба № 5/19.12.2002 г. работодателят уведомява в 3-дневен
срок за сключването на тези договори, по които се дължат осигуровки. Това, че
работодателят, в случая община Ямбол, не е направил такова уведомление, е
някакъв вътрешноведомствен проблем между община Ямбол и НОИ. Задължение на НОИ
е да следи служебно за трудовите договори на лицата и да отпуска или не парично
обезщетение, тъй като цялата информация по сключването, осигуровките и т.н., касаеща трудовите договори се намира именно при тях. На
тези основания се счита, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката и както е посочено в жалбата - тя дължи
връщане на получено парично обезщетение, но без лихвата, която е предмет на
настоящото производство. Налице е добросъвестно получено обезщетение, според
чл.54е от Кодекса за социално осигуряване, следва да не се дължи лихва за
добросъвестно получено обезщетение.Иска се съдът да отмени разпореждането на
Ръководителя на осигуряването на безработица, потвърдено с решението на
Директора на ТП на НОИ – Ямбол в частта му за възстановяване на лихва върху
получено парично обезщетение за безработица. Претендират се и направените
разноски.
Ответната страна, Директорът на ТП
на НОИ-Ямбол, не изпраща процесуален представител. Депозирани са две писмени
становища по съществото на спора с изложени съображения за неоснователност на
жалбата. Хронологично се посочва, че Т.В. е подала заявление на 15.06.2020г. и
е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е
приложила заповед за прекратяване на трудов договор от 09.06.2020г.. С
разпореждане от 18.06.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на заявителката
е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.06.2020г.
до 09.06.2021г. в размер на 34.23лв. дневно. Паричното обезщетение за
безработица за периода от 10.06.2020г. до 30.06.2020г. е изплатено на
15.07.2020г. След подадена на 17.07.2020г. Декларация образец № 1 „Данни за
осигуреното лице“ е установено, че лицето упражнява дейност по граждански договор,
сключен с Община Ямбол, като декларираното възнаграждение е в размер на 686. 25
(шестстотин осемдесет и шест лева и 0.25 стотинки), което е над минималната
работна заплата, определена от Министерски съвет в размер на 610 (шестстотин и
десет) лева. Според чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО изплащането на паричното
обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за
която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и затова то е длъжно
да декларира пред съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт за настъпването на това обстоятелство в срок до 7 дни
(чл. 54д, ал. 3 КСО). Изпълнителят по граждански договор упражнява трудова
дейност по облигационно правоотношение, което е вид извън трудово правоотношение,
и е задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО, ако получава месечно
възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването
му с разходите за дейността, ако не е осигурено на друго основание през
съответния месец. Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово или
служебно правоотношение, е уреден с чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица. Според чл. 5 от тази наредба за
лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго
основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, т. 1, 2 и 4 КСО, през съответния месец се
дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният
размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна
заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени
по реда на ЗДДФЛ. Предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от КСО е недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. За
добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които
осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат
т.е. психическото отношение на лицето досежно дължимостта на сумите е във връзка с неговото незнание, че
няма право на тях. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или
предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Предпоставките,
даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него
осигурителни плащания са едновременно неправилното им изплащане и
недобросъвестност при получаването им. В тази връзка, с разпореждане от 11.08.2020г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ — Ямбол е прекратено изплащането на отпуснатото
обезщетение с мотиви: започване на трудова дейност по граждански договор над
минималната работна заплата.С разпореждане от същата дата 11.08.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Ямбол, Т.В.В. е задължена да възстанови недобросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 10.06.2020г. до 30.06.2020г. в
размер на 513.45 лв. главница и 4.14 лв. дължима лихва от датата на
неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането.Обжалваното
разпореждане е издадено при липса на съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обуславят отмяната му. В хода на
административното производство са събрани и коментирани относимите
към случая доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна
страна. Решението на Директора на 111 на НОИ - Ямбол е издадено при спазване на
предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа изискуемите реквизити,
основава се на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства,
издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби. Волята на органа относно упражненото от него право е ясна. Иска се
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана и се
претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна съдът
намира за установено следното:
Решение №Ц2153-28-33/15.09.2020г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол е връчено на Т.В.В. на
06.10.2020г., жалба срещу същото е подадена до съда чрез контролния орган с вх.№
Ц2103-28-6/20.10.2020 г. в ТП на НОИ-Ямбол. С контролния
административен акт е преценена като неоснователна и оставена без уважение
жалбата на Т.В.В.
против Разпореждане №281-00-2231-3/11.08.2020г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица, с което е разпоредено лицето
да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода
10.06.2020г.-30.06.2020г. в размер на 513.45лв. главница и 4.14лв. лихва от
датата на получаване до датата на разпореждането.С оглед на това, жалбата е допустима за разглеждане. Подадена
е в предвидения от закона 14-дневен срок от връчване на решението на Директора
на ТП на НОИ-Ямбол, от неблагоприятно засегнато лице и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, по арг. от чл.118, ал.1 от КСО, съгласно който решението на
ръководителя на ТП на НОИ може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването
му пред административния съд. Спорът е родово и местно подсъден за разглеждане
от настоящия съд на осн. чл.133, ал.1 от АПК.
По съществото на спора съдът взе
предвид следното:
Т.В.В. *** Заявление № 1645/15.06.2020г. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, придружено със Заповед
№ 109/09.06.2020г. за прекратяване на трудовия й договор с Детска
градина“Пролет“ на длъжността учител. С Разпореждане №
281-00-2231-1/18.06.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, на
основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл.54а, ал.1,чл.54б, ал. 1 и чл.54в,
ал. 1 от КСО, на заявителката е отпуснато парично обезщетение за безработица за
периода от 10.06.2020г. до 09.06.2021г. в размер на 34.23лв. дневно.По делото
не е спорно, че паричното обезщетение за безработица за периода от 10.06.2020г.
до 30.06.2020г. е изплатено на 15.07.2020г. Видно от справката от персоналния
регистър на НОИ за периода 01.01.2020г-31.12.2020г.,
изготвена към 30.09.2020г., Т.В.В. е била осигурена
от м.януари до м.юни 2020г. по трудово правоотношение с осигурител Детска
градина“Пролет“ и като лице без трудово правоотношение от м.януари до м.юни
2020г. с осигурител Община Ямбол.
Директорът
на ТП на НОИ сочи, че на 17.07.2020г. от осигурителя Община Ямбол е подадена
информация за наличие на осигурителен доход на лицето в размер на 686.25лв. В
тази връзка, с Разпореждане № 281-00-2231-2/11.08.2020г. на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ — Ямбол е прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение на основание
чл.54ж, ал. 1 и във връзка с чл.54а, ал. 1, чл.54б, ал. 1 и чл.54в, ал. 1 от КСО с мотиви: започване на трудова дейност по граждански договор над
минималната работна заплата. При връчване на разпореждането Т.В.В. е възразила, че има граждански договор от 08.2019г. По
делото няма данни това разпореждане да е обжалвано.
С
Разпореждане № 281-00-2231-3/11.08.2020г. на ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ — Ямбол, Т.В.В. е задължена
да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 10.06.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 513.45 лв. главница и 4.14
лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата
на разпореждането, с мотиви: започване на трудова дейност по граждански договор
над минималната работна заплата и има изплатено ПОБ. При връчване на
разпореждането Т.В.В. е възразила, че добросъвестно е
получила сумата в размер на 513.45 лв., тъй като задължения за регистрация на
договора има работодателя, договорът е регистриран и НОИ следи служебно за
това.Подала е жалба срещу Разпореждане № 281-00-2231-3/11.08.2020г. до
Директора на ТП на НОИ на 31.08.2020 г.Оспорила е факта, че е започнала трудова
дейност по граждански договор над минималната работна заплата и е посочила, че
работи въпросния граждански договор от м.август 2019г.До момента няма промяна
по правоотношението й по гражданския договор, в подадената от нея декларация
към заявлението за отпускане на ПОБ не е предвидено такова деклариране, коректно
е посочила обстоятелствата относно прекратеното й трудово
правоотношение.Задължение на НОИ е да следи служебно за трудовите договори на
лицата и да отпуска или не парично обезщетение.Информацията за всички нейни
трудови договори се намира в НАП и НОИ.След като коректно е попълнила
декларацията към заявлението си, счита че е налице хипотеза по чл.54е КСО за
добросъвестно получено обезщетение и следва да възстанови само полученото
обезщетение без лихва.В тази връзка е поискала да й бъде изготвен погасителен
план, тъй като се намира в затруднено материално положение и не разполага със
сумата.
По жалбата
Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се е произнесъл с Решение
№Ц2153-28-33/15.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставил
същата без уважение.Решението е мотивирано от фактическа страна с
обстоятелството, че жалбоподателката упражнява
дейност по граждански договор, сключен с Община Ямбол, като декларираното
възнаграждение е в размер на 686. 25/ шестстотин осемдесет и шест лева и 0.25
стотинки/, което е над минималната работна заплата, определена от Министерски
съвет в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева. От правна страна е приет за
приложим редът на чл. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица, според който за лицата, работещи без трудово
правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и
3, т. 1, 2 и 4 КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху
полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или
по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с
разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. В тази връзка, с
Разпореждане №281-00-2231-2/11.08.2020г. на длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на осигуряването за безработица при ГП на НОИ — Ямбол е
прекратено изплащането на отпуснатото обезщетение с мотиви: започване на
трудова дейност по граждански договор над минималната работна заплата, и
впоследствие с Разпореждане №281-00-2231-3/11.08.2020г. на същия орган жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно
полученото парично обезщетение за безработица за периода от 10.06.2020г. до
30.0б.2020г. в размер на 513.45 лв. главница и 4.14 лв. дължима лихва.
Пред съда
жалбоподателят представя Служебна бележка изх.№162/16.12.2020г. от кмета на
Община Ямбол, видно от която лицето Т.В.В. е
назначена по граждански договор № ДГ/06-00081 от 30.08.2019г. като приемен
родител по проект „ПРИЕМИ МЕ 2015“, договорът не е прекъсват и е в сила към
датата на издаване на служебната бележка.Представен е и екземпляр от сключения
договор между Община Ямбол(доставчик на социална услуга „приемна грижа“) и Т.В.В.(приемно семейство), според който приемното семейство
предоставя приемна грижа на настаненото при него дете А.С.К., а доставчикът
дължи на приемното семейство месечно възнаграждение в размер на 150% от МРЗ за
страната за отглеждането на детето.
По
искане на жалбоподателя ответната страна представя и справка от Регистъра на
осигурените лица на НОИ за Т.В.В. за периода 01.01.2019г. до 31.12.2020г.Видно от същата:
През
2019г.Т.В.В. е
била осигурена от м.януари до м.септември 2019г. по трудово
правоотношение с осигурител Основно училище „Св.Св.Кирил
и Методий“, от м.септември до м.декември 2019г. по трудово правоотношение с Детска
градина“Пролет“, за м.януари и февруари 2019г. по втори трудов договор с
осигурител Община Тунджа, и от м.януари до м.декември 2019г. като лице без
трудово правоотношение с осигурител Община Ямбол.
През
2020г. Т.В.В. е била осигурена от м.януари до м.юни
2020г. по трудово правоотношение с осигурител Детска градина“Пролет“ и като
лице без трудово правоотношение от м.януари до м.октомври 2020г. с осигурител
Община Ямбол.
Предвид
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Решение
№Ц2153-28-33/15.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане №281-00-2231-3/11.08.2020г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица са издадени от компетентни
органи в изпълнение на предоставените им правомощия от КСО да решат въпроса за
отпускане на ПОБ. Съгласно чл.54ж, ал.1 от КСО, паричните обезщетения за
безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и
възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт.Според чл.54, ал.2 от КСО,влязлото в сила разпореждане по
ал. 1 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са
представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне
правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица;2. паричното
обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано
отпускането му.Според чл.54ж, ал.3 КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава
разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за
безработица. Дължимите суми по разпорежданията могат да се прихващат от
вземания на лицата от държавното обществено осигуряване по реда на чл. 114, ал. 5 и
подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
По този процесуален ред са издадени Разпореждане № 281-00-2231-2/11.08.2020г.
на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ — Ямбол, с което е прекратено изплащането на
отпуснатото парично обезщетение за безработица и Разпореждане № 281-00-2231-3/11.08.2020г.
на същия орган, с което Т.В.В. е задължена да
възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за
периода от 10.06.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 513.45 лв. главница и 4.14
лв. дължима лихва. Мотивът за издаване на разпорежданията е един и същ:
започване на трудова дейност по граждански договор над минималната работна
заплата.
Горният
мотив е валиден, независимо, че случаят касае не нововъзникнало,
а съществувало правоотношение по граждански договор. Вярно е, че в Регистъра на
осигурените лица на НОИ за Т.В.В. фигурират данни за
това, че същата е осигурено лице без трудово правоотношение още от 01.01.2019г., от когато за нея да били подавани осигурителни
данни с осигурител община Ямбол.Същевременно до м.юни 2020г. тя е била и
осигурено лице по трудово правоотношение. Независимо от прекратяването на
трудовия й договор с Детска градина“Пролет“, Т.В.В.
няма право на парично обезщетение за безработица - за нея е налице основанието
по чл.5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите
се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските, тъй като получава
доход по граждански договор и месечният размер на възнаграждението й е по-голям
от една минимална работна заплата за страната. Действително информацията за
наличието на това осигуряване е била налична в регистъра на осигурените лица
още към датата на подаването на заявлението за отпускане на ПОБ, т.е.
преценката дали на лицето се следва обезщетение е била възможна към този
момент, съответно и длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Ямбол, е могло да откаже отпускане
на обезщетение. Не може да се пренебрегне обаче и факта, че Т.В.В. също е знаела, че по силата на граждански договор №
ДГ/06-00081 от 30.08.2019г. сключен с Община Ямбол получава месечно
възнаграждение в размер на 150% от МРЗ за страната за отглеждането на детето, за
което подлежи на осигуряване.Следователно същата не е лице с право на
обезщетение за безработица, тъй като упражнява дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване.Това обстоятелство е следвало да бъде декларирано при
подаването на Заявление № 1645/15.06.2020г. за отпускане на парично обезщетение
за безработица в частта на същото за декларирани обстоятелства(раздел ІІ, т.1
или т.9 от заявлението), макар и в случая да се касае не за ново, а за
съществувало вече обстоятелство.С оглед на изложеното съдът приема, че лицето Т.В.В. недобросъвестно е получило ПОБ, отпуснато с Разпореждане
№ 281-00-2231-1/18.06.2020г. на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Ямбол, и
изплатено за периода от 10.06.2020г. до 30.06.2020г., като сумата се дължи с
лихва, така както е разпоредено връщането й, по арг. за приложение на чл.114, ал.1 КСО.
Единствено
за пълнота на изложеното, съдът счита, че жалбоподателят неоснователно се
позовава и на разпоредбата на чл.54е от КСО – тя е относима
при други две хипотези на добросъвестно получено обезщетение и впоследствие
признато за незаконно уволнение или придобита пенсия, какъвто не е настоящият
случай.
По
изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли. При този изход на спора
основателна е претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ТП на НОИ-Ямбол, в минимален размер по чл.24 и чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ-100лв. Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.В.В. ***, срещу Решение
№Ц2153-28-33/15.09.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, и потвърденото с
него Разпореждане №281-00-2231-3/11.08.2020г. на Ръководителя на осигуряването
за безработица, в частта за разпореденото връщане на
сумата 4.14лв., представляваща лихва от датата на получаване на ПОБ до датата
на разпореждането.
ОСЪЖДА
Т.В.В. ***, да заплати на ТП на НОИ-Ямбол, разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто)
лева.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: /п/
не се чете